Клас стани! Д-р Веселка Христамян: Училището ни научи, че гр...
Автор: Татяна Белева
“Аз съм от поколението, за което първият образователен ден беше предстоящото непознато събитие ”, споделя доктор Веселка Христамян, общински консултант и зам.-председател на здравната комисия в пловдивския парламент. Тя отчетливо си спомня страстта от първия си допир с учебното заведение:
“Имах чувството, че към този момент съм станала огромна и сама ще мога да върша неща, за които до момента единствено са ми обяснявали, че предстоят в живота ми ”.
Според нея първият преподавател също е съдействал за това чувство за специфичен миг. “Винаги ще помня първата си класна - госпожа Иванова, жена в зряла преподавателска възраст, по това време се обръщахме към нея с “другарко ”. Тя ни посрещаше още на входа на учебното заведение, а не вътре в класната стая. Вървях към нея, хванала за ръка майка си. Когато застанах пред нея, тя ми подаде ръка и от този топъл, съвсем майчин захват аз усетих сигурност и доверие. Това като че ли беше ръката на моята майка ", напомня си доктор Христамян.
Тъй като учебното заведение, в което стартира да учи, е до 8. клас - ОУ “Данчето и Митошка ” в Ямбол, след 1989 година преименувано на ОУ “Пенчо Славейков ”, за нея и съучениците ѝ има изненада от най-големите възпитаници. Те раздават на всеки от малчуганите по брошура и морков с панделка - по другарски закачлива традиция при посрещане на “зайците ”.
В класната стая ги чакат учебници и първите в живота им писалки, които са с емблемата на учебното заведение. След като ги разпределя по чиновете, госпожа Иванова им споделя: “С другарчето до вас до края на образованието си ще споделяте всичко, в това число и закуската ”. “Днес може да се коства анахронично на младежите, само че това означаваше доста за нас. Предстоеше ни да учим дружно 8 години и другарствата от това време аз и съучениците ми пазим и до през днешния ден ”, споделя доктор Христамян.
“Кабинетите в онази ера не бяха по този начин атрактивни и оборудвани като днешните, само че от първия до последния си образователен ден в моето учебно заведение нямаше образователен час, в който да не бъдем заинтригувани или да ни е скучно. И това считам, че е било поради отдадеността на учителите ”, акцентира доктор Веселка Христамян.
Тя си напомня и преживелица от час по химия няколко години по-късно, когато неин съученик, откакто се е подготвил в допълнение за опит, показва магнезиева примес. Експериментът приключва бурно - сместа избухва и помещението се задимява, което провокира суматоха измежду част от класа. Когато се разнася димът, излиза наяве, че няма съществени вреди или каквито и да е пострадвания, а единствено една счупена колба. Учителката по химия, вместо да нахока " атентатора ", дори го окуражила. “Тази поддръжка като че ли бе за всеки един от нас, който има предпочитание да опитва. Посланието беше ясно - грешките в действителност са уроци ”, напомня си още доктор Христамян. Съученикът не продължава с химията, само че въпреки всичко залага на творчеството и става прочут оперен артист. Останалите от класа също в своя професионален път реализират доста триумфи в разнообразни области и всеки от тях през днешния ден е познато за обществеността име.
„ Благодаря ви, учители! ”,
споделя с почит към тях доктор Христамян, която продължава да прави оценка и помни уроците, които е получила от своите обичани преподаватели.
“Аз съм от поколението, за което първият образователен ден беше предстоящото непознато събитие ”, споделя доктор Веселка Христамян, общински консултант и зам.-председател на здравната комисия в пловдивския парламент. Тя отчетливо си спомня страстта от първия си допир с учебното заведение:
“Имах чувството, че към този момент съм станала огромна и сама ще мога да върша неща, за които до момента единствено са ми обяснявали, че предстоят в живота ми ”.
Според нея първият преподавател също е съдействал за това чувство за специфичен миг. “Винаги ще помня първата си класна - госпожа Иванова, жена в зряла преподавателска възраст, по това време се обръщахме към нея с “другарко ”. Тя ни посрещаше още на входа на учебното заведение, а не вътре в класната стая. Вървях към нея, хванала за ръка майка си. Когато застанах пред нея, тя ми подаде ръка и от този топъл, съвсем майчин захват аз усетих сигурност и доверие. Това като че ли беше ръката на моята майка ", напомня си доктор Христамян.
Тъй като учебното заведение, в което стартира да учи, е до 8. клас - ОУ “Данчето и Митошка ” в Ямбол, след 1989 година преименувано на ОУ “Пенчо Славейков ”, за нея и съучениците ѝ има изненада от най-големите възпитаници. Те раздават на всеки от малчуганите по брошура и морков с панделка - по другарски закачлива традиция при посрещане на “зайците ”.
В класната стая ги чакат учебници и първите в живота им писалки, които са с емблемата на учебното заведение. След като ги разпределя по чиновете, госпожа Иванова им споделя: “С другарчето до вас до края на образованието си ще споделяте всичко, в това число и закуската ”. “Днес може да се коства анахронично на младежите, само че това означаваше доста за нас. Предстоеше ни да учим дружно 8 години и другарствата от това време аз и съучениците ми пазим и до през днешния ден ”, споделя доктор Христамян.
“Кабинетите в онази ера не бяха по този начин атрактивни и оборудвани като днешните, само че от първия до последния си образователен ден в моето учебно заведение нямаше образователен час, в който да не бъдем заинтригувани или да ни е скучно. И това считам, че е било поради отдадеността на учителите ”, акцентира доктор Веселка Христамян.
Тя си напомня и преживелица от час по химия няколко години по-късно, когато неин съученик, откакто се е подготвил в допълнение за опит, показва магнезиева примес. Експериментът приключва бурно - сместа избухва и помещението се задимява, което провокира суматоха измежду част от класа. Когато се разнася димът, излиза наяве, че няма съществени вреди или каквито и да е пострадвания, а единствено една счупена колба. Учителката по химия, вместо да нахока " атентатора ", дори го окуражила. “Тази поддръжка като че ли бе за всеки един от нас, който има предпочитание да опитва. Посланието беше ясно - грешките в действителност са уроци ”, напомня си още доктор Христамян. Съученикът не продължава с химията, само че въпреки всичко залага на творчеството и става прочут оперен артист. Останалите от класа също в своя професионален път реализират доста триумфи в разнообразни области и всеки от тях през днешния ден е познато за обществеността име.
„ Благодаря ви, учители! ”,
споделя с почит към тях доктор Христамян, която продължава да прави оценка и помни уроците, които е получила от своите обичани преподаватели.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ