Автори: Красен Николов, Симона Костадинова, mediapool.bg Бъдещето на служебното правителство

Автори: Красен Николов, Симона Костадинова, mediapool.bg

Бъдещето на служебното държавно управление в този му тип виси на косъм пред Конституционния съд (КС), научи Mediapool от свои източници. Членовете на Конституционен съд са разграничени по въпроса дали да запазят частта от конституционната промяна, която лиши от президента цялостния надзор върху служебния кабинет.

Въпреки разногласията, решението се чака да бъде взето до края на юли или най-късно в първите дни на август, настояват източниците на Mediapool. Ако се съди по темпото, с което върви процедурата по връчването на мандатите за държавно управление, както и посоченият от президента ориентировъчен период за идващите избори, решението на Конституционен съд може да се появи таман в точния момент за съставянето на ново служебно държавно управление.

Конституционният съд разисква два въпроса. Първият е дали гласуването на съответните законодателни текстове предходната година е станало при съблюдаване на парламентарната процедура. Вторият въпрос е надалеч по-значим, само че и по-труден за реализиране на консенсус - дали елементарното Народно заседание е надвишило пълномощията си, променяйки фрапантно салдото на управляващите.

Именно решението по втория въпрос може да се употребява от някои конституционни съдии да прикрият своята субективна позиция към промяната.

В началото на януари президентът Румен Радев нападна пред Конституционен съд конституционната смяна, която отстрани неговото пълномощие да ръководи страната като президентска република посредством служебни кабинети в интервалите, в които няма постоянно излъчено от Народното събрание държавно управление.

Радев твърди, че промяната съставлява " брутално " посягане върху президентските пълномощия и че такава смяна може да бъде гласувана единствено от Велико национално заседание.

Конституционните промени доведоха до това служебният министър председател да се избира от стеснен авансово заложен лист от хора на избрани държавни длъжности, а не по персоналната преценка на президента, която няма потребност даже да се стимулира.

Възможните ръководители на служебните държавни управления са ръководителят на Народното събрание, шефът или подуправителите на Българска народна банка, ръководителят или зам.-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместител.

Освен това Народното събрание продължава да работи и след назначението на длъжностен кабинет, с цел да има надзор върху изпълнителната власт.

Аргументите " за " и " срещу " орязаните пълномощия

Промените в конституцията, с които на президента беше отнета опцията да си избира самичък министър-председателите и членовете на служебните държавни управления, беше подложена на критика от голям брой политици и адвокати. Те споделят, че това основава опция за вкарване на страната в конституционна рецесия. Причината е, че президентът може да откаже да назначи длъжностен министър председател или всички възможни за поста претенденти може да откажат да бъдат назначени.

В същото време обаче промяната отстранява един от най-големите недостатъци на конституцията, който допреди почналата през 2021 година политическа рецесия не беше се показал.

Още в своя член 1 българската конституция постановява: " България е република с парламентарно ръководство ". В същото време президентът можеше да ръководи страната изцяло безотчетно като президентска република в обстановка на разхлабен парламент.

Критиците на последните конституционни промени, някои от които са измежду бащите на самата конституция, пропущат да признаят, че и одобряваните от тях правила, в това число настоящи сега, могат да вкарат България в конституционна рецесия.

Добър образец за това са дадените на президента благоприятни условия да бави връчването на първите два мандата за сформиране на държавно управление. Така той евентуално можеше да усили до безконечност властта на служебното държавно управление, което до неотдавна бе под негов цялостен надзор.

Всичките тези висящи въпроси би трябвало да бъдат разисквани по делото пред Конституционния съд. За едни конституционни съдии промяната е прекрачване на пълномощията на елементарния парламент. За други тя е коригиране на систематична неточност в конституцията.

Какви са вероятните сюжети

Ако Конституционен съд анулира измененията в главния закон, тогава президентът още веднъж ще получи надзор върху изпълнителна власт, като избере собствен приближен човек за длъжностен министър председател и си назначи съответните министри.

И най-логично е още веднъж да огледа първо към фрагментите в администрацията си на " Дондуков " 2.

След края на последния, назначен от него, длъжностен кабинет Румен Радев прибра в президентството част от членовете му. Бившият длъжностен министър председател Гълъб Донев в този момент е шеф на кабинета на Радев, някогашният министър на превоза Христо Алексиев е секретар по стопанска система, а някогашният правосъден министър Крум Зарков – по правни въпроси. Преди да стане длъжностен министър на защитата, Димитър Стоянов беше основен секретар на президента, а в този момент е секретар по сигурност и защита.

Ако Конституционният съд въпреки всичко остави измененията в главния закон и се стигне до нови предварителни избори, президентът ще би трябвало още веднъж да търси министър председател всред листата с евентуални претенденти.

Дузина претенденти, само че единствено на хартия

Когато тази процедура за пръв път бе приложена през март т.г., се стигна до същинска рецесия, защото избраният лист длъжностни лица, от които можеше да се избира, се сведе до един човек - дългогодишният кадър на ГЕРБ и началник на Сметната палата Димитър Главчев.

Сериозен проблем се оказа недомислицата с включването на шефа и подуправителите на Българска народна банка измежду допустимите претенденти, тъй като това ги вкарва в несъгласие на правото на Европейски Съюз и на регулацията на системата от централни банки.

Към оня миг и националният омбудсман Диана Ковачева към този момент не можеше да бъде претендент за министър председател, защото бе спечелила състезанието за български арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и трябваше да заеме новия пост. В този миг заместник-омбудсманът Елена Чернева-Маркова, която беше един от евентуалните претенденти за длъжностен министър председател, подаде оставка по персонални аргументи. Тогава президентът дефинира Елена Чернева – Маркова като " единствената, която не е близка до някоя политическа партия, и единствената, за която можем да твърдим, че няма несъответственост ".

Появиха се съмнения, че върху нея е оказан напън, само че никой не се зае да ревизира.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ) отхвърли поста и на изборите се кандидатира както за националния, по този начин и за европейския парламент.

Така Главчев се оказа единственият вероятен претендент, съгласил се да стане длъжностен министър председател.

Ако се съди по политиката и кадровите му назначения, това е кабинет на ГЕРБ и на Делян Пеевски.

Четири месеца по-късно, Народното събрание не е избрал нито нов омбудсман, нито негов заместител. Но пък в листата се появи още един позволен претендент - по " случайност ", също изтъкнат политик от ГЕРБ. Това е председателката на 50-ия парламент Рая Назарян, определяна от ПП-ДБ като " най-яростния бранител " на глобения по закона " Магнитски " Делян Пеевски. Ако обаче водачът на ГЕРБ се съгласи Назарян да стане министър-председател, тогава още повече ще се засилят съмненията, че желае ГЕРБ да си обезпечи изборна победа през кабинета.

Междувременно единственият човек от листата с евентуални министър-председатели препоръчан от ПП-ДБ – Андрей Гюров - беше отхвърлен от поста си на подуправител на Българска народна банка, с което отпадна от листата с вероятни претенденти.

Но даже и да не беше отхвърлен, наместването на управлението на централата банка в изпълнителната власт би било съществено проблем.

В конвергентния отчет за еврозоната, който България получи в края на юни, е записано, че законът би трябвало да се промени по този начин, че в случай че шеф или подуправител стане министър председател, той автоматизирано да подава оставка от поста в централната банка, до момента в който в този момент законът планува пълномощията му единствено да бъдат прекратени за времето, в което е длъжностен министър-председател.

Има и други терзания - дали изобщо включването на шефовете на Българска народна банка и на Сметната палата не опонира на заложения в конституцията принцип за разделяне на управляващите. И по този въпрос би следвало да се изкаже Конституционен съд.

Инфо: mediapool.bg