Самият народ се вдигна на война: руски спомени за българите от края на XIX и началото на XX век
Автор: Велиана Христова за " Гласове ". Следвайте ни в
На 6 март (понеделник) в Руския културно-информационен център ще се състои премиерата на една интересна преди малко пусната от щемпел книга - " Тук се основава народът на бъдещето. Руски мемоари за българите и България - края на XIX – началото на XX век “, издателство " Синева “ на Христо Георгиев.
Сборникът е отдаден на 145-та годишнина от Руско-турската война 1877-1878 година, приключила с подписването на Сан Стефанския контракт и с Освобождението на България от османско робство, което ни връща на картата на света след 500 години несъществуване. Книгата съдържа разбори от съветски и български историци и достоверни, непознати за българските читатели, спомени от съветски писатели, военни, публицисти, пътешественици, участвали в тогавашните събития, в напредването на съветските войски в България, в чутовните борби при Плевен и Шипка, в радостното посрещане на освободителите с цветя за признателност и с хоругви из цялата страна, в първите години на създаване на страната ни. Отговорен редактор на сборника е проф. Румяна Михнева, тя ще взе участие в представянето на книгата, дружно с двама от съветските съставители - доцент доктор Никита Гусев и проф. Руслан Гагкуев.
Свидетелствата в сборника са следващото доказателство за това, което се е случвало реално в тези паметни години. Да, Европа се надига против Портата поради протичащото се в Сърбия, Черна гора, Румъния, България, само че точно зверствата над поробеното християнско население в България са провокирали цялото съветско общество да поддържа войната, оповестена под този напън от император Александър ІІ, който не я е желаел. Факт е, че първите известия и информации за кланетата след Априлското въстание излизат не в Европа, а в съветския печат в Санкт Петербург още на 6 и 7 май 1876 година, интелигенцията и елементарните хора в цяла Русия събират помощи и пари не за сърби и румънци, а за страдащите българи! Обяснимо е за какво точно Русия подписва с Османската империя предварителния Сан Стефански контракт, дал нов живот на България.
В последните години шумна група платени грантаджии у нас са се вживели в русофобията като във второ „ аз “, стигайки даже до такава степен да винят Русия за Берлинския конгрес 1878 година, който ревизира Сан Стефано, орязва територията на България и отваря черни рани за десетилетия напред и до през днешния ден. Какво от това, че десетки архивни документи свидетелстват, че в случай че при утвърждението в Берлин Сан Стефанския договор е изменен, това се дължи на упоритата интервенция на Англия и Австро-Унгария, които не желаят да позволен прекомерно огромно въздействие на Русия на Балканите. Но в първите месеци след войната съветските войски и дейци участват в България по силата точно на интернационалния контракт от Берлин, и то с единствена цел – да оказват помощ за образуването на новите държавни институции на поробената в течение на пет века страна.
Българските вестници през целия ХХ век до 1944 година (издадени са даже във факсимилна книга), в известия и публикации пишат по какъв начин всяка година на 3 март цар Борис ІІІ, Богдан Филов и цялата българска власт, сателитна на Хитлер, предвождат народа и останалите живи опълченци в шествие до паметника на Царя Освободител и коленчат там в символ на признателност към съветските освободители. А през 1942 година, посред Втората международна, редом с Филов отдава чест пред паметника на Александър ІІ и… нацисткият адмирал Карлгеорг Шустер, отговарящ за морските борби на Хитлер в Югоизточна Европа против Русия!
„ Победоносната освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите. “
Чии са тези думи? Някой москал и путинист? Не, това са думи на цар Борис ІІІ при откриването на паметника на Шипка през август 1934 година А през днешния ден? Днес за срамота съветският дипломат Елеонора Митрофанова обикаля настрана от държавниците ни паметните места на нашето Освобождение, с цел да избегне нападателните агитки и медии, истерясали по „ евро-атлантическите “ полезности. Ако съвсем век и половина българите откровено благодарят на Русия за възкръсването си като страна, през днешния ден би трябвало да й желаеме прошка…
А с цел да надникнем в духа на спомените в новата книга, ето единствено един фрагмент от нея:
Фьодор Михайлович Достоевски: Оттатък е Европа, елементарно е да се каже Европа! А Русия, какво е това Русия? И да се реши на такава стъпка? “.
[…] Но народът вярваше, че е подготвен за нова, обновяваща и велика стъпка. Самият народ се надигна на война, с царя отпред. Когато се чу царското слово, народът се стече към църквите. И по този начин е по цялата съветска земя. Когато четяха царския манифест, хората се кръстеха и всички си честитяха войната. Видяхме го с очите си, чухме го и всичко това се случваше даже тук, в Санкт Петербург. И още веднъж започнаха същото, същите неща, както и предходната година: селяните по места жертват кой колкото може пари, каруци и внезапно тези хиляди хора, като един, възкликнаха: „ Какви пари, какви каруци, всички ще отидем да се бием! “. Тук, в Санкт Петербург, има хора, които подаряват за ранените и заболели воини, дават по няколко хиляди и отхвърлят да запишат имената им. Такива случаи има доста, ще има десетки хиляди такива случаи, с тях няма да удивиш никого. Те значат единствено, че целият народ се е надигнал в името на истината, за свято дело, че целият народ се е вдигнал и поел на война. Те, умниците, и тези обстоятелства ще отхвърлят, както и миналогодишните. Умниците към момента, както и напълно до неотдавна, не престават да се надсмиват над народа, въпреки гласовете им видимо да поутихнаха. Защо се надсмиват, от кое място толкоз самонадеяност? […] Наближават те страшния провал и когато този провал ги застигне, ще се втурнат да приказват друго, само че всички ще схванат, че те произнасят непознати думи под непозната диктовка, ще се отвърнат от тях и ще насочат упованието си натам, където е царят ведно с народа си. […] И още веднъж младежта ще заплюе семейство и дом и ще изостави родителите си, повтарящи наизустени, празни и изтъркани, отегчителни за всички думи за европейско великолепие, за задължението да бъдем допустимо най-безлични. […]
Но Бог ни избави, изпращайки им слепота, повярваха прекалено много в гибелта и незначителността на Русия и най-важното ‒ не видяха. Не видяха те целия съветски народ като жива мощ, не видяха колосалния факт ‒ единението на царя и неговия народ! Само това да не бяха видели! Освен това не можеха въобще да схванат и повярват, че нашият цар фактически е миролюбив и в действителност страда за пролятата човешката кръв. Те смятаха, че всичко това е просто наша „ политика “. Те даже и в този момент не виждат ‒ крещят, че при нас внезапно, след царския манифест, се е появил „ национализъм “. Нима това е национализъм, белким с това единство на царя и хората за велика идея се изчерпва патриотизмът? Именно в това е основната ни мощ ‒ те въобще не схващат Русия, не схващат нищо от Русия! Те не знаят, че нищо на света не може да ни победи, че можем, вероятно, да губим борби, само че все пак ще останем непобедими точно заради единството на нашия национален дух и народностно схващане.
Преводът е по текст от първото издание (Достоевский Ф.М. Полное собрание сочинений. СПб., 1888. Т. 11: Дневник писателя за 1877 година С. 105–111)
02 Март 2023239702 Март 2023214801 Март 2023414828 Фев 2023589827 Фев 2023342126 Фев 20232257КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023171928 Фев 202381226 Фев 2023791718 Фев 20231597
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
На 6 март (понеделник) в Руския културно-информационен център ще се състои премиерата на една интересна преди малко пусната от щемпел книга - " Тук се основава народът на бъдещето. Руски мемоари за българите и България - края на XIX – началото на XX век “, издателство " Синева “ на Христо Георгиев.
Сборникът е отдаден на 145-та годишнина от Руско-турската война 1877-1878 година, приключила с подписването на Сан Стефанския контракт и с Освобождението на България от османско робство, което ни връща на картата на света след 500 години несъществуване. Книгата съдържа разбори от съветски и български историци и достоверни, непознати за българските читатели, спомени от съветски писатели, военни, публицисти, пътешественици, участвали в тогавашните събития, в напредването на съветските войски в България, в чутовните борби при Плевен и Шипка, в радостното посрещане на освободителите с цветя за признателност и с хоругви из цялата страна, в първите години на създаване на страната ни. Отговорен редактор на сборника е проф. Румяна Михнева, тя ще взе участие в представянето на книгата, дружно с двама от съветските съставители - доцент доктор Никита Гусев и проф. Руслан Гагкуев.
Свидетелствата в сборника са следващото доказателство за това, което се е случвало реално в тези паметни години. Да, Европа се надига против Портата поради протичащото се в Сърбия, Черна гора, Румъния, България, само че точно зверствата над поробеното християнско население в България са провокирали цялото съветско общество да поддържа войната, оповестена под този напън от император Александър ІІ, който не я е желаел. Факт е, че първите известия и информации за кланетата след Априлското въстание излизат не в Европа, а в съветския печат в Санкт Петербург още на 6 и 7 май 1876 година, интелигенцията и елементарните хора в цяла Русия събират помощи и пари не за сърби и румънци, а за страдащите българи! Обяснимо е за какво точно Русия подписва с Османската империя предварителния Сан Стефански контракт, дал нов живот на България.
В последните години шумна група платени грантаджии у нас са се вживели в русофобията като във второ „ аз “, стигайки даже до такава степен да винят Русия за Берлинския конгрес 1878 година, който ревизира Сан Стефано, орязва територията на България и отваря черни рани за десетилетия напред и до през днешния ден. Какво от това, че десетки архивни документи свидетелстват, че в случай че при утвърждението в Берлин Сан Стефанския договор е изменен, това се дължи на упоритата интервенция на Англия и Австро-Унгария, които не желаят да позволен прекомерно огромно въздействие на Русия на Балканите. Но в първите месеци след войната съветските войски и дейци участват в България по силата точно на интернационалния контракт от Берлин, и то с единствена цел – да оказват помощ за образуването на новите държавни институции на поробената в течение на пет века страна.
Българските вестници през целия ХХ век до 1944 година (издадени са даже във факсимилна книга), в известия и публикации пишат по какъв начин всяка година на 3 март цар Борис ІІІ, Богдан Филов и цялата българска власт, сателитна на Хитлер, предвождат народа и останалите живи опълченци в шествие до паметника на Царя Освободител и коленчат там в символ на признателност към съветските освободители. А през 1942 година, посред Втората международна, редом с Филов отдава чест пред паметника на Александър ІІ и… нацисткият адмирал Карлгеорг Шустер, отговарящ за морските борби на Хитлер в Югоизточна Европа против Русия!
„ Победоносната освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите. “
Чии са тези думи? Някой москал и путинист? Не, това са думи на цар Борис ІІІ при откриването на паметника на Шипка през август 1934 година А през днешния ден? Днес за срамота съветският дипломат Елеонора Митрофанова обикаля настрана от държавниците ни паметните места на нашето Освобождение, с цел да избегне нападателните агитки и медии, истерясали по „ евро-атлантическите “ полезности. Ако съвсем век и половина българите откровено благодарят на Русия за възкръсването си като страна, през днешния ден би трябвало да й желаеме прошка…
А с цел да надникнем в духа на спомените в новата книга, ето единствено един фрагмент от нея:
Фьодор Михайлович Достоевски: Оттатък е Европа, елементарно е да се каже Европа! А Русия, какво е това Русия? И да се реши на такава стъпка? “.
[…] Но народът вярваше, че е подготвен за нова, обновяваща и велика стъпка. Самият народ се надигна на война, с царя отпред. Когато се чу царското слово, народът се стече към църквите. И по този начин е по цялата съветска земя. Когато четяха царския манифест, хората се кръстеха и всички си честитяха войната. Видяхме го с очите си, чухме го и всичко това се случваше даже тук, в Санкт Петербург. И още веднъж започнаха същото, същите неща, както и предходната година: селяните по места жертват кой колкото може пари, каруци и внезапно тези хиляди хора, като един, възкликнаха: „ Какви пари, какви каруци, всички ще отидем да се бием! “. Тук, в Санкт Петербург, има хора, които подаряват за ранените и заболели воини, дават по няколко хиляди и отхвърлят да запишат имената им. Такива случаи има доста, ще има десетки хиляди такива случаи, с тях няма да удивиш никого. Те значат единствено, че целият народ се е надигнал в името на истината, за свято дело, че целият народ се е вдигнал и поел на война. Те, умниците, и тези обстоятелства ще отхвърлят, както и миналогодишните. Умниците към момента, както и напълно до неотдавна, не престават да се надсмиват над народа, въпреки гласовете им видимо да поутихнаха. Защо се надсмиват, от кое място толкоз самонадеяност? […] Наближават те страшния провал и когато този провал ги застигне, ще се втурнат да приказват друго, само че всички ще схванат, че те произнасят непознати думи под непозната диктовка, ще се отвърнат от тях и ще насочат упованието си натам, където е царят ведно с народа си. […] И още веднъж младежта ще заплюе семейство и дом и ще изостави родителите си, повтарящи наизустени, празни и изтъркани, отегчителни за всички думи за европейско великолепие, за задължението да бъдем допустимо най-безлични. […]
Но Бог ни избави, изпращайки им слепота, повярваха прекалено много в гибелта и незначителността на Русия и най-важното ‒ не видяха. Не видяха те целия съветски народ като жива мощ, не видяха колосалния факт ‒ единението на царя и неговия народ! Само това да не бяха видели! Освен това не можеха въобще да схванат и повярват, че нашият цар фактически е миролюбив и в действителност страда за пролятата човешката кръв. Те смятаха, че всичко това е просто наша „ политика “. Те даже и в този момент не виждат ‒ крещят, че при нас внезапно, след царския манифест, се е появил „ национализъм “. Нима това е национализъм, белким с това единство на царя и хората за велика идея се изчерпва патриотизмът? Именно в това е основната ни мощ ‒ те въобще не схващат Русия, не схващат нищо от Русия! Те не знаят, че нищо на света не може да ни победи, че можем, вероятно, да губим борби, само че все пак ще останем непобедими точно заради единството на нашия национален дух и народностно схващане.
Преводът е по текст от първото издание (Достоевский Ф.М. Полное собрание сочинений. СПб., 1888. Т. 11: Дневник писателя за 1877 година С. 105–111)
02 Март 2023239702 Март 2023214801 Март 2023414828 Фев 2023589827 Фев 2023342126 Фев 20232257КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023171928 Фев 202381226 Фев 2023791718 Фев 20231597
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ