Автор: Стефан Антонов за ГласовеСякаш някакъв дух или пък вирус

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Сякаш някакъв дух или пък вирус на безумието е овладял ръководещите партии и държавното управление. Откакто този парламент и кабинетът започнаха работа, концентрацията на гафове и неверни решения, може да се види и с окото на човек без никаква експертиза. Трудно е да се повярва, че партиите може да го вършат преднамерено, само че в последна сметка карат публиката да се чуди толкоз ли е некадърна новата власт, толкоз ли е неспособна да види какъв брой неуместно наподобява от страни, или всички до един са марионетки на Делян Пеевски, целящи да покажат на публиката, че в българската политическа галактика няма по-голям гравитационен център от него. 

При 24 милиарда лв. разноски за пенсии, анулацията на швейцарското предписание и отхвърли от плануваното повдигане на пенсиите, икономисва на страната към 400 милиона лв. или тъкмо един % от разхода. Това спестовност ли е? Не, не е никаква спестовност. Наречете го обръщение към пенсионерите „ пенсиите ви се подвигат от Асен Василев, вие не сте наш електорат. Ние подвигаме на  учители и служители на реда “. В главата на кой политически пълководец ще хрумне властта да ядоса една трета от гласоподавателите вечерта, единствено с цел да се отметне желанието си на сутринта. 

Кой политически водач ще търпи съветници, които го вкарват в сходна пакост и разрешават на Делян Пеевски, човек, за който от години се приказва, че е овладял партията на Борисов, да прави капитал от нелепостта и да наподобява на възрастния в стаята, който споделя „ платете на пенсионерите, както е по ангажимент “. 
Оплитането на държавното управление в бюджетната сфера надвишава гафа с пенсиите. В изпълнителната власт, а и партиите отвън нея, към момента си мислят, че са невъзможни невъзможните неща. Все едно човек да е по едно и също време от „ Левски “ и от ЦСКА. Да желаят невисок бюджетен недостиг и да мислят, че могат да го реализиран без повдигане на налозите и без угнетяване на икономическия напредък. 

Съчиняването на доходи с ограничения, които доколкото са тествани, са се провалили, единствено отсрочва признанието за краха на бюджетната конструкция. Това значи, че дълготрайните закономерности, които предопределят разноските и приходите, обричат фиска на хронични дефицити. Колкото по-рано стане ясно това, толкоз по-голям е шансът да се уточни отговорник и да се подсигурява, че той няма да има достъп до кормилото на обществените финанси в бъдеще. Обратно – да се лъже, че дефицитът може да се овладее без повдигане на налози и пенсии, оневинява Асен Василев. 

Последните дни гафове на Теменужка Петкова помогнаха на Василев даже да за наподобява като сериозен специалист. 

Как по този начин се случи, че болшинството от политиците не можаха да намерят верните думи, с които да успокоят обществото, че България няма да праща войски в Украйна. Някои заговориха, че няма да пращаме в зони на бойни дейности. Други, че няма да пращаме бойци на фронта. И двата израза всъщност не изключват изцяло български ангажимент. Как единствено президентът Румен Радев и Делян Пеевски откриха вярната форма на изложение, че български военни не би трябвало да се пращат изобщо на украинска територия, нито на фронта, нито в тила, нито като съдружници, нито като миротворци.  
Изборът на нови хора, с които да се попълнят регулаторите в болшинството от случаите замязя на блян да се трудоустроят и рециклират репутациите на негодници, които са се посрамили и професионално, и личностно. 

В региона, която проследявам най-отблизо – обществените финанси, сега се приготвя избор на нов състав и ръководител на самостоятелния фискален съвет. Институцията, която през предходната година усвои бюджет от 822 хиляди лв., а като изговаряне по плановете за три бюджета сформира общо 69 страници. Това прави работата на съвета да коства по 12 000 лв. на отпечатана страница. Най-тъжното е, че тези страници не са безсмислени. Докладите, като оценка за реалистичност на желанията написани в бюджетите са съответстващи и съдържат нужните рецензии. 

Защо обаче никой не се интересува какво е мнението на съвета? Защо съветът не дава конференции, когато има мнения по бюджета? Може би тъй като откакто направи единствената си сериозна строга и сериозна конференция, ядосаха ГЕРБ и повече не посмяха. Днес членовете му се демонстрират в медиите в персонално качество и разясняват толкоз необятен набор от тематики, тъй че фискалната политика се загатва надали не от обвързване. 

Надеждите, че в съвета може да влезе млада кръв, с готовност да раздвижи водите, вероятно да издигне функционалностите му, върна Десислава Калчева. Тя е единственият учен и академик в подготвяния състав на съвета, който е в дейна възраст и достиженията в правенето на икономическа просвета, не ѝ убягват. До нея ще застанат единствено политически фигури, без значение чии лобита ще надделеят за избирането им. Синът на ротния пълководец на един от водачите на партиите в обединението „ израсна “ от секретар и в този момент му се търси място като член на комисията. 

Смешно, само че единствено до момента в който разбрахме, че за ръководител на съвета се приготвя Симеон Дянков. Човекът, който Световната банка уточни с пръст и сподели, че е натискал чиновниците да подправят входните данни, тъй че заключенията на отчета Doing Business да се изкривяват. След като умишлено е подвеждал интернационална капиталова и изследователска област, ГЕРБ предлагат Дянков да оглавява институция, чиято работа е да прави проучвания и да разгласява заключенията им. 

Не му стига, че унищожи стопанската система на България и за интервала на ръководството си удвои безработицата. Дянков е рисков по тази причина, че когато имаше власт с прецизността на преследвач от видеоигрите не пропускаше да извади от играта всеки, който дръзнеше да го подлага на критика. Намали на половина бюджета на Комисията за финансов контрол, тъй като ръководителят ѝ Петър Чобанов няколко пъти разкри несъстоятелността на концепциите му. Закри Агенцията за стопански разбори и прогнози, която отхвърляше да валидира с наукообразни съчинения желанията му. Сега нейните някогашни чиновници се радват на пет и даже шестцифрени приходи в едни от най-големите проучвателен компании в света. Други приключиха магистратури и докторати в един от най-престижните университети на Европа и Съединени американски щати и вършат академична кариера. Излиза, че би трябвало да му благодарят за безобразието, че ги махна от организацията. 

Сега с най-голямата си безочливост, се завръща в България и пробва да овладее институция, която беше основана точно с цел да компенсира закритата от него Агенция за стопански разбори и прогнози. Кой ще има вяра на проучвания на звено, чийто началник е посочен като манипулатор на проучвания пред целия свят? Толкова ли няма свестни учени в тази страна, които да заемат мястото? 

Днес партиите не помнят, че до момента в който в министерствата е повече от обикновено да се поставят политически фигури, тъй като се организират политики, и се носи политическа отговорност. Да се запълват регулаторите с политически фигури може да се изясни единствено с налагане на свои хора, които да пълнят касички от услугите, които регулаторите ще вършат, като продължат да не работят по метода, който законът и публичните упования им вменяват. 

Когато Кирил Петков е обвинен за корист с власт, когато Лена Бориславова е обвинена за подправяне на документи, когато Денков и Василев оферират България дълготрайно да хариже водния капацитет на Арда, Места и Струма в интерес на Гърция, неуспехите на държавното управление няма да оказват помощ на „ Продължаваме промяната “ да възвърнат позиции. 

Когато Росен Желязков оглави кабинета мнозина си отдъхнаха с вяра, че най-сетне изпълнителната власт е поета от естествен човек, който схваща от държавна администрация има мъдрост да знае къде са границите на опциите му и да търси възобновяване на нормалността и стабилността. Срещу него не можеше да се каже неприятна дума, а държавното управление му се ползваше с отношение, сходно на това като към кабинета на Иван Костов в самото начало.  Очакванията от Теменужка Петкова бяха като от Муравей Радев. Никой не искаше чудеса, трябваше единствено да уточни вероятното и да не го пропуща. 

Вмешателството в работата на обособените министри и културата на Желязков да „ пази линията “, доста скоро трансфораха и него и министрите му в заложници на щенията на съдружните сътрудници. Самият Желязков наподобява ще стане жертва на способността си по натурален път и без целенасочени старания да засенчи Борисов, единствено тъй като е кадърен да води без да основава борба. Това е непростителен грях в политическа среда в която партийните водачи не желаят да носят отговорност, само че и не позволяват някой да блесне, вършейки работата, за която не желаят да дават отговор персонално. 

Мнозина пропущат да виждат какво става, когато известните измежду градската десница съперници на държавното управление – ПП-ДБ са в насипно положение, а кабинетът е саботиран от мандатоносителя и неговите сътрудници. Очертава се един облик, който стартира да се свързва с нормалността. Образ, който постоянно е подготвен да каже това, което болшинството желае да чуе. Образ, който не може да се асоциира с нито едно от днешните безумия. 

Накрая Делян Пеевски няма просто да обере протестния избор на недоволните, само че ще получи късмет и в случай че не повтори грешките на Борисов и останалите, които през днешния ден претендират да са систематични партии, „ Ново Начало “ може да се трансформира в един от сериозните политически играчи. Пясъкът в часовника на втория президентски мандат също понижава и няма да е по никакъв начин чудно, в случай че в края на това десетилетие политическият пейзаж се промени даже по-сериозно, в сравнение с с идването на ГЕРБ през 2009 година.