Автор: Славчо Нейков, експерт по енергийна политикаВ Парламента предстои обсъждането

Автор: Славчо Нейков, специалист по енергийна политика

В Парламента следва разискването на второ четене на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Според вносителите посредством него официално става транспониране на Директива 2014/61/ЕС по отношение на ограниченията за понижаване на разноските за разрастване на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, обвързвана със съчетаване на електронни мрежи с тези на други мрежови оператори. Съгласно плануваното в законопроекта определение на мрежов оператор (Параграф 1 т.3 от Допълнителните разпоредби) през призмата на енергетиката тук влизат енергийни сдружения от електроенергийния, газовия и топлофикационния сектори; настрана под определението попадат и сдружения, които ръководят железопътни и хидросъоръжения и други В тази връзка в допълнение би трябвало да се направи значимото конкретизиране, че законопроектът се отнася както до държавни, по този начин и до частни сдружения.

По-нататък ще изложа вижданията си единствено от позиция на енергийния бранш, въпреки че за мен те се отнасят в цялостна мощ и до другите упоменати сфери. Вече имах опция да направя това в коментар по законопроекта, изпратен до Народното събрание, само че има обстоятелства, които си коства да се посочат още веднъж, включително и от различен ъгъл.

Всъщност обстановката, останала непроменена още от първия несполучлив опит през 2016 година да се одобри подобен закон, може да се заключи накратко:

Закон в тази връзка е нужен, само че законопроектът е проблематичен

Предложеният текст наподобява напълно в интерес на телекомуникационните сдружения и напълно в ущърб на енергийния бранш. Във връзка с някои изказвания в парламентарните комисии при разискването му, че законопроектът бил координиран с електроразпределителните предприятия (нещо, което се оказа неточно), още веднъж наблягам, че на доктрина съгласно определението за мрежов оператор, той визира еднообразно и тях, и сдружения като НЕК, ЕСО, БУЛГАРТРАНСГАЗ, ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ, други топлофикационни сдружения, сдружения от системата на ОВЕРГАЗ и други

Намирам, че законопроектът страда от очевидни дефекти, които не следва да бъдат подминавани с лека ръка на фона на неговата значимост.

Законопроектът от позиция на метода към него

Първият акцент , който желая да направя в този подтекст, е обвързван с Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Това, което прави усещане е, че законопроектът е импортиран от народни представители, което единствено по себе си е изцяло законосъобразно от позиция на Конституцията (чл.87 ал.1). По този метод обаче се заобикаля детайлната съгласувателна процедура, планувана в границите на изпълнителната власт, при която секторните мнения могат да имат значително значение за рационализиране на плана на нормативен акт. В това отношение причини могат да бъдат черпени освен от Устройствения правиник на Министерски съвет и неговата администрация (чл.35 и др.), само че и от чл.76 ал.1 т.1 и 2 от Правилника за организация и активността на Народното събрание.
При подготовката на актове от страна на Министерския съвет, с които се хармонизира българското законодателство с европейското, с изключение на всичко друго се ползва и информация за сходство. Тази стъпка е пропусната в тази ситуация, защото от официална позиция съществуването на такава информация не е наложително при внасянето на планове от народни представители. За тях обаче е наложително нещо друго – да се уточни „ предстоящото влияние на законодателната самодейност върху съответни групи и публични връзки, както и употребяваните способи за тяхното идентифициране, като да вземем за пример - проучвания, публични съвещания, сравнителни разбори и други “, както и да се проучват разноските и изгодите (виж Приложение към цитирания текст). Този вид същностни разбори в по-голямата си част липсват към законопроекта за сметка на много общо изразените отзиви и констатации.

На второ място следва да се означи фактът, че някои формулировки в законопроекта наподобяват като опит за замяна на главен принцип, заложен в Директивата – става дума за нейния чл.3, който регламентира същността на засяганата материя, а точно правото на енергийни сдружения да преценяват дали да оферират на телекомуникационните сдружения достъп до своята физическа инфраструктура с оглед разполагане на детайли на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Законопроектът обръща това право в обвързване (чл 20 вр. член 15 и др.); правилно е, че в него са планувани учредения за отвод (чл.21 ал.1), само че като цяло формулировките в закона оставят чувството за права за едните и отговорности за другите, като главните права са за телекомуникационните сдружения (чл.17 ал.1 и др.) макар заложения експлицитен принцип на равнопоставеност (чл.3). За равнопоставеността ще стане дума още един път по-долу.
Важно е цитираните текстове да бъдат добре премислени с оглед отпадане на подозренията за смислова замяна, тъй като подобен метод надали би бил в унисон с правото на Европейския съюз – изключително в случай че си представим какво би станало при положение, че всяка страна-членка на Европейски Съюз го употребява съгласно вижданията си. Чл.288 от Договора за действие на Европейския Съюз доста ясно дефинира мястото на директивата и не планува благоприятни условия за такава самодейна интервенция. Статутът на директивата допуска еластичност за страните-членки във връзка с метода, по който да реализират заложеното в нея; това обаче не включва правото им да трансформират същността на наредбите по тяхно убеждение – а точно по този начин наподобява направеното от страна на вносителите на законопроекта. А текстът на чл.288 елементарно се свързва с чл.3 от Договора за присъединение на страната ни към Европейски Съюз и респ. с чл.5 ал.4 от Конституцията и чл.7а и чл.15 от Закона за нормативните актове, с цел да се очертае същностният проблем на потребления метод т.е. проблематичната му правомерност, подозренията към която следва да бъдат изцяло изчистени.

Извън обрисуваните нагоре аспекти си коства да бъдат посочени

И някои съществени акценти на законопроекта,

свързани с това какво и за кого ще бъде наложено като права и отговорности.

Ще стартира с това кой ще регламентира и управлява взаимоотношенията сред телекомуникационните и енергийните сдружения. Най-важните правила на подзаконово равнище се дефинират от отрасловия за телекомуникационните сдружения министър на превоза, осведомителните технологии и известията, който за задачата приема Наредба по отношение на методика на ценообразуване, като акцентът е върху разпределянето на разноските, само че за норма на възвращаемост неизвестно за какво не става дума (чл.3 ал.5 и 6). А при разногласия съдник ще бъде отрасловият за същите тези сдружения регулатор – Комисията за контролиране на известията (чл.81 и др.). За мен това опонира и на юридическата логичност, и на правилото на равнопоставеност, въздигнат от самия закон, за която към този момент стана дума. Получава се обстановка, при която, условно казано,

Иван и Драган се съдят, само че се оказва, че арбитър е бащата на Иван, който ще съди по правила, избрани от чичо му.

Да припомня, че законопроектът касае съвместяване на мрежи и трасета, свързани с съществена активност на енергийните сдружения, която е обект на лицензиране. Така законопроектът разпорежда на телекомуникационния регулатор да се произнася по въпроси, които са директно свързани с компетенциите на Комисията за енергийно и водно контролиране, и за които той надали е добре снабден от позиция на потенциал. Текстът обаче планува КЕВР единствено да даде мнение (чл.81 ал.4), освен това по въпроси, категорично предоставени на тази институция като подготвеност със специфичен закон.

В продължение на обрисуваното характерно схващане за равнопоставеност си коства да погледнем към това, което законопроектът планува като оперативни взаимоотношения сред телекомуникационните и енергийните сдружения. В тази връзка следва да се подчертае, че главното обвързване на енергийните сдружения е обвързвано с застраховане сигурността на доставките на сила. Законопроектът обаче им разпорежда още отговорности, включително и едно особено – при осъществяване на дейностите им те би трябвало да поставят „ дължима грижа “ във връзка с кабелната инфраструктура на телекомуникационните сдружения (чл.26 ал.3). По този мотив си припомням за затънали в преспите екипи на енергийните сдружения и през 2015, и през 2016 година, когато трябваше да работят бързо и в рискови условия, с цел да избавят и хора, и имущество, и бизнес – та точно да вземем за пример в такива условия, съгласно законопроекта, те би трябвало с изключение на да извършват главните си отговорности, да поставят и дължимата грижа за мрежи, които са напълно разнообразни от енергийните и от които те не са длъжни да схващат. А енергийните и телекомуникационните мрежи сигурно са радикално разнообразни от техническа позиция като условия към тях, от позиция на сигурност, сервитути и така нататък

И малко резюме

В допълнение към изложеното доста по-подробно документално мнение по законопроекта, ще подчертая че намирам същия за несъвършен най-много заради обстоятелството, че съществени негови разпореждания основават предпоставки за спорове и сред сдруженията, и сред институциите. В резултат на възможното му приемане в оферти вид вреди ще търпят на първо място енергийните сдружения, само че ще страдат и потребителите на услугите им.

Ето за какво намирам, че законопроектът следва да се преработи.