Рождество Христово в комунистическите затвори. Спомени на румънски мъченици
Автор: Теодор Даналаке
Радостта на Рождество Христово постоянно се е усещала, без значение от външните условия или от обществените условия. Както в огромните концертни зали, по този начин и по дребните улички на града, във величествените катедрали и в тесните отшелнически килии, в болярските покои и в схлупените сиромашки къщи, пред камината или в ледените тъмници, вестта за раждането на Господа обикаля света, укрепвайки слабите и оживявайки обезверените сърца.
В съвремието в тези няколко дни като че ли ни се коства, че имаме потребност от доста повече неща, в сравнение с през останалото време; тези мислени потребности, които стартират още през постите и не престават чак до Кръщение Господне неведнъж ни пречат да се зарадваме същински на огромния празник. Но като контрастност на нашия свят, някои християни, прекарали години в комунистическите затвори, свидетелстват, че там същинската светлина на Коледа е озарявала душите на пандизчиите.
Затворите по времето на комунизма бяха фамозни с атеистичната си система на „ превъзпитание ” и все пак и на тези места празникът Рождество Христово оставяше диря. Вярващите пандизчии, тези, които обичаха Църквата, бяха откъснати от фамилиите си заради политически аргументи и захвърлени в пандизите дружно с нарушителите. Далеч от семейство и другари, доста от тях не устояха в тъмните и ледени килии, само че някои оцеляха и след дълги години прекарани в пандизите, бяха освободени, точно те разказваха…
Властта мощно мразеше християнската религия, което се демонстрираше най-ярко по време на празниците, когато управлението на пандиза и мъчителите се държаха като гневни, като правеха всичко, с цел да убият и най-бледата диря от обич и достолепие, останала в душите на тези измъчени от гонене хора. Ако до Коледните пости мъчителите си поставяха някаква мярка в концепциите си да измислят мъчения, то те ставаха безусловно безмилостни с наближаването на огромния празник, а в навечерието ставаха непоносими, като че ли ги обхващаше сатанинска полуда.
Но без значение от възрастта, от присъдата и от мястото, на което се намира пандизът, политическите пандизчии във времето на комунизма постоянно по някакъв метод отбелязвали Коледата, макар че и на този ден се борели със студа и глада. Мъчителите в комунистическите затвори по този начин разбирали Рождество Христово за своите жертви – апетит, мраз, нечистотия, мъчения и заболявания.
И макар всички тези компликации и ограничения, Иисус Христос Спасителят участвал измежду тях. Докато дребният Иисус се раждал в скромна ясла във Витлеем, а хората спели в топли кревати, по този начин и Спасителят се ражда в ледените килии на комунистическите затвори, до момента в който хората седели до топли камини и трапези с вкусни ястия.
Отец Зосим Оанчя си спомня за една Коледа, прекарана в пандиза: „ Въпреки всичко Иисус присъстваше в килиите: в тихите коледарски напеви, в поздравите, в треперещите гласове, изричащи пожеланието „ Честито Рождство! ” В часа на вечерното свещенодействие в първия ден на Коледа, когато надзирателите от новата промяна малко закъснявали, почнало да се разнася песнопение за Рождество Христово като в православна катедрала, първо по-тихо, само че по-късно се засилило: „ Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват… “.
Атанасие Берзеску си спомня за Коледата на 1952 година: „ Някой даде знак да стартираме коледарските песни. Ние всички, бяхме четирима в килията, в този миг имахме детско изражение на лицата си, сърцата ни биеха бясно, като че ли ще изскочат от гърдите ни, с впити в решетките ръце, с искрящи в нощта очи подехме коледарска ария „ O, каква прелестна Вест… “, след което със същата мелодия продължихме тази на Раду Джир – „ И тук пристигна Коледата! “. Надзирателите лудо заудряха с юмруци и ритници по вратите, като ни заповядваха да спрем и ни заплашваха с какво ли не. Населението в Аюд, където се намираше пандизът, се събра към сградата; удивени и притихнали слушаха коледните песнопения, само че скоро взеха да пеят дружно с нас. Изживяхме с душите си този сюблимен миг. В тези прелестни мигове надзирателите можеха да ни избият всичките, само че тогава те като че ли не съществуваха за нас, не изпитвахме никакъв боязън. Ние бяхме в Господа и Господ беше в нас. “
Църковните песнопения и коледарските песни са били единствен извор на наслада и разтуха за пандизчиите през тези свети дни. И не са могли да бъдат спрени с никакви закани за мъчения. Това го удостоверява и Думитру Бордеяну, който споделя: „ Никога няма да не помни тези мигове на трогване и душевно извисяване, когато от всяка женска затворническа килия, на залез слънце и до настъпването на вечерта, една по една дамите заставаха на прозорците на килиите и пееха. Никога дотогава не бях чувал толкоз прочувствени и нежни песнопения, извисяващи се към небето, като на тези затворени зад решетките „ пойни птици ”. Това, което развълнува до сълзи всички пандизчии, бяха приспивните песни, които майките пееха, само че не на децата си, тъй като техните деца несъмнено към този момент бяха не запомнили за съществуването им “.
Йон Оанид си спомня за Коледа на 1952 година, когато ги изкарали на работа в мината Кавник: „ Когато влязохме в мината, колкото и да е необичайно, имахме чувството, че тъмните галерии ни одобряват другарски и тогава в цялата мина започнаха да звучат коледарските песни, които всички запяхме. Повече от половин час никой от нас не помръдна към работното си място, като пеехме освен песни, познати на всеки румънец, само че и затворнически песни. “
На собствен ред и отец Димитрие Бежан споделя за една Бъдни вечер, прекарана в лагер, надалеч от вкъщи: „ В лагера в Манастарка, във всички бараки горяха саморъчно направени кандила и даваха отражения сред боровете, по които бяха окачени коледни играчки, съединени от картон и дървесина. За кого беше всичко това? Тези, които бяха украсили боровете, бяха създали това в чест на техните деца. Момичетата и момчетата, които, свити под иконата дружно с майките си, молеха Дядо Коледа да докара татко им вкъщи. На светлината на кандилата ние пеехме песнопения и коледни песни за раждането на Младенеца във Витлеем. Плавно, като в приказка, разказвана от дядо, се нижеше разказът за светите моменти. Последният коледен напев просълзи всички ни: „ Под прозореца на спомените се събираме, с цел да честваме всички изпълнени с коледен дух души. Снегът ни затрупва и изчезваме без кръст, без татковина, само че ние коледуваме! Боровете горят в огнището на остарялата къща, а ние започваме празника на една нова Коледа. “
Дори и преследвани, заплашвани и измъчвани, пандизчиите не преставали да имат вяра и да се надяват на Бога. Тъй като съвсем във всяка килия е бил затворен и по един духовник, пандизчиите са могли да бъдат изповядани, очаквайки с пречистена душа Рождество Христово. А при тези, при които не е имало пандизчия духовно лице, съгласно свидетелството на Йоан Яноиде, те се изповядвали по чудноват метод: „ В навечерието на Коледа се изповядвах по знак, даден по тръбата на парното в една от килиите, където има духовник. Радост обля душата ми и като че ли и по вълшебен метод небесата се отвориха за мен. “
Текстът е оповестен със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
Инфо: pravoslavie.bg
