Спорът за пола на Имане Хелиф е капан за консерваторите. Либералите не искат да докажат, че е жена, а да извратят истината
Автор: Тончо Краевски, Facebook
Прибързано консерваторите се радват на злополуката на левичарството на Олимпийските игри. По-умно щеше да е, в случай че рецензията им се фокусираше повече върху грандиозните провали на организацията (като да вземем за пример пропиляването на стотици милиони за филтриране на Сена и последвалото натравяне на плувци), тъй като тогава тя щеше да удари либералите там, където действително може да ги заболи: в тяхното самочувствие, че " свободният свят " превъзхожда " автокрациите " по технология и витален стандарт и затова никакви рецензии на нашия строй от дясно не са допустими, никакви промени не са нужни.
Вместо това влязоха в най-изтъркания интелектуален капан на левицата, която постоянно политизира някой въпрос с явен отговор като " нездравословно ли е месото " или " какъв брой пола има " и изкушава съперниците си да скочат в този спор, защото изначало наподобява елементарен за продобиване. Тогава обаче клопката се затваря и разбираш, че си сменил кон за кокошка, тъй като те в действителност не целят да потвърдят на консерваторите лъжата, че Имане Хелиф е жена (по-умните от тях дори знаят, че това е невярно), а целят да създадат истината противоречива. Сатаната няма теза в разногласието: разногласието е неговата теза. Той не може да промени истината, само че му е задоволително единствено да изврати мисълта, която е нейно отражение. На злото му стига да ви разколебае и да ви разоръжи. Все по-често чета изумителни реплики от сорта на " не мога да кажа какво е мъж или жена, тъй като не съм доктор ". Периметърът от неща, които можем умерено да твърдим, без да се осланяме на специфични институции, всекидневно се стеснява.
Ето например така наречен " модерно изкуство " обезпечава прехрана на хиляди актьори, критици, галеристи, професори, спекуланти и елементарни перачи на пари, които печелят не от правенето на изкуство, а от непрестанното дискутиране на въпроса кое е изкуство и кое не. По тяхната терминология това се споделя " да го вкараш в дискурсивен режим ", с което даже най-кретенското произведение придобива най-малко официални белези на произведение на изкуството - разисква се. Същото и с пола на алжиреца - " мъчно е да се каже, нещата не са черно-бели ".
В момента циркулира меме, което извежда приключеното обръщение на провокацията: вие би трябвало да приемете, че или 1. гениталиите не дефинират пола, или 2. хромозомите не дефинират пола, или 3. има трети пол. Голяма част от хората фактически ще одобряват по някакъв метод една от тези три позиции, тъй като присъединяване в разногласието го изисква.
Либерализмът може да уголемява домейна си единствено като редовно подкопава сходството на форма и наличие във всички сфери на живота. Такъв строй няма интерес от изясняването на нито един естествен или честен въпрос, тъй като това би го направило непотребен. Има обаче интерес да проблематизира. Ако попитаме християните, евреите и либералите да разпънем ли Иисус, християните ще кажат " не ", евреите ще кажат " да ", а либералите ще свикат комисия, която ще преглежда въпроса и в никакъв случай няма да се произнесе.
Стане ли един път нещо " противоречиво ", то стартира да се нуждае от арбитраж и администрация, т.е. от професори и съдии. Казано на юридически диалект: съдът позволява иск против истината, кара я да стане ответник в спортно произвеждане против лъжата, като целият развой се симулира, единствено с цел да даде съображение на съда да наложи върху истината обезпечителни ограничения. Има подобен израз: the trial is the punishment. Някои консерватори дори се препитават от това да бъдат юристи на истината в такива процеси. Работа честна, само че безполезна.
Не споделям да не засвидетелствате убежденията си, просто недейте да спорите. Истината, в случай че е истина, няма потребност от юрист, а в случай че не е истина, никой юрист не може да й помогне. Борбата на либералите с биологията е обречена, само че техният неуспех няма да бъде обезателно ваша победа: просто ЛГБТИ+ придвижването ще се разцепи на ЛГБ и ТИ+, при което " консервативният " християнин ще вземе страната на гейовете и феминистките. Дискурсивна победа за либерализма. През това време те не престават да владеят институциите, които диктуват разпоредбите в спорта и образованието, а консерваторите единствено ще реагират. И по този начин ще е до момента в който едните се стремят към власт без истина, а другите се задоволяват с истина без власт.
