Автор за Гласове: Ралф Якш, директор на българския офис на

Автор за " Гласове ": Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " 2004-2008 г. 

Резултатите от предварителните избори в Германия демонстрират, че в миналото гордеещата се с политическата си непоклатимост страна, в този момент е разкъсвана от несъгласия. Резултатите от вота в неделя пораждат повече въпроси, в сравнение с отговори.

Едно нещо обаче стана изцяло ясно – оценката на германците за така наречен „ светофарна коалиция “ сред Социалдемократическата партия (ГСДП), Зелените и демократичната Свободна демократическа партия (СДП). 

Рядко някое държавно управление е било сваляно от власт толкоз безмилостно, колкото обединението под управлението на канцлера Олаф Шолц. Показателно е, че водещите фигури на трите партии – канцлерът Шолц (ГСДП), министърът на стопанската система и вицеканцлер Роберт Хабек (Зелените) и водачът на СДП и финансов министър Кристиан Линднер – оповестиха оставките си още в изборната нощ или на идната заран.

Особено тежък удар понесе ГСДП, която в изборния ден, безусловно газеше из руините на личната си политика. Партията завоюва едвам 18 директни мандата от общо 299! (Избирателната система в Германия е смесена -между мажоритарна и пропорционална. 299 депутати, т.е. половината, се избират мажоритарно с т.нар.  " директен мандат ". Разпределението на силите в Бундестага зависи от втория избор на гласоподавателите, посредством който се избира втората половина от депутатите и в същото време се дефинира общата мощ на показаните в Бундестага партии. Бел.ред.) 

Традиционните ѝ замъци в индустриалните градове и райони бяха съвсем изцяло заличени. Дори второто място беше изгубено в интерес на „ Алтернатива за Германия “ (АзГ), която доста изпревари ГСДП. Освен загубата на директни мандати, това значи и нещо друго – множеството депутати на ГСДП, които ще влязат в новия Бундестаг, са определени посредством партийната листа, а не посредством директен избор. Това ги прави подвластни от управлението на партията, а не от доверието на гласоподавателите в техните региони. В дълготраен проект това ще има обилни последствия, тъй като неизбежно ще усили още повече дистанцията сред партията и жителите. 

Либерализмът в Германия, показан от СДП, също претърпя срив. Подобно на изборите през 2013 година, партията още веднъж не съумя да влезе в Бундестага, защото не прескочи 5-процентната преграда. Въпреки че през ноември партията напусна недолюбваната коалиция, този ход се оказа цялостен неуспех. Лидерът Кристиан Линднер по този начин и не съумя да изясни разумно на гласоподавателите за какво СДП остана толкова дълго в обединението, единствено с цел да я напусне в последния миг. Мнозина останаха с усещането, че това е обезверен опит за политическо оцеляване, а не кардинална позиция. Възможността за възобновление на СДП остава под въпрос, изключително откакто Линднер разгласи, че ще се отдръпна от политиката, а подходящ наследник към този момент не се вижда. Предзнаменованията са всичко друго, само че не и удобни.

Изборната нощ беше тежка и за Зелените. С 11,6% от гласовете партията не съумя да отговори на личните си упования. До самия край управлението ѝ се надяваше, че новата партия на Сара Вагенкнехт ще влезе в Народното събрание, защото това би трансформирало разпределението на местата и би могло да обезпечи нова опция за присъединяване в ръководството. В последна сметка, около 2 часа сутринта в понеделник, стана ясно, че на Вагенкнехт не ѝ доближат единствено 14 000 гласа. С това и Зелените изгубиха късмет за присъединяване в ново съдружно държавно управление.

На идната заран вицеканцлерът Хабек разгласи, че се отдръпва от от „ първия ред на своята партия “, което засега слага завършек на опитите му да води Зелените към политическия център. Най-вероятно групировката ще търси избавление в завръщане към левите си корени, само че и това ще бъде мъчно, откакто Лявата партия, правоприемник на комунистическата партия на Германска демократична република, съумя да се върне в Народното събрание с 8,8%, " открадвайки "  в последния момент 700 000 гласа от Зелените.

Всичко вече сочи към канцлерство на Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС/ХСС).

Но даже и той не е безспорен победител. С резултат от 28,5% партията не съумя да извърши личните си упования, които надхвърляха 30%. Още по-обезпокоителна е загубата на всички директни мандати в източногерманските провинции (Саксония, Саксония-Анхалт, Бранденбург, Тюрингия и Мекленбург-Предна Померания), които в миналото бяха нейни замъци. Сега АзГ завоюва съвсем всички мандати там, което е злополука за ХДС, изключително поради идните локални избори следващата година.

Така най-вероятният сюжет е така наречен „ огромна коалиция “ сред ХДС/ХСС и ГСДП. Но в сегашния контекст изразът " огромна коалиция " е много заблуждаващ. Първата такава коалиция през 1966 година разполагаше с 468 от 518 места в Народното събрание, а в този момент същата формула събира едвам 328 от общо 630 места. Всяко гласоподаване в Народното събрание ще бъде рисковано, а доста социалдемократи не крият неприязънта си към ХДС/ХСС и персонално към Фридрих Мерц. С други думи, изискванията за справяне с големите политически задания, пред които е изправена Германия, са всичко друго, само че не и удобни. 

Има още един проблем. Т. нар. „ партии на политическия център “, както те обичат да се назовават (и по този метод съзнателно отреждат на други партии място в периферията), би трябвало незабавно да изяснят отношението си към АзГ. Няма по какъв начин в дълготраен проект да не престават да пренебрегват партия, която завоюва 20,8% (повече от 10 милиона избиратели) и съвсем всички региони в източните федерални провинции. Особено ХДС/ХСС ще има задачата бързо да обясни връзките си с АзГ, тъй като следващата година предстоят основни локални избори. Времето обаче е лимитирано.

Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " 2004-2008 г.