Какво се крие зад двустранното споразумение с Украйна за сигурността
Автор: Велизар Енчев за " Гласове "
Ако не беше изказването на унгарския външен министър Петер Сиярто, по кое време щяхме да научим, че Европейски Съюз възнамерява да изпраща военни инструктори и съветници в Украйна?
„ България ще подписа съглашение в региона на сигурността с Украйна и ще се причисли към подкрепения от държави-членки на НАТО „ Компакт за Украйна “, гласи едно от последните решения на Министерския съвет.
Инициативата планува „ оказване на политическа поддръжка на Украйна, както и съгласуване и ускорение на напъните за подкрепяне на украинската страна в региона на сигурността... “
Особено значимо е уточнението на държавната пресслужба, съгласно което „ България ще подпише съглашението за сигурността с Украйна, според което страните ще работят по съответни двустранни договорености... “
Решението на служебния кабинет пристигна единствено 24 часа, откакто унгарския външен министър Петер Сиярто разгласи, че няма да поддържа проекта на Европейския съюз за изпращане на инструктори и съветници в Украйна за образование на въоръжените сили на страната.
Тук незабавно би трябвало да поясним: европейската задача за образование на украински военни на територията на Евросъюза (предимно в Германия и Полша) стартира през ноември 2022 година и изтича тъкмо след месец. В момента Европейски Съюз разисква освен удължение на задачата с две години, само че и разширението ѝ, включващо изпращане на инструктори и военни съветници в Украйна.
Нека в този момент преведем решението на служебния кабинет за „ подкрепяне на украинската страна в региона на сигурността “.
Преди два дни новият общоприет секретар на НАТО Марк Рюте посети Киев и направи изказване, индиректно уличаващо българското държавно управление в желание да ни въвлече в украинската война.
Отговаряйки на въпрос, обвързван с настояването на Украйна да поразява военни цели в Русия със западно оръжие, Рюте сподели, че НАТО няма обща позиция по проблема, а всеки член на пакта „ самичък ще взема решенията по този въпрос “.
Понеже в НАТО от дълго време няма консенсус за намесата на пакта в Украйна, поради съпротивата на унгарския министър председател Виктор Орбан и словашкия министър председател Роберт Фицо, „ ястребите “ в Белия дом и техните проксита в Европа залагат на двустранни съглашения. В чисто боен проект можем да сложим знак на тъждество сред Европейски Съюз и НАТО, тъй като след 2022 година Евросъюзът стремително се милитаризира и се трансформира в бойно отделение на Северноатлантическия пакт.
Очевидно двустранни съглашения сред Киев и страна-членка на НАТО и Европейски Съюз е най-удобният метод за превъзмогване на ветото на Будапеща и Братислава – както за украински удари по Русия със западни ракети, по този начин и за изпращане на военни съветници в армията на Украйна
Споразумението в региона на сигурността сред София и Киев допуска тъкмо това – двете страни да работят по съответни двустранни договорености, разбирай предоставяне на единодушие за потребление на български оръжия и боеприпаси за украинските офанзиви по съветска територия и за командироване на български военни съветници и инструктори в Украйна.
Ако кабинетът „ Главчев “ ще дава единодушие за потребление на български оръжейни система за удари по съветска територия и за изпращане на военни съветници Украйна, това би трябвало да мине през диспути и гласоподаване в Народното събрание. Досегашните решения за военната помощ за Зеленски въобще не включват тези две стъпки.
Коварното в двустранните съглашения е, че с тях се заобикаля опцията някоя страна да блокира общо решение за изпращане на съветници на НАТО и Европейски Съюз на руско-украинския фронт. А публично наличие на европейски и щатски военни съветници и инструктори в Украйна е първа стъпка към изпращането на войски на пакта на бойното поле, което директно ни въвлича във войната.
По настоящата Конституция служебните държавни управления нямат преимущества за сходни стратегически решения, които подлежат на ратификация в Народното събрание. Затова е прекомерно съмнителна легитимността на съглашението с Украйна в региона на сигурността.
Истинската роля на военните съветници се видя през 1961 година, когато Съединени американски щати се въвлякоха във войната във Виетнам точно със съветническия корпус, който обучаваше армията на марионетното държавно управление в Южен Виетнам. И от 900 американски съветници през 1961, до 1973 година на виетнамска земя дойдоха и водиха война 185 000 американски бойци.
Тези дни президентът на Хърватия Зоран Миланович разгласи, че Загреб отхвърля да изпраща свои военнослужещи в задачата NSATU на НАТО за съгласуване на доставките на оръжия, муниции и военно съоръжение, както и за образование на украински бойци. В известието на кабинета на хърватския президент четем това:
„ " За страдание, макар голямата военна помощ, която Украйна получава, краят на войната не се вижда, само че има опасност войната да се популяризира отвън границите на Украйна. Задачата на президента на републиката е да отбрани страната от война и да вземе всички ограничения, с цел да защищити Хърватия от военни спорове... "
Въпреки че сме в предизборна акция, парламентарно показаните сили имат и правото, и задължението да управляват работата на служебния кабинет. В случая опозицията може незабавно да свика съвещание на Народното събрание, на което служебният министър председател да даде цялостен доклад за въпросното съглашение и най-много за рамките на поетите военни задължения към Киев.
Ако евроатлантиците са решили да ни въвличат във война, прикривайки се зад двустранни съглашения с Украйна, Народното събрание не може да си затваря очите за това рисково безчинство на изпълнителната власт.
Всъщност в случай че не беше изказването на унгарския външен министър Сиярто, по кое време щяхме да научим, че Европейски Съюз възнамерява да изпраща военни инструктори и съветници в Украйна?
И това е най-страшното!