Минчо Афузов: Сливен е град със забележителни спортни традиции и потенциал
Автор: slivenpost.bg
Минчо Афузов е измежду най-харесваните млади сливналии. Човек, потвърдил се в бизнеса, в политиката, в ръководството, само че най-много – с благородното си умеенето да сплотява, а не да разединява хората под Сините камъни. Сред по-малко известните биографични данни за към този момент някогашния регионален шеф, а в този момент претендент за кмет на Сливен, са, че е разпален ловджия и че като възпитаник съществено се е занимавал с баскетбол. Смята, че тези две занимания са го научили на дисциплинираност, екипност, непримиримост и поредност при следването на задачата. Убеден е, че спортът ще е едно от нещата, с които Сливен още веднъж ще се гордее.
– Г-н Афузов, състезателен град ли е Сливен? На кое бихте заложили като кмет – на професионалния или на всеобщия спорт?
– Разбира се, че Сливен е състезателен град, пионер в редица спортове като колоездене, битка, бокс, повдигане на тежести, акробатика, лека атлетика, футбол, алпинизъм, автомобилизъм… Причина за това съгласно мен е мощното икономическо развиване на града през съвсем целия ХХ век, довело до незабравим напредък във всички сфери. За спорта това е изключително отчетливо през 60-те, 70-те и 80-те години, когато огромната стопанска система на града основава извънредно положителни предпоставки за построяването на водеща за времето си спортна база, за локален протекционизъм във връзка с мощните сливенски спортове и елитни състезатели, за редовно разгръщане на всеобщия – работен и училищен, спорт.
Така, на фона на мощния всеобщ спорт, в Сливен се построяват бележити национални спортисти като Милко Димов и Илия Кръстев, Михаил Желев, Калинка Лечева и Стефка Спасова, Нураир Нурикян, Димитър Щилянов, Павел Шуманов, Павел Жеков и доста, доста други. Що се отнася до това дали професионалният или всеобщият спорт би трябвало да са приоритет за кмета на Сливен, несъмнено и двата вида спорт би трябвало да са в полезрението и протекцията на локалната власт. Защото на локално ново елитният и всеобщият спорт могат да съществуват единствено в интелигентна и далновидна симбиоза. Не може да има същински първокласен районен спорт без всеобщия. От друга страна, всеобщият спорт има потребност от образеца, от вдъхновението на елитните достижения. Но по-важното, което желая да отбележа е, че разногласието, като и културата, би трябвало да се държат надалеч от политиката.
Иначе рискуваме да създадем локална спортно-политическа върхушка, която в един миг да задуши цели спортове, да спъне способни и сполучливи спортисти, да задуши перспективни спортни гении. Както знаете, в моя предприемчив комитет има хора от целия набор на публичния живот, в това число видни сливенски спортисти и спортни деятели, и аз доста ще разгадавам на техните визии, хрумвания и препоръки в обл астта на спорта. Нашата стратегия за ръководство, която скоро ще стане обществена, планува основаването на Консултативен публичен съвет по проблемите на спорта, в който ще могат да вземат участие всички заинтригувани страни – спортни клубове и сдружения, Неправителствени организации, както и най-видните сливенски спортисти.
Целта на този съвещателен съвет ще бъде да се трансформира в мотор и коректив на политиката на локалната власт във връзка с спорта, само че най-много – постигането на равнопоставено отношение към всички спортове и клубове. А като една от най-важните му задания аз виждам основаването на една къса, ясна, подредена във времето стратегия за развиване и стимулиране на всеобщия училищен спорт. Според мен това е един от най-важните и огромните проблеми на града и общината – погубеният през последните три десетилетия всеобщ спорт. Дали този проблем е разгадаем? Мисля, че да, в случай че се впрегнат напъните на сърцати и стимулирани хора и в случай че, през преразпределение на държавни и общински средства, повече бюджетни пари бъдат ориентирани целево към възстановяване на спортната база на образователните заведения и опциите за спортуване в учебно заведение – по този начин както беше преди. Когато аз бях възпитаник, голяма част от учениците упражняваха разнообразни спортове в своите учебни заведения. Говорим не за стотици, а за хиляди тогавашни сливенски деца.
– Може ли Сливен да стане привлекателен център за влиятелни спортни събития – като част от позитивния имидж на Града по Сините камъни?
– Разбира се! За страдание, през последните години Сливен загуби позициите си на спортната карта на България в редица спортове: автомобилизъм, мотоциклетизъм, колоездене, футбол, лека атлетика, бокс, битка, повдигане на тежести, баскетбол, волейбол, алпинизъм, спортни танци и така нататък Мисля, че повода е в толерирането на едни клубове за сметка на други и в неналичието на цялостна концепция по какъв начин да се усъвършенства спортния рейтинг на града, а може би и в неумелата връзка с националните спортни федерации. За всичко това са нужни умения, целенасочени старания и доста положителни персонални контакти. За благополучие, в Сливен към момента има хора с огромен престиж в спортните среди, който може да бъде употребен за основната цел – връщането на престижа на Сливен като различим състезателен център в България. За мен и моят предстоящ екип е несъмнено, че градът ни и общината имат доста огромен, само че необработен състезателен капацитет – неповторими естествени и релефни дадености, прелестен климат, добра съществуваща и подлежаща на разширение спортна база, в действителност забележителни спортни педагози и треньори и Спортното учебно заведение „ Димитър Рохов “, несъмнено. Скоро ще имаме и хората, които могат да мислят в вероятност, способни да създават огромни планове и имащи волята да ги реализират вярно и транспарантно, да разпознават и поддържат положителните оферти и хрумвания и, в случай че щете, да мечтаят дружно със спортната общност на Сливен.
– Говорите за фантазии, само че вижте каква е картината сега: едвам прикривана инфраструктурна съсипия, труднопроходими, прашасали и трапясали улици, изсъхнали градинки, затлачени с шубраци и отпадъци речни корита, преливащи контейнери за боклук, избуяващи нерегламентирани сметища, на фона на някакви странни и съвсем неизползваеми велоалеи… Не е ли малко пресилено и нереалистично да говорите за привличане на елитни национални и интернационалните спортни надпревари? Кой би предпочел Сливен пред един доста по-уреден и благоустроен град – като Бургас, като Стара Загора, като Ямбол, в случай че щете.
– Нещата ще се трансформират! Но може би ще би трябвало да се подхващат някои радикални ограничения, една които ще бъде обзор на подписаните контракти за непорочност, благоустрояване, улично поддържане и осветяване, озеленяване. Във всички случаи, ще бъдат преразгледани настоящите планове на Община Сливен и тези, които към този момент са приключени, само че в гаранционен период, с оглед тяхното правилно осъществяване. Доколкото съм съумял да получа информация, в тези планове има много разминавания сред авансово заложените действия, цели и резултати, и действително осъществените. Например за новия парк „ Асеновец “ жителите питат кой би трябвало да поддържа и за чия сметка цялата засадена по плана растителност, която към този момент е в трагично положение.
Що се отнася до велоалеите, намирам за неуместно да се осъществя план за велоалеи, в случай, че следва разкопаване на града по толкоз огромен план като водния цикъл. С моя екип изрично ще преустановим практиката за правене на планове на парче, единствено с цел да усвоим едни средства. Убеден съм, че към днешна дата няма човек, който не е осъзнал нуждата от положително обмисляне, от ясна визия какво искаш да постигнеш. Без това няма по какъв начин да се получат смислени и трайни резултати. Така ще бъде и въобще с финансирането в община Сливен. Крайно време е то да се прави по ясни и транспарантни правила, и хората да са наясно какво и за какво е планувано да се прави, по какъв начин са разпределени общинските пари… Впрочем, знаете ли какъв брой е бюджетът на Община Сливен за 2023 година, какви доходи от локални налози и такси са планувани, по какъв начин се извършват те, по какъв начин се преразпределят? Това очевидно е някаква загадка, известна и понятна единствено за неколцина общински служители и за нашите локални избраници.
– Да се върнем към спорта. В каква посока съгласно Вас би трябвало да се развива спортната база на Сливен, с цел да се реализиран задачите, които посочихте – всеобщ спорт в учебните заведения, поддръжка за обичайните и модерните спортове, стимулиране на други атрактивни за младежите спортни занимания?
– Имаме доста хрумвания. На първо би трябвало да се заемем със съществуващата, само че западнала или неизползвана спортна база – Военния стадион, Колодрума, плувните басейни в учебните заведения, скейт площадката, спортните и фитнес оборудванията навън. Задължително би трябвало да се откри опция за създаване, реновиране и модернизиране на физкултурните салони на образователните заведения. Но, както споделих, за това ще разчитаме на първо място на хората, милеещи за сливенския спорт и за физическото здраве на младежите. Аз считам, че един зам. кмет с сектор спорт ще помогне за спортното развиване на града ни. Смятам, че Пламен Крумов би бил сполучлив за този пост.
– Жалко е, че Сливен два мандата беше ръководен от състезател, футболист, който обаче не съумя да вдигне престижа на сливенския спорт. Което приказва, че с цел да бъдеш сполучлив кмет, с изключение на спортни, би трябвало да притежаваш и цялостен комплекс от други качества.
– Това е по този начин! Спортът в действителност може да те научи на дисциплинираност, екипност, тактичност, неизменност, целеустременост. Но с цел да бъдеш кмет на един град като Сливен и на най-голямата по територия община в България, са нужни доста по-широка палитра от познания и опит, различен интелектуален небосвод.
Инфо: slivenpost.bg
