„Народ от исихасти“ на Деян Енев: Как да сме християни в днешния чужд на християнството свят?
Автор: Зарина Василева, pravoslavie.bg
По думите на един нравствен дъртак, същински исихаст е оня, който е достигнал такова положение, че във всеки час може да плаче, без значение къде се намира, и с кого.
Деян Енев е подобен „ книжовен исихаст “, който съзерцава света като Божие създание, улавя всяка болежка от него и я изплаква, като в същото време трансформира същия този свят, тъй като всеки негов текст е самобитна молитва.
Следващ порива на същинския създател да помогне „ да разкъсаме завесите, които ни разделят от просторите на духа, от невидимото “, както самичък разказва боговдъхновението на всяко изкуство, той ни открива това очевидно, което би трябвало да познаем, в което би трябвало да живеем. Неговите текстове са съкровени като изповед, символни като църковни обреди и тъкмо толкоз нужни за душевното ни израстване.
Особено мощно личи Божието дарование на литературния гений и смирението на писателя – християнин във превъзходния алманах „ Народ от исихасти “ (Омофор, 2010). Той съдържа седем есета, в които се търси отговор на все по-актуалния и наложителен въпрос: Как да сме християни в днешния непознат на християнството свят?
Деян Енев е приключил е британска гимназия в София и българска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски “. Работил е като бояджия, нощен санитар, пресовчик, преподавател, текстописец в рекламна организация и публицист. Зад гърба си има над 2 000 журналистически изявления и десетки книги с разкази, притежател на редица влиятелни литературни оценки, последното от които е Националната литературна премия „ Йордан Радичков “.
Наред с припомнянето на обстоятелства и събития в сегашния алманах, Деян Енев споделя по този начин персонално и откровено своите мисли и усеща, своите чисто човешки търсения и терзания, че някак напълно естествено го припознаваме в личните му думи:
„ Християнската философия за света съдържа две съществени начала. Първото е: светът е богоявление, а второто: човешкият живот е свещенодействие. “
Като свещенодействие за богоявлението могат да се дефинират тези есета, които сплитат история и религия със примирение и съзерцаване – стълбове, от които от ден на ден имаме потребност в последно време.
Тихо, ненатрапчиво, с кроткия глас на човек, който е намерил най-важното в живота и света си, Деян Енев ни оказва помощ да намерим и ние тази най-важна ос в съществуването си:
„ Всичко в нашето православно християнство е такова – ненатрапчиво, постепенно, незабележимо, непроменимо и в това е голямата му стойност за съвременността. Един трансфорат в клипове свят, подготвен да се разпадне и да се разхвърчи, да се разлети на мига, би трябвало да има някаква ос. И точно Словото на Иисус Христос е тази ос. В този смисъл приказките за потребността от рационализация на Църквата ни, в случай че не влизат в категорията на зложелателството, са просто едно нормално недоумение на същността и задачата на Тялото Христово. Не – Църквата не би трябвало да се трансформира. Да – тя би трябвало да е такава, каквато е към този момент близо 2000 години. Защото единствено посредством Църквата можеш да „ вкусиш какъв брой мил е Господ ”.
Не проповед, а пътешестване са тези блестящи седем текста. В тях Деян Енев ни води от София до Благоево, от Търново до Цариград, от студеното легло до избавителния храм, освен това той взима тежестите ни с това топло, човешко схващане, на което единствено един същински нравствен човек е кадърен:
„ Сутрин, когато човек се пробужда, към момента на границата сред съня и същинската бодрост, има няколко скъпи минути, които ни дават въпреки и бегла визия за смисъла на оня вик: „ Сърце чисто създай в мене, Боже ”. Тогава внезапно, като че ли с магическа пръчка, костеливи проблеми намират бързо позволение, лицата на хората, и зложелателите, и доброжелателните – ни се демонстрират в нова светлина, непостижимият, както ни се е коствало, товар от грижи добива нова, непредвидена и най-често прекомерно смислена класификация. Това трае в действителност единствено минути, само че олекналото, очистено от съня сърце дава своята милостиня от кураж, необходим ни и през новия ден. “
В това пътешестване създателят ни запасява с обстоятелства, проучвания, отзиви на духовници и специалисти, тъй че то да е освен въздействащо и прочувствено, само че и да дава това по този начин належащо знание, което да укрепи вижданията ни, да хастари вярата, да затвърди паметта.
„ Аз видях тези възрастни дами и тази година при едно пътешестване из няколко странджански села, а също из Гоцеделчевско – облечени напълно в черно, със строги черни забрадки, доста наподобяващи на монахини – сходно на моите две прабаби. Тези възрастни дами обаче малко по малко изчезват като тип. Като изчезнат напълно, бързо ще ги забравим, тъй като нашето време бързо не помни всичко, което не може да вижда и да се пипне. (…) Набожните бабички са създали повече в историята на нашето отрадно българско огнище, с цел да се опази то и да остане човешко в своя тип. Без необятната земя на набожните бабички нямаше да има жанр, памет, човешко слънце. Затова, когато настъпи часът да изчезнат набожните бабички, несъмнено е, че падението на родовете, оскверняването на кръвта и навременното погубване на духа ще протече за момент и над земята ще настане глухото, тъжно забавление на младостта и лудостта. ”
Освен задълбочено проучване на богословски и исторически въпроси, възхитително странствуване по географски пътища и сърдечни честоти, припомняне на забравени събития, Деян Енев ни връща нещо доста скъпо през страниците на „ Народ от исихасти “ – а точно умеенето да сме признателни. Единствено през него ще съумяваме да не сгрешим пътя, без значение от актуалното обилие на завои:
„ На кого ни оставяш, добрий пастирю? ” А той – и самичък насълзен – дал отговор: „ На Светата Троица ви оставям – и в този момент, и завинаги! ”
Великият прозорливец св. Патриарх Евтимий е знаел какво приказва. И по тази причина младите през днешния ден се тълпят, без да имат персонално пояснение за какво вършат това, точно пред неговия монумент. Благодарната национална памет се подчинява на специфичен закон. Тя в никакъв случай не бърка. “
За поръчки от издателството: фондация „ Покров Богородичен “, издателство „ Омофор “, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от уеб страницата на издателство “Омофор ”
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „ Къща за птици “
Инфо: pravoslavie.bg
