Автор: Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика За новите –

Автор: Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

За новите – остарели отзиви....

От началото на 2018 тематиката за АЕЦ „ Белене “ още веднъж се разгоря. Към днешна дата в границите на един месец бяха проведени няколко събития по тематиката.

Така, на 25 януари в границите на съвещание на Парламентарната комисия по енергетика беше показан отчет на Виенския интернационален център по нуклеарна подготвеност по отношение на разбора на рисковете, свързани с плана и бяха направени редица експертни мнения.

На 20 февруари беше извършено събитие, озаглавено „ Обществено разискване на тематика „ Изграждането на АЕЦ “Белене “-целесъобразност, други възможности, стопански модели “. Събитието е проведено от Българския енергиен и минен конгрес. Странният факт, че то е проведено в постройката на Народно заседание, в случай, че Парламентарната комисия по енергетика категорично се разграничи от него, се добавя от две отчетливи условия - очевидно преобладаващите отрицателни отзиви във връзка с плана, изразени по време на полемиката, и отсъствието на БУЛАТОМ.

На 25 февруари Партия „ Алтернатива за българско възобновление “ провежда спорен конгрес под заглавието “АЕЦ “Белене “ – ключ към сигурността и развиването на България “, на който преобладаващите отзиви за плана бяха мощно позитивни.

.. за формалната страна на нещата и...

Всъщност, това, че има съперници и поддръжници на АЕЦ „ Белене “ не е ново. Плурализмът на експертни отзиви е повече от потребен. Лошото е, че в целия коментарен развой липсват тези, които са оправомощени да вземат решения. Фактът, че представители на държавни институции са участвали на някои от тези събития, на процедура не значи нищо друго също така, че са чули някой и различен мотив.

А е повече от неотложно точно страната да изрази желанията си от настояща позиция – каквито и да са те – посредством своите надлежно способени институции. В тази връзка ето една частична ретроспекция, която илюстрира административно-институционалната неразбория по тематиката АЕЦ „ Белене “ към днешна дата.

На равнище „ Парламент “ в границите на по-малко от година се одобряват две значими решения, свързани с тематиката. На 7 юни 2011 година в Дъждовни води 43 е оповестено Решение на Народното събрание, с което се приема енергийна тактика на България. В нея категорично е записано, че България ще отстоява развиването на нуклеарната си енергетика, включително и посредством построяването на 2000 мегавата нови нуклеарни мощности. Независимо от експлицитната конкретизация къде да стане това, от текста излиза наяве, че се засяга най-много площадката на АЕЦ „ Белене “. След по-малко от 10 месеца обаче – на 28 март 2012 година – със свое решение Парламентът към този момент „ Подкрепя дейностите на Министерския съвет на Република България за преустановяване построяването на Ядрена централа на площадка „ Белене “; в допълнение се разпорежда на държавното управление да изследва изискванията за създаване на парогазова централа на площадката, както и да „ извърши нужното за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “...

Всъщност, отвън преустановяване дейностите по АЕЦ „ Белене “ в на практика проект нищо друго не наподобява направено с някакви действителни резултати. В рамките на изпълнителната власт последните дейности са систематизирани официално посредством Решение на Министерски съвет № 1068 от 15 декември 2016 година по отношение на рационалното потребление на построената инфраструктура и материална база на площадката на АЕЦ „ Белене “, както и на добитото съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане.

Само че това е преди появяването на серия от аналитични материали, водещият от които несъмнено е създаването на Българска академия на науките по тематиката. Освен всичко останало, в този подтекст е логически въпросът за какво изпълнителната власт подхваща тези стъпки при съществуване на категорично решение на Парламента, обвързвано с преустановяване на плана АЕЦ „ Белене “.

Каквито и дейности да е подхванало или да подхваща държавното управление, те би трябвало да са в сходство с позицията на законодателния орган, който и по закон има експлицитни пълномощия при реализиране на държавната политика в енергийната област.

С други думи, в обобщение, сме изправени пред обстановка, в която строго официално:

- Парламентът има противоречащи си решения по тематиката АЕЦ „ Белене “;

- Правителството е упълномощило стъпки, част от които не наподобяват изцяло в унисон с фиктивен акт на Народното събрание;

- На експертно равнище се показват разнообразни отзиви по тематиката за нуждата и мотивираността на по-нататъшното създаване на АЕЦ „ Белене “, само че държавните институции не са изразили публично мнение, ползвайки който и да е от тези аргументи; а без тяхната позиция последващи стъпки както в юридически, по този начин и в капиталов проект са невъзможни.

...И за последния политически акцент по тематиката и стъпките в България

На този декор следва да се означи последно лансираното предложение, направено през вчерашния ден от премиера Борисов на капиталов конгрес за Западните Балкани – за преобразяване на плана АЕЦ „ Белене “ в балкански план с еврофинансиране. Както към този момент беше упоменато от някои медии, през годините сходен метод, въпреки и в различен мащаб и по други схеми, е бил обсъждан. Важното е обаче, че този акцент се слага още веднъж – освен това в радикално друга обстановка, обвързвана с други геополитически и стопански действителности, когато съответното му разискване има своите действителни предпоставки. Връзката с българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е забележима, само че поради продължителността на процеса не е определяща.

Реалистично видяно обаче, преди вероятно да се стигне до някакво политическо съгласие по тематиката на европейски и районно равнище, което в доста връзки може да бъде проблематично, е доста по-важно държавните институции да подхващат съответни стъпки във връзка плана АЕЦ „ Белене “ в България.

Независимо какво ще бъде крайното решение на държавното управление по отношение на плана, това, което е повече от неотложно да се случи бързо, е преди всичко Парламентът да преоцени формалната си позиция, изразена в решението му от 28 март 2012 година Без тази стъпка по-нататъшните ходове на изпълнителната власт и на политическо, и на юридическо равнище, ще наподобяват мощно атакуеми, а всеки евентуален стратегически вложител ще продължава съществено да се замисля за политическия риск.

Правителството от своя страна следва да излезе от ролята на въздържан наблюдаващ на разногласията сред специалисти – отчетите станаха доста, икономическите и механически причини „ за “ и „ срещу “ – също. В последна сметка държавното управление е това, което би трябвало да отсее за себе си съответните обстоятелства, да приготви план на позицията си с ясна пътна карта и да се обърне тогава към специалистите за мнението им.

По този метод може да се търси освен желаният публичен консенсус по отношение на ориста на плана АЕЦ „ Белене “, само че да се постави и точка на някои изцяло елементаристични тези, свързани с него - включително и тази за деленето на „ русофили “ и „ русофоби “, които от дълго време нямат нищо общо с действителността по развиването на един подобен стратегически обект.