Евроатлантическите преврати в Румъния, Грузия, Молдова показаха истинското лице на либералната демокрация
Автор: Владислав Наков, Facebook
Южнокорейският президент Юн Сук Йол се оказа огромен балък. Съвременните евроатлантически преврати - доброжелателни и потребни за света, несъмнено - към този момент не се вършат с войска и военно състояние, тъй като незабавно те хващат. Румънското решение е доста по-добро: в случай че претендентът, който не харесват във Вашингтон и Брюксел, завоюва, изборите се отмененят с крясъци „ Путин го направи “ или още по-смешно „ Тик Ток го направи “. Или грузинският: в случай че гласоподавателите не се подчинят на Съединени американски щати и Европейски Съюз и гласоподават за личните си ползи, а не за евроатлантическите, Вашингтон и Брюксел ще поддържат победения президент (френска гражданка, родена в Париж и пристигнала в Грузия, с цел да стане президент), който не желае да си потегля и зове за протести по улиците против новоизбрания парламент и новоутвърдения министър председател, спечелил с 54% против 37% на опозицията от пет партии.
С две думи: направете това, което направиха тръмпистите преди четири години на Капитолийския рид, измежду възмутените писъци на тези, които тогава крещяха с всички сили, че това е прелом, а в този момент приветстват и подстрекават водача на преврата. Или в Молдова, където екзитполът показваше, че 60% от молдовците са дали своят вот срещу участието в Европейски Съюз. Евроатлантическата президентка Мая Санду незабавно разгласи, че Русия е манипулирала изборите. Вашингтон и Брюксел незабавно я поддържаха. Малко по-късно се появиха доста бюлетини от чужбина, които обърнаха резлтата и всички заедно и внезапно не помниха за " съветската интервенция ".
Но най-хубавият вид си остава френският. Макрон загуби европейските избори, разпусна Народното събрание, надявайки се да завоюва, само че отново загуби изборите. На първия тур завоюваха десните, на втория - левите, а той сътвори центристко държавно управление, ръководено от човек на най-лошо представилата се партия, което се разпадна единствено след три месеца. Така че Макрон се изправя против французите, отговорни, че не го схващат, и против двете партии с най-вече гласове, отговорни, че имат консенсус, който той няма, и че желаят да ръководят. И до момента в който французите към момента не го схващат (двама от трима желаят да си ходи), той търси различен, сходен на Барние, който да сложи отпред на друго центристко държавно управление без нужните гласове, което ще свърши като предходното.
Изобщо, последните няколко седмици образно ни демонстрираха " що е то евроатлантическа, демократична народна власт ". Във всички тези сюжети обаче най-противни са българските медии и медийния личен състав, които показват Макрон, Зурабишвили и Санду като мъченици на демокрацията и евроатлантизма, в случай че и да са изгубили изборите, а Джорджеску и Кобахидзе като проруски диктатори, макар че завоюваха безапелационно. “Грузинска фантазия ” взе 89 гласа в 150-местния парламент против 5 опозиционни партии, а Джорджеску победи най-големия евроатлантик в Румъния, което Конституционния съд удостовери в понеделник, само че в петък реши да анулира.
