Автор: Юлия Семир Ал-Хаким за ГласовеВ легендарната 65-та аудитория на

Автор: Юлия Семир Ал-Хаким за " Гласове "

В именитата 65-та публика на Алма Матер, станала известна с това, че доскоро повече от 36 години в нея се учредява Клубът за публичност и преустрояване, тази седмица се състоя друго събитие с дисидентски темперамент. На пръв взор нищо не би трябвало да попречва въпросното събитие – обществена полемика под надпис „ Хуманитарната рецесия в Газа ”, с потвърдени имена в региона на арабистиката, историята, философията като професор Мая Ценова, професор Искра Баева, Виктор Лилов, доцент Александър Сивилов, професор Антоний Тодоров, както и обществени персони като Димитър Кенаров, Красимир Кънев, Юлиана Методиева, Георги Пирински. Но слабият, да не кажем нулев интерес на медиите към тази лекция, както и последвалата остра, голословна и истерична реакция на Организацията на евреите в България, „ Шалом ”, свидетелстват за това какъв брой непрестижно е даже през днешния ден, в изискванията на сякаш напреднала народна власт, да се споделят някои истини против мейнстрийма.

На събититето участваха забележителен брой младежи, студенти, които запълниха банките на залата и способстваха към полемиката със своите въпроси и мнения. Организаторът на полемиката, Огнян Касабов, откри събитието с ултимативна възбрана да се употребява какъвто и да било език на омразата и предизвести, че всяка имитация с антисемитско наличие ще бъде прекъсвана. Трудно е да си представим антисемитски забележки от страна на хора, които са се събрали от паника и угриженост по един семитски народ, какъвто са палестинците, само че за жалост това е една от устойчивите опорки, с които държавното управление на Израел посреща рецензиите против себе си.

Журналистът Димитър Кенаров означи, че през днешния ден филантропичната рецесия в Газа изправя човечеството пред голям екзистенциален въпрос. А точно ще продължи ли да съществува международният ред, който господства от края на Втората международна война до момента, дотолкоз, доколкото главните играчи, наложили този ред, следят безучастно по какъв начин се нарушават съществени правила на интернационалното право. Газа ни изправя пред въпроса ще продължи ли да съществува светът, който познаваме. Кенаров изрази страдание, че българската политика също не показва поредност, откакто непрекъснатият ни представител за Организация на обединените нации, Лъчезара Стоева,подкрепи резолюцията, осъждаща геноцида в Сребреница, само че в продължение на седмици и месеци преди този момент гласуваше срещу всички резолюции на Организация на обединените нации, призоваващи за филантропично помирение в Газа. При това броят на убитите цивилни в Газа надвишава в пъти жертвите в Сребреница. В края на обръщението си към препълнената публика Димитър Кенаров изрази задоволство, че събралите се преподаватели и студенти споделят общ филантропичен мироглед за света и са част от едно по-глобално придвижване за взаимност.

Палестинци се редят на опашка за полечаване на храна в Газа. Снимка: АP/ Hatem Ali

Емоциална и през едвам сдържани сълзи беше речта на младата българка с палестински генезис, Рима Догмуш, която изложи част от ужасните и покъртителни обстоятелства за спора. По настоящем Газа е най-смъртоносното място в света за цивилни и филантропични служащи, убитите цивилни палестинци от края на октомври предходната година към днешна дата надвишават 37 хиляди, ранените са над 80 хиляди, без да се броят телата, останали под руините на бомбардираните здания, които в процеса на разложение ще провокират същинска пандемия от инфекции и болести в региона. Разселване в големи размери и гибелен апетит, пред който са изправени милиони, са допълненителните страни на войната там. По данни от април в Газа са унищожени повече от 70 000 жилищни здания, както и канализационната мрежа в Северната част на Газа. Убити са над 5000 възпитаници и преподаватели, унищожени са два от трите водопровода, снабдяващи Газа с питейна вода. Населението е изправено пред изострен дефицит на чиста и безвредна вода. „ Палестинците обаче не са единствено числа, приключи Рима Догмуш, не желая и няма да ги трансформирам в такива. Всеки погубен е бил нечий наследник, щерка или родител, нечий непосредствен и безценен човек. ”

Братът на Рима, Камал Догмуш, се включи в полемиката с роман за неговия жанр, който е и един от най-големите в Газа, със статут на клан, наброяващ над 6000 души. Те са измежду най-големите съперници на ръководещата формация Хамас, само че това не им оказва помощ ни минимум, когато Израел подхваща атака против Газа предходната есен. Избитите от Израел членове на рода му са 485 души. И те, дебело акцентира Камал, в никакъв случай не са поддържали Хамас. Последните избори в Газа се състоят през 2006-та година и огромна част от хората, които умират в днешния спор, даже не са навършили годините да гласоподават. Войната на Израел взима всеки ден почтени жертви измежду палестинци, нямащи нищо общо с политиката и дейностите на Хамас. Камал напомни малко прочут факт, а точно, че с цел да вземат участие в изборите, Хамас са били длъжни да признаят проекта за две страни. Близо две десетилетия по-късно и безпределно доста провалени опити на Палестинската автономност да бъде приета за страна от Израел, Хамас отхвърлят политиката на толерантност, с която идват на власт. „ Хамас съществуват, тъй като мирните договаряния не доведоха до нищо ”. Реално жителите на Газа са под цялостна обсада от 2005-та, още преди идването на Хамас на власт – лишени от правото да имат пристанище, както и от правото да имат летище.

В края на речта си Камал Догмуш описа тъжно-весела преживелица, която леко разведри атмосферата. Миналата есен се ражда неговият наследник, тук, в България, редом с детето на негов братовчед в Газа. Но детето на братовчед му не може да бъде изхранвано от майката и фамилията се вижда насила да храни бебето с твърда храна, заради цялостната липса на приспособени бебешки храни в Газа. Резултатът е необикновен и непредвиден тип „ бърза еволюция ” – бебето към този момент има поникнали цели осем зъба, за разлика от беззъбия си български братовчед, захранван с мляко. Мнозина бебета в Газа обаче умират от недохранване всеки ден, добави той. Ако майката не може да кърми, бебетата са обречени. Ако са родени прибързано, също. Липсва храна за бебета, липсва животоспасяваща здравна инсталация.

В лекцията взе присъединяване и известният арабист Виктор Лилов. На въпроса за какво Хамас не освобождават заложниците, той отвърна, че монетата има две страни и тази, която не виждаме и медиите не демонстрират, е и по-нелицеприятната. Над един милион палестинци са минали през израелските затвори, все още над 10 000 палестинци са затворени без съд и присъда в пандизите на Израел. Сред тях близо 200 деца. Израелската правосъдна система е единствената в света, която изправя деца пред съд. В окупираните палестински територии на Западния бряг няма закони, няма правила, израелската войска взима всички решения. „ Израел не може да бъде именуван демократична страна, това е режим на апартейд ”, съобщи Лилов. Израел е единствената страна в света, която няма публично приети граници, с изключение на границата с Египет, тъй като не са спирали да се уголемяват отвън законно откритите си граници.

Думите на професор Мая Ценова предаваме съвсем буквално:

„ Винаги се пробвам да припомня, че аз не разделям хората на евреи и на неевреи. И че има голяма разлика сред евреи и ционисти. Аз съм срещу ударите на Хамас. Против съм като всеки естествен човек, за който убийството на хора е безусловно недопустимо и антихуманно. И тъкмо заради същата причина няма по какъв начин да приема обстоятелството, че към този момент десетилетия наред палестинци биват избивани. Стигнахме дотук, тъй като светът все се задоволяваше с краткотрайни примирия на спора, забравяйки, че там остава нерешена една неправда. Едно интернационално решение, през 1947-ма година докара до такава степен, че един народ бе оставен без опцията да има своя страна. Не мога да си обясня за какво светът се задоволява единствено с това да бъде призната и наложена една резолюция за преустановяване на военните дейности и оттова нататък следват десетки години на някакво видимо помирение, прекомерно видимо, тъй като през тези десетилетия, там, на „ окупираните палестински територии ”, наричани по този начин в над 1000 резолюции на Организация на обединените нации, не престават всекидневно груби нарушавания на цялото интернационално филантропично право. Медиите постоянно премълчават тези груби нарушавания на човешките права на палестинците, които се натрупват всекидневно, и в един миг, когато, както в този случай, от Газа тръгне вълна на контранасилие, внезапно медиите показват нещата по този начин, че страната окупатор има право на самоотбрана против окупирания. Това е в прорез с теорията на интернационалното право. По каква логичност окупираният би трябвало да носи отговорност и би трябвало да обезпечава сигурността на окупатора. След като задоволително интернационалните правни документи, в това число резолюции на Организация на обединените нации, приказват за правото на окупираните нации да се борят за своята самостоятелност, в това число със средствата на въоръжената битка. Когато се приказва за войната в Газа, би трябвало да се знае, че понятието война има място там, където военните дейности се водят от две армии. В Газа огневата мощност на Израел се изсипва върху цивилното население. Газа е най-гъсто обитаемата територия в света.

Казват ни, че спорът в Газа е безпределно комплициран, само че това е единствено на пръв взор. Всъщност решението на близкоизточния спор не може да бъде военно, това е един спор, който потегля от интернационално решение и би трябвало да бъде преустановен по същия метод, с решителна интервенция на интернационалната воля.

Имам в съзнанието си архивни фрагменти от 1947-ма година, по какъв начин палестинското население посреща евреите, които слизат от корабите, емигрирайки от Европа. Палестинците посрещат евреите на Европа като посетители, по този начин както повелява арабската традиция, арабското гостолюбие и благотворителност, върволици от палестинци с големи тави на главите със всевъзможни ястия и плодове, посрещат измъчените евреи, от това, което са претърпели през Втората международна война. Подслонили са ги задушевно, приели са ги, нахранили са ги. Има такива архивни фрагменти, които медиите не си разрешават да пускат. Медийното отразяване за жалост е извънредно едностранчиво.

На едни от челните места, които приказват на света за това, което става в Газа, са няколко доста мощни еврейски придвижвания, основно в Съединени американски щати. „ Еврейски глас за мир ” и „ Евреи за правото на палестинците на завръщане ”.

Резолюция  273 от Общото заседание на Организация на обединените нации, от 11ти май, 1949та година, резолюцията, по силата на която Израел бива признат за страна членка на Организация на обединените нации. В текста на рзеолюцията е категорично посочено, че Израел бива признат за член на Организация на обединените нации, която го основава като страна, откакто са изслушани причините на представителя на държавното управление на Израел, по отношение на готовността  на Израел да приложи резолюция номер 181 за разделянето на Палестина на две страни. Израел е приет от Организация на обединените нации, тъй като се е съгласил да признае Палестинската страна. Условие, което не е извършил и до през днешния ден, а на него дължи съществуването си. ”

Към полемиката се причислиха Георги Пирински и Юлиана Методиева от уеб страницата „ Маргиналия ”. Методиева показа, че откогато заема дейни позиции по отношение на филантропичната рецесия в Газа, уеб сайтът е подложен на непрестанни хакерски офанзиви.

Лекцията завърши с бурни овации в препълнената публика и с обещания от страна на уредниците това да е единствено началото на поредност от събирания, за да се даде повече публичност на пагубните измерения на войната в Газа.