Автор: Стивън Брайън, Asia TimesПрезидентът Дналд Тръмп в интервюта и

Автор: Стивън Брайън, Asia Times

Президентът Дналд Тръмп в изявленията и в предаването „ Truth Social “ прокарва концепцията, че Русия би трябвало да побърза и да подписа договорка за Украйна, преди Тръмп да наложи високи мита и други наказания на Русия, възползвайки се от нейните стопански проблеми.

За да ускори личната си позиция по отношение на безсмислието на войната в Украйна, Тръмп споделя, че Русия е дала над един милион жертви, а Украйна – осемстотин хиляди.

Посоченият от Тръмп брой жертви надвишава даже и най-смелите украински оценки за загубите на Русия. Официалният брой, за който Украйна упорства, че Русия е изгубила, е 812 670 души досега, до момента в който Украйна е изгубила 43 000 души, съгласно Зеленски.

Всеобщо знае се, че съотношението сред ранени и починали в Украинската война се движи 3 към 1, тъй че, в случай че следваме цифрите на Зеленски, Украйна е изгубила общо 129 000 души.

Тялото на съветски боец лежи до опустошен съветски танк в с. Сторожевое, Донецка област, 14 юни 2024 година

Не вярвайте на цифрите на Зеленски, защото украинските жертви са повече, в сравнение с той споделя.

И двете страни, несъмнено, показват погрешна информация за загубите. Руснаците въобще не дават никакви числа, до момента в който украинците мощно преувеличават съветските загуби, с цел да успокоят личната си аудитория и поддръжниците си от НАТО.

Най-достоверната информация за съветските жертви идва от организация, наречена „ Медиазона “. Това е съветска самостоятелна медия, която съветското държавно управление се опита да заглуши.

Изданието е гневно анти-Путин. Данните на „ Медиазона “ за „ доказаните съветски жертви “ сред 24 февруари 2022 година и 18 януари 2025 година са 88 726. Използвайки съотношението 3 към 1, общият брой съветски жертви става 266 178, или жестоко една четвърт от това, което сподели Тръмп.

Мнението на Тръмп за икономическата обстановка на Русия евентуално се основава на това, което му е казано от американското разузнаване. Изглежда той счита, че стопанската система на Русия е пред срив, което го кара да споделя на Путин да побърза и да подписа договорка, а в противоположен случай – да понесе последствията.

Западната преса е цялостна с истории, всяка от които споделя едно и също нещо: съветската стопанска система е в свободно рухване и в голяма рецесия. Тази „ тематика “ е съпроводена от репортажи за това, че Путин има проблеми вкъщи, че е гневен на икономическите си съветници и че изисква някаква смяна.

Всеки, който води скъпоструваща война, в която цената на националната валута е спаднала стремглаво, лихвените проценти са станали непостижими, а инфлацията е съвсем неконтролируема, естествено би бил обезпокоен и угрижен. Но това не значи, че Путин или министрите му са в суматоха, нито значи че съветското държавно управление е напът да се срине.

Повечето от тези публикации, бетонирани в западните медийни издания, не разполагат с източници. А даже и да имат някакви, те не са директни. Например, проукраинският „ Daily Mail “ оповестява, че Олег Вюгин, някогашен заместник-председател на Централната банка на Русия, споделя, че „ Русия, несъмнено, е стопански заинтересована  от договаряне на дипломатическо привършване на спора “.

До този миг най-хубавият неправителствен отчет, приближаващ от Русия, беше оповестен във „ Foreign Affairs “ от Александра Пропененко. Тя е стипендиант на „ Центъра „ Карнеги “ за Русия и Евразия “ в Берлин. Работила е в съветската Централна банка до началото на 2022 година. Нейното търдение е, че „ Путин към момента не е обезверен “ и че икономическата болежка няма да обърне обстановката в Украйна.

Тя написа следното: „ Проблемът за Запада е таймингът. Политическите водачи желаят войната да свърши бързо. Някои анализатори също по този начин допуснаха, че през идните месеци натискът върху Русия може да стане толкоз огромен, че Путин ще би трябвало да потърси излаз от обстановката, с цел да стабилизира стопанската система и да резервира властта си.

„ Но западните очаквания почиват върху погрешни догатки. Предизвикателствата за съветската стопанска система към момента не са толкоз остри, че да създадат забележителна разлика за войната в близко време. За минимум още една година Кремъл би трябвало да е в положение да защищити прегряващата си стопанска система от експлоадиране в пълномащабна рецесия. Вероятно Путин ще продължи да има запаси за поддържането на бруталната си капмания в Украйна, а може би и претекст да изчаква Запада “.

В момента Русия изпитва дефицит на работна ръка и цялостна претовареност. Обикновено за затруднената стопанска система са присъщи безработица, ниски заплати или липса на заплати, и дефицит на артикули, най-много потребителски. Русия има потребителски артикули, въпреки и вносни, а някои от родните артикули (масло и яйца например) са скъпи, само че без да липсват.

Санкциите откриха поле за Китай, а китайските артикули са по-евтини от западните – да вземем за пример колите. Няма подозрение, че войната способства за дефицита на работна ръка, само че е мъчно да се каже тъкмо какъв брой. Заплатите са високи и не престават да порастват.

Русия също по този начин е енергийно самостоятелна и може да контролира цената на горивата вкъщи, за разлика от Европа. На процедура, поради наложените над Русия наказания и поради не-дотолкова-тайното заличаване на съветските газопроводи (и изкуственото решение да не се възобновят договорите за директни газопроводи през Украйна), европейските стопански системи са в по-лошо положение от съветската, що се отнася до претовареност и дефицит и цена на силата.

Германия към този момент е в криза, само че Русия не е. Някои считат, че еврото – европейската валута – живее живот назаем. По-нататъшна икономическа ерозия в Германия и Франция може да повлияе върху цената на еврото.

Енергийната рецесия в Европа може да стане по-лоша, в случай че Русия реши да спре да доставя газ, нефт и втечнени горива, което значи, че Путин може да навреди на Европа доста повече, в сравнение с Тръмп може да навреди на Русия с нови наказания, данъци и други стопански ограничения.

Приливът от материали за съветската стопанска система и проблемите на Путин е част от сюжета на Байдън и сътрудниците му от дълбоката страна, градящи неправилната визия, че Съединени американски щати могат да провокират промяна на режима в Русия. Изглежда Тръмп поддържа тази политика. За злощастие, тя е контрапродуктивна, защото това единствено ускорява съветската решителност за довеждане докрай на Украинската война с победа.

Още по-лошото е, че това поврежда доверието на Москва към Тръмп, належащо за договаряне на завършек на войната. Тръмп пристигна на власт релативно свободен от връзки с политиката на Байдън и дълбоката страна. Той като че ли разбираше, че опитите да се завърши с Москва и Путин са контрапродуктивни и неинтелигентни. Тази позиция му даде преимуществото да поеме властта без никакъв външнополитически багаж от Байдън – нещо, което сега рискува да загуби.

Очакваният телефонен диалог сред Тръмп и Путин не се материализира, а Белият дом и Националният съвет за сигурност не направиха никакви съглашения за започване на разговор с руснаците. Причината е явна.

-----

Стивън Брайън е специфичен сътрудник на „ Asia Times “ и някогашен заместник-министър на защитата на Съединени американски щати, отговарящ за политиката. Тази публикация е препубликувана от бюлетина му „ Weapons and Strategy “ в „ Substack “ с негово единодушие.

Инфо: Asia Times

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова