Не само заплатите. Учителят трябва да си върне авторитета и властта в класната стая
Автор: Стефан Антонов за " Гласове "
Инсталирах си TikTok преди две години скоро след началото на руско-украинската война. Ако в Телеграм има канали за информиране, то в TikTok тече пропагандата. Ако човек следи деликатно ще види по какъв начин посланията еволюират с развиването на военните дейности. Но не за това става дума. Между каналите, които човек следи, логаритмите на обществената мрежа оферират за гледане живи включвания на консуматори. Другото в обилие са изявленията, които приветливи младежи (главно момчета) вършат със инцидентни минувачи, най-често младежи или хора в ранните си 20 години.
Млади хора, които занапред влизат в живота, вливат се в трудовия пазар и един ден най-вероятно ще имат деца, не разпознават фотоси на Цар Борис III, Пейо Яворов, крепостта Царевец, не могат да посочат две столици на България и демонстративно се гордеят с незнанието си. Да, във Facebook човек се излага пред приятелите си, а в TikTok пред целия свят. Живите предавания на консуматори в диапазона от девет до 16 часа идват от възпитаници и ученички в класните стаи. Някои се гримират, други си мажат филии с лютеница, трети скачат по чиновете.
Този следващ признак за деградацията ни като общество от дълго време стои някъде на рафта на съзнанието ми само със смешната си страна, защото нищо не мога да трансформира и няма смисъл да пробвам.
Преди две седмици си помислих, че това не би трябвало да се позволява да продължава, когато някогашен пиар на Българска национална банка (вярно от втория най-срамен интервал в историята ѝ, само че въпреки всичко някогашен пиар на БНБ) се причисли в обществената акция на едно семейство против Националната природо-математическа гимназия. Няма по какъв начин и не желая да съм съдия по разногласието, само че все по-необходимо става в учебното обучение да се вкарат нови политики. Такива, които да утвърдят престижа на учителите, тяхната власт в образователния час, само че също да подсигуряват, че възпитаници не се унижават, или дискриминират. А и да не позволяват родители да разиграват всички, до момента в който детете им не получи мечтаните оценки.
Как може да се реализира това? Навярно има доста способи. Но за какво не се ползват? Ако се слагат камери в класните стаи, които да служат като видео и аудиорегистратори, всеки противоречив случай ще може да се преглежда от способени органи при положение, че ескалира. Тези камери могат и би трябвало да са изключени от интернет, и да са предпазени от хакерски атаки. Достъпът до записите би трябвало да става с потребителско име и ключова дума и да се основава електронен запис за всяка смяна, която се прави – търкане или изтегляне. Стандартите за отбрана от външни намеси и основаване на аварийни файлове от дълго време са налице. Ще се откри и кой да ги внедри.
След всички покачвания на учителските заплати и компютъризацията на учебните заведения към този момент умерено може да се изиска от учителите да съхраняват резултатите от контролните, тестванията, есетата и другите форми на писмени изпити.
Изброеното няма по какъв начин да нарушава правото на персонално пространство и цялост, най-малко от житейска позиция. Ако има проблем от правна, той може да се позволи. Училищата са обществена територия. Децата получават просветителна услуга от страната. Учителите получават парите си от страната. Ако всеки си седи на чина, не си чопли по телефона, в случай че учителите не тормозят децата, не би трябвало да има никакъв проблем и записите ще се съхраняват някакво време, да вземем за пример до края на образователната година, след което ще се унищожават и това също може да се автоматизира, тъй че да се предотврати човешка интервенция.
Така или другояче същите деца, които родителите и обществото като цяло се чудят по какъв начин да защитят, сами се излагат с „ лайфове “ в TikTok, които може всеки да види. Да не приказваме, че камери ни наблюдават в градския превоз, по улиците, в банките.
Разликата е, че видеорегистраторите в класните стаи като тези в полицейските коли и на елеците на служителите на реда служат на по-висша цел - да се обезпечи правдивост. Веднъж когато по неоспорим метод може да се откри освен дали ученикът е квалифициран, само че и дали държанието му в класната стая прилича на нормите, учителите би трябвало да имат право и да гонят възпитаници от час в стаите за размисъл, в които да се прекарат оставащото време до края на образователния час или ден. Това също ще се записва и ще дава независимост на учебните заведения да подхващат следващи ограничения с такива възпитаници.
В последна сметка, и единствено едно дете да има във всяка паралелка, което желае да вземе от просветителната система, би трябвало да получи тази опция. Това е политика, която не води до съществени бюджетни разноски. Може да се осъществя на практика незабавно и да постави завършек на безобразията в класните стани, били те училищен или училищен. Най-после образователният час и класните стаи ще станат това, което сме привикнали да бъдат – място и време за обогатяване на културата, образуване на мислене и създаване на млади персони, които са готови за провокациите на живота.
Покрай договарянията за ново повдигане на учителските заплати се прокрадна и искане учителите да получават право на ранно пенсиониране. По наше време това щеше да звучи комично, само че през днешния ден може и да е правилно. Работата е там, че и милионери да станат, учителите няма да покачат познанията на децата, в случай че процесът на преподаване се смущава и те, както и учебното заведение са без инструментариум да дисциплинират проблематичните.
Учителските заплати не би трябвало да са отплата за времето прекарано сред пораснали бебета и самозабравили се пубери. Те би трябвало да са за преподаване на познания, умения и дарба за схващане и мислене. А това е невероятно без да се върне престижът на учителя и властта му да изпитва, прави оценка и отстранява проблематичните.
