Автор: Славчо Нейков, експерт по енергийна политикаСпомен за проекта юбиляр

Автор: Славчо Нейков, специалист по енергийна политика

Спомен за плана юбиляр

През март 2018 се навършват 37 (тридесет и седем) години от решението на Министерски съвет, с което Белене е несъмнено за площадка на втората АЕЦ в България. Като се вземе поради фактът, че преди решението са оценени повече от двадесет благоприятни условия единствено за площадката, както и предхождащите го политически, стопански, механически и юридически разбори, умерено можем да приказваме за половинвековен празник на концепцията за АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “.

Така, един план официално е на масата на редица държавни управления към този момент 50 години - а какъв брой време още следва до някакво решение всъщност надали някой може да каже.

На този декор е разумно да погледнем още веднъж към ориста на плана през призмата на оповестените наскоро от Българска академия на науките два междинни отчета, които обаче са взаимно свързани и в този подтекст, както акцентират самите създатели, „ са предопределени да бъдат четени и употребявани в целокупност, а не отчасти и поотделно “ т.е.следва да се преглеждат като обединен текст. Всъщност, това е елементарно защитим метод, защото тематиката за АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “, която е акцент във втората част, следва да бъде обсъждана в подтекста на създадените в първата част аналитични посоки, свързани със стратегическото развиване на електроенергийния бранш.

Струва си да се напомни, че отчетът е квалифициран с присъединяване на няколко института на Академията и благодарение на привлечени външни екперти. Намирам това за значимо освен заради научно обоснованото класифициране на обстоятелства и условия в границите на оповестените повече от 350 страници. Основната причина е, че от страна и на изпълнителната, и на законодателната власт за този отчет се приказва надали не като за документ, който е най-важният за взимане на надлежно управническо решение по отношение на ориста на плана.

А това изобщо не е по този начин.

Елементарно препращане към отчета като претекст за някаква управническа стъпка с тезата „ ами по този начин споделиха от Българска академия на науките “ в тази ситуация не върви. Всъщност, тематиката за отчета и неговата роля следва да бъде сложена в два съществени подтекста – единият се отнася до него като без значение научно проучване, а другият – до метода, по който страната може да го употребява и за нейните отговорности в това отношение.

За оповестения отчет....

Основните детайли на обществения към този момент отчет бяха задоволително разисквани, тъй че изразените по-долу позиции не са свързани с повторение на конкретика от текстовете или от казаното до момента от други. Намирам за належащо обаче да подчертая няколко негови характерности.

Докладът самичък по себе си и в двете му оповестени елементи е освен забавен със своята изчерпателност на база на потребления теоретичен метод, само че несъмнено носи главните белези на тези ясно изразени индиферентност и обективност, които в съответния случай са повече от нужни.

Ако някой даже и преднамерено търси в текстовете позиция „ стройте “ или „ не стройте “ АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ ще бъде отчаян – в тази връзка главните разбори са върху проиграването на благоприятни условия от икономическа позиция без налагане на решения с експлицитното напътствие, че „ макроикономическите прогнози и проекции не са безусловни “. Успоредно с това са посочени и обстоятелства по отношение на позиции на ведомства, нормативни и софтуерни условия на интернационално, европейско и национално равнище и други Коректно са указани даже и другояче извънредно противоречиви позиции на държавни институции по основни въпроси (като например за съществуването на настояща оценка за влияние върху околната среда за проекта); в елементи се показват източниците на данни; прави се ретроспекция на осъщественото и така нататък

На базата на другите допускания са систематизирани и стъпки, и финансови модели, които са вероятни в границите на евентуалните решения по отношение на плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “. В това отношение обаче специалистите от Българска академия на науките още веднъж не постановат решения, а указват благоприятни условия въз основа многообразието от разновидности в метода, като стимулират същите с резултатите от своите калкулации за всеки един вид. Авторите са цитирали и доста съпоставения за сходни вложения в други страни, което в допълнение акцентира обективостта като водещо начало при работата им.

Друго, което прави мощно усещане, е че в действителност създателите са анализирали в елементи разнообразни благоприятни условия от позиция на редица официални условия на закона по отношение на вземането на решение, обвързвано със ориста на плана. Това, апропо, се отнася и до условията по чл.45 ал.2 от Закона за безвредно потребление на нуклеарната сила, който задължава министъра на енергетиката да стимулира свое вероятно предложение за създаване на нуклеарна централа с оценка на условия, които се отнасят към:

- нуклеарната сигурност и радиационната отбрана, въздействието върху околната среда и физическата защита;

- радиоактивните боклуци и отработеното нуклеарно гориво, които се получават вследствие на активността на нуклеарна централа, и тяхното управление;

- социално-икономическото значение от построяването на нуклеарна централа за страната или за обособени райони.

Първите две тематики са намерили своето място в отчета в подтекста на поставените пред екипа на Българска академия на науките задания с обективното указване на обстоятелствата. Въпросът за социално-икономическото значение от построяването на АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ не е бил обект на разбор – той не е част от заданието за работа, макар че за него ще стане дума по-долу.

Със сигурност има и ще има специалисти, които не споделят един или различен от посочените заключения, една или друга употребена методология или някоя интерпретация на представени обстоятелства. Това е повече от обикновено както в научните среди, по този начин и на равнище практикуващи, само че съществуването на такива разминавания във вижданията в никой случай не може да размени цялостното усещане за професионалното осъществяване на предоставените задания според заданието.

На фона на този метод намирам рецензиите към създателите за поръчково писане като повече от голословни. Многобройните образци за обективно отразяване на обстоятелствата и независимо обрисуване на опциите във връзка ориста на плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ в цялото им разнообразие изключват следването на спусната непозната воля. За страдание, по този мотив в един миг Българска академия на науките беше сложена в незаслуженото състояние надали не да се пази от клевети – оповестените материали обаче поставят ясна точка в това отношение.
Разбира се, това е по този начин най-малко за тези, които са ги прочели непреднамерено и в тяхната целокупност.

.... И за отговорността на страната при използването на отчета

Както към този момент споделих, ролята на отчета на Българска академия на науките следва да бъде ясно разграничена от ролята и дилемите, които стоят пред държавните институции във връзка образуване на управническо решение съгласно закона. Стъпките по търсенето на консенсусно решение по проблема АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “, подчертавано като цел неведнъж от представители на изпълнителната власт на най-високо равнище, са стъпки в вярна посока – въпреки че за мен постигането на подобен консенсус от ден на ден наподобява като фантазия. Същевременно нито отчета на Българска академия на науките, нито постигането на консенсус могат да заменят или да размият отговорността на указаните в закона държавни институции, които са оправомощени да приготвят и вземат съответните решения. Въпреки, че на държавното управление се постанова да компенсира предишни неточности, е значимо да не се натрупват нови такива.

В тази връзка следва ясно да се подчертае едно събитие - отчетът на Българска академия на науките, без значение от професионализма при правенето му, въплъщава единствено експертното мнение на неговите създатели. И това експертно мнение не може да се смята за държавна позиция, нито може да бъде превърнато в такава даже и с официализирано изказване, което препраща към него. Този отчет не може единствено посредством елементарното му позоваване да размени нито една от посочените нагоре оценки, изискуеми по Закона за безвредно потребление на нуклеарната сила, както и която и да е друга планувана по закон стъпка. И това е по този начин, тъй като отчетът, както към този момент споделих, не постанова решения, а излага обстоятелства и ги проучва в границите на редица условности и сюжети. Отговорност на способените институции е да оценят тези обстоятелства и да преценяват кои от тях могат да им послужат като основа за обосноваване на решенията им. Следващата стъпка и отговорност е тези институции да подхващат действителни дейности по подготовката и мотивацията на надлежно управническо решение, без значение какво ще бъде то.

Ето за какво от официална позиция написаното в отчета на Българска академия на науките може да съставлява значим ориентир, само че този отчет самичък по себе си не замества и не може да размени например оня стопански разбор, обосноваващ нуждата от нова нуклеарна мощ, който е очакван в закона, и подготовката на който е отговорност на държавното управление. Знак на тъждество сред двата документа не може да съществува нито от фактологична, нито от юридическа позиция.
Горното следва да се има поради и при огласеното желание за разискване на отчета на Българска академия на науките в границите на Парламента. Такова разискване може да има единствено осведомителен темперамент за причините на подготвилите го специалисти при създаването на другите сюжети за ориста на АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “.

Със сигурност обаче по-важно ще бъде вероятно парламентарно разискване на изискуемите по закон документи, свързани с решението за създаване на нова нуклеарна централа или за други стъпки във връзка плана. Тези документи следва да бъдат готови в границите на изпълнителната власт. От такава позиция наподобява по-логично, първо да бъде направен и показан този документален пакет, а аргументацията по отчета на Българска академия на науките да бъде употребена при потребност от мотивиране на позиции в него - другояче още веднъж ще се разпилява сила и ще се губи софтуерно време.

По мотив предишните и идни разисквания на отчета на Българска академия на науките има още едно събитие, което не би трябвало да се не помни, изключително в случай че се стигне до предложение за създаване на нова нуклеарна централа – това е публичното разискване, което се изисква по закон. Такова публично разискване единствено по себе си е официална юридическа причина за взимане на решение всъщност. Преди години персонално съм провел стъпките по такова разискване за АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ и дръзвам да настоявам, че процесът и по подготовката му, и по провеждането му нито е бърз, нито е елементарен. И то не може и няма да е върху отчета на Българска академия на науките, а върху това, което е подготвило държавното управление във връзка решението му за създаване на нова нуклеарна централа.

В подтекста на изложеното е належащо още веднъж да се напомни, че колкото повече време минава до окончателното решение за ориста на плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ – без значение какво ще е решението – толкоз по-големи ще бъдат вредите за страната ни. При това тези вреди ще са освен финансови, само че и такива, свързани с цялостното позициониране на България на районния и европейския енергиен пазар – този въпрос е директно обвързван с не по-малко значимата тематика за вопиющата към този момент потребност от обновена енергийна тактика.

Кратко резюме

Бих желал да подчертая мнението си, че е необходимо държавните институции към този момент да се концентрират върху стъпки, свързани с решение ориста на плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ по отношение на това какво и по кое време следва да се прави – и анализите в това отношение би трябвало да станат бързо, а не преди да са минали още няколко години. Подготовката и разискването на тези стъпки сигурно ще е по-ефективно, в сравнение с вниманието да се концентрира главно върху отчета на Българска академия на науките - последният обаче със своята мащабност и експертност може да обезпечи нужната обосновка на предлаганите дейности.

За структуриране и ефикасното следване на тези стъпки е нужна Пътна карта, чието обсъждане в Парламента би имало доста по-голямо значение всъщност. Безспорно такава пътна карта би била доста потребна и за формалната връзка както със заинтригуваните вложители, по този начин и съответно с Русия във връзка нужното подпомагане за ефикасната реализация на двата нуклеарни реактора без значение в каква тенденция.

Докладът на Българска академия на науките несъмнено се отличава с професионална направа и голяма информативна стойност. Той обаче може да бъде единствено репер за обосноваване на едно или друго деяние всъщност, само че не може да размени изискуемите по закон разбори, които следва да бъдат официално систематизирани и показани от изпълнителната власт с оглед обосновката на управническото решение за ориста на АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ - каквото и да е то.

За да не означаваме импровизирано и други кръгли юбилеи на плана.