Автор: Стефан Антонов за ГласовеДенят е девети април, годината е

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Денят е девети април, годината е 2010-та. Гранитната зала на Министерски съвет. Пресконференция дават министър-председателят Бойко Борисов, финансовият му министър Симеон Дянков и участва шефът на Българска национална банка Иван Искров. Тази другояче тържествена атмосфера се оказа въведения към новината, че Бълария се отхвърля да кандидатства за чакалнята на еврозоната – единствено осем месеца, откакто ГЕРБ образува първото си държавно управление и това се трансформира в цел номер едно на фискалната и стопанската ни политика като цяло.

Припомням това с цел да приготвя публиката за шокиращата аналогия с вчерашната конференция на премиера Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и транспортния министър Гвоздейков.
Половината трето тримесечие и цялото четвърто тримесечие на 2009 година минаха в орязване на бюджетни разноски с цел да се балансира бюджета и да покажем постоянни обществени финанси пред Европейската централна банка. Държава с обществен дълг към брутния си артикул от 14%, в условия на световна криза реши да си съсипе системите и да балансира бюджета си, макар, че бе във допустимо най-хубавата форма за осъществяване на класическа антициклична политика и намаляване на външните шокове.

Неграмотността на Дянков докара до там, че просто спря да заплаща на компаниите без да знае, че Европейската комисия и Европейската централна банка мерят бюджетното показване по различен счетоводен стандарт, който взима поради като разноски освен съответните заплащания, само че и издадените фактури, по които заплащане не е направено, а стои обвързване, което ГЕРБ просрочваха.
За да изясни кашата, в  която се намира Дянков сподели, че били открити контракти, крити по чекмеджета, които създавали отговорности за разноски. Това, което не можа да отговори на журналистически въпрос е по какъв начин по този начин тези чекмеджета са останали затворени осем месеца. Това, което не му се зададе като въпрос беше по какъв начин може през април да се оправдава с неща, за които е знаел през януари, когато обществено разгласи, че е спрял заплащанията, до момента в който компаниите не опростят част от претенциите си.

И в този момент се връщаме в съвремието – трети август, 2023 година, същата държавна зала, още веднъж министър председател и финансов министър се оплакват с тежкото завещание.

Премиерът Николай Денков изяснява, че държавното управление си е съставило управническа стратегия, само че тя е възпрепятствана от завареното тежко завещание по министерства от служебното държавно управление и даже имало „ пожари “, за чието „ гасене “ се отделял запас на министерствата и това щяло да продължи с месеци. Заради тях щели да произлязат тежки последствия върху стопанската система на страната. Имало явни управнически неточности и нарушавания на разпоредбите.

Като образец уточни, че служебното държавно управление не внася план на бюджет за 2023 година предходната есен, с което нарушило Закона за обществените финанси. Интересно Асен Василев съблюдава ли ЗПФ като върна закона за бюджет 2022, формиран от служебното държавно управление на Стефан Янев, през есента на 2021 година, единствено с цел да предложи собствен бюджет през февруари 2022 година. Който оцеля единствено четири месеца, преди да се наложи да се актуализира.

После пък държавното управление на Гълъб показало бюджет с недостиг, който в отношение към брутния артикул стига 6.4%, с помощта на повишени разноски и намалена приходна цел. В контрастност посочи, че неговото държавно управление и финансовият министър Василев са повишили задачата за събираемост с 4.1 милиарда лв.. 700 милиона от дял от БЕХ, 1.4 милиарда, в случай че дойдат от Плана за възобновяване и резистентност и два милиарда лв. спомагателни доходи за събиране от страната. Те, другояче, при предходното държавно управление, биха „ изчезнали от хазната “. По Плана за възобновяване и резистентност имало съществено закъснение, на промени и вложения, които е трябвало да с завършат до декември предходната година, били осъществени на половина. И по тази причина имало риск парите от проекта за възобновяване да не постъпят в бюджет тази година.

Както се споделя в рекламата: стига нелепости!

Нечестно е Денков, както и Василев, а и всички по веригата да се оплакват, че има пари под риск по ПВУ. Хората с естествена памет незабавно ще се сетят, че имаше и парламентарни диспути, и апели за предоговаряне на рамките на Плана за възобновяване и резистентност за да не се ползват строгите ограничения за зелени политики, които биха провокирали всеобщи уволнения в енергийни предприятия от въглищния бранш. Най-малкото това беше законно декларирана позиция от политически сили, към която държавното управление се отнесе отговорно. Това, че Денков и компания преглеждат ПВУ като доктрина и разчитат на парите, и за тях са подготвени на всичко, е техен проблем, с който никоя друга партия, или държавно управление не са длъжни да се преценяват.

Други водят друга политика, идват ПП-ДБ и ГЕРБ и стартират да водят своя политика. Това, че предходната политика им затруднява работа е нещо, за което би трябвало да си дават сметка още преди изборите през април, а не през днешния ден да се вършат на ударени. Това, че парите по ПВУ може да не дойдат тази година е риск, против който Асен Василев би трябвало да заложи буфер, а не да го калкулира самоуверено, когато споделя, че служебното държавно управление раздувало недостига. Ако тези средства не постъпят тази година, дефицитът автоматизирано се усилва с с 1% по отношение на Брутният вътрешен продукт и отива на 4%.

Когато Денков приказва за повишени разноски, той вероятно засяга държавните вложения, само че това не е пилеене на пари, а влагане в основаването на капацитет в българската стопанска система. Да, Политическа партия и предходната година не си извършиха капиталовата стратегия, а избраха да харчат спестеното за популизъм. Даже в един от предизборните си клипове ги нарекоха пари за обири, а в идващ дадоха обещание те самите да влагат 50 милиарда лв. – по 25 в Северна и в Южна България. Та, с какво им бодат вложенията на служебното държавно управление, в случай че по този начин или другояче ще влагат 50 милиарда. Оставяме настрани, че такава сума не е вложена от страната за миналите 10 години общо и няма по какъв начин да се случи в границите на един управнически мандат. Политическа партия също имат право да лъжат по избори. Но ние имаме право да помним и да им обръщаме внимание, че ги следим, когато се омотат в личната си мрежа от неистини, изхвърляния и постфактум оправдания, целящи да скрият общата непросветеност.

Относно последните два милиарда спомагателни доходи, за които Денков пита за какво не ги е възнамерявало предходното държавно управление и къде е щяло да ги остави, можем да му пожелаем да ги събере и тогава да демонстрира, че е било допустимо. За момента това са пожелания. Според мнозина неизпълними.
И отново имало сигнали към прокуратурата. И през 2010 година имаше. И каквото стана с тях, същото ще се случи и с вчерашните сълзи на държавното управление.

Междувременно бюджетът за месец юни завърши с остатък, оповестиха медиите. И до момента в който останалите чакаме какво ще се има в края на годината, държавното управление побърза да показа като триумф, това в действителност малко успехче. И като Дянков финансовото министерство пуска новинки за дребни успехчета и успехченца.

От нас зависи дали ще се хванем на същия номер. От тогава минаха единствено 13 години и би трябвало както естествената, по този начин и политическата памет към момента да не са избледнели. Ако обаче през 2009 и нелепостите на Дянков провокираха покруса в българската стопанска система, днешното повторение на представлението от девети април 2010 година е чист фарс. И в случай че не сме напълно деградирали като общество ще му покажем, че не може да ни сервира по още от същото.