Илиана Раева с емоционална изповед: Искаха да ме осиновят! Разкривам ви истината за прословутата обица на Наско в Америка
Автор: Стефан Ралчев, Блиц
Илиана Раева няма потребност от особено показване. Едно от златните девойки като състезателка по художествена гимнастика. Първата със личен клуб още при започване на 90-те години. След това треньор на ансамбъла ни, който изведе до международна купа в Монпелие през 2011 година. Президент на федерацията по художествена гимнастика и съществена движеща мощ в този спорт в последните години.
_568x720.jpg )
Потърсихме Илиана Раева със следните думи - желаеме да създадем изявление. Да бъде по-специално. В него няма да има нито един въпрос за гимнастика! в случай че ти не я споменеш в отговорите. И в действителност спазихме думата си - не я попитахме нищо за спорта, който я направи събитие. Няма въпроси за гимнастика, режими, тренировки, надпревари и медали. Нито пък за заеманата сега от нея служба.
Тогава защо? Илиана Раева приказва за детството си, за сестра си, за която обществената общност съвсем нищо не знаят. Шефката на федерацията по гимнастика приказва за родителите си, за баба си и дядо си, за прекарванията преди няколко десетилетия. Тема на диалог са още тематиката - пари, страхове и амнистия...
-Колко положително дете беше Илиана Раева? Ако има две графи – на положителните и неприятните деца, ти в коя щеше да попаднеш?
-Според думите на майка – малко! Според думите на баща – положително дете. Според думите на сестра ми извънредно дете (смее се). За графите - ами, и при едните, и при другите (казва го с усмивка).
-Разликата със сестра ти е 6 години. Беше ли от тези по-малки сестри, които досаждат на каките си?
-Бях най-ужасната дребна сестра, която може да съществува. Ужасно тероризирах сестра си. Роси е цялостен мой противовес. Изключително умерено, положително и чинно дете. Не създаваше никакви проблеми. Баща ми имаше танцов състав и и тя танцуваше в него. Беше кротка, дисциплинарана. Тя и останалите й приятелки се събираха в детската градина или градинката на учебното заведение, с цел да пушат цигари. Това към този момент като по-големи. Най доста обичах да вървя, да се укривам в храстите и да се появя изведнъж. Изнудвах я непрестанно. „ Или ще ми дадеш 50 стотинки, или ще те издам на мама “, споделях доста постоянно на сестра ми. Една от най-хубавите й приятелки неотдавна сподели по този мотив – тя беше най-ужасното дете, което беше с шест години по-малка от нас, а всички се плашехме от нея и стояхме спокойно. И един различен случай – сестра ми събираше приятелките си у дома да си приказват, към този момент имаха гаджета. А аз се криех зад дебелата завеса и седях, без да шавам, с цел да ги чувам. И като чуя най-голямата загадка, изскачах и виках - чух всичко, чух всичко и ще кажа на мама и баща. Тя тръгваше да ми се кара. И още веднъж я изнудвах - в случай че не ми дадеш еди какво си, няма да те издам. Любопитното е обаче, че в никакъв случай не съм я предавала за нищо. Имаше един сериозен случай, в който татко ми беше праволинеен към нея. Тя беше на ваучър и не се прибра в уречения час. Аз знаех къде е купонът и баща ме накара да го заведа, с цел да я прибере. Развеждах го из целия квартал – май беше тука, май беше тука... Накрая татко ми разбра какво се случва и че го смотавам и ме подгони. А аз виках: „ баща, не си припомням къде беше тъкмо “. В момента, в който пристигнахме на мястото, сестра ми ни видя от балкона. Прибра се и имаше заплашителен скандал. И тогава направих първия си сценичен очерк. Била съм на 13 години. Направих се, че получавам нервна рецесия от уплах, че примирам. Вкъщи потеглиха да викат спешна помощ. А всичко беше, с цел да покажа на татко ми какъв брой е неприятен и че е постъпил погрешно по отношение на сестра ми, задето й се е карал. Изправих цялата къща на нокти, че ми прилошава, че не мога да вдишвам. Уникално го изиграх. Включително дядо ми Илия, на който съм кръстена, тогава работеше в спешна помощ, се намеси и сподели на татко ми - виждаш ли какво направи, не би трябвало да се караш на децата.
-Спомена за дядо си Илия, чието име носиш. Имаше ли по-специална връзка сред вас?
-В един миг трябваше да предпочитам сред гимнастиката и немския, който ужасно ми вървеше. Учителка Добрева беше от остарял аристократски жанр и имаше родственици в Париж. Един ден пристигна у дома и искаше да ме осиновява, бях на 6 годинки. Това го споделям напълно съществено. Каза на татко ми и майка ми - аз ще я виждам ужасно, ще я връщам всяко лято. Тя е неповторимо будно дете, ще има ужасно бъдеще. Беше предложила неповторими неща на родителите ми. Тя ме обожаваше и към мен се държеше като към лична щерка. Естествено, родителите ми не се съгласиха да ме дадат (смее се). Когато в 5 клас трябваше да предпочитам сред гимнастиката и немския, избрах гимнастиката. След това учителката ми по немски ме виждаше на улицата и се обръщаше на другата страна и в никакъв случай не ми го елементарни това нещо. Дядо ми Илия, за който ме питате, също спря да ми приказва. Когато станах европейска шампионка обаче, пристигна пръв на аерогарата с букет цветя. И ми сподели – отлично, избра правилния път на дядо умното момиче. Това е най-великото нещо, което помня от европейската купа. Дядо, който се движеше с бастун и държеше букет цветя в ръцете си. Целуна ме и аз му се хвърлих на врата. Баба ми още от 4-годишна на всеки Илинден ме водеше на черква. И още от малко дете знаех цялата история на свети Илия.
Продължението четете ТУК.
Илиана Раева няма потребност от особено показване. Едно от златните девойки като състезателка по художествена гимнастика. Първата със личен клуб още при започване на 90-те години. След това треньор на ансамбъла ни, който изведе до международна купа в Монпелие през 2011 година. Президент на федерацията по художествена гимнастика и съществена движеща мощ в този спорт в последните години.
Потърсихме Илиана Раева със следните думи - желаеме да създадем изявление. Да бъде по-специално. В него няма да има нито един въпрос за гимнастика! в случай че ти не я споменеш в отговорите. И в действителност спазихме думата си - не я попитахме нищо за спорта, който я направи събитие. Няма въпроси за гимнастика, режими, тренировки, надпревари и медали. Нито пък за заеманата сега от нея служба.
Тогава защо? Илиана Раева приказва за детството си, за сестра си, за която обществената общност съвсем нищо не знаят. Шефката на федерацията по гимнастика приказва за родителите си, за баба си и дядо си, за прекарванията преди няколко десетилетия. Тема на диалог са още тематиката - пари, страхове и амнистия...
-Колко положително дете беше Илиана Раева? Ако има две графи – на положителните и неприятните деца, ти в коя щеше да попаднеш?
-Според думите на майка – малко! Според думите на баща – положително дете. Според думите на сестра ми извънредно дете (смее се). За графите - ами, и при едните, и при другите (казва го с усмивка).
-Разликата със сестра ти е 6 години. Беше ли от тези по-малки сестри, които досаждат на каките си?
-Бях най-ужасната дребна сестра, която може да съществува. Ужасно тероризирах сестра си. Роси е цялостен мой противовес. Изключително умерено, положително и чинно дете. Не създаваше никакви проблеми. Баща ми имаше танцов състав и и тя танцуваше в него. Беше кротка, дисциплинарана. Тя и останалите й приятелки се събираха в детската градина или градинката на учебното заведение, с цел да пушат цигари. Това към този момент като по-големи. Най доста обичах да вървя, да се укривам в храстите и да се появя изведнъж. Изнудвах я непрестанно. „ Или ще ми дадеш 50 стотинки, или ще те издам на мама “, споделях доста постоянно на сестра ми. Една от най-хубавите й приятелки неотдавна сподели по този мотив – тя беше най-ужасното дете, което беше с шест години по-малка от нас, а всички се плашехме от нея и стояхме спокойно. И един различен случай – сестра ми събираше приятелките си у дома да си приказват, към този момент имаха гаджета. А аз се криех зад дебелата завеса и седях, без да шавам, с цел да ги чувам. И като чуя най-голямата загадка, изскачах и виках - чух всичко, чух всичко и ще кажа на мама и баща. Тя тръгваше да ми се кара. И още веднъж я изнудвах - в случай че не ми дадеш еди какво си, няма да те издам. Любопитното е обаче, че в никакъв случай не съм я предавала за нищо. Имаше един сериозен случай, в който татко ми беше праволинеен към нея. Тя беше на ваучър и не се прибра в уречения час. Аз знаех къде е купонът и баща ме накара да го заведа, с цел да я прибере. Развеждах го из целия квартал – май беше тука, май беше тука... Накрая татко ми разбра какво се случва и че го смотавам и ме подгони. А аз виках: „ баща, не си припомням къде беше тъкмо “. В момента, в който пристигнахме на мястото, сестра ми ни видя от балкона. Прибра се и имаше заплашителен скандал. И тогава направих първия си сценичен очерк. Била съм на 13 години. Направих се, че получавам нервна рецесия от уплах, че примирам. Вкъщи потеглиха да викат спешна помощ. А всичко беше, с цел да покажа на татко ми какъв брой е неприятен и че е постъпил погрешно по отношение на сестра ми, задето й се е карал. Изправих цялата къща на нокти, че ми прилошава, че не мога да вдишвам. Уникално го изиграх. Включително дядо ми Илия, на който съм кръстена, тогава работеше в спешна помощ, се намеси и сподели на татко ми - виждаш ли какво направи, не би трябвало да се караш на децата.
-Спомена за дядо си Илия, чието име носиш. Имаше ли по-специална връзка сред вас?
-В един миг трябваше да предпочитам сред гимнастиката и немския, който ужасно ми вървеше. Учителка Добрева беше от остарял аристократски жанр и имаше родственици в Париж. Един ден пристигна у дома и искаше да ме осиновява, бях на 6 годинки. Това го споделям напълно съществено. Каза на татко ми и майка ми - аз ще я виждам ужасно, ще я връщам всяко лято. Тя е неповторимо будно дете, ще има ужасно бъдеще. Беше предложила неповторими неща на родителите ми. Тя ме обожаваше и към мен се държеше като към лична щерка. Естествено, родителите ми не се съгласиха да ме дадат (смее се). Когато в 5 клас трябваше да предпочитам сред гимнастиката и немския, избрах гимнастиката. След това учителката ми по немски ме виждаше на улицата и се обръщаше на другата страна и в никакъв случай не ми го елементарни това нещо. Дядо ми Илия, за който ме питате, също спря да ми приказва. Когато станах европейска шампионка обаче, пристигна пръв на аерогарата с букет цветя. И ми сподели – отлично, избра правилния път на дядо умното момиче. Това е най-великото нещо, което помня от европейската купа. Дядо, който се движеше с бастун и държеше букет цветя в ръцете си. Целуна ме и аз му се хвърлих на врата. Баба ми още от 4-годишна на всеки Илинден ме водеше на черква. И още от малко дете знаех цялата история на свети Илия.
Продължението четете ТУК.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ