Мнения Daily - Oт антикорупционно говорене към антикорупционно правене – а дано, ама надали
Авторът Неда Грозева е специалист в Българския институт за правни начинания (БИПИ). като реакция на оповестените от Министерството на правораздаването два документа сякаш за разискване на нов антикорупционен закон, които обаче не съдържат план на закона, а необикновен " съвещателен документ " и две страници с главите и разделите на бъдещия закон. Още по тематиката
Не излиза наяве по какъв начин ще работи новата комисия, ще може ли да стартира инспекция по неизвестен сигнал и при какви условия
Няма нито политически, нито институционален или публичен надзор за лицата от втория ешелон
Управленските цели на новото държавно управление
Малко предистория
През април 2015 година Министерски съвет одобри Националната тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията 2015 – 2020. Още тогава документът кокетно посочи, че " не предлага обстоен азбучник от ограничения " за противопоставяне на корупцията. Подходът в тактиката е друг – тя се концентрира върху тези основни ограничения, използването на които може да има по-решителен антикорупционен резултат " [1]. Или има антикорупционен резултат или няма антикорупционен резултат, нямам доверие в ограничения със съмнителна полза.
С Постановление на Министерски съвет №136 от 29 май 2015 бе основан Национален съвет по антикорупционни политики. Всяко сходно институционално соаре с изключение на междуведомствената отчетност, има и сакралната функционалност да прави страната или съответни институции да наподобяват добре. Към Съвета се добави и така наречен Граждански съвет - за непрекъснат институционализиран разговор с гражданското общество.
Метаморфозите на антикорупционния закон " Кунева " доведоха до версия 2.0 Закон за попречване на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество [2] (версия 1.0 [3] бе отхвърлена в пленарна зала през септември 2015).
Законопроект 2.0 бе гласуван на първо четене на 13 април 2016 година И до такава степен, законът изчезна...
Така се разви държавната антикорупционна политика за малко повече от година. Всъщност тя пострада от фокуса и вглъбяването единствено в един закон. Трябваше да си приказваме искрено за публичните поръчки. За достиженията на превантивните антикорупционни органи. Така да вземем за пример наложените единствено от ръководителя на КПУКИ сред 2011 и 2016 наказания са в размер на 2 003 316,18 лв[4]. Трябваше да приказваме за полезности, обучение и да дадем старт на антикорупционната култура. Апропо, Италия е една от страните, в които се вкарват такива учебни образования посредством проблеми, изкуство и ролеви игри[5]. Вместо фокус върху анонимността на сигналите, трябваше да се обърне внимание на отбраната на подаващите сигнали – whistleblowers (трудно заменяема чуждица, най-общо означаваща вътрешен за институцията изобличител на непозволени практики). Не-анонимността по този начин или другояче е въпрос на време.
Антикорупция на процедура: да разрушиш кариерата си или да постъпиш вярно
Андреа Францозо, който унищожава кариерата си, с цел да постъпи вярно.
Колко такива хора познавате? Аз познавам един, единствено че не е българин, а италианец. Казва се Андреа и в никакъв случай няма да не помни думите му, че е по-лесно да бъдеш воин, в сравнение с добър жител. От него знам, че животът на хората, които изобличават корупционни практики, се обръща на 180 градуса. През 2015 година Андреа работи като вътрешен инспектор във Ferrovie Nord Milano, една от двете най-големи компании за жп превоз в Италия. В хода на своя инспекция той схваща, че президентът на компанията и фамилията му употребяват държавни пари за персонални цели години наред: парфюми, кучешки фризури, вечери с политици и съдии, онлайн покер, онлайн порно... Това са единствено част от заниманията, в които са вложени над 600 000 евро от парите на данъкоплатците. След като показва заключенията си на компанията, Андреа бива учтиво помолен да промени отчета си. Той не го прави. Отива в полицията. Негов персонален избор е да показа неанонимно злоупотребите, на които се е натъкнал. Президентът на компанията е упрекнат в машинация и нелегално заграбване и подава оставка. Процесът против него стартира през март т.г. и към момента продължава. Андреа остава на работа, само че се трансформира в persona non grata. Колегите го отбягват, месеци наред съвсем нищо не му се разпорежда. Андреа запълва работното си време с четене на книги и вести. Класически механизъм да те принуждават самичък да напуснеш. Вместо заплатен за доблестта си, той е осъден и в последна сметка, на 3 октомври 2016 година е заставен да напусне работа. Остава незает. Разобличителят носи стигма, той не е приветстван за делата си, за тези от вътрешната страна (и доста отвън) той е " предателят ", оня който скапва комфорта.
" Знаете ли, чувствата ми се трансформират: от време на време ми е тежко, усещам се отчаян, в други моменти съм убеден и изпълнен с сила, тъй като знам, че постъпих вярно. Ако и 100 пъти се върна обратно, отново бих направил същото. ", споделя Андреа.
Ами в този момент
Ще ми се да знам, че в сегашния антикорупционен план на правосъдното министерство са помислили за това. Защитата на разобличителите не може да бъде подпъхната в няколко члена. Тя изисква политическа отговорност, тъй като както ръководството, по този начин и корупцията се прави от хора, посредством хора и за хора[6]. Всъщност няма по какъв начин да знам, защото каченото в strategy.bg[7] е някакъв чудноват съвещателен документ, каквото и да значи това. Несериозно е една институция да чака мнения на база скелет на законопроект. Отстрани наподобява, че Министерството на правораздаването или не е уверено в качеството на законопроекта и е на фаза довършителни ремонтни действия, или съдейки по горчивия опит на Кунева, ще опита да прокара сгоден и компромисен план.
Очакваме Министерството на правораздаването да извърши задължението си по Закона за нормативните актове, като разгласява на интернет страницата си цялостния текст на законопроекта (чл. 26, алинея 2 и алинея 3). В противоположен случай одобряваме, че министерството заобикаля закона. А това не трябва да се случва тъкмо с оня закон, който се зове антикорупционен.
________________________
[1] Вж. т.1. Цели и правила на Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в Република България 2015 – 2020 (стр. 2 от 18):
[2] Закон за попречване на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество, тогава възложен за публично разискване:
[3] /
[4]Годишен отчет за активността на КПУКИ за 2016:
[5] Повече за плановете и напъните на Transparency International Italy: /
[6] Перифраза на фамозната фраза на Ейбрахам Линкълн: Government of the people, by the people, for the people, shall not perish from the Earth.
[7]
Във видеото на можете да видите разказана в резюме историята на Андреа:
Не излиза наяве по какъв начин ще работи новата комисия, ще може ли да стартира инспекция по неизвестен сигнал и при какви условия
Няма нито политически, нито институционален или публичен надзор за лицата от втория ешелон
Управленските цели на новото държавно управление
Малко предистория
През април 2015 година Министерски съвет одобри Националната тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията 2015 – 2020. Още тогава документът кокетно посочи, че " не предлага обстоен азбучник от ограничения " за противопоставяне на корупцията. Подходът в тактиката е друг – тя се концентрира върху тези основни ограничения, използването на които може да има по-решителен антикорупционен резултат " [1]. Или има антикорупционен резултат или няма антикорупционен резултат, нямам доверие в ограничения със съмнителна полза.
С Постановление на Министерски съвет №136 от 29 май 2015 бе основан Национален съвет по антикорупционни политики. Всяко сходно институционално соаре с изключение на междуведомствената отчетност, има и сакралната функционалност да прави страната или съответни институции да наподобяват добре. Към Съвета се добави и така наречен Граждански съвет - за непрекъснат институционализиран разговор с гражданското общество.
Метаморфозите на антикорупционния закон " Кунева " доведоха до версия 2.0 Закон за попречване на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество [2] (версия 1.0 [3] бе отхвърлена в пленарна зала през септември 2015).
Законопроект 2.0 бе гласуван на първо четене на 13 април 2016 година И до такава степен, законът изчезна...
Така се разви държавната антикорупционна политика за малко повече от година. Всъщност тя пострада от фокуса и вглъбяването единствено в един закон. Трябваше да си приказваме искрено за публичните поръчки. За достиженията на превантивните антикорупционни органи. Така да вземем за пример наложените единствено от ръководителя на КПУКИ сред 2011 и 2016 наказания са в размер на 2 003 316,18 лв[4]. Трябваше да приказваме за полезности, обучение и да дадем старт на антикорупционната култура. Апропо, Италия е една от страните, в които се вкарват такива учебни образования посредством проблеми, изкуство и ролеви игри[5]. Вместо фокус върху анонимността на сигналите, трябваше да се обърне внимание на отбраната на подаващите сигнали – whistleblowers (трудно заменяема чуждица, най-общо означаваща вътрешен за институцията изобличител на непозволени практики). Не-анонимността по този начин или другояче е въпрос на време.
Антикорупция на процедура: да разрушиш кариерата си или да постъпиш вярно
Андреа Францозо, който унищожава кариерата си, с цел да постъпи вярно.
Колко такива хора познавате? Аз познавам един, единствено че не е българин, а италианец. Казва се Андреа и в никакъв случай няма да не помни думите му, че е по-лесно да бъдеш воин, в сравнение с добър жител. От него знам, че животът на хората, които изобличават корупционни практики, се обръща на 180 градуса. През 2015 година Андреа работи като вътрешен инспектор във Ferrovie Nord Milano, една от двете най-големи компании за жп превоз в Италия. В хода на своя инспекция той схваща, че президентът на компанията и фамилията му употребяват държавни пари за персонални цели години наред: парфюми, кучешки фризури, вечери с политици и съдии, онлайн покер, онлайн порно... Това са единствено част от заниманията, в които са вложени над 600 000 евро от парите на данъкоплатците. След като показва заключенията си на компанията, Андреа бива учтиво помолен да промени отчета си. Той не го прави. Отива в полицията. Негов персонален избор е да показа неанонимно злоупотребите, на които се е натъкнал. Президентът на компанията е упрекнат в машинация и нелегално заграбване и подава оставка. Процесът против него стартира през март т.г. и към момента продължава. Андреа остава на работа, само че се трансформира в persona non grata. Колегите го отбягват, месеци наред съвсем нищо не му се разпорежда. Андреа запълва работното си време с четене на книги и вести. Класически механизъм да те принуждават самичък да напуснеш. Вместо заплатен за доблестта си, той е осъден и в последна сметка, на 3 октомври 2016 година е заставен да напусне работа. Остава незает. Разобличителят носи стигма, той не е приветстван за делата си, за тези от вътрешната страна (и доста отвън) той е " предателят ", оня който скапва комфорта.
" Знаете ли, чувствата ми се трансформират: от време на време ми е тежко, усещам се отчаян, в други моменти съм убеден и изпълнен с сила, тъй като знам, че постъпих вярно. Ако и 100 пъти се върна обратно, отново бих направил същото. ", споделя Андреа.
Ами в този момент
Ще ми се да знам, че в сегашния антикорупционен план на правосъдното министерство са помислили за това. Защитата на разобличителите не може да бъде подпъхната в няколко члена. Тя изисква политическа отговорност, тъй като както ръководството, по този начин и корупцията се прави от хора, посредством хора и за хора[6]. Всъщност няма по какъв начин да знам, защото каченото в strategy.bg[7] е някакъв чудноват съвещателен документ, каквото и да значи това. Несериозно е една институция да чака мнения на база скелет на законопроект. Отстрани наподобява, че Министерството на правораздаването или не е уверено в качеството на законопроекта и е на фаза довършителни ремонтни действия, или съдейки по горчивия опит на Кунева, ще опита да прокара сгоден и компромисен план.
Очакваме Министерството на правораздаването да извърши задължението си по Закона за нормативните актове, като разгласява на интернет страницата си цялостния текст на законопроекта (чл. 26, алинея 2 и алинея 3). В противоположен случай одобряваме, че министерството заобикаля закона. А това не трябва да се случва тъкмо с оня закон, който се зове антикорупционен.
________________________
[1] Вж. т.1. Цели и правила на Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в Република България 2015 – 2020 (стр. 2 от 18):
[2] Закон за попречване на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество, тогава възложен за публично разискване:
[3] /
[4]Годишен отчет за активността на КПУКИ за 2016:
[5] Повече за плановете и напъните на Transparency International Italy: /
[6] Перифраза на фамозната фраза на Ейбрахам Линкълн: Government of the people, by the people, for the people, shall not perish from the Earth.
[7]
Във видеото на можете да видите разказана в резюме историята на Андреа:
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ