Обратно в България: все повече млади хора се завръщат
Авторът на репортажа Клеменс Ференкоте ни среща с двама млади българи, приключили образованието си в чужбина, само че решили да търсят професионална реализиция в родината си.
Кристиян Митов е приключил инженерна компетентност в Манхайм, само че след дипломирането си през 2010 взема решение да се върне в България, където бързо стартира личен бизнес: основава компания за безвъзмездни туристически обиколки. При тях клиентите нормално събират най-после някаква сума, с която се отблагодаряват на гида. Пред немския публицист Кристиян споделя, че в никакъв случай няма да не помни първия си работен ден във "Free Sofia Tour ": "Беше петък, 13 август 2010 година. Първата ми група се състоеше единствено от двама души - едно момче от Съединени американски щати и една моя другарка, с която следвахме дружно в Манхайм ".
До Германия и обратно
Постепенно Кристиян уголемява активността на своята компания: тя към този момент предлага кулинарни обиколки, визити на питейни заведения и заведения, разходки из тези кътчета на София, в които може да се види нейното комунистическо завещание. Фирмата му към този момент е известна - и доста сполучлива: "За тези седем години, откогато работи компанията, към този момент можем да се похвалим с към 180 хиляди клиенти ", споделя Кристиян.
Той постоянно е знаел, че един ден ще следва в чужбина - с цел да реализира огромната фантазия на своите родители. В средата на 1960-те години татко му подхванал опит да избяга от комунистическа България, само че бил предаден. В тези години режимът се отблагодарявал за всяко изменничество - по една крава за всеки публикуван дезертьор, споделя Кристиян:
"Наистина е било по този начин: в случай че издадеш на управляващите човек, за който знаеш, че има желание да бяга, получаваш за премия една крава. Такъв бил казусът и с татко ми и неговия другар: едно момче уведомило управляващите, татко ми и приятелят му били тикнати за три месеца в пандиза, а издайникът получил две крави ", споделя Кристиян.
Повече шансове в България
По-нататък немският публицист ни среща с още един българин, който след дълъг престой в чужбина въпреки всичко взема решение да се върне в България.
"Когато завършвах междинното си обучение, беше доста съвременно да се учи в чужбина. В нашия клас бяхме общо 26 души. 23-ма заминахме в чужбина. С изключение на едно момиче, което отиде в Съединени американски щати, всички останали се отправихме към Германия ", споделя Евгени Петров.
Евгени приключва стопанска система в Мюнхен, след което прави магистратура в Англия. Дипломира се през 2009 година, когато финансовата рецесия към този момент е избухнала. Младият мъж взема решение, че в България ще има повече шансове да си откри добра работа.
"Това беше едно чисто прагматично решение. Пък и знаех, че постоянно мога да се върна в Германия. И през днешния ден нищо не ми пречи да се насочва още веднъж натам ", споделя Евгени пред немския публицист.
Днес Евгени е в средата на трийсетте и към този момент заема управителна позиция в една компания за преправка на цветни метали. В Германия евентуално е щял да чака много по-дълго, преди да се добере до сходна служба, написа немският публицист. А Евгени споделя: "Ако човек е още млад, под 30 години, да речем, по-лесно взима решение да се върне в България. Моите някогашни сътрудници от следването, които останаха в Германия, може би към този момент не биха подхванали такава стъпка. Те към този момент са напреднали в кариерата си, целият им персонален живот е там ".
"Все повече хора виждат бъдещето си в България "
В България икономическата среда се усъвършенства, а трудовият пазар изпитва апетит за експерти, написа по-нататък немският публицист и цитира Марин Лесенски от "Отворено общество ", съгласно който броят на хората, които се завръщат в България, непрестанно се усилва.
"Все по-малко хора напущат страната, а в това време броят на завръщащите се нараства. Наблюдаваме тази наклонност от четири години насам и се надяваме тя да се резервира. Положението в България се усъвършенства и по тази причина от ден на ден хора виждат бъдещето си тук ", споделя Лесенски пред немския публицист Клеменс Ференкоте.
Материалът е оповестен тук
Кристиян Митов е приключил инженерна компетентност в Манхайм, само че след дипломирането си през 2010 взема решение да се върне в България, където бързо стартира личен бизнес: основава компания за безвъзмездни туристически обиколки. При тях клиентите нормално събират най-после някаква сума, с която се отблагодаряват на гида. Пред немския публицист Кристиян споделя, че в никакъв случай няма да не помни първия си работен ден във "Free Sofia Tour ": "Беше петък, 13 август 2010 година. Първата ми група се състоеше единствено от двама души - едно момче от Съединени американски щати и една моя другарка, с която следвахме дружно в Манхайм ".
До Германия и обратно
Постепенно Кристиян уголемява активността на своята компания: тя към този момент предлага кулинарни обиколки, визити на питейни заведения и заведения, разходки из тези кътчета на София, в които може да се види нейното комунистическо завещание. Фирмата му към този момент е известна - и доста сполучлива: "За тези седем години, откогато работи компанията, към този момент можем да се похвалим с към 180 хиляди клиенти ", споделя Кристиян.
Той постоянно е знаел, че един ден ще следва в чужбина - с цел да реализира огромната фантазия на своите родители. В средата на 1960-те години татко му подхванал опит да избяга от комунистическа България, само че бил предаден. В тези години режимът се отблагодарявал за всяко изменничество - по една крава за всеки публикуван дезертьор, споделя Кристиян:
"Наистина е било по този начин: в случай че издадеш на управляващите човек, за който знаеш, че има желание да бяга, получаваш за премия една крава. Такъв бил казусът и с татко ми и неговия другар: едно момче уведомило управляващите, татко ми и приятелят му били тикнати за три месеца в пандиза, а издайникът получил две крави ", споделя Кристиян.
Повече шансове в България
По-нататък немският публицист ни среща с още един българин, който след дълъг престой в чужбина въпреки всичко взема решение да се върне в България.
"Когато завършвах междинното си обучение, беше доста съвременно да се учи в чужбина. В нашия клас бяхме общо 26 души. 23-ма заминахме в чужбина. С изключение на едно момиче, което отиде в Съединени американски щати, всички останали се отправихме към Германия ", споделя Евгени Петров.
Евгени приключва стопанска система в Мюнхен, след което прави магистратура в Англия. Дипломира се през 2009 година, когато финансовата рецесия към този момент е избухнала. Младият мъж взема решение, че в България ще има повече шансове да си откри добра работа.
"Това беше едно чисто прагматично решение. Пък и знаех, че постоянно мога да се върна в Германия. И през днешния ден нищо не ми пречи да се насочва още веднъж натам ", споделя Евгени пред немския публицист.
Днес Евгени е в средата на трийсетте и към този момент заема управителна позиция в една компания за преправка на цветни метали. В Германия евентуално е щял да чака много по-дълго, преди да се добере до сходна служба, написа немският публицист. А Евгени споделя: "Ако човек е още млад, под 30 години, да речем, по-лесно взима решение да се върне в България. Моите някогашни сътрудници от следването, които останаха в Германия, може би към този момент не биха подхванали такава стъпка. Те към този момент са напреднали в кариерата си, целият им персонален живот е там ".
"Все повече хора виждат бъдещето си в България "
В България икономическата среда се усъвършенства, а трудовият пазар изпитва апетит за експерти, написа по-нататък немският публицист и цитира Марин Лесенски от "Отворено общество ", съгласно който броят на хората, които се завръщат в България, непрестанно се усилва.
"Все по-малко хора напущат страната, а в това време броят на завръщащите се нараства. Наблюдаваме тази наклонност от четири години насам и се надяваме тя да се резервира. Положението в България се усъвършенства и по тази причина от ден на ден хора виждат бъдещето си тук ", споделя Лесенски пред немския публицист Клеменс Ференкоте.
Материалът е оповестен тук
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ