Автор: Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика Наложително е държавните

Автор: Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

Наложително е държавните институции да се произнесат за по-нататъшните стъпки по плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ – неналичието на решение преди лятната почивка на Парламента ще отсрочи за следващ път въпроса за непредвидим период, а от това България единствено ще продължи да натрупа загуби

Последните изявления от предходната седмица на премиера Борисов във връзка АЕЦ „ Белене “ могат да бъдат систематизирани в два аспекта – припомняне на кардиналното схващане на държавно равнище за това какво не би трябвало да се чака от страната и редом търсене на динамичния метод за подкрепяне на възможната му реализация – само че при съблюдаване на авансово заложени условия.

За държавната рамка...

От икономическа позиция, с изявленията на премиера на най-високо държавно равнище още веднъж беше обрисувана ясно държавната визия, в границите на която ще се преглеждат идващите стъпки – главната характерност е водещата роля на пазарните правила при възможна реализация на плана. Потвърдената и неколкократно изразявана позиция е за отвод на държавни гаранции във връзка финансирането, както и за неприемане на каквито и да са задължения във връзка осъществяване на електрическата енергия като цена или количества.

По създание тази позиция има своята кардинална логичност, макар че страната има и предопределени функции в сходни планове. Както нормално, значими са детайлите – и упованията към тях нарастват както в границите на обществото, по този начин и от страна на вложителите. А появяването на детайлите е идна – според решение на Парламента от 2 март 20181, държавното управление посредством министър Петкова следва да показа съответни оферти, свързани с опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене “, включително и обособяване на активите и пасивите за плана в настрана юридическо лице. На тази база елементарно се стига и до връзка с анонса на премиера Борисов преди два дни за идно преразглеждане на решението на Парламента от 29 март 2012 година 2 - така наречен решение за мораториум върху плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “. Това наложено в публичното пространство название на решението не е изключително тъкмо, само че не това е значимото. Основното е, че анулацията на решението е дължима от дълго време – и една от главните аргументи за това е засилващият се интерес към плана от страна на бизнеса. Този интерес не е оригиналност, само че заради серия от фактори има нови измерения.

...За икономическата динамичност в народен и районен проект

Без да влизам в елементи, мисля, че си коства да напомним в този подтекст неколкократните демонстрации и на съответен, и на кардинален интерес през годините към плана АЕЦ БЕЛЕНЕ от одобрени вложители и от запад, и от изток, а в последно време – и от още по на изток. Паралелно със заявявания на кардинална основа инвеститорски интерес, страна-член на Европейски Съюз (Унгария) показва в действително време по какъв начин могат да се търсят и намират модерни и гъвкави форми за финансиране на нуклеарни планове (Пакш 2), освен това в цялостно сходство с европейските условия.

Икономическите оценки във връзка плана и изобщо във връзка бъдещето на нуклеарната енергетика имат и същностна аналитична основа, която единствено от началото на 2018 година е представяна неколкократно и от национални, и от задгранични структури – такива са Българска академия на науките, Виенският интернационален център за нуклеарна компетентност3,базираният в Лондон Институт New Nuclear Watch4 и други Независимо от някои разлики, аналитичните материали се концентрират върху ролята на нуклеарната енергетика като регистрират българските национални особености, само че ги преглеждат и в районен подтекст. Всъщност, тази роля е в основата на общото сред всички разбори - водещата обосновка е мощният акцент върху международните и европейски условия по запазване на климата и развиването на нисковъглеродна стопанска система, което за Югоизточна Европа се свързва и с предстоящ недостиг на електрическа енергия.

Тук обаче не би трябвало да се пропущат и серията от експертни оценки, включително и по посочените нагоре материали, които съдържат радикално противоположно виждане на плана АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “, като го считат за изцяло непотребен. В последна сметка това многообразие на позиции е в интерес на държавното управление за мотивиране на неговите изводи, които ще бъдат показани пред Парламента.

... И за нуклеарния акцент в районната енергийна политика

Анонсираната от премиера Борисов с повече елементи концепция АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ да се трансформира в районен план с търсене на европейско финансиране може да бъде обсъждана като част от цялостния акцент на България върху енергийното съдействие в Югоизточна Европа. Това е тематика, която надалеч надвишава рамките на последователно отиващото си българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. Не би трябвало да забравяме обаче, че тематиката – въпреки и единствено в общ проект - разумно може да откри място по време на полемиките в границите на идните през тази седмица събития от календара на председателството с фокус върху разговора със Западните Балкани за основаване на район на напредък, сигурност и съгласуваност по пътя към Европа, както и върху капиталовия му капацитет. Темата би се вписала естествено и по време на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани5. Тези благоприятни условия не са за подценяване, а и резултатите даже и от по-общото й споменаване или разискване сигурно ще бъдат потребни при аргументиране на държавната позиция, която се чака в Парламента в края на юни според визираното нагоре решение.

Няма време

Не се колебая, че министър Петкова и респективно държавното управление ще изпълнят в период предоставената от Парламента задача да предложат последващи стъпки по плана. На този декор се надявам, че и Парламентът ще бъде на висота, с цел да преодолее бързо вътрешнопартийните разлики в името на нужния народен консенсус по тематиката за бъдещето на нуклеарната енергетика в страната, включително и за идващите – към този момент съответни стъпки – по отношение на АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “. Независимо от законовите му пълномощия да вземе решение, от страна на държавното управление неведнъж се натъртва на потребността от подобен консенсус, което – от позиция на последствията за десетилетия напред - е и национално виновната позиция.

В тази връзка обаче следва още веднъж да се подсети мощно недооцененият и даже подценяван фактор „ време “ както за визията за бъдещето на нуклеарната ни енергетика, по този начин и съответно във връзка с АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ – пренебрегването на този фактор през годините носи единствено загуби, в това число заради несигурност или липса на своевременни решения. И в случай че преди се намираха оправдания, свързани с липса на разбори, неизяснени ползи, мъгляви геополитически съображения и други, в този момент нещата наподобяват в действителност разнообразни – както от позиция от показаните експертни оценки, по този начин и от позиция на деклариран интерес. Като база за решение те се допълват и от насъбрания в други страни опит, и от по-мащабни трендове в международната и европейска енергийни политики, в това число и обостреният фокус върху тематиката за запазване на климата.

Така че времето за мислене, наподобява, изтече и институциите следва да поемат навреме своята отговорност.

-----------------------------------------------------------------------

1 http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/77987

2 http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/13936

3 http://www.vincc.at/

4 http://newnuclearwatch.eu/

5 file:///C:/Users/15072017/Downloads/CALENDAR_EVENTS_VERSION_02_MAY_2018.pdf