Симеон Дянков превърна Фискалния съвет в личен рупор. Предлага банков налог без правен статут
Автор: Стефан Антонов за " Гласове "
Симеон Дянков изиска налог върху свръхпечалбите на банките. Обслужва кабинета и трансформира фискалния съвет в бащиния
Не беше належащо кой знае какъв брой време, с цел да се види какъв брой пагубно ще повлияе Симеон Дянков на Независимия фискален съвет, за чийто ръководител го избра Народното събрание. Само седмица откакто „ Гласове “ оповести информацията, че Министерството на финансите пробва да си събере предплатено освен целия налог върху облагата за тази година, само че и за следващата година, някогашният финансов министър предложи това да стане с въвеждане на специфичен налог. Направи го по най-непочтения метод – изрази персонално мнение на институционалния уебсайт на съвета, без да го съгласува с останалите членове, трансформирайки по този метод съвета в политическа естрада, вместо в изследователска.
Действията му идват седмица откакто финансовото министерство, с посредничеството на Българска народна банка, се споразумя с банките да получи в задатък целия налог върху предстоящата облага за тази година. Това стана предходната есен, когато в пакета с данъчни закони се прокара и самодейност за облагане на свръхпечалбите в банковия бранш. За свръхпечалба се приемаше превишението на облагата на всяка банка по отношение на междинната ѝ облага от 2021, 2022 и 2023 година. Тежкото положение, в което се намира бюджетът през тази година, обаче кара Министерството на финансите да търси милиард и половина лв. от банковата система – сума, която надвишава в пъти предстоящата облага за тази година. Тоест, търси се предплатен налог за година, която още не е почнала – а може би и за 2027 година.
Това е сложило в патова обстановка комерсиалните банки, представлявани от Асоциацията на банките в България. Те се тормозят както за регулаторното им отнасяне след изплащането на тези огромни суми от балансите им, по този начин и от правната неустановеност, защото сега няма законодателна рамка, която да третира авансово внасяне на налози за незапочнали отчетни интервали. Тоест, притесняват се, че същият налог може да им бъде пожелан наново в бъдеще.
И до момента в който диалозите сред асоциацията и министерството буксуват, Симеон Дянков – в качеството си на ръководител на Независимия фискален съвет – предлага въпреки всичко да се одобри закон за облагане на свръхпечалбите. Като мотив той сочи, че подобен налог има и в други страни от Европейския съюз, и ползва информация под формата на таблица. Всичко това става посредством обява на формалния уебсайт на съвета, за която „ Гласове “ научи, че не е утвърдена на заседание на фискалния съвет и няма статут на рекомендация. Просто персонално мнение, оповестено на уеб страницата на публична институция.
Преглед в уеб страницата на съвета демонстрира, че е нормална процедура да се разгласяват текстове, които нямат нито реквизитите, нито дълбочината на проучвания. Кратки са – по няколко фрази – и на практика могат да се нарекат блог постове. Те нямат нищо общо с стимулираните мнения, които съветът би трябвало да приема след експертно правене и гласоподаване от неговите членове.
Проблемът е голям, тъй като институция, която би трябвало да бъде ориентир и коректив на държавното управление, се трансформира в блог за изява на негови членове. В случая е даже по-лошо, тъй като ръководителят на съвета употребява уеб страницата за политически изявления. Известно е, че най-малко един член на съвета – Любомир Дацов, някогашен заместник-министър на финансите – се е обявявал обществено срещу подобен налог още през ноември предходната година. Тогава той назовава самодейността „ доста рисков ход “ и в изявление за изданието „ Филтър “ декларира:
„ Самият факт, че се показва един обособен бранш, приказва доста неприятно за този, който го прави. Вътре в обществото се насъскват едни групи против други. Банките са трансмитерът в стопанската система. Не е нужно да си доста интелигентен, с цел да знаеш, че в случай че удариш главното зъбно колело в икономическата машина, може да не ти се случат великите хрумвания, които имаш под шапката си. Има голям риск да се забави финансирането и да бъдат ударени избрани браншове. Голяма част от Брутният вътрешен продукт идва с помощта на финансирането на семействата, което мощно ще пострада. Освен това банките ще бъдат принудени да вдигнат и лихвите. “
Дацов обаче има институционална просвета – не ангажира институцията, като изрича персонално мнение на нейния уебсайт. Ако бе сторил това, през днешния ден публиката щеше да се чуди какъв орган е този съвет, щом членовете му спорят с постове през неговия уебсайт.
На първо място фискалният съвет би трябвало да изготвя стимулирани мнения и рекомендации по отношение на бюджета, които да се одобряват с болшинство при гласоподаване от всички членове на съвета. Като изследователско звено фискалният съвет има пълномощията и задължението да изготвя проучвания. Те може да са авторски или групови и да се разгласяват, без безусловно да отразяват позицията на самия фискален съвет. По същия метод Българската национална банка поддържа серия с периодически и непериодични проучвания и изявления и го прави от десетилетие.
При фискалния съвет обаче не става дума за проучвания. В изявленията липсва пролог в тематиката, изтъкване на позиция, избор на методика и обсег на употребената литература, в чийто подтекст материята ще се преглежда. Публикацията няма нито научна, нито експертна стойност, която да послужи за взимане на решение. Призивът на Симеон Дянков да се обмисли налог върху свръхпечалбите не е проучване, а блог пост. Той съдържа пет фрази и таблица от осем реда. Няма разбор за положението на банковата система, за резултатите, които тя ще понесе, и за приспособяването ѝ към новата среда – което неизбежно ще се отрази върху лихвите и таксите за клиентите.
Това демонстрира остарелия недостатък в мисленето на Дянков: той не мисли за стопанската система, а единствено за бюджета. Няма проблем да я съсипе, стига да реализира мечтаното салдо. Именно по този метод, от 2009 до 2013 година, самоцелното гонене на уравновесен бюджет удвои безработицата и депресира стопанската система за петилетие.
Самият диалог какво е „ свръхпечалба “, дали банковият бизнес е станал прекомерно доходоносен, също не се е провел. Не се споделя дали нарастването на облагите се дължи на циклични аргументи, дали следва хода на стопанската система, или е резултат от картел. Просто се показва, че един нереформиран бюджет може да се закърпи, като се посегне на една по-тлъста крава.
Бягството от дълбочина в обявата ѝ придава политически темперамент и демонстрира блян да се улови моментът, а не да се отвори експертна полемика. Може би в случай че Дянков не беше закрил Агенцията за стопански разбори и прогнози, през днешния ден щяхме да забележим логичен разбор по въпроса, направен от държавно звено. Вместо това получаваме блог постове.
Това повдига и втори въпрос – дали ръководителят на самостоятелния фискален съвет работи под давление на държавното управление, или се пробва да се хареса на някого. Позицията му е изцяло в сходство със устрема на Министерството на финансите да реши действителен фискален проблем. Тя идва откакто точно ГЕРБ избраха Дянков за ръководител на фискалния съвет и, в нарушаване на процедурата, не позволиха при чуването му в Народното събрание да му бъдат задавани въпроси от медиите, изпратени по открит ред и в период.
„ Гласове “ се допита до три източника дали от Симеон Дянков е поискано да разгласява такава позиция. Ако това се удостовери, той ще бъде в нарушаване на член 4 от вътрешните правила на съвета, които не разрешават на членовете да одобряват инструкции от Министерския съвет, Министерството на финансите, Национален статистически институт, НЗОК и други. Източниците обаче не бяха безапелационни дали е имало консултиране или друга форма на интервенция от страна на финансовото министерство.
Всичко това единствено разпалва недоверието в обективността и независимостта на фискалния съвет. Особено откакто за негов ръководител Народното събрание утвърди Симеон Дянков – човек, посочен като уредник на операциите в отчета Doing Business на Световната банка в последните му две издания, поради които институцията спря да организира проучването. Така отсега нататък всички изявления на Независимия фискален съвет, до момента в който негов ръководител е Дянков, ще може и би трябвало да се преглеждат с едно мислено – тъй като се изготвят от организация, ръководена от човек, който към този момент е подвел интернационалната експертна общественост точно посредством проучвания, които би трябвало да са самостоятелни и справедливи.
