Автор: Таня Джоева, ЕпицентърСтраната ни и досега, съгласно Дъблинския протокол,

Автор: Таня Джоева, " Епицентър "

Страната ни и до момента, според Дъблинския протокол, има задължението като външна граница на Съюза да поема назад незаконните мигранти, влезнали в Европейски Съюз през нейните граници и регистрирани на наша територия. Друг е въпросът, че самият Дъблински протокол от дълго време се подценява от всички. По-притеснителни са договореностите за облекчение на периодите и процедурите за реализирането на този противоположен банкет, които излизат отвън условията на Дъблин, а и, доколкото ми е известно, и на мигрантския пакт на Европейски Съюз, който се чака да се одобри през първата половина на тази година. А прекомерно некрасиво звучи изискването за надзор и инспекции на място от австрийски чиновници на работата на българските гранични служби – което, сложено в двустранен подтекст, излиза отвън естествените връзки сред две страни членки. Това споделя пред " Епицентър "  Любомир Кючуков, дълготраен посланик, някогашен зам.-министър на външните работи и шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.

Следвайте " Гласове " в Телеграм

- Господин Кючуков, позволете да стартираме с горещата тематика – за приемането на България и Румъния в Шенген. Вече са ясни изискванията, които Австрия сложи, с цел да вдигне ветото за влизането ни в Шенген по въздух и вода. Добро решение за България ли са петте условия? Разочарован ли сте от неуспеха за приема ни в сухопътния Шенген?

- Преди да стигнем до Австрия би трябвало да отчетем отпадането на възраженията на Нидерландия – което несъмнено беше триумф и ни сложи в равна стартова позиция с Румъния. Премахването на паспортните инспекции по въздух и вода е положителна крачка. Защото на процедура изборът се свеждаше сред нещо и нищо. Допълнителна компликация за България сътвори и събитието, че Румъния доста бързо одобри всичко, което беше поставено на масата от австрийска страна.

Добри ли са тези условия? Част от тях, свързани с защитата на границата и усилване задачата на Фронтекс не са към България, а към Европейската комисия, която би трябвало да задели съответния човешки и финансов запас. И те са положителни за нас.

Други провокират въпроси – главно по повод противоположния банкет на незаконни мигранти. И тук казусът е не толкоз обвързван с опасенията, че България ще се трансформира в бежански лагер. Страната ни и до момента, според Дъблинския протокол, има задължението като външна граница на Съюза да поема назад незаконните мигранти, влезнали в Европейски Съюз през нейните граници и регистрирани на наша територия. Друг е въпросът, че самият Дъблински протокол от дълго време се подценява от всички. По-притеснителни са договореностите за облекчение на периодите и процедурите за реализирането на този противоположен банкет, които излизат отвън условията на Дъблин, а и, доколкото ми е известно, и на мигрантския пакт на Европейски Съюз, който се чака да се одобри през първата половина на тази година. А прекомерно некрасиво звучи изискването за надзор и инспекции на място от австрийски чиновници на работата на българските гранични служби – което, сложено в двустранен подтекст, излиза отвън естествените връзки сред две страни членки.

Основният минус за нас обаче е не в това, което е записано в декларацията, а в това, което отсъства – дата за цялостно присъединение към Шенгенското пространство. Условията действително целяха да снемат напрежението в австрийското общество и натиска върху държавното управление там, като ги трансферираха върху българското общество и държавно управление. На процедура това, което Австрия сподели е: цялостното присъединение на България и Румъния ще бъде съпроводено със същите тежки условия както и до момента, Австрия няма желание да отстъпва и си резервира правото на несъгласие.

- Вие сте от дипломатите, които посочваха връзката сред обсъжданата промяна в Европейския съюз и влизането на България в Шенген и еврозоната. Сега, в първите дни на2024 година, какъв брой огромен е рискът да останем отвън ядрото на Европейски Съюз?

- През цялата минала година се пробвах да обосновавам, че България има сериозен късмет да се причисли към Шенген, най-вероятно точно по въздух и вода, поради политическата обстановка, обвързвана с войната в Украйна. Става дума за устрема на Европейски Съюз да преодолее или най-малкото да тушира всички налични вътрешни напрежения в границите на Съюза, с цел да се реализира единение и консолидация по главния въпрос – позицията по войната. Но този времеви прозорец се затваря през 2024 година Българското и румънското участие в Шенген ще слязат доста по-ниско в дневния ред на Съюза точно заради неотложните, комплицирани и спорни решения, които би трябвало да се вземат за реформиране на Европейски Съюз. 

- Постижим ли е сухопътният Шенген през тази година, откакто се чака това да не е измежду целите на белгийското и на унгарското председателство? И триумф ли е този полу-Шенген, за който се договорихме?

Фанфарите са неуместни. А цялостното отказване на постигнатото е неточно. Не, съгласно мен мъчно може да се чака унищожаване на паспортния надзор и по земя през тази година. А дали постигнатите съглашения са триумф или не зависи от отговора на един въпрос: Става ли България на 31 март член на Шенген? Което в на практика проект се свързва с няколко съответни неща. Първо и най-важно: получава ли страната право на глас при разискванията, свързани с Шенген, или ще продължи да бъде със статута на наблюдаващ както до момента? Ще отпаднат ли и последните ограничавания при достъпа до Шенгенската осведомителна система и ще можем ли да се употребяваме от Визовата осведомителна система? Ще стартира ли България да издава шенгенски визи? С решението на Съвета се заявява, че се утвърждава „ цялостното използване на наредбите и достиженията на правото на Шенген ” – само че без да бъде посочена начална дата за това. Според оповестените текстове България фактически получава цялостен достъп до всички тези шенгенски принадлежности в края на март, само че в същото време се основава чувството, че българското държавно управление не е схванало какво тъкмо е постигнало, с цел да се похвали с него. 

- Лансира се тезата, че Австрия и Нидерландия са единствено инструментите, с цел да бъдат държани България и Румъния отвън Шенген. Кои страни в действителност имат интерес да сме отвън зоната за свободно напредване и за какво?

- Политическите терзания в Европа във връзка мигрантския напън са задоволително необятни, само че не считам, че тези две страни обслужват ползи на други страни. Най-общо проблемите за България и Румъния произтичат от желанието да има най-малко няколко граници и паспортни контроли по пътя на мигрантите сред Близкия изток и Централна Европа, а освен една шенгенска, българо-турска. Както и с опасението, че с присъединението на София и Букурещ ще се сътвори шенгенски кулоар към Централна Европа за огромните количества бежанци и мигранти, намиращи се в Гърция.  

- Все отново в австрийския щемпел, още в първата половина на декември, се загатваше изискването на Виена за приемане на мигранти от Афганистан и Сирия – 6000 да бъдат върнати в България и 2000 в Румъния. Това изискване в този момент го няма. Как си го обяснявате?

- В тристранната декларация се приказва за правила и механизми, тя не може да третира съответни бройки, доколкото те не са непрекъсната големина.

- Да се върнем към предстоящата промяна на Европейски Съюз и към декларираното желание на Европейски Съюз да се трансформира в геополитически съюз, като се регистрира възможното участие на Украйна (декларацията от Гранада). Преди или след изборите ще се организира дебатът за промяната? Може ли тя да се осъществя, в случай че след евроизборите през юни се ускори наличието на националистически, на крайнодесни и консервативни партии в Екологичен потенциал?

- Политическите настройки на континента като цяло сочат усилване въздействието на извънредно десния популизъм и шовинизъм. Като резултатите от евроизборите евентуално ще създадат още по-труден дебата за намиране на новите салда сред националното и наднационалното, т.е. за дълбочината на интеграцията и за бъдещето на Европейски Съюз. Това е един дълго отлаган въпрос, чиито отговор става наложителен – през призмата на уговорката за започване на договаряния за участие на Украйна. Защото при сегашните условия Украйна просто не може да стане член на Съюза – по неналичието на „ абсорбационен потенциал на Европейски Съюз ” (съгласно брюкселския жаргон). Реформата стартира от базисните правила на Съюза – извеждането на напред във времето на геополитиката за сметка на полезностите – в Гранада присъединението на Украйна бе несъмнено като „ геополитическа инвестиция ”. Тя минава през институционалната рамка: понижаване броя на еврокомисарите (не всяка страна ще има собствен еврокомисар) и опазване настоящия брой на евродепутатите (т.е. при всяко разширение ще се понижават евродепутатите на досегашните членки с цел да се освободи пространство за тези от новоприсъединилата се страна). Включва устрема към смяна на метода на взимане на решения в региона на външната политика, което да става не с единогласие, а с квалифицирано болшинство (което е в ущърб на по-малките страни и е изземване на народен суверенитет в област, която до момента бе напълно народен прерогатив). И не на последно място: промени в метода на образуване и разходване на бюджета – тъй като, според изминал в медиите отчет на Генералния секретариат на Европейския съвет, в случай че се причисли към Европейски Съюз при сегашните условия, Украйна би поела една шеста от общия бюджет на Съюза, преди всичко от общата селскостопанска политика и кохезионния фонд и би трансформирала множеството страни членки в чисти донори.

- Съгласен ли сте с тезата, че приемането ни в Шенген не фиксира единствено метода, по който ще прекосяваме КПП-ата, а мястото ни в бъдещия интернационален ред, чиито граници се чертаят в този момент?

- Това има отношение по-скоро към бъдещата европейска архитектура. Защото в случай че не бъде реализирано единодушие по промените, за които стана дума, то тогава прекомерно евентуално ще се търси решение под някаква форма в посока на френско-немското предложение от есента на предходната година, което обрисуваше Европа на концентричните кръгове. А там участието в Еврозоната и Шенген се предлага като аршин за делене на сегашните членове на Съюза в ядро и външна страна.

- Време на войни е, само че и златно време за прогнози, за теории, за планове, за връщане към историята, с цел да се изведат посоките за бъдещето. Много постоянно се стартира тезата, че бъдещият свят ще е от макрорегиони. Къде виждате мястото на България в един свят от макрорегиони? Близки до Запада, Русия, Турция? Кои са значимите райони, чиито контури различавате още в този момент? Какви са трендовете в интернационалната политика, които ще въздействат мощно върху света през идващите 12 месеца?

- Войната в Украйна очерта няколко ясно забележими трендове в интернационалните връзки. Първата е тяхната поляризация и дълбокото разделяне на света. Когато и както да приключи тя, ние ще живеем задълго в един надълбоко конфронтиран свят, при неявяване на политически разговор и взаимно доверие.

Другата значима наклонност закупи гражданственост през британския термин секюритизация. Иначе казано – подчиняването на всички политики на сигурността като главен приоритет. Непосредственият резултат е милитаризацията на интернационалните връзки - непозната като мащаби и също дълготрайна като вероятност. Като в на практика проект стигаме до парадоксалното изказване, че решенията в Европейски Съюз през днешния ден се взимат от НАТО.

Третата наклонност, която е детайл на процесите на глобализация, само че получи спомагателен подтик вследствие на войната в Украйна, е тази, за която Вие говорите и която може условно да бъде наречена „ регионализация ”. Но регионализация, разбирана не като вътрешно развиване на съдействието в границите на даден район, в нашия случай – Балканите, а като външен по отношение на района взор към него като към „ окрупнена ” геостратегическа единица. В изискванията на война той даже стартира да попада в политическата терминология като вероятен спектакъл на военните дейности. 

Съвкупният резултат от въздействието на тези процеси върху района е, че в политически проект Балканите получават профила не просто на част от единия от главните субекти в този геополитически спор („ Западът ” в лицето на Европейски Съюз и НАТО – доколкото всички страни от района са или към този момент членки или имат ясно декларирани евро, а и евроатлантически амбиции), само че те са и обект на напън и опити за оформяне на сфери на въздействие.

- 2023 година стартира с една война, приключи с две. Колко дълго още силовите решения ще имат повече тежест от дипломатическите старания и до каква степен ще стигнат те?

- От много време насам ние живеем по логиката на войната. Дипломацията е инструмент на политиката. А политическият вектор сочи „ още война ”. Ако въпреки всичко има някаква светлина в тунела, то тя е обвързвана с събитието, че има съвпадащи червени линии за главните световни играчи: да не се стигне до пряк конфликт сред тях и световен спор и да се избегне нуклеарен случай.

- Безсилни ли са интернационалните институции да постановат мирни решения?

- Следвоенният международен ред ерозира. И това се отнася както за въздействието на Организация на обединените нации, по този начин и за заобикалянето на интернационалното право. Което непосредствено води към въпроса „ би трябвало ли Организация на обединените нации да се реформира? ” Отговорът, естествено е „ да ” – тъй като светът е напълно различен, с изменени правила, салда, съответствие на силите. Отговорът на идващия въпрос обаче, „ може ли Организация на обединените нации да се реформира? ”, е „ не ”. Или най-малкото – не в този момент. Защото с цел да бъде една интернационална организация универсална, тя би трябвало да бъде общоприета, а не наложена. А през днешния ден липсва не просто желанието, само че и наложителния инструментариум за реализиране на договорености – взаимното доверие и разговорът. Горчивият исторически опит сочи, че преди да стартира Втората международна война на процедура се разпада Обществото на народите – т.е. отпадат разпоредбите и светът се господства от силата. Затова през днешния ден съхраняването на системата на Организация на обединените нации е основният поръчител за бъдещото спокойно развиване на света.  

- Кои са политическите сюжети, които ще следите с нараснало внимание и с най-силен интерес през 2024 година?

- Естествено преди всичко това са войните в Украйна и Близкия изток.
По отношение на Украйна: януари 2024 година наподобява доста друго спрямо януари 2023 година Тогава отговорът, който ние, НАТО и Европейски Съюз, давахме на въпроса за края на войната звучеше като „ война до победа ”. Като имахме ясно определение за успеха – изтласкване на съветските войски от окупираните територии. Знаехме и по какъв начин ще се реализира – с повече оръжие. Бяхме наясно даже по кое време това ще стане – през есента, след завършването на украинското контранастъпление. Днес въпросите са повече от отговорите. Целта е да не позволим Украйна да загуби. Не можахме да доставим обещаните оръжия (включително оповестения милион снаряди), а и открихме, че това коства пари. Няма и времеви небосвод. 
Реално има два вероятни разновидността за развиване на спора. Първият – продължение на досегашния метод с модификацията – още повече оръжие. Вторият – преустановяване на военните дейности и прекачване на спора в политическото русло. Парадоксално, само че и двата водят към един резултат – заледяване на спора. В първия случай – военно, при продължаващи бойни дейности и релативно закрепена фронтова линия (нещо, което аз назовавам „ горещо заледяване ”). Вторият – започване на политически разговор. Нито един от тях автоматизирано не води до мир – както и до решение на проблемите. Но разликата в цената е голяма.

Войната в Близкия изток закупи своя ясна динамичност: Израел господства военно и губи политически. Всичко това  на фона на дълбока филантропична злополука в Газа. И в случай че след тази война най-сетне не бъде реализирано дълготрайно решение със основаването и признаването на самостоятелна палестинска страна от една страна и гаранции за сигурността на Израел – от друга, то войните в Близкия изток ще продължат от време на време да се възпроизвеждат както и до момента. Защото всяко ликвидиране на палестинец или израелец в този момент радикализира десетки други за години напред.

Има и още един сюжет, който аз бих следил с изключително внимание. През миналата година станахме очевидци на поръчката на така наречен Глобален юг за превръщането му в важен фактор в интернационалната политика – най-видимо по време на срещата на Г-20 в Ню Делхи. Това е разследване на развиването на една към този момент няколкогодишна наклонност към образуването на самобитен не-Запад. Това не е анти-запад – тъй като не се предлага опция. Не е про-руски – тъй като макар, че не осъждат Русия и не поддържат глобите, множеството от тези страни дефинират войната като геополитически, империалистически конфликт. Става дума по-скоро за отменяне на западната доминация и напън в интернационалните връзки, за образуване на едни по-справедливи и по-благоприятни за страните от Глобалния юг правила, изключително в областта на стопанската система. Част от тези процеси стана и засиленият интерес и разширението на БРИКС.

- Да погледнем още малко по-далеч в бъдещето – каква очаквате да е Европа през 2025 година, в случай че Тръмп завоюва президентските избори, и каква ще бъде, в случай че Байдън и демократите се наложат още веднъж? 

- Може би фактически възможната промяна в Белия дом ще се отрази най-силно върху връзките на Съединени американски щати с Европа. В центъра на американската външна политика постоянно е стояла концепцията за одобряването на Съединени американски щати като международен водач. И в случай че има смяна, тя ще бъде в инструментариума, а не в задачата. А доколкото Тръмп вижда като предпочитано поле за постигането на тези цели концентрирането върху националното развиване на страната, съпроводено със мощна доза изолационизъм, то тогава още веднъж ще стартираме да си задаваме въпроси от вида „ Колко бездънен е Атлантикът, който ни разделя? ”. Което пък отново ще изведе на напред във времето въпроса за стратегическата самостоятелност на Европейски Съюз, т.е. за превръщането на Съюза в независим световен състезател.

- Съединени американски щати vs Китай – това ли ще бъде конфликтът на актуалното столетие?

- Има всички учредения да се твърди, че противоборството за световно водачество сред тези две страни ще дефинира динамичността на интернационалните връзки. Като то ще бъде първо, всеобхватно – към този момент освен в областта на стопанската система, търговията и вложенията, само че и в политиката, сигурността, интернационалните организации, и второ – дълготрайно, за десетилетия напред. От основно значение тук ще бъде дали то ще протича под формата на ескалираща борба, залагаща на силата, или като състезание, почиващо на общоприети правила. Засега всичко сочи към първата опция – с основен детайл Тайван.

- Преди началото на войната в Украйна Русия сложи изискването за връщане на конфигурацията на НАТО от 1997 година. Мнозина считат, че това е риск за България, в случай че Русия реализира военна победа в Украйна. Още повече, че войната се води за денацификацията на Украйна (според съветската версия), у нас пък се заприказва за фашизъм. Застрашена ли е България, съгласно Вас, господина Кючуков? 

- Не, България не е директно застрашена от войната. Спекулативни са и изказванията, че има заплаха за смяна на нейната геополитическа ориентировка и сложено под въпрос участието в Европейски Съюз и НАТО. Друг е въпросът, че България от дълго време не аргументира лични позиции и не формулира лични оферти в рамките точно на Европейски Съюз и НАТО, които да отразяват нейните национални ползи.

За страдание, не за пръв път се постанова да установяваме, че нашата външна политика в последно време се изчерпва до понятието „ преданост ” – което единствено по себе си допуска поддръжката за нещо, решено отвън нас.

И да, България няма учредения за лекомислие: поради общата ескалация на борбата в света, войните, бежанската и мигрантската рецесия, всички тези проблеми, които могат да намерят решение само посредством разговор.

- Когато стартира нашествието на Русия в Украйна, след близо 80 години мир в Европа, всички бяхме уплашени, уплашени. Сега тези страсти като че ли отминаха, като че ли войната е виртуална. Има ли риск да свикнем с войната. Или може би към този момент сме привикнали...

- Аз се багра, че връзката даже беше противоположна. След войните в някогашна Югославия ние последователно приехме войната в своето схващане не просто като факт, а като законен и допустим инструмент за разрешаване на интернационалните разногласия. И през днешния ден за жалост хората се трансфораха в цифри, а жертвите – в статистика. И аз непрестанно си задавам въпроса би трябвало ли всякога човечеството да претърпява апокалипсиса на войната преди да доближи катарзиса на мира.