Автори: Г. Босев, Ив. Арсениев /Продължение от 2 част/ Ограничения,

Автори: Г. Босев, Ив. Арсениев

/Продължение от 2 част/

Ограничения, произлизащи от либерализиране на пазара на електрическа енергия

Ефективното действие на електроенергийния пазар изисква съществуването на пъл­ но­ скъпи пазарни субекти – производители, търговци и консуматори на електроенер­ гия.







За да бъдат действителни участници в пазара, производителите на електрическа енергия би трябвало да са равнопоставени в конкурентната среда. Това допуска, в известна степен, унифици­ ране на фирмите във връзка с кор­ по­ ра­ тивната конструкция, структурата на произ­ вод­ ствените мощности, размера на продаж­ бите, ценовите нива и така нататък и би трябвало да бъде предмет на разбори и целенасочени дейности на енергийните ведомства в пе­ риода на подготовка към либерализиране на па­ зара на електрическа енергия.

Работата в изискванията на либерализиран пазар изисква преосмисляне на политиката в бранша на електропроизводството, на първо място на фирмите в комплекса рудници и електроцентрали „ Марица-изток” (Дейност II.2,Дейност VI.5). Понастоящем там са налице четири независими компании:

⦁ „ Мини Марица-изток” за рандеман на въглища с контролирана цена, монополен достав­ чик на останалите по дълготрайни контракти.
⦁ Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес – 3С Марица-изток 1” за произвеждане на електрическа енергия от източно­ маришки лигнити, с по-добри екологични индикатори, относително висока иконо­ мич­ ност и по-висока маневреност.
⦁ Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2” и Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица-изток 3” за произвеждане на електрическа енергия от източномаришки лигнити, рехабилитирани, със сравнима иконо­ мичност и по-ниска маневреност.

Трите компании за произвеждане на електрическа енергия са съперници на пазара, при един снабдител на гориво.

Тази конструкция, резултат на неявяване на стратегически цели в предишното, фрапантно се отличава от структурата и метода в стра­ ните, употребяващи добити по открит прийом лигнити за произвеждане на електрическа енергия.

Известно е, че съвсем без изключения лигнитните въглища се употребяват за произвеждане на електрическа енергия в централи, построени директно до на­ хо­ дището, софтуерно свързани с рудниците чрез превоза, подготов­ ката на въглищата (дробене, усредняване на качеството), депониране на отпадъците и други действия. Това е същес­ твената причина рудниците и електроцентралитекъм на­ хо­ ­ ди­ щата за лигнитни въг­ лища да работят във вертикално-интегрирана структу­ ра за произвеждане на краен артикул – електрическа енергия – табл. 8. Тази струк­ тура е потвърдила висока ефек­ тив­ ност, при ниска консумация на сила, висока продуктивност, по-голяма гъвка­ вост на добива и като резултат – по-ниски про­ менливи разноски при производството на електрическа енергия, които са главен фактор за сполучливо присъединяване на бор­ сата.

Държавите, които разполагат със обилни ресурси от лигнитни въглища – табл. 8, имат стратегии,спазвайки отговорностите за ограничение на излъчванията на парникови газове,да продължат производството на електрическа енергия от тях – фиг.23.

Таблица 8. Запаси, рандеман на лигнитни въглища, произвеждане

на електрическа енергия и корпоративна конструкция в някои страни от Европейски Съюз

Страна

Запаси,

Mt

Съдържание

на сяра, %

Годишен рандеман,

Mt/2015

Годишно произвеждане на електроенергия/2015

Корпоративна конструкция

MW

TWh

Германия

72 700

Под 2 %

159,3

17 470

135,0

Две съществени отвесно интегрирани компании

Полша

23 516

Под 2 %

60,2

8 988

52,9

Две съществени отвесно интегрирани компании

Чехия

1 601

Под 2 %

38,1

n/a

n/a

Пет компании за рандеман на кафяви въглища с дълготрайни договори за изкупуване

800

n/a

Една отвесно интегрирана компания

Румъния

9 920

Под 2 %

24,0

4 337

15,5

Една съществена отвесно интегрирана компания

Словакия

400

Под 2 %

1,8

n/a

n/a

n/a

Унгария

4 321

Под 2 %

8,5

966

n/a

Една отвесно интегрирана компания

Сърбия

3 546

Под 2 %

37,0

4 032

n/a

Една отвесно интегрирана компания

Гърция

4 600

Под 2 %

46,0

n/a

n/a

Две отвесно интегрирани компании

Словения

1 268

Под 2 %

3,2

1 304

n/a

Една отвесно интегрирана компания

България

1 957

Над 2.5 %

32,3

3 534

19,3

Една въгледобивна компания и три компании за производство на електрическа енергия

Източник: Eurocoal/2015

Реално е да се чака съдружие сред Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес – 3С Марица-изток 1”, Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2” и Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица-изток 3”, в интервала на подготовка към изцяло либерализиран пазар на електрическа енергия, да предложи и вероятно полу­ чи концесията за рандеман на източномаришки лигнити. По този метод ще се понижи един от рисковете, провокиран от непазарното образуване на цената на въглищата.

По-нататъшните стъпки към образуване на една отвесно интегрирана компания за рандеман на въглища и произвеждане на електрическа енергия от източномаришки лигни­ ти евентуално ще бъдат подхванати под натиска на пазара.


Либерализиране на пазара на електрическа енергия

Конкурентната среда при либерализиран вътрешен и районен пазар изисква поддър­ жане на конкурентна цена на създаваната електрическа енергия и услугите.

От табл. 5 се вижда, че поради диспечира­ нето на предпочитани мощности,вътрешният пазар за кондензационните електроцентрали в „ Марица-изток” е доста стеснен,като оста­ налата елек­ троенергия, към 50 ÷ 70 % от потенциала им, би трябвало да се реали­ зира на външния пазар.
Едно от огромните провокации пред електроцентралите в „ Марица-изток” за ус­ пеш­ само че присъединяване на електроенергийната борса се обрисуват цените на въглеродните еми­ сии, прогнозите за които са в необятни граници – от опазване на статуквото – 11,00 BGN/tCO2) до фрапантно повишаване – 60,00 BGN/tCO2 ).

В изискванията на изцяло либерализиран пазар търговията с електрическа енергия се осъщест­ вява по двустранни контракти, на пазар „ Ден напред”, на пазар „ В рамките на деня” и на балансиращ пазар. Ранжирането на електроцентралите с техните декларирани чисти разпо­ ла­ гаеми мощности по отношение на кривата на търсене за съответен час се прави по стой­ ността на краткосрочните променливи разноски.

При работещ електроенергиен пазар цената на електрическата енергия би била задоволителна за покриване на всички разноски на операторите за горива, реагенти, вложения, както и възвръщаемост на вложителите, в случай че преобладаващата част от пазара не е заета от предпочитани и контролирани генериращи източници) и затваряне на сегмента за класи­ ческите източници на електрическа енергия.

Резултатът е ниска облага за производителите на електрическа енергия от въг­ лища, обре­ менени с разноски за запазване на околната среда и квоти за въглеродни излъчвания, съг­ ласно европейската система за търговия с излъчвания и нужда от балансиращи мощ­ ­ нос­ ти за лимитирано време. По тази причина може да се наложи производителите на електрическа енергия от въг­ лища да продават по-малки количества елек­ тро­ сила от наличния потенциал, което ще докара до отчасти (непълно) покриване на постоян­ ните им разноски. Това е вторият, сериозен риск пред производителите на електрическа енергия от източномаришките лигнити, за преодоля­ ването на който е нужна институцио­ нал­ на помощ и поддръжка, съгласувани с Европейска комисия. Основа­ ние за това дава смисъла на комплекса от рудници и електроцентрали„ Марица-изток” за национал­ ната ико­ но­ ­ мика, разнообразяването на източниците на енергоносители и обществената си­ гур­ ност. Една от опциите е обосновано искане от Европейска комисия на безвъзмездни квоти за въглеродни излъчвания (виж нагоре, фигури 18 и 19).

Предсрочно преустановяване на добива на въглища

Предсрочното преустановяване на добива от Източномаришкото находище на въглища от 2035 година съгласно Песимистичния сюжет и от 2030 година съгласно Крайно песимистичния сюжет ще провокира следните отрицателни резултати:
⦁ Ще лиши Държавния бюджет от концесионни такси в размер на 20,7 MBGN, съот­ ветно с 26,5 MBGN годишно;
⦁ Ще понижи брутния вътрешен артикул с към 1 189 MBGN, надлежно с 1 437 MBGN годишно;
⦁ Средствата за настоящо и дефинитивно овакантяване на концесионната повърхност, в размер на 335 MBGN би трябвало да бъдат за сметка на Държавния бюджет;
⦁ Минните действия ще приключат при извънредно неподходящо завършен за при­ ро­ дата ландшафт и отрицателни за околната среда екологични последствия;
⦁ Двата сюжета не позволяват опция за изземване на наличните ресурси от лиг­ нит­ ни въглища, което е в несъгласие с наредбите на член 87, алинея 3, глава Чет­ върта от Закона за подземните богатства;
⦁ Ще бъдат изведени над 1 200 MBGN работоспособни съществени фондове във въгле­ добива и 3 520 MBGN), надлежно 4 500 MBGN13) в електропроизводството;
⦁ Електроенергийната система ще се лиши от услуги за 1 170 MW вторично регули­ ране,от които 220 MW за първично и третичен резерв;
⦁ Ще се нарушат съществени условия към сигурността на електроенергийната сис­ тема;
⦁ Ще се наруши осъществяването на член 4, т. 8 за наложително изкупуване на до 15 % от брутното ползване на електрическа енергия, създадена от локални енергийни източници (горива).
⦁ Ще зародят съществени обществени проблеми (Дейност VII)

Ограничения, произлизащи от условията за сигурност на ЕЕС и доставките на енергоносители (Дейност II.2)

От допускането въглищните електроцентрали да бъдат изведени от употреба пред­ срочно, съгласно песимистичния и извънредно песимистичния сюжети следва необходи­ мост­ та (Приложение ІІ.1) да се изградят нови стандартни кондензационни елек­ тро­ централи със следните софтуерни характерности:

⦁ Диапазон на контролиране 60 ÷ 100 %, със скорост най-малко 2 MW/min.
⦁ Участие в първичното контролиране.
⦁ Единичните мощности да не бъдат по-големи от 350 MW.
⦁ За да има взаимозаменяемост при повреди и опция за усъвършенстване на ре­ монтните работи, минималният брой на разполагаемите елементи би трябвало да бъде сред 5 и 7, ситуирани най-малко на 2 площадки.
⦁ Ядрените мощности не дават отговор на посочените софтуерни характеристи­ ки и не са опция на централите на въглища и газ, които дават до­ пъл­ нителни услуги за балансиране на ЕЕС.

На фигури 24, 25 и 26 са илюстрирани предоставяните услуги за вторично контролиране, парещ и леден запас и допълващи мощности от Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес – 3С Марица-изток 1”, Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица-изток 3” и Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2”.





Изключително значими са още два аргумента против предварителното извеждане на въг­ лищ­ ните електроцентрали и заместването им с нуклеарни:
⦁ Нарушават се условията на член чл. 20 и 21 от Закона за конкуренцията против придобиване на господстващо състояние на пазара.
⦁ Застрашава се сигурността на доставките на енергоносители при изключителни обс­ тоятелства; би трябвало да се има поради, че запасите от въглища са най-сигурно съхра­ нения/съхранявания енергоносител.

Заключение

Изложеното нагоре дава съображение да се твърди следното:

1) До2040 година,според най-вероятното електропотребление и Референтния/Реалис­ тич­ ния сюжети не са нужни нови базови мощности за облекчаване на вътрешното ползване на електрическа енергия, с благоприятни условия за експорт на оператив­ ни остатъци отвън зимните месеци.
2) Необходимо е силата и компетенциите на институциите да се пренасочат към:
⦁ Оптимално създаване и потребление на ВЕИ.
⦁ Организиране на добре работещ електроенергиен пазар.
⦁ Съхраняване на капацитета на АЕЦ „ Козлодуй”, Топлоелектрическа централа на въглища в „ Марица-изток”според реалистичния сюжет и Топлоелектрическа централа „ Варна” на природен газ.
3) Предвид изменящите се условия, резултат на бързото нахлуване на нови технологии за производсво и ползване на електрическата енергия, развиването на бранша би трябвало да се основава върху решения – управнически, законови, капиталови и други, с благоприятни условия за безконфликтно и без загуби поправяне, при смяна на събитията.