Приключението, наречено Йордания
Автор: Валерия Демерджийска
Ако желаете да се докоснете до разнообразни антични цивилизации, едно от местата, на които можете да го извършите, е Хашемитско кралство Йордания, намиращо се в Близкия изток.
След къс фамилен съвет взехме решение че това е тазгодишната ни дестинация. Не ни лиши и доста време да изберем стратегия, която ни предложиха от туристическа организация. И по този начин с неспокойствие чакахме датата на тръгване. За наше благополучие, случихме на добър екскурзовод - Антоанета, която беше постоянно с нас и бе извънредно дружелюбна. А Абдула, гидът ни от йорданска страна, се оказа извънредно ерудиран, учтив, толерантен и подготвен да помогне във всяка обстановка, както и да отговори изчерпателно на всички въпроси. Попаднахме на човек, който в действителност си обича работата.
А хората от групата, събрана от цялата страна, се оказаха приятни и сърдечни. И по този начин, удовлетворени, самоуверено се впуснахме в приключението, наречено Йордания.
С постоянна самолетна линия от София стигнахме до единствения пристанищен град на страната - Акаба, ситуиран на Червено море. Ако не пътувате до други страни, виза не се заплаща, само че в случай че кацнете в Аман, визата ще ви коства към 90 лева
Районът на Акаба е бил заселен още в X в. прочие н.е., само че в последните години се трансформира в туристическа дестинация. Множество палми и магазини способстват за невероятната атмосфера. Пазарлъкът е неизменима част от живота тук, тъй че се пазарете. Като пресичате улиците, би трябвало да сте доста деликатни, без значение дали сте на пешеходна пътека, или не. Както се пошегува Абдула: „ Тук първо те блъскат и тогава ти се извиняват ”.
Престъпността в страната е ниска, по тази причина умерено се разхождахме по улиците и след залез-слънце. Йорданците са вярващи мюсюлмани, държат на фамилията си и считат закононарушенията за грях. Ако някой прегреши, на цялото семейство се гледа с неприятно око.
На централния плаж в Акаба видяхме най-вече локални поданици, които се къпят с облеклата. Заради огромната нечистотия на брега и водата туристите избират частните плажове на хотелите.
Гмуркането е измежду нещата, с които се забавлявахме в Акаба. Има голям брой клубове, които оферират екипировка и разходка в морето, която включва и обяд. Температурата на водата при започване на ноември е към 28 градуса. В залива на Червено море се намират над 100 типа корали и десетки други екзотични морски жители.
Лунната котловина на Йордания
На към час път от Акаба се намира пустинята Вади Рум. Скалните формирания и множеството каньони са натурален фон за редица холивудски филми: „ Марсианецът ”, „ Лорънс Арабски ”, „ Червената планета ” и други. През нея минава и теснолинейката, свързваща Истанбул с Мека, която е била една от задачите по време на Арабското въстание през Първата международна война.
Тук се намират и двата най-високи върха в Йордания. Във Вади Рум живеят няколко хиляди бедуини. В палатките им има огнище, което непрекъснато се поддържа, и над него къкри кафениче с кафе, тъй че са подготвени във всеки миг да одобряват посетители.
За да не се изгубите, е добре да пътувате с локален лидер. Придвижването из пустинята става с високопроходими машини или камили. Има построени десетки бедуински лагери, които оферират нощувка и запознаване с локалните обичаи. Магията на това място се усеща най-добре, когато слънцето се скрива зад скалистите върхове. Има специфични места, където вълшебният залез се следи прелестно.
Тук Лорънс Арабски е доста уважаван поради приноса му в освобождението на Йордания от Османска Турция. Дори има каньон, наименуван на негово име.
Петра - столицата на набатейците
Петра се намира във Вади Муса (Долината на Мойсей), на към 3 часа път от Акаба. Градът е населяван още от 1000 година прочие н.е., само че разцветът му е по времето на набатейците, които са арабско племе от IV в. прочие Хр. Предполага се, че тук са живеели към 20 000 души, които издълбали в скалите своите къщи, храмове, гробници и административни здания. Благодарение на резервоарите и стотиците метри тръбопровод, прокопан в скалите, градът се е снабдявал непрекъснато с питейна вода.
Червеният град е процъфтявал стотици години с помощта на неповторимото си местонахождение. Това е комерсиалният път на керваните, тръгнали към Дамаск, Червено море или Персийския залив.
Около 10% от града е открит, само че и това е задоволително впечатляващо. Ще ви трябват най-малко 2-3 дни да разгледате всичко. За да влезем в Петра, вървяхме към час пеш. Някои от групата се възползваха от предлаганата голф количка, само че може също да се качите на кон или камила. След към 15 минути вървене по остарял римски път пред нас се откри естествената отбрана на града - стеснен проход с високи скали. Тук видяхме елементи от водопровода, скални рисунки на камили и надписи.
Докато се наслаждавахме на гледките, тясната клисура внезапно свърши и пред нас се откри величествената тъмнорозова гробница или съкровищница, известна на доста хора по света с помощта на Холивуд и интернет. (Тук е сниман филмът „ Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход " ). Фасадата й е богато украсена с колони, орнаменти, изображения, едно от които е на богинята Нике. Вдясно от това архитектурно знамение има път, който води към града. Тук може да видите още гробници и амфитеатър, изсечен в скалите, побиращ 4000 души.
Ако имам време и опция, бих се върнала още веднъж тук.
Млада страна на антична земя
По-голямата част от територията на Йордания е пустинно плато. В западната част се намира падината Гхор, която е заета от долината на река Йордан и безоточното езеро Мъртво море. Страната е бедна на естествени запаси, само че се добиват фосфати, калиеви соли и медни руди.
Населението е към 11 милиона, като сирийските и палестинските бежанци са към 5 милиона и по половин милион има имигранти от Египет и Ирак. Семействата имат приблизително по 4 деца. Най-малките къщи или жилища са към 140 кв. м, като наложително има обособени стаи за девойки и момчета, както и стая за посетители.
Образованието в Йордания е гратис и е на високо равнище. До 4. клас децата учат дружно, след което учебните заведения се разделят по полове. Повечето от йорданците държат децата им да са образовани, за да намерят работа, която е добре заплатена.
Здравеопазването също е гратис. Ако мъжът работи като държавен чиновник, той обезпечава цялото си семейство и всички могат да употребяват здравните услуги. Ако жена не се е омъжила, то страната поема здравните й разходи.
Сравнително млада страна, с небогато население, ситуирана на антична земя, Йордания се е утвърдила като балансьор в региона на Близкия изток. Въпреки рецензиите към кралското семейство, че харчат доста държавни пари за облекла и бижута, то е уважавано поради имиджа, който е основало на страната. Хората са отзивчиви и постоянно подготвени да оказват помощ.
Арабската Филаделфия и Джераш
Филаделфия в действителност е елинското име на столицата на Йордания - Аман. В древността тук е било известното ни от библията Амонитско царство. Днес това е съвременен град, в който живеят над 5 милиона поданици, към половината от популацията на страната. Западната част е богатата, а остарялата източна част е много екзотична, обитаема основно с палестинци, заселили се тук след 1948 година
На север от Аман, на към 50 километра, се намира град Джераш, античната римска Гераса. Останките му са в действителност импозантни и доста добре непокътнати - два амфитеатъра - северен и южен, храмове на Зевс и Артемида, конгрес с впечатляваща колонада, улици, магазини, хиподрум.
Има ли амфитеатър, има и български песни и хора. Тук акапелно звуча „ Хубава си, моя горо ”, а под звуците на гайда и барабан, с арабски привкус, се изви право тракийско хоро.
Гераса, както и Филаделфия (Аман) са част от по този начин наречения Декаполис (Десет града). Любопитното е, че тези градове са били свързани с подземни тунели с дължина над 170 км, употребявани за водоснабдяване, а при заплаха - и като опция за бягство.
Като стана въпрос за водата, ясно е, че на тези географски ширини това е доста скъп запас. Мегаполисът Аман се доставя с вода не от околните планини, а от пустинята Вади Рум, която е богата на подпочвени води. С помпени станции и канали над 150 км водата е прекарана до столицата.
Плоча за княз Кардам изненадва до река Йордан
Реката тече от север на юг, влива се в Мъртво море и немалка част от долината й е под морското ниво. Тук зеленината е много, има и доста бананови плантации и оранжерии. Бананите са дребни, зелени, само че доста по-сладки и вкусни от тези, които купуваме в България.
Според нашия гид, неотдавна археолозите са определили тъкмо мястото, където Йоан Кръстител е покръстил Иисус Христос. Намира се покрай настоящето корито на реката. Тук видяхме много християнски храмове, както и плоча, отдадена на починалия български княз Кардам Търновски, наследник на Симеон Сакскобургготски.
Мадаба и пустинните замъци
Мадаба е градче, югозападно от столицата на към 20 километра. Това е като градът на мозайките в Йордания. Най-известната от тях е в църквата „ Св. Георги ”, която съставлява карта на Близкия изток, Египет и елементи от Средиземноморието и е основана през 6. век. За страдание, не е непокътната цялата, само че и това, което е останало, е много любопитно. Можем да забележим Йерусалим като център на света, Мъртво море и река Йордан с изобразени плаващи кораби по тях, Витлеем, Хеброн, делтата на река Нил.
Пустинните крепости са ситуирани на изток от столицата, покрай границата със Саудитска Арабия. Черният палат Азрак от 8. век (наречен по този начин поради черния базалт, от който е построен) е прочут с това, че е бил щаб на въстаниците през 1916 година В една от кулите е живял Лорънс Арабски.
Амра в действителност не е палат, а къща за удоволствия след сполучлив лов на халифите от 8. век. Преди повече от хиляда години местността е била зелена, с голямо езеро и с доста диви животни. Интересни са фреските по стените - с изключение на владетели, които носят налог на халифа, тук могат да се видят ловни подиуми с разнообразни диви животни, има и одалиски или хетери, облечени (или по-скоро съблечени) надалеч от стандартите на исляма.
Мъртво море и каньонът Вади Муджиб
Това е най-дълбоката меланхолия на Земята - над 400 метра под морското ниво. В последните години равнището на Мъртво море спада с метър на година, което е много обезпокоително. В Йордания има план, който да докарва вода от Червено море, само че по кое време ще бъде издигнат, не е доста ясно. Крайбрежието е застроено с хотели с басейни със сладководна вода, които работят целогодишно. През зимата в столицата може да падне сняг, което не е необичайност, а тук температурите не падат под 20 градуса. Поради извънредно високите равнища на сол (375 грама на литър морска вода) не ни препоръчваха да стоим в морето повече от половин час. Уверихме се, че няма заплаха да потънем, даже и когато не стигахме дъното и умерено си ходехме във водата.
В северната част на Мъртво море е ситуирана планината Небо. Според Стария завет, там Мойсей е видял Обетованата земя, в която по този начин и не е съумял да влезе с народа си. При хубаво време в действителност се вижда Йерихон, даже и Йерусалим.
Вади Муджиб е вада, която се влива в Мъртво море. Това е обичано място на хората от целия свят, обичащи трекинг. От устието на реката, дълбока към 20 сантиметра, продължаваме против течението. Постепенно слънцето изчезва. Каньонът е необятен най-вече 10 метра, само че отвесните скали се издигат на над 50 метра.
Появяват се вирчета, след това вирове, водопади. Маршрутът е обезопасен със стълбички и въжета (на места не стигаме дъното), само че човек се усеща по този начин все едно изкачва Мальовица, само че в наводняване.
Дребните рибки, които ни хапят, са част от атракцията. След час стигаме до висок 4-5 метра водопад, който е края на каньона. Връщането е относително по-лесно, защото се спускаме по течението.
Ако желаете да се докоснете до разнообразни антични цивилизации, едно от местата, на които можете да го извършите, е Хашемитско кралство Йордания, намиращо се в Близкия изток.
След къс фамилен съвет взехме решение че това е тазгодишната ни дестинация. Не ни лиши и доста време да изберем стратегия, която ни предложиха от туристическа организация. И по този начин с неспокойствие чакахме датата на тръгване. За наше благополучие, случихме на добър екскурзовод - Антоанета, която беше постоянно с нас и бе извънредно дружелюбна. А Абдула, гидът ни от йорданска страна, се оказа извънредно ерудиран, учтив, толерантен и подготвен да помогне във всяка обстановка, както и да отговори изчерпателно на всички въпроси. Попаднахме на човек, който в действителност си обича работата.
А хората от групата, събрана от цялата страна, се оказаха приятни и сърдечни. И по този начин, удовлетворени, самоуверено се впуснахме в приключението, наречено Йордания.
С постоянна самолетна линия от София стигнахме до единствения пристанищен град на страната - Акаба, ситуиран на Червено море. Ако не пътувате до други страни, виза не се заплаща, само че в случай че кацнете в Аман, визата ще ви коства към 90 лева
Районът на Акаба е бил заселен още в X в. прочие н.е., само че в последните години се трансформира в туристическа дестинация. Множество палми и магазини способстват за невероятната атмосфера. Пазарлъкът е неизменима част от живота тук, тъй че се пазарете. Като пресичате улиците, би трябвало да сте доста деликатни, без значение дали сте на пешеходна пътека, или не. Както се пошегува Абдула: „ Тук първо те блъскат и тогава ти се извиняват ”.
Престъпността в страната е ниска, по тази причина умерено се разхождахме по улиците и след залез-слънце. Йорданците са вярващи мюсюлмани, държат на фамилията си и считат закононарушенията за грях. Ако някой прегреши, на цялото семейство се гледа с неприятно око.
На централния плаж в Акаба видяхме най-вече локални поданици, които се къпят с облеклата. Заради огромната нечистотия на брега и водата туристите избират частните плажове на хотелите.
Гмуркането е измежду нещата, с които се забавлявахме в Акаба. Има голям брой клубове, които оферират екипировка и разходка в морето, която включва и обяд. Температурата на водата при започване на ноември е към 28 градуса. В залива на Червено море се намират над 100 типа корали и десетки други екзотични морски жители.
Лунната котловина на Йордания
На към час път от Акаба се намира пустинята Вади Рум. Скалните формирания и множеството каньони са натурален фон за редица холивудски филми: „ Марсианецът ”, „ Лорънс Арабски ”, „ Червената планета ” и други. През нея минава и теснолинейката, свързваща Истанбул с Мека, която е била една от задачите по време на Арабското въстание през Първата международна война.
Тук се намират и двата най-високи върха в Йордания. Във Вади Рум живеят няколко хиляди бедуини. В палатките им има огнище, което непрекъснато се поддържа, и над него къкри кафениче с кафе, тъй че са подготвени във всеки миг да одобряват посетители.
За да не се изгубите, е добре да пътувате с локален лидер. Придвижването из пустинята става с високопроходими машини или камили. Има построени десетки бедуински лагери, които оферират нощувка и запознаване с локалните обичаи. Магията на това място се усеща най-добре, когато слънцето се скрива зад скалистите върхове. Има специфични места, където вълшебният залез се следи прелестно.
Тук Лорънс Арабски е доста уважаван поради приноса му в освобождението на Йордания от Османска Турция. Дори има каньон, наименуван на негово име.
Петра - столицата на набатейците
Петра се намира във Вади Муса (Долината на Мойсей), на към 3 часа път от Акаба. Градът е населяван още от 1000 година прочие н.е., само че разцветът му е по времето на набатейците, които са арабско племе от IV в. прочие Хр. Предполага се, че тук са живеели към 20 000 души, които издълбали в скалите своите къщи, храмове, гробници и административни здания. Благодарение на резервоарите и стотиците метри тръбопровод, прокопан в скалите, градът се е снабдявал непрекъснато с питейна вода.
Червеният град е процъфтявал стотици години с помощта на неповторимото си местонахождение. Това е комерсиалният път на керваните, тръгнали към Дамаск, Червено море или Персийския залив.
Около 10% от града е открит, само че и това е задоволително впечатляващо. Ще ви трябват най-малко 2-3 дни да разгледате всичко. За да влезем в Петра, вървяхме към час пеш. Някои от групата се възползваха от предлаганата голф количка, само че може също да се качите на кон или камила. След към 15 минути вървене по остарял римски път пред нас се откри естествената отбрана на града - стеснен проход с високи скали. Тук видяхме елементи от водопровода, скални рисунки на камили и надписи.
Докато се наслаждавахме на гледките, тясната клисура внезапно свърши и пред нас се откри величествената тъмнорозова гробница или съкровищница, известна на доста хора по света с помощта на Холивуд и интернет. (Тук е сниман филмът „ Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход " ). Фасадата й е богато украсена с колони, орнаменти, изображения, едно от които е на богинята Нике. Вдясно от това архитектурно знамение има път, който води към града. Тук може да видите още гробници и амфитеатър, изсечен в скалите, побиращ 4000 души.
Ако имам време и опция, бих се върнала още веднъж тук.
Млада страна на антична земя
По-голямата част от територията на Йордания е пустинно плато. В западната част се намира падината Гхор, която е заета от долината на река Йордан и безоточното езеро Мъртво море. Страната е бедна на естествени запаси, само че се добиват фосфати, калиеви соли и медни руди.
Населението е към 11 милиона, като сирийските и палестинските бежанци са към 5 милиона и по половин милион има имигранти от Египет и Ирак. Семействата имат приблизително по 4 деца. Най-малките къщи или жилища са към 140 кв. м, като наложително има обособени стаи за девойки и момчета, както и стая за посетители.
Образованието в Йордания е гратис и е на високо равнище. До 4. клас децата учат дружно, след което учебните заведения се разделят по полове. Повечето от йорданците държат децата им да са образовани, за да намерят работа, която е добре заплатена.
Здравеопазването също е гратис. Ако мъжът работи като държавен чиновник, той обезпечава цялото си семейство и всички могат да употребяват здравните услуги. Ако жена не се е омъжила, то страната поема здравните й разходи.
Сравнително млада страна, с небогато население, ситуирана на антична земя, Йордания се е утвърдила като балансьор в региона на Близкия изток. Въпреки рецензиите към кралското семейство, че харчат доста държавни пари за облекла и бижута, то е уважавано поради имиджа, който е основало на страната. Хората са отзивчиви и постоянно подготвени да оказват помощ.
Арабската Филаделфия и Джераш
Филаделфия в действителност е елинското име на столицата на Йордания - Аман. В древността тук е било известното ни от библията Амонитско царство. Днес това е съвременен град, в който живеят над 5 милиона поданици, към половината от популацията на страната. Западната част е богатата, а остарялата източна част е много екзотична, обитаема основно с палестинци, заселили се тук след 1948 година
На север от Аман, на към 50 километра, се намира град Джераш, античната римска Гераса. Останките му са в действителност импозантни и доста добре непокътнати - два амфитеатъра - северен и южен, храмове на Зевс и Артемида, конгрес с впечатляваща колонада, улици, магазини, хиподрум.
Има ли амфитеатър, има и български песни и хора. Тук акапелно звуча „ Хубава си, моя горо ”, а под звуците на гайда и барабан, с арабски привкус, се изви право тракийско хоро.
Гераса, както и Филаделфия (Аман) са част от по този начин наречения Декаполис (Десет града). Любопитното е, че тези градове са били свързани с подземни тунели с дължина над 170 км, употребявани за водоснабдяване, а при заплаха - и като опция за бягство.
Като стана въпрос за водата, ясно е, че на тези географски ширини това е доста скъп запас. Мегаполисът Аман се доставя с вода не от околните планини, а от пустинята Вади Рум, която е богата на подпочвени води. С помпени станции и канали над 150 км водата е прекарана до столицата.
Плоча за княз Кардам изненадва до река Йордан
Реката тече от север на юг, влива се в Мъртво море и немалка част от долината й е под морското ниво. Тук зеленината е много, има и доста бананови плантации и оранжерии. Бананите са дребни, зелени, само че доста по-сладки и вкусни от тези, които купуваме в България.
Според нашия гид, неотдавна археолозите са определили тъкмо мястото, където Йоан Кръстител е покръстил Иисус Христос. Намира се покрай настоящето корито на реката. Тук видяхме много християнски храмове, както и плоча, отдадена на починалия български княз Кардам Търновски, наследник на Симеон Сакскобургготски.
Мадаба и пустинните замъци
Мадаба е градче, югозападно от столицата на към 20 километра. Това е като градът на мозайките в Йордания. Най-известната от тях е в църквата „ Св. Георги ”, която съставлява карта на Близкия изток, Египет и елементи от Средиземноморието и е основана през 6. век. За страдание, не е непокътната цялата, само че и това, което е останало, е много любопитно. Можем да забележим Йерусалим като център на света, Мъртво море и река Йордан с изобразени плаващи кораби по тях, Витлеем, Хеброн, делтата на река Нил.
Пустинните крепости са ситуирани на изток от столицата, покрай границата със Саудитска Арабия. Черният палат Азрак от 8. век (наречен по този начин поради черния базалт, от който е построен) е прочут с това, че е бил щаб на въстаниците през 1916 година В една от кулите е живял Лорънс Арабски.
Амра в действителност не е палат, а къща за удоволствия след сполучлив лов на халифите от 8. век. Преди повече от хиляда години местността е била зелена, с голямо езеро и с доста диви животни. Интересни са фреските по стените - с изключение на владетели, които носят налог на халифа, тук могат да се видят ловни подиуми с разнообразни диви животни, има и одалиски или хетери, облечени (или по-скоро съблечени) надалеч от стандартите на исляма.
Мъртво море и каньонът Вади Муджиб
Това е най-дълбоката меланхолия на Земята - над 400 метра под морското ниво. В последните години равнището на Мъртво море спада с метър на година, което е много обезпокоително. В Йордания има план, който да докарва вода от Червено море, само че по кое време ще бъде издигнат, не е доста ясно. Крайбрежието е застроено с хотели с басейни със сладководна вода, които работят целогодишно. През зимата в столицата може да падне сняг, което не е необичайност, а тук температурите не падат под 20 градуса. Поради извънредно високите равнища на сол (375 грама на литър морска вода) не ни препоръчваха да стоим в морето повече от половин час. Уверихме се, че няма заплаха да потънем, даже и когато не стигахме дъното и умерено си ходехме във водата.
В северната част на Мъртво море е ситуирана планината Небо. Според Стария завет, там Мойсей е видял Обетованата земя, в която по този начин и не е съумял да влезе с народа си. При хубаво време в действителност се вижда Йерихон, даже и Йерусалим.
Вади Муджиб е вада, която се влива в Мъртво море. Това е обичано място на хората от целия свят, обичащи трекинг. От устието на реката, дълбока към 20 сантиметра, продължаваме против течението. Постепенно слънцето изчезва. Каньонът е необятен най-вече 10 метра, само че отвесните скали се издигат на над 50 метра.
Появяват се вирчета, след това вирове, водопади. Маршрутът е обезопасен със стълбички и въжета (на места не стигаме дъното), само че човек се усеща по този начин все едно изкачва Мальовица, само че в наводняване.
Дребните рибки, които ни хапят, са част от атракцията. След час стигаме до висок 4-5 метра водопад, който е края на каньона. Връщането е относително по-лесно, защото се спускаме по течението.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ