Автор: Стефан Антонов за ГласовеОтразяването на финансовите новини най-малко трябва

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Отразяването на финансовите вести минимум би трябвало да наподобява на „ Матрицата “, където съгласно избора на хапче човек може да научи истината или да продължи да си живурка. Точно такова обаче се оказа разгласяването на новината за четирите милиарда евро нови заеми, които България изтегли в понеделник. Малкото медии, които имат експертен потенциал да оценят станалото, го приветстваха; тези, които нямат, си избраха най-загубените коментатори, в това число Асен Василев – поради който България към този момент заплаща милиарди спомагателни лихви, тъй като той избягваше персонално да се нагърби с тегленето на заеми, когато моментът за това беше подобаващ.

Дали пък всичко станало около митниците не е довело до „ опитомяването “ на Василев?

Ето няколко критерия за оценка на заемите. Освен цената сама по себе си, за триумфа на емисия се съди по рисковата награда, която длъжникът приема да заплати на кредиторите си – вложителите, които записват облигации при първичното предложение. Тя се мери като разлика по доходността на новоемитирания дълг по отношение на някаква база, която се приема за безрискова. В предишното това бяха немските облигации. Сега това е така наречен лихвен суап за еврозоната. В Съединени американски щати това е лихвеният %, разгласен от Федералния запас. Тази разлика се назовава спред – от британската дума за „ разлика “, „ обсег “ или „ разпростиране “.

Спредовете по облигациите, които България емитира в понеделник, се образуваха след в началото препоръчани извънредно високи добавки от българското държавно управление. Когато преференциалните условия привлякоха интерес за над осем милиарда евро, банките-посредници започнаха кръгове от диалози с вложителите, приканвайки ги към договаряне за стесняване на рисковата награда (спреда).

При в началото препоръчан спред от 150 базисни точки за деветгодишния дълг – което е 1,5 процентни пункта над лихвения суап по съответната срочност за еврозоната – крайният реализиран спред е 125 базисни точки. Това е отбивка от 25 базисни точки (0,25 процентни пункта) по отношение на първичната оферта.

За 13-годишния дълг в началото страната предлага спред от 195 базисни точки, а в процеса на предоговаряне той се намалява до 175 базисни точки – т.е. отбивът е единствено 20 базисни точки.

Българското държавно управление и специалисти хвалят отбивката в размер на 25 базисни точки при деветгодишните облигации и от 20 базисни точки при 13-годишните. Според „ първичния екран “ – модел за оценка на Bloomberg – постигнатите отбивки са по-малки от тези, които други страни в района към този момент са постигнали. По данни на медията, Полша, Румъния, Хърватия, Черна гора и Албания реализират приблизително по 32 базисни точки рабат от първичните условия. И по-малкото стесняване, реализирано от България, е спомагателна награда за вложителите (аз го назовавам подарък). В това число са сложени страни като Румъния – пословична с фискалната си претрупаност – и Хърватия, чийто обществен дълг е два и половина пъти по-голям от българския като отношение към Брутният вътрешен продукт.

За съпоставяне, предходната година България реализира 135 базисни точки спред по седемгодишен дълг, а в този момент същият спред е по деветгодишни облигации. Привидно това е триумф, само че не се регистрира, че предишното лято, когато бяха издадени облигациите, на власт беше служебно държавно управление, бюджетът беше отпаднал и нямаше вероятности за участие на България в еврозоната. Обратно, през днешния ден преобладаващите упования – както в България, по този начин и на интернационалните пазари – са страната да бъде призната в еврозоната от 1 януари 2026 година. Това би трябвало да е позитивна вест за вложителите от еврозоната и, в случай че Министерството на финансите си беше направило труда да я комуникира, доходността щеше да е още по-ниска.

Облигационните излъчвания от понеделник са първите, пласирани без страната да организира така наречен роудшоу – поредност от срещи с евентуални вложители, които би трябвало да се сортират от банките-посредници. Именно в тези срещи финансовите министри и от време на време представители на Българска народна банка се стараят да показват България в най-хубава светлина, с цел да получат най-евтино финансиране. И най-често съумяват.

Освен че е претупало процедурите, Министерството на финансите е избрало и един от най-неподходящите моменти. България е първата страна от района, която излиза на дълговите пазари, откакто американският президент Тръмп афишира вносните мита и на процедура „ гази “ без изследване в рискови води. Моментът е несъответствуващ и поради предстоящото ново намаляване на лихвите от страна на Европейската централна банка, което би трябвало да се случи на срещата на Управителния ѝ съвет през май. Ако това се случи, то и базата, и спредовете биха се намалили поради общия оптимизъм, който новината би провокирала. И назад – в случай че няма намаляване на лихвите, надали би било проблем, тъй като това е продължение на статукво, което е добре познато на пазара.

Изборът за издаване на заемите в понеделник също е противоречив. Понеделниците са дни, в които няма нова информация, която да дефинира пазарните настроения, и заради това вложителите са внимателни и склонни да търсят повече. Справка демонстрира, че България е била единствената страна, предложила облигации в понеделник – при другояче задремал пазар.

Най-лошото при облигациите е снижаването на стандартите и упоритостите, което се следи в Министерството на финансите. От години не се влага в създаване на потенциал в Дирекция „ Държавен дълг “ и от нея не излизат специалисти, както в предишното. Въпросът не опира единствено до това дали България се движи със междинното показване на пазара, а дали реализира най-хубавото, на което е способна, с цел да спести запаси на данъкоплатците.

От през вчерашния ден в общественото пространство коментаторите въртят още една теза – че не са толкоз значими изискванията по дълга, а защо той се употребява. Това е доста неправилно. Такава връзка в никакъв случай не е имало. Тегленето на държавни заеми е технология. Изисква експертен метод от хора с подготовка и опит. На банките-посредници не им пука изключително дали заемите са преференциални, доколкото те си взимат контрактувания комисион. От подготвеността на експертите и политиците, които договарят държавния дълг, зависи не просто да получим финансиране, не просто цената да е близка до пазарната, само че да е ясно оттатък рационалното подозрение, че постигнатите резултати са най-оптималните.

Такава убеденост имаше в предишното. Днес – към този момент не.

Между другото, има един аршин до каква степен България е емитирала преференциална емисия. За да се образува доходността, книжата са издадени с рабат от номинала. След три месеца ще стане ясно каква част от облигациите са сменили притежателя си – което би означавало, че те са били продадени съвсем незабавно след придобиването. Ако процентът е забележителен, това значи, че цените, които България е предложила за записване, са били толкоз преференциално ниски за пазара, че вложителите незабавно са ги продали на вторичния пазар и са постигнали спекулативна облага. А в случай че огромен размер е попаднал в българските банки, това ще е риск от незабележим интерес към вътрешните излъчвания на ДЦК най-малко до края на годината.