Автори: Mediapool.bg, El Confidencial, Efsyn.gr, Delfi.ltЗа икономическата миграция няма граници.

Автори: Mediapool.bg, El Confidencial, Efsyn.gr, Delfi.lt

За икономическата миграция няма граници. Докато доста мъже и дами от Източна Европа към момента избират да изоставен родните си страни поради по-високи заплати на Запад, бизнесът в страни като България, Хърватия, Румъния, Гърция, Литва от ден на ден разчита на работна мощ от Киргизстан, Узбекистан, Пакистан, Индия и даже от екзотични дестинации като Непал, Бангладеш и Филипините.

Оказва се, че доста компании са удовлетворени от служащите от далечната чужбина - с изключение на нископлатени, те се оказват и много съзнателни. Проблем обаче остават освен мудните процедури по издаване на разрешенията за работа, само че нещо доста по-важно - враждебността, с която в някои страни от Източна и Централна Европа се сблъскват хората от Азия. Расисткото и ксенофобско отношение към непознатите служащи не е навсякъде, само че го има и оставя доста неприятен усет.

България: Заплатата на " вносните " служащи е 1000-1200 лева, само че това не е всичко 

България регистрира сериозен растеж на вноса на работна ръка от чужбина през 2024 година, като има възможност нарастването да се окаже 100% и даже повече по отношение на 2023 година

" Чел съм прогнози за към 20 000 служащи, които е евентуално да влязат в страната общо за 2024 година, което би било почти двойно повече по отношение на предходната година, че дори и повече ", съобщи пред Mediapool Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Неговите упования са растежите да продължат и да се ускорят в идните няколко години, тъй като потребностите на българската стопанска система са големи, от ден на ден компании разчитат на импорт на служащи от чужбина и се появяват от ден на ден посреднически организации, които подкрепят процеса.

Освен това българската стопанска система към момента е относително трудоемка, автоматизацията на производството не е на задоволително високо равнище, заради което доста браншове към момента разчитат на нископлатен труд. Заплатите, които получават нископлатените служащи от чужбина, са към 500-600 евро на месец, което е малко повече от минималната работна заплата в България. Реално обаче разходът за работодателя е много по-висок, тъй като включва самолетните билети, настаняването, таксите за визи, посредническите услуги и други

Традиционен бранш, в който страната разчита на работна ръка от чужбина, е туризмът, само че също и земеделието. Там се търсят най-вече сезонни служащи. Сред другите браншове, които разчитат на работна ръка извън, са също инфраструктурното строителство, превозът и търговията.

По думите на Добрин Иванов България към момента не е изключително привлекателна за високоплатени служащи извън, а и за тях процедурите са по-различни - изисква се синя карта. Според шефа на АИКБ огромният въпрос е какъв брой дълго се задържат непознатите служащи в страната. Неговите наблюдения са, че това се случва за няколко месеца, след което се преориентират към още по-високоплатени позиции в Западна Европа.

България е атрактивна за хора най-вече от Централна Азия и Югоизточна Азия, изключително за някогашните социалистически републики - Киргизстан, Узбекистан и т. н. В последно време обаче има и сензитивен приток на хора от по-нетрадиционни за България дестинации като Индия, Непал, Бангладеш, Филипини, Индонезия. Преди време България привличаше и хора от Виетнам (включително поради исторически положителните връзки сред двете страни), само че към този момент не е толкоз атрактивна, тъй като виетнамците се преориентираха към по-високоплатени пазари, добави Добрин Иванов. Много служащи идват и от Турция.

Според шефа на бизнес асоциацията конкурентни на България страни за вноса на служащи са Румъния, Полша, Чехия, Словакия, които оферират по-добри заплати, по-бързи и евтини процедури. Вносът на един служащ в България лишава от 6 до 9 месеца, до момента в който в другите страни от време на време са задоволителни от 15 до 40 дни. " Ако затрудненият достъп до пазара на труда в България е държавна политика, то тя е недалновидна, тъй като тези хора идват тук, с цел да работи българската стопанска система ", разяснява Иванов. Според него икономическата миграция, при която българите отиват да работят на Запад за по-високи заплати, а у нас идват хора от страни с по-ниски приходи, е натурален развой, който е налице даже в развитите стопански системи. Неслучайно немските лекари отиват да работят в Съединени американски щати за по-високи заплати, заключи Иванов.

До момента в България не са регистрирани съществени произшествия с непознати жители, пристигнали в България не като бежанци, а като гостуващи служащи. Проявите на език на омразата остават единствено в полемиките в обществените мрежи като Фейсбук, където въздействието на проруските тролове и националистическите партии е доста. Много от мненията за задграничните служащи са отрицателни, в това число, че те подкопават пазара на труда за българите, че България се цялостни с чужденци и други сходни, които са нещо ново за българския публичен спор.

На 28 март 2024 година афганистанецът Джавед, който живее повече от 20 години в България и приказва български език, беше обичай пред дома си. Той и брачната половинка му, която е българка, бяха нападнати пред дома им от група непознати младежи и грубо бити с железни тръби. Те чуват нападателите си да им споделят, че са " пристигнали от доста надалеч ", написа за случая българската секция " Дойче веле ". Тогава мъжът се обадил в полицията, която в началото въобще не приела сигнала му. Полицията се отзовала на сигнала, когато се обадила брачната половинка на мъжа, която е българка. Само три дни по-късно в историческия център на София крайни националисти проведоха митинг под мотото " Имигрантите вън от България ".

" Не ми е известно да има случаи на принуждение или насила против задгранични служащи. Българските работодатели като цяло считат, че тези хора са доста работливи и дисциплинирани. В страните, от които идват, те са привикнали да работят повече от 8 часа дневно и повече от 5 дни в седмицата, а в България главната им цел е да завоюват повече пари. Българските работодатели не прибягват до нарушение на трудовите права на тези хора и не ги дискриминират, тъй като глобите са доста съществени ", сподели още изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов. 

Хърватия: 500% растеж на нападенията против мигранти от Азия и Африка 

От началото на 2021 година Хърватия към този момент не постанова квоти за служащите, идващи от страни отвън Европейски Съюз. Така страната се пробва да се оправи с хроничния дефицит на личен състав, изключително през летния сезон. В рамките на няколко години броят на разрешителните за работа, издадени от Министерството на вътрешните работи в Загреб, се е нараснал, в това число броят на непалските, филипинските и турските служащи в страната.
Но макар че са нужни за стопанската система на Хърватия, тези служащи не постоянно са добре пристигнали. Скорошна публикация във в. " Ютарни лист " демонстрира, че в Хърватия сред 2022 година и 2023 година броят на физическите набези против африкански и азиатски жители се е нараснал с към 500%, от 228 на 1150. 

Гърция: Пакистанец ли ще ми желае пари? 

В Гърция броят на мигрантите понижава след икономическата рецесия от последното десетилетие, която докара до повече безработица в мигрантските общности, в сравнение с измежду локалното население. Много мигранти отпътуваха за други европейски страни с по-високи заплати и по-добри условия на труд, което аргументи сериозен дефицит на работна ръка на нископлатени позиции в сериозни стопански браншове като селското стопанство, туризма и ресторантьорството.

" Въз основа на оценките на работодателите и комерсиалните камари сега дефицитът в браншове като строителство, туризъм, селско стопанство и занаятчийската промишленост може кумулативно да надвиши 200 000 души, от които 55 000 единствено в туризма и може би още толкоз в селскостопанския бранш ", означи през юни 2022 година икономистът Апостолис Капсалис, който систематично изследва мигрантския труд.

Правителството на дясноцентристката партия " Нова народна власт " (включваща хора, които до неотдавна принадлежаха към крайната десница) - дружно с крайните политики на въздържане и отбиване на новопристигналите бежанци и мигранти, както и с политика на неприятни условия на живот в рушащи се бежански лагери и без съответни стратегии за интеграция - беше насила да легализира огромен брой мигранти без документи, живеещи в Гърция, и да подписа съглашения със страни като Бангладеш, които наподобява нямат огромен резултат.

Правозащитните организации и мигрантските общности не престават да документират незабравим брой случаи на расистко принуждение против мигранти, бежанци и търсещи леговище, осъществени или от членове на крайнодесни групи (по-специално неонацистката " Златна зора " ), или работодатели, които се стремят да избегнат отговорностите към своите служащи мигранти - да не си търсят насъбраните заплати, да вземат по-малко пари от контрактуваното или да одобряват по-лоши условия на труд.

Много жертви на расистко принуждение са служащи, изключително в селскостопанския бранш и в областта на кетъринга и храните.

За да се запълни празнината в формалното и дейно вписване на расистко принуждение в Гърция, през октомври 2011 година беше основана Мрежата за регистрация на расистко принуждение по самодейност на Националната комисия за правата на индивида и ВКБООН в Гърция. След осъждането на " Златна зора " Годишният отчет на мрежата за 2021 година за първи път не записва произшествия на проведено принуждение от крайнодесни групи, въпреки че бяха вписани общо 28 случая.

При един от тях причинителят е шеф в селското стопанство, а съгласно показанията на жертвата е служител на реда по специалност. " Когато жертвата, дружно с други служащи (всички от африкански произход), желаеха погашение на контрактуваните насъбрани заплати, " работодателят... благодарение на сътрудниците си от националната полиция и под дулото на оръжие, отхвърли всички претенции за заплащане на служащите. Жертвата избяга ", написа в отчета.

През 2022 година мрежата записва 33 случая на расистко принуждение, като в два от тях причинителите са работодатели. Прави усещане описанието на единия случай от жертвата: " Единият държеше пушка, а другият револвер и викаше: " Оправяй си нещата. Пакистанец ли ще ми желае пари? Ще напуснеш Гърция... Ако не си тръгнеш, ще ти прережа гърлото ".

През 2023 година, последната година, за която е оповестен отчет, мрежата записва 89 случая на принуждение по отношение на бежанци и мигранти. При 6 случая като причинители са докладвани работодатели.

Забележителен е расисткият разгром против бежанци и мигранти през август 2023 година в Еврос. Преследвачите групово се насочват към бежанците и мигрантите като виновни за огромния пожар, горял с дни в гората Дадия, като нелегално задържат група мигранти и бежанци в ремарке, употребявайки расистки и унизителни изрази и подбуждайки към принуждение. По същото време в Атина е погубен пакистански мигрант при условия, сходни на расисткото ликвидиране на пакистанеца Сахджат Лукман на 17 януари 2013 година, за което бяха наказани двама причинители. Шираз Шафтар, 23-годишен пакистанец, беше смъртоносно намушкан в ранните утринни часове на 12 август покрай гара Перисос. До него бяха открити персоналните му движимости и мобилният му телефон. 

Литва: Доскоро имигрантите бяха литовци, в този момент са хора от Централна Азия 

През 2023 година в Литва живеят почти 222 000 чужденци. По-голямата част са жители на трети страни. 88% (194 881 души) са притежатели на позволение за краткотрайно престояване, което постоянно се издава за 1-2 години. Гражданите на Европейски Съюз или членовете на техните фамилии съставляват едвам към 3% от чужденците (7363 души).

Десет години по-рано, през 2013 година, в Литва са живеели към 33 000 чужденци, а през 2021 година - почти 100 000 чужденци. Това значи, че за последните 10 години броят на чужденците в Литва се е нараснал 6-7 пъти.

Мнозинството от хората с позволение за краткотрайно престояване са в страната точно за работа (81 548 души), а останалите са с други цели - събиране на фамилията, обучение и други

През 2023 година по-голямата част от чужденците, живеещи в Литва, са жители на Украйна (86 352 души), Беларус (62 165 души), Русия (15 888 души), Узбекистан (8253 души), Киргизстан (6205 души), Таджикистан (5701 души), Азербайджан (3833 души) и Казахстан (3116 души).

До 2016 година чужденците, влизащи в Литва, с цел да работят, трябваше да получат особено позволение за работа, само че след това това условие отпадна поради повишените потребности от работна мощ. През 2023 година броят на трудовите мигранти остава висок: 81 000 позволения за краткотрайно престояване и съвсем 6 000 национални визи D за работа.
Най-голям брой служащи от трети страни идват от Беларус (34%), Узбекистан (12%) и Киргизстан (11%).

В продължение на доста години по-голямата част от имигрантите в Литва (средно към 82%) бяха в действителност върнали се от работа и живот зад граница литовци. След 2017 година обаче тази наклонност стартира да се пречупва. През 2023 година делът на завръщащите се литовци към този момент е единствено 25%, до момента в който този на жителите от трети страни - 74%.

От литовската полиция разясниха, че през последните 5 години в страната няма убийства или тежки закононарушения заради ненавист към мигранти от трети страни. След началото на войната на Русия в Украйна има растеж на нарушаванията, свързани с изложение на ненавист против руснаци или украинци (онлайн, под публикации или в обществените мрежи, унизителни коментари). Но като цяло криминогенната конюнктура, обвързвана с подбуждането към ненавист и дискриминация към чужденците, продължава да е с ниска степен на опасност.

През 2023 година 1843 чужденци са станали жертви на закононарушения, огромна част от които - физически похищения. В страната обаче не се събират данни за това дали тези закононарушения са осъществени по отношение на националната или расовата еднаквост на чужденците. 

Испания: Заплатата на непознатите служащи е по-ниска с 575 евро 

Работниците мигранти в Испания получават междинна месечна заплата, която е с 575 евро по-ниска от тази на испанските служащи, сочат данни на испанския статистически институт. Тази разлика в заплащането се прави оценка на към 5000 евро по-малко на година приблизително за служащите мигранти през 2023 година Дискриминацията по отношение на тях не се отразява единствено в заплатите, само че и в достъпа до работни места, изискващи по-висока подготовка. Според отчет на " Каритас " 75% от мигрантите работят на несигурни работни места, изискващи ниска подготовка. Едва 25% от непознатите служащи са заели позиции за междинна и висока подготовка.

Най-често мигрантите са заети в селското стопанство, хотелиерството, домашните услуги и строителството. Тези браншове постоянно са доминирани от сивата стопанска система, ограничавайки достъпа на хората до постоянни контракти, пенсии или здравно обезпечаване. Временните контракти са по-чести измежду чужденците, в сравнение с измежду испанците. Освен това служащите мигранти първи страдат от негативните последствия при стопански рецесии.

Въпреки че липсват точни данни за случаите и нападенията над мигранти на работното място, дискриминирането и несигурността постоянно съпътстват непознатите служащи в Испания. Липсата на трудови права и непрекъснатата опасност от уволняване или депортиране генерира огромна неустановеност, която способства за възпроизвеждането на беднотия и обществено изключване. Това води до компликации при достъпа до прилични жилища, обучение и здравни услуги.

Лошите условия на труд зависят и от района. Областите в Южна Испания да вземем за пример, които исторически са приемали много мигранти, са известни с по-неблагоприятни практики във връзка с изискванията на труд.  

Инфо: Mediapool.bg