Друга Русия е възможна: Кремъл в крайна сметка ще се измори от зависимостта си от Китай
Автори: Дмитрий Алперович и Сергей Радченко,
Тъй като войната на съветския президент Владимир Путин против Украйна се проточва и пренарежда световната геополитика, Съединените щати би трябвало да преразгледат и ревизират своята дълготрайна тактика по отношение на Русия. Основният фокус на тази тактика, кояго не се разграничава от истинската тактика за въздържане по времето на ерата на Студената война, дефинирана от Джордж Кенан в това списание преди 75 години, би трябвало още веднъж да бъде тактика на „ търпеливо, само че твърдо и внимателно възпиране по отношение на съветските експанзивни трендове “.
По време на Студената война Съединените щати се стремяха да спрат експанзионистичните импулси на Съветския съюз, без да вземат участие в директна военна борба, изчаквайки неестествения руски режим в Москва да рухне. Днес задачата за възпиране по отношение на Русия е друга, защото би било наивно да се чака Русия да се разпадне, както направи Съветският съюз. Както самият Кенан признава, „ Съветският съюз няма да издържи, само че Русия ще продължи да съществува “.
Вместо това, Съединените щати би трябвало да работят старателно, с цел да възпират съветския експанзионизъм в Европа и другаде, до момента в който съветското управление – било то настоящето, било някое бъдещо повтаряне – осъзнае, че неговите разрушителни имперски трендове го водят към мрачното бъдеще да стане васал на Китай. Все по-откъсната от Запада, Москва ще стане подвластна от Пекин като търговски сътрудник и основен интернационален бранител, само че тази връзка ще бъде не сред равни, а сред молител и покровител. Подобно вземане предвид със зависимостта му от Китай може да накара Кремъл да премисли устрема си към злонамерени антизападни политики и да ограничи своята настъпателност.
Съединените щати не би трябвало да си вършат илюзии, че сходна промяна ще докара до другарски връзки с Русия, още по-малко до антикитайски съюз, или че смяна в държанието на Русия ще настъпи бързо. Всъщност може да минат години, преди съветските водачи да заемат по-малко конфронтационна позиция по отношение на Запада. Малко евентуално е Русия в миналото да се интегрира в западната общественост. Нито пък е евентуално Русия в миналото да пожертва връзките си с Китай за по-топли връзки със Съединените щати и Европа. Съединените щати ще би трябвало да одобряват значителните разлики сред главните полезности и дълготрайни ползи на Русия и тези на Запада, като поддръжката за правата на индивида и демократичното ръководство.
Независимо от това, Кремъл може в последна сметка да заключи, че политиката на равнопоставеност –поддържане на продуктивни връзки както с Китай, по този начин и със Запада - е в негов най-хубав интерес. Възможна е друга Русия, с по-балансирана външна политика, която заобикаля тесни връзки с Китай или Запада, която зачита териториалната целокупност на други страни и която се придържа към интернационалните си правни отговорности. Съединените щати би трябвало да бъдат търпеливи и подготвени да изчакат Русия да разбере, че няма доста да завоюва от бъдещето на раболепна взаимозависимост от Китай.
Патова обстановка и васалство
Шест месеца откакто Русия нахлу в Украйна, бъдещият ход на войната остава нерешителен. Докато Путин не съумя да реализира промяна на режима в Киев, Русия съумя да заграби към една пета от Украйна. Украинската войска надвиши всички упования, само че може да не е в положение бързо и изцяло да върне обратно достиженията на Русия и в кратковременен проект наподобява все по-вероятна патова обстановка. Контролът на Русия над Източна Украйна в никакъв случай не може да бъде изцяло сигурен. Помислете да вземем за пример, че на Съветския съюз лиши повече от десетилетие, с цел да потуши украинския протест, откакто възвърне контрола си над Украйна в края на Втората международна война. Нито пък териториите, окупирани от Русия, ще се възстановят изцяло от икономическата съсипия, породена от войната. Москва няма пари да възроди опустошените територии, които е превзела, само че евентуално въпреки всичко ще се опита да го направи, изразходвайки нищожни запаси.
Русия ще осъзнае, че няма доста да завоюва от едно бъдещо послушание на Китай.
Изправена пред все по-силната организация НАТО, който скоро ще добави Швеция и Финландия като членове, Русия ще бъде принудена да харчи още повече за своите военни, изтощавайки хазната си и ще бъде принудена да се откаже от обществени услуги, инфраструктура, просвета и обучение. Имперските злополуки на Путин със присвояване на земя ще създадат Русия по-бедно, по-тъжно, по-репресивно, по-несигурно и в последна сметка по-малко привлекателно място за живеене. Дори Путин да си проправи път към нещо, което може да назова краткосрочна победа в Украйна, той към този момент е изгубил Русия в дълготраен проект. Ако западните наказания останат, съветската стопанска система ще стагнира и ще изсъхне, увеличавайки зависимостта си от Пекин, вероятност, на която малко на брой в Москва се радват.
Русия към този момент стартира да пренасочва износа си на сила и минерални запаси от враждебните европейски пазари към Китай. Руските консуматори ще разчитат от ден на ден на китайския импорт, с цел да заменят западните артикули, които към този момент не са налични. Юанът, китайската валута, в този момент играе съществена роля в транзакциите на Московската фондова борса, роля, която ще става все по-голяма. На процедура стабилността на съветската стопанска система ще се основава на инжектиране на китайски пари и артикули, динамичност, която ще разреши на Пекин да има огромно въздействие върху Москва.
При тези условия Съединените щати би трябвало да продължат да построяват качествата на украинската войска, като в същото време поддържат и ускоряват глобите против Русия, в това число надзор върху износа на значими технологии, от които Русия се нуждае и има усложнен достъп до тях, като да вземем за пример полупроводниците. Тези ограничения биха помогнали да се поддържат украинските военни старания, като в същото време отслабват Русия, само че те не съставляват дълготрайна тактика. За да проправят пътя за бъдеща необвързана Русия, Съединените щати би трябвало да избегнат ескалацията в Украйна, да предотвратят цялостната дестабилизация на Русия и да обезпечат на Москва опция на рисковата й несъразмерна взаимозависимост от Пекин.
Дългата игра
Докато войната в Украйна продължава, главният приоритет за Съединените щати и техните съдружници в НАТО беше – и ще остане – предотвратяването на всевъзможен тип ескалация, която би довела до директен спор сред НАТО и Русия. НАТО неведнъж и умно алармира на Русия желанието си да избегне конфликт за Украйна, а Съединените щати демонстрират самообладание и възпиране. Това е повода НАТО да се опълчи на молбите на Киев да наложи неразрешена за полети зона над Украйна, което би рискувало водачите на изтребители на НАТО да вземат участие във въздушен пердах с съветските сили.
И въпреки всичко и Русия, и НАТО непрестанно изпитват алените линии на другия. Западът става все по-смел и все по-ангажиран в спора, предоставяйки сериозна разследваща информация, която украинците са употребявали, с цел да нападат съветски кораби и други стратегически цели. Съюзниците от НАТО също предоставиха на Украйна съвременни оръжия, като високомобилни артилерийски ракетни системи, които украинската войска употребява, с цел да нанесе съществени вреди на съветските хранилища за муниции и бази надалеч зад фронтовите линии. Досега съдружниците са решили вярно, че Путин, откакто е изгубил почти 20 до 30 % от бойните си сили, не е в позиция да ескалира спора, и до момента в който може да избегне обществена загуба на имиджа си, то малко евентуално е да отвърне нападателно на западните доставки на оръжия и разузнаване за Украйна.
Но директно присъединяване на силите на НАТО по въздух, земя или в Черно море покрай Украйна би било друга история. Подобни действия биха могли да накарат съветски пълководец на бойното поле да предприеме деяние, което води до гибелта или пострадването на личния състав на НАТО. Този резултат би предизвикал отговор от страна на НАТО, като евентуално би сложил началото на цикъл на ескалация, който в най-лошия случай може да приключи с нуклеарен спор. Подобен сюжет би трябвало да се заобикаля непременно.
Друг резултат, който Съединените щати би трябвало да се стараят да избегнат, е цялостният разпад на Русия. Съединените щати би трябвало да продължат да санкционират Путин за войната в Украйна, само че не би трябвало да изпускат от взор обстоятелството, че дестабилизирането на Русия или даже разпадането на Русия, както приканват някои коментатори, не е в техен интерес. По време на края на Студената война президентът Джордж Х. У. Буш се тревожеше за разпадането на Съветския съюз, не тъй като Съветският съюз си струваше да бъде непокътнат, а тъй като разпадането на огромна нуклеарна мощ рискуваше отприщването на свободни нуклеарни оръжия и производни материали, стимулирайки разпространяването на нуклеарни оръжия измежду държави-наследници и поощряване на появяването на нови терористични и проведени незаконни мрежи. Четири десетилетия по-късно тези опасности остават. Разпадането на Русия може да докара до кървясъл цивилен спор, който може да дестабилизира Евразия за години напред.
Вероятността от национален протест в Русия остава ниска, защото властта на Путин, подкрепена от добре финансиран уред за вътрешни репресии, наподобява сигурна както постоянно. Въпреки че понижиха съветската икономическа мощност, глобите, наложени до момента на Русия, не са предизвикали нещо сходно на опустошението и унижението, които руснаците претърпяха през 90-те години по време на икономическата рецесия, провокирана от разпадането на Съветския съюз. Но опитът демонстрира, че сегашният тип на мира може да е подвеждащ. Американските управляващи може да не знаят цялостния обсег на измяната, което може да се случи във вътрешния кръг на Путин, нито пък могат да предскажат какъв безпорядък може да настъпи, откакто всемогъщият автократ стартира да отслабва хватката си. Евентуалното овакантяване на Путин, непринудено или по различен метод, евентуално ще бъде последвано от яростна битка за власт, доста сходна на тази, която е последвала гибелта на Сталин през 1953 година Без значение кой ще заеме неговото място, националистическата и реваншистка политика на Путин евентуално ще бъде продължена откакто той си отиде, тъкмо както Никита Хрушчов продължи и даже ускори конфронтационната антизападна политика на Сталин, което в последна сметка докара до кубинската ракетна рецесия през 1962 година
Съединените щати би трябвало да провят деликатни стъпки, отчитайки, че икономическият срив и политическият безпорядък са неприятен декор за създаване на демократични политики. Не би трябвало да се преглежда появяването на демократична демократична държавност в една пост-Путинова Русия като историческа наложителност. Миналото тежи тежко върху Русия освен в смисъл, че съветските репресивни институции имат забележителна устойчивост, само че и заради непрекъснатия конформизъм и политическо равнодушие на съветския народ, на който Съединените щати в миналото наивно разпореждаха огромни очаквания за демократична промяна на Русия. Съединените щати не могат да разрешат упованията за възможна демократизация в Русия да образуват основата на тяхната дълготрайна политика. Осъществяването на същинска съветска народна власт е работа за самия съветски народ и способността на Вашингтон да повлияе на подобен резултат постоянно е била и ще остане извънредно лимитирана.
Разединена Русия
През последните 30 години станахме очевидци на неуспеха на Русия да акустира на Запад. За разлика от Германия и Япония, които се сполучливо откриха място в западния ред, откакто бяха победени по време на Втората международна война, Русия отхвърли да се помири с понижения си постсъветски статус. Съединените щати се пробваха да задоволят непреодолимото предпочитание на Москва да бъде уважавана, като поканиха Русия да се причисли към клуба на развитите народи Г-7 (впоследствие тя бе изхвърлена) и сътвориха взаимен съвет НАТО-Русия. И въпреки всичко Русия продължава с разнообразни свои недоволства, поддавайки се на токсичния шовинизъм и империализъм. Въпреки това политиците на Съединени американски щати би трябвало да продължат да изследват способи за ускорение на появяването на по-малко войнствена Русия, в случай че не за друго, то с цел да понижат напрежението сред двете най-големи нуклеарни страни, като в същото време затруднят Китай да се възползва от слабостта на Русия. Москва и Вашингтон имат интерес да има Русия, която да не е подчинена на Китай. Съединените щати би трябвало да предизвикват руснаците най-малко да си показват бъдеще, в което Русия е авторитетен, самостоятелен състезател на световната сцена, който се стреми да съжителства спокойно и преференциално със Запада. Русия и Западът са еднообразно заинтригувани в основаването на Русия, която не е китайски васал или молител, а нейният евентуален неутралитет– нейната необвързаност в актуалната стратегическа конкуренция с Китай – е може би най-големият морков, който Съединените щати могат да предложат. Посланията на Съединени американски щати към Русия би трябвало да затвърдят това, което съветският политически хайлайф към този момент знае, че е истина: че Китай просто се грижи за личните си ползи и че вижда Русия единствено като инструмент за постигането им.
Западът евентуално ще бъде подкрепят в тази задача от самия Китай. Всъщност Пекин към този момент стартира да води сложна договорка с Москва, като се възползва да вземем за пример от обезверената потребност на Русия да продава сила, с цел да контракти обилни отстъпки. В предишното Китай толерираше самостоятелните връзки на Русия с Индия и Виетнам и насилствено почиташе забележителната роля на Кремъл в Централна Азия. Но защото Китай стартира да схваща големия си лост за въздействие върху Русия, тя ще се стреми да оформя съветската външна политика по способи, които служат на собствените й ползи. Подобна жестока китайска политика ще даде на съветската политическа върхушка задоволително учредения да премисли закоренялата си неприязън към Запада. Москва в последна сметка ще признае, че може да разшири интернационалното си въздействие и да усили въздействието си върху други сили (включително Китай), като ограничи нападателните си пориви в Европа.
По подигравка на ориста Русия можеше да си обезпечи бъдеще, в което да съжителства спокойно със Запада, в случай че не бяха последните имперски проекти на Путин. Вместо това неговата експанзия в Украйна направи задачата на Русия – и на Съединените щати – доста по-трудна. Но към момента има опция за поправяне на безсмислените и незаконни неточности на Путин, даже в случай че Русия би трябвало първо да бъде осъдена. Тя би трябвало да реши дали желае да продължи да живее в гневна изолираност. Но Вашингтон може да подсети на Москва, че има и други благоприятни условия, в случай че Русия прояви същински интерес за поправяне на своите разрушителни и саморазрушителни пристрастености. Докато пристигна този ден, Съединените щати би трябвало да се сдържат пред най-лошото държание на Русия и да изчакат приливът да се обърне.
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник:
Тъй като войната на съветския президент Владимир Путин против Украйна се проточва и пренарежда световната геополитика, Съединените щати би трябвало да преразгледат и ревизират своята дълготрайна тактика по отношение на Русия. Основният фокус на тази тактика, кояго не се разграничава от истинската тактика за въздържане по времето на ерата на Студената война, дефинирана от Джордж Кенан в това списание преди 75 години, би трябвало още веднъж да бъде тактика на „ търпеливо, само че твърдо и внимателно възпиране по отношение на съветските експанзивни трендове “.
По време на Студената война Съединените щати се стремяха да спрат експанзионистичните импулси на Съветския съюз, без да вземат участие в директна военна борба, изчаквайки неестествения руски режим в Москва да рухне. Днес задачата за възпиране по отношение на Русия е друга, защото би било наивно да се чака Русия да се разпадне, както направи Съветският съюз. Както самият Кенан признава, „ Съветският съюз няма да издържи, само че Русия ще продължи да съществува “.
Вместо това, Съединените щати би трябвало да работят старателно, с цел да възпират съветския експанзионизъм в Европа и другаде, до момента в който съветското управление – било то настоящето, било някое бъдещо повтаряне – осъзнае, че неговите разрушителни имперски трендове го водят към мрачното бъдеще да стане васал на Китай. Все по-откъсната от Запада, Москва ще стане подвластна от Пекин като търговски сътрудник и основен интернационален бранител, само че тази връзка ще бъде не сред равни, а сред молител и покровител. Подобно вземане предвид със зависимостта му от Китай може да накара Кремъл да премисли устрема си към злонамерени антизападни политики и да ограничи своята настъпателност.
Съединените щати не би трябвало да си вършат илюзии, че сходна промяна ще докара до другарски връзки с Русия, още по-малко до антикитайски съюз, или че смяна в държанието на Русия ще настъпи бързо. Всъщност може да минат години, преди съветските водачи да заемат по-малко конфронтационна позиция по отношение на Запада. Малко евентуално е Русия в миналото да се интегрира в западната общественост. Нито пък е евентуално Русия в миналото да пожертва връзките си с Китай за по-топли връзки със Съединените щати и Европа. Съединените щати ще би трябвало да одобряват значителните разлики сред главните полезности и дълготрайни ползи на Русия и тези на Запада, като поддръжката за правата на индивида и демократичното ръководство.
Независимо от това, Кремъл може в последна сметка да заключи, че политиката на равнопоставеност –поддържане на продуктивни връзки както с Китай, по този начин и със Запада - е в негов най-хубав интерес. Възможна е друга Русия, с по-балансирана външна политика, която заобикаля тесни връзки с Китай или Запада, която зачита териториалната целокупност на други страни и която се придържа към интернационалните си правни отговорности. Съединените щати би трябвало да бъдат търпеливи и подготвени да изчакат Русия да разбере, че няма доста да завоюва от бъдещето на раболепна взаимозависимост от Китай.
Патова обстановка и васалство
Шест месеца откакто Русия нахлу в Украйна, бъдещият ход на войната остава нерешителен. Докато Путин не съумя да реализира промяна на режима в Киев, Русия съумя да заграби към една пета от Украйна. Украинската войска надвиши всички упования, само че може да не е в положение бързо и изцяло да върне обратно достиженията на Русия и в кратковременен проект наподобява все по-вероятна патова обстановка. Контролът на Русия над Източна Украйна в никакъв случай не може да бъде изцяло сигурен. Помислете да вземем за пример, че на Съветския съюз лиши повече от десетилетие, с цел да потуши украинския протест, откакто възвърне контрола си над Украйна в края на Втората международна война. Нито пък териториите, окупирани от Русия, ще се възстановят изцяло от икономическата съсипия, породена от войната. Москва няма пари да възроди опустошените територии, които е превзела, само че евентуално въпреки всичко ще се опита да го направи, изразходвайки нищожни запаси.
Русия ще осъзнае, че няма доста да завоюва от едно бъдещо послушание на Китай.
Изправена пред все по-силната организация НАТО, който скоро ще добави Швеция и Финландия като членове, Русия ще бъде принудена да харчи още повече за своите военни, изтощавайки хазната си и ще бъде принудена да се откаже от обществени услуги, инфраструктура, просвета и обучение. Имперските злополуки на Путин със присвояване на земя ще създадат Русия по-бедно, по-тъжно, по-репресивно, по-несигурно и в последна сметка по-малко привлекателно място за живеене. Дори Путин да си проправи път към нещо, което може да назова краткосрочна победа в Украйна, той към този момент е изгубил Русия в дълготраен проект. Ако западните наказания останат, съветската стопанска система ще стагнира и ще изсъхне, увеличавайки зависимостта си от Пекин, вероятност, на която малко на брой в Москва се радват.
Русия към този момент стартира да пренасочва износа си на сила и минерални запаси от враждебните европейски пазари към Китай. Руските консуматори ще разчитат от ден на ден на китайския импорт, с цел да заменят западните артикули, които към този момент не са налични. Юанът, китайската валута, в този момент играе съществена роля в транзакциите на Московската фондова борса, роля, която ще става все по-голяма. На процедура стабилността на съветската стопанска система ще се основава на инжектиране на китайски пари и артикули, динамичност, която ще разреши на Пекин да има огромно въздействие върху Москва.
При тези условия Съединените щати би трябвало да продължат да построяват качествата на украинската войска, като в същото време поддържат и ускоряват глобите против Русия, в това число надзор върху износа на значими технологии, от които Русия се нуждае и има усложнен достъп до тях, като да вземем за пример полупроводниците. Тези ограничения биха помогнали да се поддържат украинските военни старания, като в същото време отслабват Русия, само че те не съставляват дълготрайна тактика. За да проправят пътя за бъдеща необвързана Русия, Съединените щати би трябвало да избегнат ескалацията в Украйна, да предотвратят цялостната дестабилизация на Русия и да обезпечат на Москва опция на рисковата й несъразмерна взаимозависимост от Пекин.
Дългата игра
Докато войната в Украйна продължава, главният приоритет за Съединените щати и техните съдружници в НАТО беше – и ще остане – предотвратяването на всевъзможен тип ескалация, която би довела до директен спор сред НАТО и Русия. НАТО неведнъж и умно алармира на Русия желанието си да избегне конфликт за Украйна, а Съединените щати демонстрират самообладание и възпиране. Това е повода НАТО да се опълчи на молбите на Киев да наложи неразрешена за полети зона над Украйна, което би рискувало водачите на изтребители на НАТО да вземат участие във въздушен пердах с съветските сили.
И въпреки всичко и Русия, и НАТО непрестанно изпитват алените линии на другия. Западът става все по-смел и все по-ангажиран в спора, предоставяйки сериозна разследваща информация, която украинците са употребявали, с цел да нападат съветски кораби и други стратегически цели. Съюзниците от НАТО също предоставиха на Украйна съвременни оръжия, като високомобилни артилерийски ракетни системи, които украинската войска употребява, с цел да нанесе съществени вреди на съветските хранилища за муниции и бази надалеч зад фронтовите линии. Досега съдружниците са решили вярно, че Путин, откакто е изгубил почти 20 до 30 % от бойните си сили, не е в позиция да ескалира спора, и до момента в който може да избегне обществена загуба на имиджа си, то малко евентуално е да отвърне нападателно на западните доставки на оръжия и разузнаване за Украйна.
Но директно присъединяване на силите на НАТО по въздух, земя или в Черно море покрай Украйна би било друга история. Подобни действия биха могли да накарат съветски пълководец на бойното поле да предприеме деяние, което води до гибелта или пострадването на личния състав на НАТО. Този резултат би предизвикал отговор от страна на НАТО, като евентуално би сложил началото на цикъл на ескалация, който в най-лошия случай може да приключи с нуклеарен спор. Подобен сюжет би трябвало да се заобикаля непременно.
Друг резултат, който Съединените щати би трябвало да се стараят да избегнат, е цялостният разпад на Русия. Съединените щати би трябвало да продължат да санкционират Путин за войната в Украйна, само че не би трябвало да изпускат от взор обстоятелството, че дестабилизирането на Русия или даже разпадането на Русия, както приканват някои коментатори, не е в техен интерес. По време на края на Студената война президентът Джордж Х. У. Буш се тревожеше за разпадането на Съветския съюз, не тъй като Съветският съюз си струваше да бъде непокътнат, а тъй като разпадането на огромна нуклеарна мощ рискуваше отприщването на свободни нуклеарни оръжия и производни материали, стимулирайки разпространяването на нуклеарни оръжия измежду държави-наследници и поощряване на появяването на нови терористични и проведени незаконни мрежи. Четири десетилетия по-късно тези опасности остават. Разпадането на Русия може да докара до кървясъл цивилен спор, който може да дестабилизира Евразия за години напред.
Вероятността от национален протест в Русия остава ниска, защото властта на Путин, подкрепена от добре финансиран уред за вътрешни репресии, наподобява сигурна както постоянно. Въпреки че понижиха съветската икономическа мощност, глобите, наложени до момента на Русия, не са предизвикали нещо сходно на опустошението и унижението, които руснаците претърпяха през 90-те години по време на икономическата рецесия, провокирана от разпадането на Съветския съюз. Но опитът демонстрира, че сегашният тип на мира може да е подвеждащ. Американските управляващи може да не знаят цялостния обсег на измяната, което може да се случи във вътрешния кръг на Путин, нито пък могат да предскажат какъв безпорядък може да настъпи, откакто всемогъщият автократ стартира да отслабва хватката си. Евентуалното овакантяване на Путин, непринудено или по различен метод, евентуално ще бъде последвано от яростна битка за власт, доста сходна на тази, която е последвала гибелта на Сталин през 1953 година Без значение кой ще заеме неговото място, националистическата и реваншистка политика на Путин евентуално ще бъде продължена откакто той си отиде, тъкмо както Никита Хрушчов продължи и даже ускори конфронтационната антизападна политика на Сталин, което в последна сметка докара до кубинската ракетна рецесия през 1962 година
Съединените щати би трябвало да провят деликатни стъпки, отчитайки, че икономическият срив и политическият безпорядък са неприятен декор за създаване на демократични политики. Не би трябвало да се преглежда появяването на демократична демократична държавност в една пост-Путинова Русия като историческа наложителност. Миналото тежи тежко върху Русия освен в смисъл, че съветските репресивни институции имат забележителна устойчивост, само че и заради непрекъснатия конформизъм и политическо равнодушие на съветския народ, на който Съединените щати в миналото наивно разпореждаха огромни очаквания за демократична промяна на Русия. Съединените щати не могат да разрешат упованията за възможна демократизация в Русия да образуват основата на тяхната дълготрайна политика. Осъществяването на същинска съветска народна власт е работа за самия съветски народ и способността на Вашингтон да повлияе на подобен резултат постоянно е била и ще остане извънредно лимитирана.
Разединена Русия
През последните 30 години станахме очевидци на неуспеха на Русия да акустира на Запад. За разлика от Германия и Япония, които се сполучливо откриха място в западния ред, откакто бяха победени по време на Втората международна война, Русия отхвърли да се помири с понижения си постсъветски статус. Съединените щати се пробваха да задоволят непреодолимото предпочитание на Москва да бъде уважавана, като поканиха Русия да се причисли към клуба на развитите народи Г-7 (впоследствие тя бе изхвърлена) и сътвориха взаимен съвет НАТО-Русия. И въпреки всичко Русия продължава с разнообразни свои недоволства, поддавайки се на токсичния шовинизъм и империализъм. Въпреки това политиците на Съединени американски щати би трябвало да продължат да изследват способи за ускорение на появяването на по-малко войнствена Русия, в случай че не за друго, то с цел да понижат напрежението сред двете най-големи нуклеарни страни, като в същото време затруднят Китай да се възползва от слабостта на Русия. Москва и Вашингтон имат интерес да има Русия, която да не е подчинена на Китай. Съединените щати би трябвало да предизвикват руснаците най-малко да си показват бъдеще, в което Русия е авторитетен, самостоятелен състезател на световната сцена, който се стреми да съжителства спокойно и преференциално със Запада. Русия и Западът са еднообразно заинтригувани в основаването на Русия, която не е китайски васал или молител, а нейният евентуален неутралитет– нейната необвързаност в актуалната стратегическа конкуренция с Китай – е може би най-големият морков, който Съединените щати могат да предложат. Посланията на Съединени американски щати към Русия би трябвало да затвърдят това, което съветският политически хайлайф към този момент знае, че е истина: че Китай просто се грижи за личните си ползи и че вижда Русия единствено като инструмент за постигането им.
Западът евентуално ще бъде подкрепят в тази задача от самия Китай. Всъщност Пекин към този момент стартира да води сложна договорка с Москва, като се възползва да вземем за пример от обезверената потребност на Русия да продава сила, с цел да контракти обилни отстъпки. В предишното Китай толерираше самостоятелните връзки на Русия с Индия и Виетнам и насилствено почиташе забележителната роля на Кремъл в Централна Азия. Но защото Китай стартира да схваща големия си лост за въздействие върху Русия, тя ще се стреми да оформя съветската външна политика по способи, които служат на собствените й ползи. Подобна жестока китайска политика ще даде на съветската политическа върхушка задоволително учредения да премисли закоренялата си неприязън към Запада. Москва в последна сметка ще признае, че може да разшири интернационалното си въздействие и да усили въздействието си върху други сили (включително Китай), като ограничи нападателните си пориви в Европа.
По подигравка на ориста Русия можеше да си обезпечи бъдеще, в което да съжителства спокойно със Запада, в случай че не бяха последните имперски проекти на Путин. Вместо това неговата експанзия в Украйна направи задачата на Русия – и на Съединените щати – доста по-трудна. Но към момента има опция за поправяне на безсмислените и незаконни неточности на Путин, даже в случай че Русия би трябвало първо да бъде осъдена. Тя би трябвало да реши дали желае да продължи да живее в гневна изолираност. Но Вашингтон може да подсети на Москва, че има и други благоприятни условия, в случай че Русия прояви същински интерес за поправяне на своите разрушителни и саморазрушителни пристрастености. Докато пристигна този ден, Съединените щати би трябвало да се сдържат пред най-лошото държание на Русия и да изчакат приливът да се обърне.
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ