Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle (www.dw.com)Този протест срещу скъпите горива

Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle (www.dw.com)

Този митинг против скъпите горива е също толкоз неправилен, колкото и митинг против залеза на слънцето да вземем за пример. А в България има толкоз доста други неща, за които несъмнено си заслужава да се стачкува.

„ Не на високите цени на горивата! “, „ Не на монопола! “. Под тези лозунги автошествия кръстосват градове и блокират пътища. Според протестиращите, цените се повишават, без за това да има действителна причина. Управляващите трябвало някакси да се намесят, с цел да върнат „ естествените цени “. Като да вземем за пример „ пипнат акциза и ДДС-то “. Но не им се желало, тъй като „ оттова крадат “. Затова протестиращите заплашват да се съберат и да дойдат в София. И тогава на ръководещите „ зле им се написа “...

Държавата, в лицето на министъра на енергетиката, дава отговор, че няма механизми, с които да повлияе на цените на горивата, тъй като те се дефинират от пазара. А той е либерализиран и няма по какъв начин да се върне към държавна регулация.

Като да протестираш против неприятното време

Разбира се, всяко повишаване на всеобщо употребена стока като горивата, което освен това се отразява и на други цени, е неприятно за всички, а за някои може и да е непостижимо. Но това не трансформира усещането, че този митинг като цяло е неправилен и ориентиран в неверна посока - нещо като да протестираш против неприятното време или залеза на слънцето. Тук нямам поради някои странности, които се набиват на очи към тези митинги. Например: за какво чак в този момент, когато цените минаха пиковото си покачване и потеглиха надолу; първокласните коли, които се виждат ясно тук-таме в автошествията; организиращите ги тук-там тайнствени (познати и от други протести) синдикални образувания; повтарящите се като под индиго лозунги... Но да оставим всичко това настрани, както и натрапващото се чувство, че някой се е засилил да повтаря събитията от зимата на 2013. И да се съсредоточим върху причините на протестиращите.

Първо, този път (за разлика от други сходни случаи) за покачването на цените има напълно действителна причина. От началото на 2016 редица стопански фактори (като развиването на международната стопанска система и увеличеното търсене) и политически събития (като напрежението в Близкия изток, възобновяване на американските наказания против Иран и упованието за понижаване на предлагането) тласнаха международните петролни цени нагоре. А те (стойността на суровината) съставляват към 35-40 на 100 от крайната цена на горивата по бензиностанциите. Тя, естествено, ги последва и за година се увеличи с сред 17 и 20%.

Не е ясно какви тъкмо би трябвало да са „ естествените цени “. Но протестиращите очевидно си показват, че би трябвало да са съразмерни с приходите в България. За огромно страдание обаче има неща, които едва се въздействат от приходите на потребителите - и суровият нефт е сред тях. Особено в страни без лично произвеждане като нашата. В това отношение по-смислено би било недоволните да стачкуват за по-високи заплати.

Изглежда не се удостоверява и подозрението, че „ монополът “ имал пръст в повишаването. Защото, за разлика от различен път, цените в България не са на всички места едни и същи. А и са изрично най-ниските в Европейски Съюз. Разликите от време на време са фрапантни, което изяснява за какво протестиращите в Благоевградско да вземем за пример не вървят да зареждат в прилежаща Гърция. Твърди се също така, че по-ниските цени в част от Южна България се дължат на по-евтин (по цени на едро) импорт от Турция.

Пазар, но не напълно

И да желае, страната не може да понижи акциза (около 30% от крайната цена), тъй като той е на допустимия в Европейски Съюз най-малко. И е напълно права, като отхвърля да понижи Данък добавена стойност особено за горивата (20% от крайната им цена). Защото неизбежно ще последва лавина от претенции за други специфични изключения. И тъй като бюджетът се крепи главно на косвените налози, а от него зависят заплати, обществени заплащания, пенсии и куп други неща, към които днешните протестиращи са също толкоз чувствителни.

Държавата е права и когато, популярност богу, отхвърля да поеме контрола върху цените. Защото тогава горивата ще изчезнат, а автошествията ще се трансфорат в големи опашки по бензиностанциите.

И въпреки всичко: когато споделя, че пазарът дефинира цените, страната не е напълно почтена. Защото не е защитила прозрачността и конкуренцията на този пазар в задоволителна степен, тъй че да завоюва доверието на потребителите. А доверието също е неотменима част от добре функциониращия пазар. Управляващите редовно си назначават политически подвластни и послушни хора в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Именно този самостоятелен единствено на книга регулатор през 2016 и началото на 2017 година на няколко пъти разгласи, че е разкрил задоволително доказателства за „ съществуване на картел при горивата ", „ синхронизиране на комерсиалните практики “ и неразрешен „ продан на ценова информация ". Два дни след изборите през 2017 обаче се оказа, че доказателствата някак са се изпарили.

Държавата не е направила задоволително и за понижаване на рестриктивните мерки при вноса на горива - както се оказа предходната година, данъчните хранилища (през които този импорт наложително би трябвало да минава) са на практика монополна (около 90%) благосъстоятелност на компании, свързани с единствената българска рафинерия.

Протестиращите биха могли да изискат всичко това да се промени, само че не го вършат. Възможно е дори да не са чували за изброените обстоятелства или пък да не се интересуват от тях.

Поуките

Сега на ръководещите не им остава нищо друго, с изключение на да се надяват, че петролът ще поевтинее. Или че най-малко няма да нараства повече. Защото добре знаят, че след настоящия митинг се задават нови проблеми - сметките за парно по новите цени, ново повишаване на газа, нови дефицити в енергетиката, които скоро неизбежно ще се отразят на цената на тока. Вероятно към този момент сънуват повтаряне на събитията от 2013 година. Ненаучената тогава поука е годна и през днешния ден: популисткото замазване на проблемите, забавените или сменени промени, завладяването и подчиняването на институциите - всичко това рано или късно се стоварва върху главите на ръководещите. Дори и когато за покачването на цените има напълно действителни и независещи от тях аргументи.

На протестиращите също не им остава нищо друго, с изключение на да се надяват, че международните цени на петрола ще тръгнат надолу. Защото с митинги като настоящия не се реализира нищо. Има смисъл да се стачкува не против признаците, а против корените на проблемите. Иначе те се повтарят. Ако да вземем за пример си уверен, че те крадат - протестирай за промени на модела, който прави кражбите вероятни. Но в случай че сте забелязали, в България митингите против корупцията са редки и не смъкват държавни управления. Протестите за цени смъкват, само че какво от това. Един ще падне, различен ще го смени.