Автор: Велизар Енчев за ГласовеОт 24 часа Република Северна Македония

...
Автор: Велизар Енчев за ГласовеОт 24 часа Република Северна Македония
Коментари Харесай

България трябва да върне евроветото за Северна Македония. Мицкоски ни обяви дипломатическа война

Автор: Велизар Енчев за " Гласове "

От 24 часа Република Северна Македония има доминирано от ВМРО-ДПМНЕ държавно управление и нов министър председател – Християн Мицкоски. Но съдейки по първите изказвания на Мицкоски, който преди парламентарния избор влезе във вербална война с Атина и София, на Скопие ще му трябват 24 години, с цел да влезе в Европейски Съюз.

Почти четвъртвековно бе гръцкото несъгласие върху участието на Македония в НАТО и то падна, когато държавното управление на Никола Груевски подписа през 2018 година Преспанския контракт. С този документ Република Македония редактира конституцията си, преименува се в Република Северна Македония и се отхвърли от антиквизацията на македонската история, брутално присвояваща гръцката антична история, Александър Македонски и даже коня му Буцефал...

Мицкоски обаче постави клетва, употребявайки конституционното име „ Северна Македония “ и по този начин не последва образеца на новия македонски президент, която отхвърли да изрече името „ Република Северна Македония “, отхвърляйки „ гръцкия диктат “.

След като краткотрайно закри „ гръцкия фронт “, Мицкоски отвори нов фронт, обявявайки дипломатическа война на България. Обръщайки се към депутатите от Социалдемократическата партия, Мицкоски прочувствено съобщи:

„ Докато съм министър председател, българският диктат няма да мине. Това би трябвало да ви е ясно. Направихте неточност и тази неточност ще коства на всеки един жител на Македония. Ще кажа срамното прилагателно пред Македония (има поради " Северна " ), тъй като това ме кара да се замисля за позора, който причинихте на моята татковина, моето семейство, моите деца, моите неродени внуци и тези след тях... “

Откривайки „ Българския фронт “ Мицкоски прави неоценима услуга на България, която в този момент може да отдръпна подписа си от неизгодния за нас „ План Макрон “. Приет от Народното събрание на 24 юни 2022 година, под натиска на Париж и Вашингтон, този проект в действителност обслужва Скопие.

Броени дни след 24 юни 2022 година, когато дясното болшинство в Народно събрание чинно одобри френското предложение за еврочленството на Северна Македония, македонските политици възобновиха грозните си нападки към София. Девет месеца след повдигането на „ македонското несъгласие “ скопските управляващи закриха българските сдружения в Охрид и Битоля, а Християн Пендиков - ръководител на Охридското съдружие „ Борис Трети “, бе свиреп пребит поради българското си съзнание.

Планът „ Макрон “ е подарък за Скопие, тъй като от Северна Македония се изискваше единствено едно нещо – вписването на българите в македонската конституция. Що се отнася до най-важния за нас въпрос – редактирането на учебниците по история и география, напълно присвояващи българската история през Средновековието и Възраждането, френският проект предвиждаше единствено безплодни договаряния сред двете страни. Безплодни, защото Скопие отхвърля да извърши клаузите за учебниците в подписания на 1 август 2017 година контракт за другарство с България и даже към този момент упорства за неговото денонсиране.

Реагирайки на Мискоски, Делян Пеевски яростно отвърна, че „ няма да останем безучастни против настъпващия шовинизъм в Северна Македония “. И което е изключително значимо - водачът на Движение за права и свободи чака всички депутати в българския парламент и българските депутати в Европейския парламент, без значение от партийната им принадлежност, да не подминават с нехайство тези будещи паника процеси в прилежащата ни страна...

Реакцията на Пеевски заслужава възторженостти, само че и едно неприятно увещание: Движение за права и свободи, дружно с други десни обединения, силово постановиха на Народно събрание „ македонския проект “ на Еманюел Макрон, с цел да са изрядни евроатлантици.

А докладчикът на Европейския парламент за районен съд Македония – евродепутат от Движение за права и свободи, бе повече юрист на Скопие, в сравнение с бранител на българските интересипрез петгодишния си мандат в Страсбург. Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев през днешния ден също недоволства от Мискоски, припомняйки това: „ България поддържа Скопие с един приятелски Договор за добросъседство и другарство, подписан през 2017-та година от господин Бойко Борисов и господин Зоран Заев. Този контракт и протоколите към него би трябвало да се извършват - това също е част от преговорната рамка... “

 И на Ковачев да напомним: на 1 август 2017 година ГЕРБ подписа този контракт, с цел да оправдае прибързаното повдигане на „ българската преграда “ пред участието на районен съд Македония в НАТО, което стана след колосален напън от Съединени американски щати. При това протоколите в „ приятелския “ контракт нямат заповеднически темперамент и с нищо не задължават Скопие.

Нека погледнем позитивно на отрицанието на Мицкоски и на френския проект, и на контракта с България. Деструктивните дейности на македонския министър-председател ни дават превъзходен мотив да върнем ветото върху еврочленството на Скопие.

Това би трябвало да го направи 50-то Народно заседание, в което болшинство имат същите партии, които подписаха противоречивия Договор за другарство и несъмнено неизгодния за България проект на Макрон.   

Като първа стъпка в тази посока, която ще е остро дипломатическо предизвестие, Министерство на външните работи може да приключи българското присъединяване в Смесената научна комисия за общата история.

Тази комисия освен работи на празни обороти, защото скопските историци не се отхвърлят от македонизирането на Кирил и Методий, Цар Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев, само че заради неналичието на резултати в действителност налива вода в македонистката мелница.

Всичко е в ръцете на Народното събрание! Ако въобще ще го бъде.

 

*Авторът е лекар по интернационално право, офицер в резидентурата на ПГУ-ДС и Националната разследваща работа в СФРЮгославия (1987-1996), дипломат на България в Република Хърватия (1997-2003)     

 

 

 

 

Източник: glasove.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР