Отнесени в Гърция
Цената на престой в пристанище и поддръжка на яхта в Гърция не е по-висока, в сравнение с в България, а в доста случаи може да излезе и по-евтина.
За сметка на това Гърция предлага доста по-интересни места за проучване. Остров Лимнос е една от леснодостъпните точки в северна Гърция - среща се на няколко часа път с яхта от Кавала, Керамоти или Тасос.
Самотраки е друга известна дестинация, която влиза в едноседмичните обиколки на северно Егейско море.
Част от тематиката Новата яхтена вълна
Марините и продажбите на лодки в България порастват, само че страната не оказва помощ на развиването на този тип туризъм
:
- Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за непрекъснато в Северна Гърция.
- Основната причина са естествените дадености на Егейско море, само че и по-добре развитата инфраструктура и олекотената администрация.
- Местният бизнес също работи интензивно (и успешно) за привличане на повече българи към света на яхтите. Още по тематиката
...и още няколко забавни обстоятелството от новия брой на " Капитал "
Препоръчани места за ветроходство, по кое време да отплаваме към тях, по какъв начин да се подготвим, защо да внимаваме. Плюс няколко хрумвания за едноседмичен маршрут
Много удоволствия в една яхта, или първи опити във ветроходството
Когато в петък следобяд термометрите ударят 40 градуса на сянка, даже чайките в Кавала се чудят къде да се скрият. На яхтеното пристанище обаче съвсем постоянно ще намерите хора, които се приготвят за отплаване или таман идват отнякъде. А в последно време от ден на ден от тях ще ви поздравят на български.
От година и половина пристанището в северногръцкия град е актуализирано и с по-голям потенциал. Местата към този момент са запълнени - в избрани моменти към половината от тях са на български лодки. Като прибавим към това и идващите за едноседмични обиколки с яхта чартърен българи, умерено може да кажем, че от май до октомври портът в Кавала е " изконна " българска територия.
Подобно е ситуацията и на осемдесетина благи западно, в пристанището на Ормос Панагиас, Ситония. Там яхтите с български притежатели запълват сред 30 и 40 % от местата. Марината, която по застрахователни аргументи се води като " яхтено леговище ", е претъпкана и не може да поеме нови плавателни съдове, въпреки че искащи, в това число българи, има в обилие.
Новият български интерес към плаването с яхта е значима живителна мощ за Северна Гърция. Районът обичайно не е забавен за локалните, които прекарват почивките си по южните гръцки острови. За България обаче това е по-близката, по-удобна, по-добре развита и най-много по-интересна морска дестинация от Черно море. А опциите да плаваш с яхта тук са повече и по-достъпни.
Особености на гръцкия морски живот
" Сутрин в осем се качвам на лодката и в пет вечерта мога да съм на Скиатос (Северни Споради), в 10 мога да съм на Тасос, а оттова - да потегли за Самотраки или Лимнос ", споделя Иво, който държи яхтата си в Ормос Панагиас. Лодката е записана в България, само че от десетина години въобще не се е прибирала по Черноморието. " В рамките на една седмица отсам мога да посетя шест или седем острова. Има доста повече заливи, предпазени места, където може да се скрие човек при неприятно време ", изяснява той. В Черно море съвсем няма къде да се излезе на див залив, с изключение на край устието на река Ропотамо. " Трябва да се движиш единствено от марина до марина, а това не е доста забавно ", споделя той. Вариантите за обиколки с лодка в България са най-много Созопол, Несебър, Балчик и Свети Влас.
Природните дадености са очевидният фактор, който притегля българските лодки на кей на югозапад от Босфора. Ако би трябвало да бъдем буквалисти, в Гърция има най-малко 40 пъти повече аргументи да плаваш - толкоз по-дълга е близо 14 000-километровата брегова линия, съпоставена със скромните 350 км в България. Сезонът тук е по-дълъг и може да се плава удобно от началото на май до края на октомври. Сред притежателите на лодки наклонността е ясна - от ден на ден курсове водят към гръцките крайбрежия.
" Гръцките марини не оферират освен това като условия, българските в действителност въобще не са неприятни, само че са малцина ", споделя Иво. И в това отношение Гърция има голямо преимущество - пристанище в тази част може да се откри на всеки няколко десетки благи. Повечето от тях са общински и престоят за ден или два е безвъзмезден или на алегорична цена. С други думи, безкрайното проучване на крайбрежия и острови в Гърция може да излезе съвсем гратис. Цената в по-големите общински марини, където има условия за по-дълъг престой като Кавала или Ормос Панагиас, е в порядъка на 40 или 50 цента на метър дневно, или към 5 - 8 евро за лодка с дължина от 10 до 15 метра.
Евтините пристанищни такси отличават Гърция от прилежащите Турция и Хърватия, където множеството пристанища са частни и на доста по-високи цени. В Хърватия една вечер престой на яхтата нормално коства сред 30 и 50 евро. В Турция ситуацията е сходно. Един ден в марина към Истанбул може да коства 100 и повече евро. " В Турция започнаха да затрудняват непознатите лодки, да вкарват по-високи такси, да не се усеща доста приятелско отношение ", споделя и Илиян, който също държи своя яхта в Гърция и провежда чартърни плавания. Голямата бежанска вълна също се отразява на бизнеса. Това насочва доста хора към Гърция. Дори чартиращите компании местят флотилиите си, което също изяснява прилива към Северна Гърция и намаляването на свободните места.
В Северна Гърция има и частни марини, които са ориентирани към по-висок клас лодки и държат цени, сходни на хърватските, турските и българските - сред 30 и 100 евро на вечер. Основните в тази част на страната са Порто Каррас (Ситония), Сани марина (Касандра) и Мираджио ризорт (Касандра).
Наравно с България или по-напред
Поддръжката на яхта в Гърция не коства нито доста по-скъпо, нито доста по-евтино, в сравнение с в България. Изваждането на лодката с кран коства сред 450 и 950 евро за до 50-футова (15-метрова) лодка. Ремонтите са на сходни цени. Драстична разлика обаче има в метода на администрация. Тези, които въпреки всичко избират да държат лодките си под български байрак, са задължени всяка година да минават техническите прегледи на Изпълнителна организация " Морска администрация " (ИАМА). Ако не желаят да връщат яхтите си до Черно море, те би трябвало да провеждат и заплатят командировката на контрольор от ИАМА, който да ревизира дали плавателният им съд е изправен. Засега тази процедура би трябвало да се повтаря всяка година, въпреки че шефът на " Морска администрация " капитан Живко Петров твърди, че има концепция процесът да бъде олекотен и прегледите да станат наложителни на всеки три години.
" Хората, които имат лодки, обичат свободата, а не тромавата администрация ", разяснява този факт Илиян. Той сходно на от ден на ден притежатели на лодки е избрал да плава под холандски байрак. " Аз желаех да я записваме в България, само че лодката не е идвала в Черно море в никакъв случай. Казаха ми, че би трябвало да пристигна до България, с цел да бъде тестван,а или те да изпратят човек, на който да поемем разноските и да го върнем назад ", споделя Илиян. Подобна е и историята на Константин, който неотдавна записва нова лодка. " Процедурата в България е една и съща за транспортен съд и за яхта. Всеки път, когато излизаш от пристанището, би трябвало да се обаждаш и да обясняваш къде отиваш ", споделя той. Вместо това Холандия предлага т.нар комфортен байрак - регистрацията става по интернет и документите идват по пощата в границите на седмица. Първоначалната регистрация коства към 300 евро, след което се дължи такса от 120 евро на всеки две години, споделя още Константин, който плава под холандски байрак. За да плаваш в Гърция под непознат байрак, би трябвало да имаш разрешително за корабоплаване в гръцки води, което коства към 50 евро. В документа се показват капитанът на лодката и платената застраховка, сходна на гражданска отговорност.Ветроходство 101
Най-достъпният метод да изпробваш ветроходството и да видиш Гърция от друг ъгъл са яхтите чартърен, или така наречен чартъри. Едно пътешестване нормално продължава една седмица. Цените са сред 400 и 700 евро - точната сума зависи от сезона, размера и типа на лодката (вариантите са яхта или катамаран), и дестинацията на корабоплаване. Основните точки, от които може да си наемете чартърна лодка в Северна Гърция, са Кавала, Керамоти и Волос. Обикновено това става през българска компания, която дружно с лодката обезпечава и шкипер (капитан) за плаването. В този регион най-посещавани са Северните Споради (най-лесен достъп има от Волос, другият вид е към 12-часов преход от Кавала), както и маршрутът Тасос - Самотраки - Лимнос. Много хора вършат първи стъпки във ветроходството в Северна Гърция, тъй като е най-близо и най-достъпно. Със сигурност обаче това не е най-живописният и другоземен район на страната и искащите да изследват повече се насочват и към по-южните островни групи като Цикладите или Йонийско море.Регати с българско присъединяване
Състезанията, или така наречен регати, са друга притегателна мощ за българските ветроходци в Гърция. Почти всяка седмица в дейния сезон край Кавала има проведено друго съревнование. Основните иншорни (т.е. покрай брега) регати се провеждат първоначално и в края на сезона - през май и октомври, а по-големите събития се случват през лятото. Такива са да вземем за пример регата Северни Споради, или обиколката Тасос - Лимнос - Халкидики. В тези надпревари вземат участие от ден на ден български екипажи, които нерядко се подреждат и на призовите места.
За сметка на това Гърция предлага доста по-интересни места за проучване. Остров Лимнос е една от леснодостъпните точки в северна Гърция - среща се на няколко часа път с яхта от Кавала, Керамоти или Тасос.
Самотраки е друга известна дестинация, която влиза в едноседмичните обиколки на северно Егейско море.
Част от тематиката Новата яхтена вълна
Марините и продажбите на лодки в България порастват, само че страната не оказва помощ на развиването на този тип туризъм
:
- Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за непрекъснато в Северна Гърция.
- Основната причина са естествените дадености на Егейско море, само че и по-добре развитата инфраструктура и олекотената администрация.
- Местният бизнес също работи интензивно (и успешно) за привличане на повече българи към света на яхтите. Още по тематиката
...и още няколко забавни обстоятелството от новия брой на " Капитал "
Препоръчани места за ветроходство, по кое време да отплаваме към тях, по какъв начин да се подготвим, защо да внимаваме. Плюс няколко хрумвания за едноседмичен маршрут
Много удоволствия в една яхта, или първи опити във ветроходството
Когато в петък следобяд термометрите ударят 40 градуса на сянка, даже чайките в Кавала се чудят къде да се скрият. На яхтеното пристанище обаче съвсем постоянно ще намерите хора, които се приготвят за отплаване или таман идват отнякъде. А в последно време от ден на ден от тях ще ви поздравят на български.
От година и половина пристанището в северногръцкия град е актуализирано и с по-голям потенциал. Местата към този момент са запълнени - в избрани моменти към половината от тях са на български лодки. Като прибавим към това и идващите за едноседмични обиколки с яхта чартърен българи, умерено може да кажем, че от май до октомври портът в Кавала е " изконна " българска територия.
Подобно е ситуацията и на осемдесетина благи западно, в пристанището на Ормос Панагиас, Ситония. Там яхтите с български притежатели запълват сред 30 и 40 % от местата. Марината, която по застрахователни аргументи се води като " яхтено леговище ", е претъпкана и не може да поеме нови плавателни съдове, въпреки че искащи, в това число българи, има в обилие.
Новият български интерес към плаването с яхта е значима живителна мощ за Северна Гърция. Районът обичайно не е забавен за локалните, които прекарват почивките си по южните гръцки острови. За България обаче това е по-близката, по-удобна, по-добре развита и най-много по-интересна морска дестинация от Черно море. А опциите да плаваш с яхта тук са повече и по-достъпни.
Особености на гръцкия морски живот
" Сутрин в осем се качвам на лодката и в пет вечерта мога да съм на Скиатос (Северни Споради), в 10 мога да съм на Тасос, а оттова - да потегли за Самотраки или Лимнос ", споделя Иво, който държи яхтата си в Ормос Панагиас. Лодката е записана в България, само че от десетина години въобще не се е прибирала по Черноморието. " В рамките на една седмица отсам мога да посетя шест или седем острова. Има доста повече заливи, предпазени места, където може да се скрие човек при неприятно време ", изяснява той. В Черно море съвсем няма къде да се излезе на див залив, с изключение на край устието на река Ропотамо. " Трябва да се движиш единствено от марина до марина, а това не е доста забавно ", споделя той. Вариантите за обиколки с лодка в България са най-много Созопол, Несебър, Балчик и Свети Влас.
Природните дадености са очевидният фактор, който притегля българските лодки на кей на югозапад от Босфора. Ако би трябвало да бъдем буквалисти, в Гърция има най-малко 40 пъти повече аргументи да плаваш - толкоз по-дълга е близо 14 000-километровата брегова линия, съпоставена със скромните 350 км в България. Сезонът тук е по-дълъг и може да се плава удобно от началото на май до края на октомври. Сред притежателите на лодки наклонността е ясна - от ден на ден курсове водят към гръцките крайбрежия.
" Гръцките марини не оферират освен това като условия, българските в действителност въобще не са неприятни, само че са малцина ", споделя Иво. И в това отношение Гърция има голямо преимущество - пристанище в тази част може да се откри на всеки няколко десетки благи. Повечето от тях са общински и престоят за ден или два е безвъзмезден или на алегорична цена. С други думи, безкрайното проучване на крайбрежия и острови в Гърция може да излезе съвсем гратис. Цената в по-големите общински марини, където има условия за по-дълъг престой като Кавала или Ормос Панагиас, е в порядъка на 40 или 50 цента на метър дневно, или към 5 - 8 евро за лодка с дължина от 10 до 15 метра.
Евтините пристанищни такси отличават Гърция от прилежащите Турция и Хърватия, където множеството пристанища са частни и на доста по-високи цени. В Хърватия една вечер престой на яхтата нормално коства сред 30 и 50 евро. В Турция ситуацията е сходно. Един ден в марина към Истанбул може да коства 100 и повече евро. " В Турция започнаха да затрудняват непознатите лодки, да вкарват по-високи такси, да не се усеща доста приятелско отношение ", споделя и Илиян, който също държи своя яхта в Гърция и провежда чартърни плавания. Голямата бежанска вълна също се отразява на бизнеса. Това насочва доста хора към Гърция. Дори чартиращите компании местят флотилиите си, което също изяснява прилива към Северна Гърция и намаляването на свободните места.
В Северна Гърция има и частни марини, които са ориентирани към по-висок клас лодки и държат цени, сходни на хърватските, турските и българските - сред 30 и 100 евро на вечер. Основните в тази част на страната са Порто Каррас (Ситония), Сани марина (Касандра) и Мираджио ризорт (Касандра).
Наравно с България или по-напред
Поддръжката на яхта в Гърция не коства нито доста по-скъпо, нито доста по-евтино, в сравнение с в България. Изваждането на лодката с кран коства сред 450 и 950 евро за до 50-футова (15-метрова) лодка. Ремонтите са на сходни цени. Драстична разлика обаче има в метода на администрация. Тези, които въпреки всичко избират да държат лодките си под български байрак, са задължени всяка година да минават техническите прегледи на Изпълнителна организация " Морска администрация " (ИАМА). Ако не желаят да връщат яхтите си до Черно море, те би трябвало да провеждат и заплатят командировката на контрольор от ИАМА, който да ревизира дали плавателният им съд е изправен. Засега тази процедура би трябвало да се повтаря всяка година, въпреки че шефът на " Морска администрация " капитан Живко Петров твърди, че има концепция процесът да бъде олекотен и прегледите да станат наложителни на всеки три години.
" Хората, които имат лодки, обичат свободата, а не тромавата администрация ", разяснява този факт Илиян. Той сходно на от ден на ден притежатели на лодки е избрал да плава под холандски байрак. " Аз желаех да я записваме в България, само че лодката не е идвала в Черно море в никакъв случай. Казаха ми, че би трябвало да пристигна до България, с цел да бъде тестван,а или те да изпратят човек, на който да поемем разноските и да го върнем назад ", споделя Илиян. Подобна е и историята на Константин, който неотдавна записва нова лодка. " Процедурата в България е една и съща за транспортен съд и за яхта. Всеки път, когато излизаш от пристанището, би трябвало да се обаждаш и да обясняваш къде отиваш ", споделя той. Вместо това Холандия предлага т.нар комфортен байрак - регистрацията става по интернет и документите идват по пощата в границите на седмица. Първоначалната регистрация коства към 300 евро, след което се дължи такса от 120 евро на всеки две години, споделя още Константин, който плава под холандски байрак. За да плаваш в Гърция под непознат байрак, би трябвало да имаш разрешително за корабоплаване в гръцки води, което коства към 50 евро. В документа се показват капитанът на лодката и платената застраховка, сходна на гражданска отговорност.Ветроходство 101
Най-достъпният метод да изпробваш ветроходството и да видиш Гърция от друг ъгъл са яхтите чартърен, или така наречен чартъри. Едно пътешестване нормално продължава една седмица. Цените са сред 400 и 700 евро - точната сума зависи от сезона, размера и типа на лодката (вариантите са яхта или катамаран), и дестинацията на корабоплаване. Основните точки, от които може да си наемете чартърна лодка в Северна Гърция, са Кавала, Керамоти и Волос. Обикновено това става през българска компания, която дружно с лодката обезпечава и шкипер (капитан) за плаването. В този регион най-посещавани са Северните Споради (най-лесен достъп има от Волос, другият вид е към 12-часов преход от Кавала), както и маршрутът Тасос - Самотраки - Лимнос. Много хора вършат първи стъпки във ветроходството в Северна Гърция, тъй като е най-близо и най-достъпно. Със сигурност обаче това не е най-живописният и другоземен район на страната и искащите да изследват повече се насочват и към по-южните островни групи като Цикладите или Йонийско море.Регати с българско присъединяване
Състезанията, или така наречен регати, са друга притегателна мощ за българските ветроходци в Гърция. Почти всяка седмица в дейния сезон край Кавала има проведено друго съревнование. Основните иншорни (т.е. покрай брега) регати се провеждат първоначално и в края на сезона - през май и октомври, а по-големите събития се случват през лятото. Такива са да вземем за пример регата Северни Споради, или обиколката Тасос - Лимнос - Халкидики. В тези надпревари вземат участие от ден на ден български екипажи, които нерядко се подреждат и на призовите места.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ