Автор: Йорданка Маринова Драмите в романите на сестрите Бронте ми идваха

Автор: Йорданка Маринова

Драмите в романите на сестрите Бронте ми идваха допълнително даже като тинейджърка. Признавам, че четенето на книгите им ми даваше нужната глътка забавление посред наложителните четива за учебно заведение, само че в никакъв случай не съумях да им стана същински почитател.

Толкова доста и толкоз отрицателни усеща на едно място съшити вкупом с мърляви зимни британски пейзажи не ми звучаха доста привлекателно.

Не съумях в никакъв случай да се влюбя нито в мистър Рочестър (с подмолните му ходове да вкара в клопката на любовта бедната гувернантка Джейн Еър , която така и така не можеше да диша без него още от мига на запознанството им и седнал съм през половината разказ в обожателно наблюдаване до краката му), нито в Хийтклиф , който считах за неточен по начало, само че откакто изрови от гроба тялото на обичаната си природена сестра Кати , с цел да я убеждава в любовта си, напряко го задрасках от листата на хората, за които въобще желая да мисля в миналото.

Така се случи обаче, че през ранното лято на тази година имах път към Бронте Кънтри – Страната на Бронте . Така назовават баирите на запад от Брадфорд, част от „ Гръбнака на Англия “ (еквивалент на Балкана) – ниската планинска верига Пенайнз в западен Йоркшир. Сгушено сред брулените хълмове се намира градчето Хауърт.

На върха на най-високата му точка се намира дома на енорийския духовник. Къщата е огромна и показва уважението на хората към духовния лидер на градчето.

През 1820 тук идват семейство Бронте с шестте си деца, тъй като бащата Патрик е назначен за духовник в прилежащата черква. 

Голямата градина пред къщата приключва с гробището на градчето и църквата под него. Сега е доста добре оформенa като дребен парк.

Дворът зад къщата е бил зеленчукова градина, а в този момент е място за отмора и размисъл на посетителите със скулптура на трите сестри – Шарлът , Емили и Ан .

Целият живот на това семейство е белязан с компликации. Майката Мария е била бременна съвсем от самото начало на брака си до гибелта си едвам година след идването на Бронте в Хауърт.

Като духовник с доста отговорности и викториански мъж, Патрик не е в положение да се грижи самичък за шест дребни деца. На помощ се притича сестрата на Мария – Елизабет . Тя е неомъжена, без деца и идва от Южна Англия, а това е като друг свят за Йоркшир по това време.

Нейният нрав, просветеност и независимост на разбиранията оказват голямо виляние върху сестрите Бронте . Бащата Патрик се занимавал най-вече с възпитанието и образованието на единствения си наследник Брануел с ясната вяра той да го замести един ден на свещеническия пост.

Дъщерите на духовник от това време имали сложната орис да бъдат прекомерно образовани и от по-горна класа, с цел да са съпруги на елементарни служащи или фермери, само че прекомерно небогати за съпруги на благородници.

За това най-честата им орис била да се омъжат за свещеници, викари или учители, или да останат остарели моми с специалност – учителки или гувернантки.

Бронте имат цели пет дъщери и Патрик от рано осъзнава, че единствения им късмет е да са добре образовани, с цел да могат да си намерят платена работа и да се устоят сами при положение, че не си намерят съпрузи.

Изпраща ги в едно от безплатните учебни заведения за бъдещи гувернантки. Тези учебни заведения са на процедура дребни затвори за небогати девойки, където здравето и волята на децата са подложени на принуждение до цялостното им изкривяване.

Оцеляват единствено късметклийките, към които не спадат двете най-големи сестри Бронте – Мария и Елизабет умират още в детска възраст, покосени от глада, студа и туберколозата в учебното заведение. Условията са разказани от Шарлът доста добре в „ Джейн Еър “. 

Бащата бива заставен да си прибере останалите три дъщери и да ги образова в къщи. Момичетата не са здрави и са доста недохранени, само че въпреки всичко съумяват да се закрепят.

По чудноват техен си метод децата на фамилията обичат да са дружно, само че сами, без външни хора в къщата си на върха на хълма. Огромното им въображение съчетано с едно постоянно вътрешно единоборство посред им дава тези плодове, които ще станат класика в британската литература.

Ето къде са градили гения си Бронте през дългите викториански вечери на север, където от септември до май дневна светлина има едвам към 6-7 часа в денонощие.

В стаите на първи етаж, където са прекарвали множеството от времето си, има още по-малко слънце, тъй като прозорците им са закрити от високи дървета. Първата е образователната стая на Мистър Бронте , където той води занятията на децата си.

Червеният платнен похлупак, който се вижда съвсем на всяка фотография, е специфична шита подплатена дебела калъфка, която се поставя върху чайника.

Така се подсигурява топъл чай за по-дълго време – доста известна алтернатива и до през днешния ден измежду по-възрастните англичани. Тези калъфи се продават из магазините с всевъзможни патриотични шевици и приложения.

Учебната стая е цялостна с движимости на Патрик Бронте , както и някои от движимостите на децата му.

Другата стая е дневната, където фамилията прекарва вечерите си. Голямата библиотека сама по себе си демонстрира целите на семейството.

Люлеещият се стол е бил обичан на постоянно зъзнещата Ан . С него тя е била постоянно най-близо до огъня. На тази маса са написани „ Джейн Еър “, „ Брулени хълмове “ и „ Агнес Грей “.

На дивана в дясно е умряла Емили , откакто е чувствала края повече от месец, само че е отказала лекар.

Ставала е и е правила ежедневните си отговорности съвсем до последния ден, като едвам няколко часа преди края на живота си е споделила „ Мисля, че може да видя доктора сега… “. Това са били и последните ѝ думи.

Интересен детайл е дребната писмен знак „ Е “, която Емили е издълбала в близкия завършек на масата. Може да се види елементарно, в случай че знае човек къде да гледа. Ето го:

Кухнята им е повече от скромна, тъй като храната е била постоянно незадоволителна и просто непълноценна. Трябва да се разбере ясно, че Йоркшир не е Средиземноморието.

Тук брулените хълмове са тъкмо това – безкрайни зелени тревисти баири, по които няма по какъв начин да намериш плод по крайпътно дърво или шубрак с къпини. Градината ти не желае да ражда друго, с изключение на картофи, моркови, лук и ябълки за печене.

Разбирам за какво за доста от девойките по това време, изключително от северна Англия, е било същински шанс да се омъжат за боен или бизнесмен, който да ги заведе в Индия.

Плодовете, цветовете и многообразието там са на противоположната страна на всичко, което те познават, а на хубавото елементарно се свиква- за това и оставали в Индия.

Ето къде са си приготвяли овесена каша, къс, печено и зеленчуци – главната им храна.

Когато порастват задоволително, с цел да са преподавателки, девойките пробват тази специалност, само че тя в действителност не им е на сърце.

Най-добре за това какви неприятни създания са учениците им, изключително богаташките деца, е описала в романите си Ан Бронте . От горе на всичко единственият наследник Патрик Брануел , който всички назовават просто Брануел – не се оказва на висотата на това, което изисква от него живота.

Той би следвало да бъде стабилната опора на остарелия си татко и на сестрите си, които да подсигури финансово и даже да спомогне за задомяването им.

Наместо това той изпива в Лондон всичко, което фамилията може да отдели и ги оставя съвсем разорени. Връща се безславно, хваща се на работа в новопостроената в градчето гара, само че бива изпъден заради кражба на пари от касата.

Шарлът е най-амбициозната и като останало най-голямо дете в фамилията поема нещата в свои ръце. Постепенно изкристализира концепцията да пишат или да отворят лично учебно заведение. Опитват и двете без необикновен триумф.

Емили е прекомерно своенравна, потайна и некооперативна, постанова се Шарлът съвсем да краде стиховете ѝ, с цел да може да ги комбинира със своите и тези на Ан .

Издават алманах с лирика, само че не изкарват доста пари от него. Оригиналните книги от тези първи издания в този момент могат да се закупят в сувенирния магазин на къщата-музей за към £300.

Дните на Бронте минават съвсем еднакво, само че за това пък сестрите пишат непрекъснато. Емили е особнячка, която се разхожда из региона, Шарлът си кореспондира с приятелки и издатели, Брануел си прекарва времето из кръчмите в близост, а Ан е балансиращия фактор на групата.

В експозицията на къщата-музей има доста от движимостите на Бронте . Прави усещане какъв брой дребна е била Шарлът . Дрехата през днешния ден може да стане единствено на момиче в пред-тинейджърска възраст.

Вещите им напълно не приказват за заможно семейство. По-скоро едвам са свръзвали двата края.

Заплатата на духовник е била доста добра, а и къщата е била без наем за него и фамилията му, само че въпреки всичко Патрик Бронте е бил единственият в дома, който действително печели от някъде, а това е извънредно незадоволително.

Това са писалището и персоналната ракла на Шарлът . Тя е последната оживяла от децата на Бронте и е разумно да има повече непокътнати нейни движимости, още повече в последните си години тя единствена се е радвала на начеващата популярност на сестрите Бронте и евентуално се е отпуснала с покупките.

За животът и творчеството на сестрите е писано доста, само че аз в никакъв случай не ги разбрах, до момента в който не отидох в къщата им.

Група младежи, без средства, без особени вероятности, чиито ден стартира постоянно с взор в гробищата. Там лежат всички от фамилията, които към този момент не са сред живите, както и огромната част от популацията на Хауърт.

Незнанието е оставило хората от града да се презаразяват непрекъснато, погребвайки многочислените жертви на върлуващата холера върху хълма, а по-късно пиейки водата, която подпочвено е отмивала труповете.

Иронично е, че едни от дребното, които са се избавили от тази зараза са точно Бронте , тъй като тяхната къща е над гробищата и само тяхната вода от личен източник е била чиста. Разбира се, Бронте пък са инфектирани до една с туберкулоза, която си донасят от учебно заведение. Трудностите за тях нямат почивен ден.

Ето по какъв начин наподобява мястото към къщата. Вляво на улицата е учебната постройка, в която е преподавал Патрик Бронте-баща .

В дясно остава църквата и гробището, тъкмо под градината на къщата.

Изглед от църквата нагоре- в дясно на фотографията се вижда учебното заведение, а от горната страна – къщата.

Надолу по тясната калдъръмена улица се слиза елементарно през лятото, само че е било мъчно да се качва в къщата постоянно пияния и надрусан Брануел .

Иначе наподобява сантиментално, само че е доста хладно даже за средата на юни. Не желая да си мисля по какъв начин е в средата на януари. Градчето е цялостно с места за ястие и сядане за дребна отмора.

Бронте хранят и до през днешния ден града и околията доста добре. Всичко е подчинено на техния живот тук и локалните не просто го знаят, а акцентират и експлоатират това по един доста британски метод.

Малко се е трансформирало в екстериора на градчето.

Стои си непокътната дрогерията, от която младия Бронте си е купувал легалните по това време „ обезболяващи “, разпространяването на които в този момент се санкционира със затвор, тъй като в нашето време същите се назовават опиати.

Ние отидохме да обядваме в обичания му пъб „ The Black Bull “. Интериорът е съвсем непокътнат, като се изключи вкарания ток, вътрешни тоалетни и мокет.

Най-известният портет на трите сестри, чиято хартиена рамкирана репродукция виждате да виси на стената в ляво над главата на детето, е дело на Брануел и се смята, че отразява най-добре действителните им облици.

Дори обичаният му стол има почетно място с табелка. Това, дружно с няколкото картини са съвсем единственото завещание, което той е оставил.

Просто не е бил задоволително надарен в нещата, с които се е захващал, нито задоволително волеви, с цел да откри и се захване с нещо, в което да е добър.

Тъжно е, че ще остане по този начин във вечността, само че Брануел самичък е споделил преди да си отиде, че не е оставил нищо свястно и стойностно след себе си на този свят. Поне е бил реалист, макар алкохола и опиатите.

Съвременните магазини също се пробват да поддържат мита и възприятието за Бронте живи. Ето какви обувки, чанти и десени на платове продават.

Има нещо тъмно и триумфално в живота и наследството на сестрите Бронте . Всички знаят всичко за тях и странностите им, и въпреки всичко доста остава неизказано или се разяснява с недомлъвки.

Всяка заран Патрик Бронте е събуждал фамилията си и градчето с няколко предупредителни изстрела от пушка, непосредствено ориентирани към близката стена на църквата, в която по-късно служи на Бога.

Правил е това за да наплаши възможни лудити, които обикаляли на всички места из Англия по това време, да не се доближават или да знаят какво ги чака, при положение, че въпреки всичко решат да дойдат. Има ясни следи от патроните му по стените на църквата, ето ги:

Емили е признала, че не в Кати от „ Брулени хълмове “, а в Хийтклиф е вложила личния си темперамент. В тази връзка би трябвало да се каже, че е била и подозирана в полова връзка с брат си, само че злите езици приказват това и за трите сестри Бронте .

Шарлът единствена доживява началото на славата, само че тя написва „ Джейн Еър “, с цел да не изостава от шеметния съумях на „ Брулени хълмове “, на който къде скрито, къде очевидно е завиждала.

Не бива да се не помни, че тя изгаря втория разказ на Емили след гибелта ѝ, с цел да я „ защищити от рецензиите и опетняването на името ѝ “.

Шарлът позволява обаче издание на новия разказ на Ан след нейната гибел, без да се притеснява от сходни неудобства. Известно е, че Шарлът е желала доста популярност и пари и е била подготвена на съвсем всичко, с цел да ги реализира, а Емили е отказвала даже да пътува до Лондон, до издателите си.

Емили , също като Хийтклиф към Кати , е била пристрастена към дома си и постоянно е страдала неимоверно душевен и физически, когато се е отделяла от него.

Имали са и други странности – да вземем за пример Шарлът е отрязвала коса от всеки отпътувал си член на фамилията, вплитала я е в ръкавици и аксесоари и с тях е отивала на погребението. Има ги в музея, ето коси от съвсем всички умряли членове на фамилията.

Попитах една от уредничките за какво всички кичури наподобяват руси, а фамилията е тъмнокосо, съдейки по картините. Тя ми изясни, че с времето косите губят пигментация и към този момент не са тъмни, каквито са били първоначално.

Трябва да се отдаде обаче заслуженото на сестрите Бронте . Те намират метод книгите им да бъдат отпечатани във времената на Викторианска Англия като одобряват мъжки псевдоними – единствения им късмет за издаване.

Признават, че са дами много по-късно. Отказват да се омъжат непременно за който и да е. Отказват да работят за други работодатели специалност, която не харесват – учителки.

Опитват да отворят лично учебно заведение, което не става елементарно, те се провалят. Грижат се за брат си, който би трябвало да се грижи за тях, не го злословят, не го злепоставят.

Вярват, че интеректуалните занимания могат да са еднообразно доходоносни за мъже и за дами.

Нека не забравяме, че по това време даже кандидатстването да вземем за пример в здравно учебно заведение е било неразрешено за дамите, а съществуването на доктори-жени е било просто изключено. Проблемно е било даже самото наличие на дами в университетите.

Повече от половин век пък дели Бронте от това въобще да се сложи въпроса за разрешаване гласуването от страна на дамите в политически избори. Викторианските времена са интервал, в който при омъжване всичко, което една жена има автоматизирано се трансферира на брачна половинка ѝ, а неналичието на материално положение изхвърля всеки субект от положителното общество.

В такова време Шарлът написва разказ, в който гувернантката се омъжва за господаря на имението, а Емили скандализира с история, в която осиновения наследник е влюбен в заварената си сестра, съсипвайки живота и на двамата, изкупувайки по пътя си всичко, което в началото му е пречело да я има за брачна половинка.

Дори метода на мислене на сестрите Бронте е извънредно необикновен за обществото, в което живеят и по един или различен метод то ги изолира. Патрик Бронте е направил всичко, с цел да бъде признато ирландското му семейство в британското общество.

Това би трябвало да се оцени на фона на обстоятелството, че до 60-те години на двадесети век по вратите на заведения и квартири в Англия е имало окачени табели „ Забранено за негри и ирландци “.

Патрик Бронте е вложил всичко в мечатата си да направи името Бронте стойностно, а е загаснал самичък, без деца и внуци, последният останал от семейството човек.

Колко ли сложни са били последните му дни, когато е осъзнавал, че е постигнал всичко, за което е мечтал, само че е изгубил всичко, за което си заслужава да се живее.

В последна сметка обаче той всъшност е съумял – творбите на сестрите са известни по целия свят като класика точно на британската литература, а мястото, на което Патрик е получил и изгубил всичко, е наречено на името на фамилията му – Бронте Кънтри. Горчив живот с добра житейска равносметка.

Едва в този момент, тук в Хауърт, аз разбрах сестрите Бронте . Единственият им късмет да бъдат чути е бил да обтегнат струната до разкъсване. Тъмнината, тъгата, сковаността, възприятието за безнадежност, порива за независимост и закъснелия триумф са преобладаващите усещания за мен след визитата ми на това място.

Краткият живот, който може да се оцени и като едно дълго умиране на сестрите Бронте е един зов, отекващ през времето и разтърсващ със силата на страстта си всеки, докоснал се до Брулените хълмове на творчеството им.

Преди да си потегли се обърнах към църквата, където почиват сестрите и им изпратих един сърдечен салют с права длан до въображаемата ми феминистка фуражка.

Не сте се борили на вятъра, девойки, разбираме всичко, оценяваме високо и държим фронта на неподчинението. Благодарим ви, спете умерено. Ние продължаваме напред, до момента в който пристигна и нашето време да го предадем на идващите.

фотограф: © Лидия Захариева

Този забавен пътепис ни бе общително възложен от Йорданка Маринова – създател на „ Кралицата на краставиците “ – покъртителен разказ за живота и ориста на пет генерации български дами от Освобождението до наши дни. Книгата можете елементарно да закупите тук:  smartreading.bg

Още забавни истории от Йорданска Маринова можете да прочетете на персоналния й блог:  vitoshaword.com