Пенсионните системи в Европа затъват в дефицити
Автори: Mediapool.bg, Der Standard, Delfi.lt, El Confidencial
Пенсионните системи в застаряваща Европа от ден на ден ще се задъхват, а сегашният размер на пенсиите ще върви надолу по отношение на заплатите в идните 40 години.
Това е един от главните заключения за адекватността на пенсиите в Европейски Съюз, който може да се направи от едноименния отчет на Европейската комисия за 2024 година Той се изготвя един път на три години и последната му версия бе оповестена това лято.
Пенсиите в България, както и в още 19 страни от Европейски Съюз, ще понижават по отношение на заплатите до 2062 година, а единствено в 7 страни се обрисува покачване, написа в разбора. Същият извод за България бе изработен и в оповестения неотдавна Актюерски отчет на Национален осигурителен институт, който чертае прогнозите за пенсионната система до 2070 година Той също планува, че в случай че няма промени, днешните пенсии в България от Национален осигурителен институт може да се окажат най-щедрите по отношение на заплатите до 2070 година
На всичкото от горната страна държавните бюджети все по-трудно ще финансират разноските за пенсии, тъй като и към днешна дата дефицитите са големи.
Адекватни ли са пенсиите в Европейски Съюз?
Към 2022 година българските пенсионери са взимали пенсии, които са близки до съответните по отношение на заплатите в страната, без значение че и пенсиите, и заплатите в България са най-ниските в Европейски Съюз като безспорна сума, излиза наяве от отчета на Европейска комисия.
Средностатистическият пенсионер у нас през 2022 година е получавал като пенсионен приход 76.2% от чистата си заплата в последната година преди пенсионирането. Това е относително задоволително съответствие и е към междинното за Европейски Съюз, излиза наяве от документа.
В Германия съотношението е 69%, във Франция – 77.9%, в Полша е към 70%, в Чехия – 65%, в Испания – 98.6%, в Румъния – към 85%, а в Австрия – близо 83%.
Най-щедри по последни данни, които са към 2022 година, са пенсиите в Холандия – 104.8% от последната заплата, Люксембург (99.7%) и Испания (98.6%).
Най-постни пък са заплащанията за възрастните хора в Естония – те получават едвам една трета от последната си заплата (32.9%), което е чудовищно ниско. В долната част на класацията са също Литва (44%), Хърватия (53.6%), както и Норвегия (извън Европейски Съюз, само че добавена в доклада) – 59.6%.
Проблемът е, че в идващите 40 години тези съотношения ще се утежняват за 20 от 27-те страни от Европейски Съюз, както и за Норвегия.
Средно съответствие на пенсията към последната заплата (TRR) през 2022 година и 2062 година в ЕС-27 и Норвегия
Инфо: Европейска комисия, Доклад за адекватност на пенсиите 2024 година В оранжево е маркиран спадът на пенсиите през 2062 година по отношение на 2022 година в 21 страни, а в зелено - нарастването през 2062 година по отношение на 2022 година в 7 страни.
Най-драстичен се чака да е спадът в страната с най-високи пенсии по отношение на заплатите – Холандия. За 40 години съотношението се чака да падне от над 100% на към 80%. Сериозен срив се обрисува и в Полша – до към 55%, както и в Унгария – до към 75% от сегашните 94%.
В България се чака съотношението да падне умерено до към 70% след 40 години.
Най-голямо покачване се обрисува в Естония – до едвам към 50% от заплатата, както и в Гърция – от 80% на 90%.
След 40 години най-високи пенсии на континента по отношение на чистата заплата се обрисува да взимат жителите на Люксембург (най-богатата страна в ЕС), следвани от гърците, испанците и португалците, сочат днешните планове.
България с най-голям действителен растеж на пенсиите през 2022 г.
Почти на всички места в Европейски Съюз пенсията понижава с годините като % от заплатата.
По отношение на годишната индексация обаче се оказва, че България има относително уравновесен метод – така наречен швейцарско предписание, което взима поради 50% от растежа на инфлацията и 50% от растежа на междинния застрахователен приход. Оказва се, че в доста страни, които са вързали индексацията най-вече със заплатите, пенсиите доста са намалели в интервала на огромната инфлация от 2021/2022 година
Заради поредицата изключителни нараствания на пенсиите в последните години България бележи най-голям действителен растеж на пенсиите измежду ЕС-27 и Норвегия през годината с голяма инфлация (2022 г.). У нас действителното нарастване (като се регистрира инфлацията, б. р.) през януари 2023 година по отношение на януари 2022 година е било 10%. В множеството страни от Европейски Съюз през същия интервал има стабилен действителен спад на пенсионния приход, като най-сериозен той е бил в Естония – с близо 10%.
Разлика (спад или ръст) в действителния размер на пенсията през януари 2023 година по отношение на януари 2022 година в ЕС-27 и Норвегия
Инфо: Европейска комисия, Доклад за адекватност на пенсиите 2024 г.
Към 2022 година в България така наречен вдовишки добавки (особено за жените) са били относително ниски на европейско равнище, само че от 1 юли 2024 година те бяха увеличени от 26.5% от пенсията/пенсиите на умрелия брачен партньор на 30%.
Средният европеец взима пенсия 21 години
В ЕС-27 един на всеки петима пенсионери е в риск от беднотия или обществено изключване, а измежду дамите над 75 година рискът е по-голям и визира всяка четвърта жена на тази възраст.
Средно в ЕС-27 и Норвегия човек живее и взима пенсия 21 години след пенсионирането си, до момента в който междинният европеец прекарва на пазара на труда 41 години.
В някои европейски страни съществуват специфични осигуровки, които покриват дълготрайната грижа за възрастните хора, които не могат да се обслужват сами, защото това всекидневно коства доста повече от размера на пенсията. Доколкото дамите живеят по-дълго във влошено здраве, при тях тази потребност е по-голяма, още повече, че всекидневно дамите имат по-нисък пенсионен приход от мъжете.
Една от позитивните трендове в Европейски Съюз е насърчаването на възрастните хора да продължат да работят и след пенсионирането си, написа още в отчета.
Много страни подвигат обществените и здравните осигуровки
В същото време неотдавнашен отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за промените в данъчната политика през 2024 година демонстрира, че от ден на ден страни в света усилват обществените осигуровки, с цел да покрият възходящите потребности на пенсионните си системи.
Словения да вземем за пример разгласи повдигане на осигуровките с по 1 процентен пункт за работодателя и за служащия за да финансира дълготрайната грижа за възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. Доброволното здравно обезпечаване пък е сменено от наложителна здравна осигуровка от 35 евро на месец.
Вдигане на размера на обществените и/или зравните осигуровки е оповестено от Словакия, Германия, Холандия, оповестява още Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Повишението в Германия е поради дълготрайната грижа. Гърция пък е нараснала оптималния застрахователен приход.
Има обаче и страни, понижили обществените осигуровки – да вземем за пример Италия е редуцирала вноската с цели 7 прочие п. за служащите с брутен приход под 25 000 евро на година. Норвегия пък леко е облекчила чиновниците с по-ниски приходи за сметка на тези с по-високи. Англия също е оповестила събаряне на осигуровките с 2 прочие п.
Австрия: Частните схеми не покриват големите пенсионни разходи
Пенсионната система в Австрия има три стълба. Всяка година обществените разноски, които финансират пенсиите на възрастните хора, се усилват. Наскоро за гарантиране на пенсиите трябваше да бъдат инжектирани 30 милиарда евро. Фирмените и частните пенсионни схеми не са задоволителни, с цел да покрият тези разноски.
Литва: Вноската в финансовия дирек е 3%
В Литва платената от страната пенсия за напреднала възраст се изплаща на хора на 64 или повече години. От 2026 година възрастовата граница ще бъде 65 години както за мъжете, по този начин и за дамите. За да получи право на пенсия, човек би трябвало да има минимум 34 години трудов стаж, в противоположен случай компенсацията му се понижава. Ако размерът на пенсиите и пенсионните компенсации, които обещано лице получава на месец, е по-малко от 100% от предстоящата минимална прехрана на живота в Литва за 2024 година, той или тя има право на добавка към пенсията.
През 2004 година в Литва започва и финансов дирек на пенсионната система, който разрешава част от вноската за държавното обществено обезпечаване да бъде ориентирана и да се натрупва в частни пенсионни фондове.
Създаването на тази система в Литва е провокирано от демографските промени. Със застаряването на популацията и увеличението на емиграцията ще има все по-малко хора, работещи и плащащи държавни обществени осигуровки. За да се даде опция на хората да получават компенсации от няколко разнообразни източника, е основан финансовият пенсионен дирек. Участието в него е непринудено, а вноската е 3%.
Испания: Пенсионната система е в доста сериозен дефицит
Според последните данни, оповестени от Министерството на заетостта и общественото обезпечаване, общите разноски за пенсии в Испания са били €12.8 милиарда през август 2024 година, което е нарастване с 6.6% по отношение на същия месец на предходната година.
Най-големият разход са пенсиите за застрахователен стаж и възраст – €9.4 милиарда, следвани от вдовишките пенсии – €2.1 милиарда, инвалидните – €1.1 милиарда, тези за сираци – €0.17 милиарда, както и от пенсиите за фамилни грижи – €0.03 милиарда
Раздадените пенсии в Испания през август тази година са били общо 10.2 милиона.
От 2022 година насам испанските управляващи започнаха стъпки за увеличение на пенсиите, тъй че да запазят покупателната им дарба в изискванията на висока инфлация. През 2024 година, да вземем за пример, пенсиите се усилиха с 3.8%. През 2025 година се възнамерява ново нарастване, още веднъж поради инфлацията. Това прави месечно спомагателни €29, което се равнява на годишно нарастване на минималната пенсия от към €350.
Според Енрике Дебеса, професор по финанси и актюерство в Университета във Валенсия, разходопокривната пенсионна система в Испания е много великодушна, тъй като обезпечава доста по-високи пенсии от действителните натрупвания въз основата на вноските на осигуряващите се.
" Сегашната обстановка е на доста сериозен недостиг. Ако сложим вноските, които влизат в системата, против пенсиите, изплащани от нея, се оформя недостиг от към €30 милиарда всяка година. Проблемът идва в този момент, когато поколението, известно като " бейби бумъри ", стартира да се пенсионира. Това ще усили доста броя на пенсионерите през идващите 20 години ", изясни проф. Дебеса пред El Confidencial. В Испания също има благоприятни условия за частни пенсионни спестявания, само че те нормално не обезпечават задоволителен приход, тъй като хората нямат нрав да икономисват задоволително за старини.
Инфо: mediapool.bg
