Вацлав Клаус: Европейската бюрокрация вече не се нуждае от избори
Автор: Вацлав Клаус, икономист, някогашен президент на Чешката република
Първоначално мислех, че високите температури и лятната атмосфера ще бъдат основното събитие на лятото. Така че смятах тази седмица да пиша публикация за опустошителния пожар, който изпепелява Рим тъкмо преди 1960 години и води до драматичен завършек на разногласията сред император Нерон и християните. Или се чудех дали да не пиша за Ангела Меркел, която тази седмица направи 70-ти празник и макар че дълги години беше суперзвездата на европейската и международна политика, през днешния ден тя на процедура изцяло изчезна. Недостойният метод, по който християндемократичният съюз, както и цяла Германия, се отърваха от нея, е извънредно фрапиращ. Имах фундаментални разлики с нея по доста въпроси, само че тя беше артикул и олицетворение на Германия, а не политик, воден от непознати ползи.
Фактът, че германците избраха Меркел на основна позиция и я държаха отпред 18 години, приказва недвусмислено, че нейната политика е била достоверна, била е и тяхна политика. Степента на непочтеност в тази ситуация е ужасяваща и може да ни служи като предизвестие.
Искаше ми се също да ви напомня, че преди седемдесет години беше пуснат първият сингъл на Елвис Пресли, Blue Moon of Kentucky. В доста връзки тази ария сложи началото на цяла нова епоха, беше същинска гражданска война. Опасявам се, че същото не важи за Ангела Меркел, за жалост.
Като гръм от ясно небе президентът Тръмп беше атакуван при опит за ликвидиране. Всички към този момент сме го коментирали, може би няма какво ново и разобличително да кажем в този момент, само че неразобличаващото би трябвало непрекъснато да се припомня – това беше опит за ликвидиране, който щеше да промени света. Не разбирам това, което президентът Байдън съобщи - а точно, че не знае какъв е претекстът за това ликвидиране. Многократно съм имал работа с президента Байдън (най-често като вицепрезидент на Обама) и по тази причина - заради естествената си преданост - не се причислявам към нормалната сурова оценка на здравето му през днешния ден.
Но в този момент съм задължен да стачкувам. Наистина ли не знае какъв е претекстът за това ликвидиране? Ако е истина, би било още по-зле. Всички знаем какъв беше претекстът. Единствените, които " не знаят ", са тези, които не желаят - в Америка и в света - да пристигна по този начин нужната смяна. А такава смяна Байдън не желае и не може да докара. (Казвам това като човек, който неведнъж е предупреждавал да не се подхожда с пресилени упования за измененията, които могат да настъпят при положение на победа на Тръмп.) Омаловажаването на това, което стана в Пенсилвания, е неприемливо. Тук даже няма да изтъквам ужасяващите изявления на някои политици от чешката ръководеща коалиция.
Още по-невероятни неща се случват в Брюксел и Страсбург. Това, че Европейският парламент не е парламент, го споделят от дълго време всички мислещи хора. Аз също съм го казвал и писал хиляди пъти. Но да се прояви такова пренебрежение към резултата от изборите, каквото виждаме в този момент при заемането на най-високите постове в Европейски Съюз, е нещо, което не чаках. Това, че доста преди изборите бяха ясни четирите имена на бъдещите топ управленци на Европейски Съюз (германка, португалец, малтийка и естонка), ми се струваше безусловно скандално. Това, че тези имена се потвърдиха, е още по-лошо. Това е удостоверение, че Европейският съюз не се нуждае от избори, с цел да действа. Несменяемите европейски елити дружно с европейската администрация ръководят, без значение какво ще се случи на изборите.
Фактът, че изцяло непопулярната и дискредитирана Урсула фон дер Лайен още веднъж стана ръководител на Европейската комисия, е абсурден. Това ли е резултатът от изборите през юни? Че съвсем незнаен португалец стана ръководител на Европейския съвет, апропо от страна, която също като Малта и Естония е в периферията на Европа и която към този момент има изключително несполучлив представител в управлението на Европейски Съюз (Жозе Барозу)? Израз на същинска европейска народна власт ли е, че идващите два висши поста - председателството на Народното събрание и управлението на европейската дипломация (постът външен министър на ЕС) - ще бъдат заети от две дами от най-малките европейски страни Естония и Малта?
Не е израз на народна власт или признание на дребни страни, когато Франция, с население от съвсем 70 милиона, няма никой в ръководството на Европейски Съюз, до момента в който Естония, с население от един милион, и Малта, с половин милион, имат две от тези четири висши длъжности. (Не би трябвало да се не помни обаче, че Естония е най-източната страна от Европейски Съюз на границата с Русия и че госпожач Кая Калас е краен бранител на политиката на войната.)
Винаги би трябвало да търсим оптимизъм и вяра. Много се боря да ги намеря, само че не мога. Възможно е, несъмнено, да се оттеглим в себе си и да живеем напълно персоналния си живот, само че това допуска, че новият европейски свят няма да се меси в персоналния ни живот. Но е тъкмо противоположното. Той се намесва, освен това съвсем толкоз, колкото и при комунизма.
Инфо: klaus.cz
Превод за " Гласове " Юлия Ал-Хаким
