България изтегли изгодни заеми за осем милиарда лева. Заради произволните дефицити на Асен Василев за първи път от 22 години теглим доларов дълг
Автор: Стефан Антонов за " Гласове "
Осем милиарда лв. нови заеми изтегли България в рамките единствено на днешния ден, излиза наяве от платформите за борсова търговия с финансови принадлежности. Заемите са облигационни, като към 5.8 милиарда лв. са изтеглени с разпространение на еврови облигации – емисия от 1.75 милиарда евро със срочност на обслужване осем години и още за 1.25 милиарда евро при срочност 20 години. Освен тях, за първи път от над двадесет години в историята на ръководството на българския държавен дълг България тегли облигационен заем, деноминиран в щатски долари. Номиналът на емисията е за 1.5 милиарда $ и период на обслужване 12 години, което е извънредно значима стъпка в дълговата политика на България.
Новината може да се приема със удовлетворение, доколкото са реализирани извънредно преференциални условия и това разрешава на България да реши непосредствените си проблеми, свързани с финансиране на очертаващия се бюджетен свръх недостиг за годината - над 3% по отношение на брутния вътрешен артикул (повече от 6 милиарда лева).
Критерий за триумф на една емисия е горницата (спред), с която доходността по нея надвишава междинната пазарна цена за евров дълг със същия период на обслужване. В случая, осемгодишната емисия е с превишение от 1.35 базисни точки (100 базисни точки вършат един процентен пункт), в случай, че облигации с по-ниска срочност - от 7.5 години, издадени от Асен Василев предишния ноември, реализираха спред 150 базисни точки.
Аналогично, доларовите облигации, които имат период на обслужване 12 години се пласираха при спред от 135 базисни точки по отношение на лихвата на Федералния запас по 12 годишния дълг в случай, че доларът е по-евтин от еврото и логиката е да се търси по-висока рентабилност. Спредът по 20 годишните облигации е 190 базисни точки, само че при тях няма скорошна емисия, с която да се вършат съпоставения. За последно страната пласира 20-годишни еврооблигации преди девет години, което прави резултатите несравними поради особеното макроикономическо положение на Бъллгария и положението на интернационалните финансови пазари.
Доходност или същинската цена на облигационните заеми се образува от лихвата, която длъжникът приема да заплати по дадена главница (номинал на облигацията) и действителната цена, по която пласира облигацията. Например, лихвен ваучър от 3% годишно, ще носи тази рентабилност, в случай че облигацията се придобие при цена 100% от номинала. Ако придобиването стане с отбивка от номинала, то доходността ще е по-голяма, тъй като лихвата ще се изплаща върху главница, която е по-голяма от сумата, която длъжникът действително получава. Обратно, при продажба над номинала, доходността спада, тъй като емитентът получава повече от номинала на облигацията, върху, която ще заплаща рента.
Повод за доста внимание
Изтеглянето на заем деноминиран в щатски долари, което се случва за първи път от ръководството на Милен Велчев и кабинета „ Сакскобургготски “ маркира повратна точка в дълговата политика на България. Досега към този момент две десетилетия водещ принцип беше да се търси дълг единствено в евро, тъй като и приходите на България – от налози или от европейски фондове са в евро и във валута, която е закрепена към еврото. Така валутният риск България да задлъжнее повече заради повишаване на валутата, в която дължи, се неутрализираше. До през днешния ден.
Доларовите облигации крият капацитет да основат за бюджета непредвидени разноски по обслужване на държавния дълг в бъдеще, в случай че доларът нарастне внезапно по отношение на еврото и лв.. Причина да се одобри подобен риск е диверсификацията на кредиторите. Сега български дълг имат и презокеански вложители, което е знак за европейските, че има кой да изкупува облигациите ни.
Подобен сигнал трябваше да се изпрати, тъй като съгласно дълговата тактика на министерство на финансите ще се нуждае от заемно финансиране за 36.4 милиарда лв. в идващите три години. Сумата е прекомерно огромна и без да се притегли оптимално необятен кръг от вложители България щеше да рискува извиване на ръцете, а в този момент обичайните купувачи на български облигации знаят, че има и други вложители, които са склонни да работят с България.
Ходът, въпреки сръчен и логически, отразява безобразната фискална политика водена от Асен Василев през трите му мандата, когато постоянно залагаше разгръщане на дефицитите. Залагаше и изтегляне на заеми, само че го избягваше, поради което единствено през 2022 година България изтегли заеми, по които ще заплати с милиард лв. повече до падежирането им.
Самият Василев самоуверено оферираше бюджети, включващи дефицити и нови заеми, само че когато ставаше дума за организация на аукцион на облигации, привличане на вложители и одобряване на престижа на България като дебитор, не подхващаше нищо. Така за миналите три години, в които работят неотменно бюджети, създадени от Василев и признати от „ Продължаваме промяната “, той персонално е изтеглил не повече от 25% от всички заеми, нужни за покриването на заложените дефицити. Сега пред министерство на финансите стои задача да прати ясни знаци към пазарите, че дефицитите в бюджетите за идващите години ще стартират да се свиват. Иначе и американските вложители няма да могат да ни спасят.
