ГРАжданското общество в България!
Автор: Владислав Наков, Facebook
Националният обичай и светоглед в доста връзки дефинират характерностите на политическата и обществена конструкция на една страна. А историята и политическа й просвета дефинират друго отношение към понятието " гражданско общество ". Ето за какво в границите на англосаксонския мироглед съществуването на гражданско общество има първокачествен темперамент, осигуряващ отбраната на правата на индивида и действието на страната. Не е изненадващо, че мнозина в Съединени американски щати считат, че въобще няма потребност от централно държавно управление, и че множеството области на живота би трябвало да се ръководят от частния бранш.
В доста страни и култури обаче, в това число и в България, цялостната отбрана на живота и правата на индивида, отбраната и развиването на страната е по-скоро обвързвано с концепциите за мощна централизирана страна, а структурите на гражданското общество, исторически, постоянно са оставали на втори проект. Този факт значително дефинира друго отношение към страната, съвсем противоположно на мощната англосаксонска идеология за " отбрана правата на личността от държавната власт “.
Традиционно се счита, че понятието " гражданско общество " обгръща социално-икономическите връзки в обществото, връзките в региона на културата, духовния живот и се осъществя под формата на набор от разнообразни недържавни институции и самоорганизиращи се групи, способни да провеждат и лидират виновни, групови дейности в отбрана на публично значими ползи в границите на откритите правила.
В България обаче, особеностите на процеса на образуване на тъй наречените гражданско общество, само че и разбирането на самия термин, е едностранчиво и постоянно опонира на самата същина на тази идея.
Пример за накриво схващане за действието на гражданското общество е откровеното разбиране на редица известни нпо-активисти, че главната задача на гражданското общество е тоталното опълчване на националната страна и власт. Тази теза се добавя и от устрема към приватизиране на самите понятия „ гражданско общество ” и „ неправителствен бранш ”, а дружно с неналичието на процедура и предпочитание за хармонизиране на ползите се постановат и опитите за цялостен надзор върху определни браншове.
Друг фрапиращ образец за нeработещото " гражданско общество “ в България е робуването на схващането за единствената и вярна конструкция на гражданското общество за всички страни – без значение от политическата просвета, традициите на страната, потребностите и стремежите на хората, които пораждат самото гражданско общество. Убеждението, че единствената допустима вярна форма на гражданско и демократично общество е американската, е необятно публикувано освен в средите на деятелите, само че е особено и за редица представители на българската експертна общественост.
Най-голям проблем обаче, съгласно мен, си остава появяването на една купчина формирания, носещи външно формата на тъй наречените „ гражданско общество “ без въобще да извършват функционалностите му. За да бъде потребно и пълноценно то, е належащо да съществува механизъм за саморегулиране, посредством който най-авторитетните и авторитетни публични организации стават тези, които способстват най-вече за облекчаване на потребностите на избрана група или обществото като цяло. Такива организации би трябвало да получават повече финансова помощ и дарения, спрямо други, да имат повече кредибилитет, да бъдат по-търсени от държавните органи и политици и да притеглят повече внимание от страна на медиите.
Какво обаче се случва в България?
Поради неналичието на подобен механизъм на напред във времето излизат такива публични декоративни формирования, които действително задоволяват потребностите на доста по-малки групи хора от заявените или на корпоративни ползи. И по този начин, една голяма група сходни украшения се образува вследствие на засилената задгранична финансова, организационна и морална поддръжка. (Декларираната цел на тази поддръжка беше потребността от бързо образуване на гражданско общество в България със структури, идентични на западните, през 90-те и началото на новия век.)
В много случаи обаче, великодушното западно финансиране са трансформира в метод за замогване на водачите на тези организации или те се употребяват за цели, доста разнообразни от авансово оповестените. В същото време, точно това щедро западно финансиране докара до появяването една цяла нова класа хора, които професионално се специализират в приемането на западни грантове в разнообразни области. Не малко от тези хора третират публичната активност като бизнес и нямат ясни ценностни позиции, свързани директно с съответна социална активност или бързо се нагласят по отношение на условията на грантовите потоци.
В резултат на това финансиране се появи цялостен набор от публични организации, уверени в преимуществото на западната конструкция на гражданското общество за всички, без значение от политическата просвета и обичаи на България. Aко задачите на тези организации подхождат както на българската, по този начин и на западната политическа просвета и условията на обществото, тогава активността им е потребна. Нещо повече, съществуването на публични структури в една страна, изразяващи позицията на онази група от популацията, която избира традициите и полезностите на друга повече от личната си, не е нещо ново и е част от демократично общество.
Ако обаче тези структури разчитат на великодушна помощ от други страни (финансова, организационна, административна, дипломатическа), естественият ход на развиване на гражданското общество се изкривява. С тази спомагателна поддръжка, а постоянно и единствено с помощта на нея, тези обществени и политически структури заемат доста по-голямо място в публичното пространство и осведомителното поле, в сравнение с е тяхната действителна тежест. С дейната помощ на някои медии и общопрактикуващи анализатори и специалисти, които биват финансирани по същите канали, се основават затворен кръг за въздействие, който е в положение да сътвори неправилен или поръчан разказ за дневния ред на обществото. Това от своя страна резултира в изкривяване на конструкция на гражданското общество, която не кореспондира с действителните потребности и настройки на българските жители.
Така сходни структури несправедливо претендират да показват мнението на цялото общество, приватизират понятието " гражданско общество ”, вследствие на което, този тип изолираност от действителните ползи на жителите на личната им страна води до обстоятелството, че те престават да задоволяват освен българските, само че и западните етични правила и полезности.
Националният обичай и светоглед в доста връзки дефинират характерностите на политическата и обществена конструкция на една страна. А историята и политическа й просвета дефинират друго отношение към понятието " гражданско общество ". Ето за какво в границите на англосаксонския мироглед съществуването на гражданско общество има първокачествен темперамент, осигуряващ отбраната на правата на индивида и действието на страната. Не е изненадващо, че мнозина в Съединени американски щати считат, че въобще няма потребност от централно държавно управление, и че множеството области на живота би трябвало да се ръководят от частния бранш.
В доста страни и култури обаче, в това число и в България, цялостната отбрана на живота и правата на индивида, отбраната и развиването на страната е по-скоро обвързвано с концепциите за мощна централизирана страна, а структурите на гражданското общество, исторически, постоянно са оставали на втори проект. Този факт значително дефинира друго отношение към страната, съвсем противоположно на мощната англосаксонска идеология за " отбрана правата на личността от държавната власт “.
Традиционно се счита, че понятието " гражданско общество " обгръща социално-икономическите връзки в обществото, връзките в региона на културата, духовния живот и се осъществя под формата на набор от разнообразни недържавни институции и самоорганизиращи се групи, способни да провеждат и лидират виновни, групови дейности в отбрана на публично значими ползи в границите на откритите правила.
В България обаче, особеностите на процеса на образуване на тъй наречените гражданско общество, само че и разбирането на самия термин, е едностранчиво и постоянно опонира на самата същина на тази идея.
Пример за накриво схващане за действието на гражданското общество е откровеното разбиране на редица известни нпо-активисти, че главната задача на гражданското общество е тоталното опълчване на националната страна и власт. Тази теза се добавя и от устрема към приватизиране на самите понятия „ гражданско общество ” и „ неправителствен бранш ”, а дружно с неналичието на процедура и предпочитание за хармонизиране на ползите се постановат и опитите за цялостен надзор върху определни браншове.
Друг фрапиращ образец за нeработещото " гражданско общество “ в България е робуването на схващането за единствената и вярна конструкция на гражданското общество за всички страни – без значение от политическата просвета, традициите на страната, потребностите и стремежите на хората, които пораждат самото гражданско общество. Убеждението, че единствената допустима вярна форма на гражданско и демократично общество е американската, е необятно публикувано освен в средите на деятелите, само че е особено и за редица представители на българската експертна общественост.
Най-голям проблем обаче, съгласно мен, си остава появяването на една купчина формирания, носещи външно формата на тъй наречените „ гражданско общество “ без въобще да извършват функционалностите му. За да бъде потребно и пълноценно то, е належащо да съществува механизъм за саморегулиране, посредством който най-авторитетните и авторитетни публични организации стават тези, които способстват най-вече за облекчаване на потребностите на избрана група или обществото като цяло. Такива организации би трябвало да получават повече финансова помощ и дарения, спрямо други, да имат повече кредибилитет, да бъдат по-търсени от държавните органи и политици и да притеглят повече внимание от страна на медиите.
Какво обаче се случва в България?
Поради неналичието на подобен механизъм на напред във времето излизат такива публични декоративни формирования, които действително задоволяват потребностите на доста по-малки групи хора от заявените или на корпоративни ползи. И по този начин, една голяма група сходни украшения се образува вследствие на засилената задгранична финансова, организационна и морална поддръжка. (Декларираната цел на тази поддръжка беше потребността от бързо образуване на гражданско общество в България със структури, идентични на западните, през 90-те и началото на новия век.)
В много случаи обаче, великодушното западно финансиране са трансформира в метод за замогване на водачите на тези организации или те се употребяват за цели, доста разнообразни от авансово оповестените. В същото време, точно това щедро западно финансиране докара до появяването една цяла нова класа хора, които професионално се специализират в приемането на западни грантове в разнообразни области. Не малко от тези хора третират публичната активност като бизнес и нямат ясни ценностни позиции, свързани директно с съответна социална активност или бързо се нагласят по отношение на условията на грантовите потоци.
В резултат на това финансиране се появи цялостен набор от публични организации, уверени в преимуществото на западната конструкция на гражданското общество за всички, без значение от политическата просвета и обичаи на България. Aко задачите на тези организации подхождат както на българската, по този начин и на западната политическа просвета и условията на обществото, тогава активността им е потребна. Нещо повече, съществуването на публични структури в една страна, изразяващи позицията на онази група от популацията, която избира традициите и полезностите на друга повече от личната си, не е нещо ново и е част от демократично общество.
Ако обаче тези структури разчитат на великодушна помощ от други страни (финансова, организационна, административна, дипломатическа), естественият ход на развиване на гражданското общество се изкривява. С тази спомагателна поддръжка, а постоянно и единствено с помощта на нея, тези обществени и политически структури заемат доста по-голямо място в публичното пространство и осведомителното поле, в сравнение с е тяхната действителна тежест. С дейната помощ на някои медии и общопрактикуващи анализатори и специалисти, които биват финансирани по същите канали, се основават затворен кръг за въздействие, който е в положение да сътвори неправилен или поръчан разказ за дневния ред на обществото. Това от своя страна резултира в изкривяване на конструкция на гражданското общество, която не кореспондира с действителните потребности и настройки на българските жители.
Така сходни структури несправедливо претендират да показват мнението на цялото общество, приватизират понятието " гражданско общество ”, вследствие на което, този тип изолираност от действителните ползи на жителите на личната им страна води до обстоятелството, че те престават да задоволяват освен българските, само че и западните етични правила и полезности.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ