Одит на един тотален срив
Авторът е ръководител на European Risk Policy Institute. Текстът е от профила му във " Facebook " и се разгласява със единодушието му. Акцентите са на " Дневник ".
Европейската комисия насочи в отчета си от 5 юни голям брой рекомендации към плануваното за идващите 12 месеца в българската национална стратегия за промени и програмата за конвергенция. Това не е изненадващо за страна, която над 10 години откакто е станала член на Европейския съюз продължава и да е една от най-слабо развитите.
Но обсегът на констатациите и рекомендациите този път е уголемен и по отношение на вложенията в държавната политика. Ако човек чете този документ и слуша оптимизма на ръководещите, ще си намерения, че Европейската комисия и българското държавно управление живеят в разнообразни действителности.
Какво тъкмо (не) е наред?
Ако използваме метода за одит на ръководството, елементарно се откриват цели 54 несъответствия. Изводът от това, което те разказват, е цялостен срив на ръководството и организацията:
1. В България са налице макроикономически несъответствия.
2. Недекларираният труд и противозаконната търговия с горива не престават да са предизвикателство.
3. Държавните предприятия страдат от едва корпоративно ръководство, което се отразява в огромна степен на техните стопански индикатори.
4. Още няма национална оценка на риска, обвързван с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
5. Недостатъчен народен контрол върху интернационалните финансови покупко-продажби.
6. Недостатъчно внимание по отношение на риска от корупция, който е предикатно закононарушение за изпирането на пари.
7. Няма съответни и трайни резултати, демонстрирани посредством дефинитивни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта.
8. Използването на финансовите следствия и финансовото профилиране е лимитирано.
9. Секторът на автомобилното обезпечаване съставлява " известна накърнимост ".
10. Няма ясно избрани правила за обезщетяване.
11. Инфраструктурата страда от сериозен дефицит на вложения.
12. Трансевропейската транспортна мрежа не е приключена.
13. Емисиите на парникови газове от автомобилния превоз са се нараснали доста през последните 5 години.
14. Равнището на съгласуваност и филтриране на градските отпадъчни води е ниско.
15 . Равнището на замърсяването на въздуха и на депониране на битови боклуци е високо.
16. Делът на преработване е доста по-нисък от междинния в Европейски Съюз.
17. Недостатъчни вложения за стабилно ръководство на водите.
18. Значителен дефицит на вложения в енергетиката и в намаляване изменението на климата и адаптирането към него.
19. Висока енергоемкост на стопанската система и бавния прогрес по осъществяването на задачите за енергийна успеваемост.
20. В тази връзка - ниска конкурентоспособност на предприятията в страната.
21. Недостиг на целенасочени вложения в индустрията, превоза и сградния бранш.
22. Много едва финансиране на научно изследователската и развойната активност в частния и обществения бранш.
23. Бавни темпове на осъществяване на промените и огромна раздробеност на системата за научни проучвания, развойна активност и нововъведения не разрешават на вложенията да допринесат за продуктивността и растежа.
24. Голям брой университети и научно-изследователски институти към момента се показват едва в областта на висококачествените научни проучвания.
25. Сътрудничеството сред науката и бизнеса е лимитирано и с дефицит на човешки капитал в областта на научно-изследователската и развойна активност, а това буди съществено безпокойствие
26. Клъстерите са недоразвити.
27. Бавни промени в обществената администрация и електронното ръководство.
28. Слаба бизнес среда.
29. Институционални дефекти, регулаторна неустановеност, корупция, незадоволително предложение на работна ръка – всичко това отблъсква вложенията.
30. Непрозрачно ръководство в обществения бранш.
31. Недостатъци в изпитването и сигурността на продуктите, в това число поради незадоволителни финансови и човешки запаси.
32. Липса на мониторинг, надзор и оценка на публичните поръчки.
33. Пряко възлагане и единични предложения, което е опасност за прозрачността и успеваемостта на системата за публични поръчки.
34. Слаб административен потенциал на бранша на публичните поръчки.
35. Значително закъснение на въвеждането на електронни публични поръчки, което не разрешава по-нататъшно възстановяване на прозрачността и ефикасността на процедурите за публични поръчки.
36. Нарастващ дефицит на умения в България, изискващ обилни вложения.
37. Въпреки утвърждението на конвенцията на МОТ за минималната заплата, към момента не е решено използването ѝ и няма консенсус.
38. Образователните резултати са ниски.
39. България влага незадоволително средства в обучение и образование.
40. Висок % на прибързано напуснали учебно заведение.
41. Все още незадоволителни са приложимостта на професионално обучение и образование за пазара на труда и съществуването на дуално професионално обучение и образование.
42. Високо ниво на неравноправие на приходите и висок риск от беднотия или обществено изключване.
43. Делът на беднотия е 32.8% и е доста над междинното ниво на Европейски Съюз.
44. Системата за обществена сигурност не обгръща всички заети лица и е незадоволителна за справяне със забележителните обществени проблеми.
45. Ниско ниво на обществените разноски, неравномерна наличност на обществените услуги.
46. Доходите на най-богатите 20% са 7.7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, което към момента е измежду най-високите нива в Европейски Съюз.
47. Адекватността и обсегът на минималните приходи остават лимитирани и няма механизъм за актуализиране.
48. Предоставянето на обществени услуги е възпрепятствано от ниското качество и липса на интегриран метод към дейното приобщаване.
49. Липсва всеобхватна поддръжка за най-уязвимите групи.
50. Ниски обществени разноски в опазването на здравето.
51. Ограничен достъп до опазване на здравето заради неравномерно систематизиране на лимитираните запаси и слабото покритие на здравното обезпечаване.
52. Значителни директни заплащания от страна на пациентите.
53. Ниска степен на наличност на общопрактикуващи лекари.
54. Недостиг на медицински сестри – броят им на глава от популацията е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
При одит и оценка на компаниите, в случай че има 5-6 съществени несъответствия, заключението е, че системата за ръководство е нефункционираща. Ако има над 10 несъответствия, системата за ръководство е в срив. За 20 години одиторски опит по света, в това число и на мултинационални компании за милиарди долари, съм имал случай с най-вече 39 несъответствия, довели до констатация за разпад на ръководството - като се стартира от изчезналото водачество и се продължи по веригата надолу.
Европейската комисия насочи в отчета си от 5 юни голям брой рекомендации към плануваното за идващите 12 месеца в българската национална стратегия за промени и програмата за конвергенция. Това не е изненадващо за страна, която над 10 години откакто е станала член на Европейския съюз продължава и да е една от най-слабо развитите.
Но обсегът на констатациите и рекомендациите този път е уголемен и по отношение на вложенията в държавната политика. Ако човек чете този документ и слуша оптимизма на ръководещите, ще си намерения, че Европейската комисия и българското държавно управление живеят в разнообразни действителности.
Какво тъкмо (не) е наред?
Ако използваме метода за одит на ръководството, елементарно се откриват цели 54 несъответствия. Изводът от това, което те разказват, е цялостен срив на ръководството и организацията:
1. В България са налице макроикономически несъответствия.
2. Недекларираният труд и противозаконната търговия с горива не престават да са предизвикателство.
3. Държавните предприятия страдат от едва корпоративно ръководство, което се отразява в огромна степен на техните стопански индикатори.
4. Още няма национална оценка на риска, обвързван с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
5. Недостатъчен народен контрол върху интернационалните финансови покупко-продажби.
6. Недостатъчно внимание по отношение на риска от корупция, който е предикатно закононарушение за изпирането на пари.
7. Няма съответни и трайни резултати, демонстрирани посредством дефинитивни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта.
8. Използването на финансовите следствия и финансовото профилиране е лимитирано.
9. Секторът на автомобилното обезпечаване съставлява " известна накърнимост ".
10. Няма ясно избрани правила за обезщетяване.
11. Инфраструктурата страда от сериозен дефицит на вложения.
12. Трансевропейската транспортна мрежа не е приключена.
13. Емисиите на парникови газове от автомобилния превоз са се нараснали доста през последните 5 години.
14. Равнището на съгласуваност и филтриране на градските отпадъчни води е ниско.
15 . Равнището на замърсяването на въздуха и на депониране на битови боклуци е високо.
16. Делът на преработване е доста по-нисък от междинния в Европейски Съюз.
17. Недостатъчни вложения за стабилно ръководство на водите.
18. Значителен дефицит на вложения в енергетиката и в намаляване изменението на климата и адаптирането към него.
19. Висока енергоемкост на стопанската система и бавния прогрес по осъществяването на задачите за енергийна успеваемост.
20. В тази връзка - ниска конкурентоспособност на предприятията в страната.
21. Недостиг на целенасочени вложения в индустрията, превоза и сградния бранш.
22. Много едва финансиране на научно изследователската и развойната активност в частния и обществения бранш.
23. Бавни темпове на осъществяване на промените и огромна раздробеност на системата за научни проучвания, развойна активност и нововъведения не разрешават на вложенията да допринесат за продуктивността и растежа.
24. Голям брой университети и научно-изследователски институти към момента се показват едва в областта на висококачествените научни проучвания.
25. Сътрудничеството сред науката и бизнеса е лимитирано и с дефицит на човешки капитал в областта на научно-изследователската и развойна активност, а това буди съществено безпокойствие
26. Клъстерите са недоразвити.
27. Бавни промени в обществената администрация и електронното ръководство.
28. Слаба бизнес среда.
29. Институционални дефекти, регулаторна неустановеност, корупция, незадоволително предложение на работна ръка – всичко това отблъсква вложенията.
30. Непрозрачно ръководство в обществения бранш.
31. Недостатъци в изпитването и сигурността на продуктите, в това число поради незадоволителни финансови и човешки запаси.
32. Липса на мониторинг, надзор и оценка на публичните поръчки.
33. Пряко възлагане и единични предложения, което е опасност за прозрачността и успеваемостта на системата за публични поръчки.
34. Слаб административен потенциал на бранша на публичните поръчки.
35. Значително закъснение на въвеждането на електронни публични поръчки, което не разрешава по-нататъшно възстановяване на прозрачността и ефикасността на процедурите за публични поръчки.
36. Нарастващ дефицит на умения в България, изискващ обилни вложения.
37. Въпреки утвърждението на конвенцията на МОТ за минималната заплата, към момента не е решено използването ѝ и няма консенсус.
38. Образователните резултати са ниски.
39. България влага незадоволително средства в обучение и образование.
40. Висок % на прибързано напуснали учебно заведение.
41. Все още незадоволителни са приложимостта на професионално обучение и образование за пазара на труда и съществуването на дуално професионално обучение и образование.
42. Високо ниво на неравноправие на приходите и висок риск от беднотия или обществено изключване.
43. Делът на беднотия е 32.8% и е доста над междинното ниво на Европейски Съюз.
44. Системата за обществена сигурност не обгръща всички заети лица и е незадоволителна за справяне със забележителните обществени проблеми.
45. Ниско ниво на обществените разноски, неравномерна наличност на обществените услуги.
46. Доходите на най-богатите 20% са 7.7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, което към момента е измежду най-високите нива в Европейски Съюз.
47. Адекватността и обсегът на минималните приходи остават лимитирани и няма механизъм за актуализиране.
48. Предоставянето на обществени услуги е възпрепятствано от ниското качество и липса на интегриран метод към дейното приобщаване.
49. Липсва всеобхватна поддръжка за най-уязвимите групи.
50. Ниски обществени разноски в опазването на здравето.
51. Ограничен достъп до опазване на здравето заради неравномерно систематизиране на лимитираните запаси и слабото покритие на здравното обезпечаване.
52. Значителни директни заплащания от страна на пациентите.
53. Ниска степен на наличност на общопрактикуващи лекари.
54. Недостиг на медицински сестри – броят им на глава от популацията е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
При одит и оценка на компаниите, в случай че има 5-6 съществени несъответствия, заключението е, че системата за ръководство е нефункционираща. Ако има над 10 несъответствия, системата за ръководство е в срив. За 20 години одиторски опит по света, в това число и на мултинационални компании за милиарди долари, съм имал случай с най-вече 39 несъответствия, довели до констатация за разпад на ръководството - като се стартира от изчезналото водачество и се продължи по веригата надолу.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ