Сиймур Хърш: Нетаняху доведе Израел до морален срив, за да спаси себе си, но загуби армията и света
Автор: Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com
Политическата рецесия на Нетаняху
Израелският министър председател е изправен пред възходяща съпротива в чужбина и нова опозиция в личните си военни редици
Покойният Аба Ебан – ерудираният израелски политик и посланик, който е бил министър на външните работи от 1966 до 1974 година – го сподели най-добре преди десетилетия: „ Историята ни учи, че хората и народите се държат умно едвам когато изчерпят всички други други възможности. “
Ебан умря през 2002 година на 87-годишна възраст. Ако беше измежду живите през днешния ден, щеше да бъде изумен да узнае, че министър председателят Бенямин Нетаняху – който, подкрепян от религиозните екстремисти в страната, е довел Израел до ръба на моралната бездна – към момента не е завършил с убийствата и гладуването на палестинците.
Последният му ход, разгласен предходната седмица в изявление за Fox News, е проект за слагане на цялата Ивица Газа под контрола на изпитващите тежко напрежение Израелски отбранителни сили (ЦАХАЛ). Около 2,1 милиона оживели поданици на Газа биха били преместени в три към този момент разкрити планувани лагера за преселване по брега на Средиземно море в Газа, които биха били охранявани и снабдявани от претрупаните елементи на ЦАХАЛ, поемащи краткотрайно надзор над цялата територия.
Началникът на генералния щаб на израелската войска, генерал-лейтенант Еял Замир, поел поста през март, неотложно възразил против новото предоставено задание. Той изтъкнал изтощението и физическото положение на постоянния и аварийния състав на армията, огромна част от който е на работа – с спирания – в задачи, продължаващи по 40 седмици и повече. Генералът ясно декларирал, че поверяването на грижата за оживялото население на Газа на претрупаната войска е невероятно.
Нетаняху отстъпил, може би частично тъй като една секта от религиозните фанатици, които го крепят на власт, има вяра, че молитвите, а не ЦАХАЛ, ще пазят Израел. Авторът е бил осведомен, че израелското разузнаване е споделило с Вашингтон местоположението на останалите живи заложници: те се държат в комплекс от тунели, които още не са били обстрелвани. Смята се, че в един комплекс в Рафах, в южната част на Газа, се намират най-малко 10 заложници в сериозно здравословно положение. Подобен комплекс се намира в тунелите под град Газа. Смята се, че общо до 22 души – доста от тях военнослужещи на ЦАХАЛ – са към момента живи, само че гладуват и имат незабавна потребност от здравна помощ. Пълномащабна избавителна интервенция във всяко от тези укрития може да приключи с сполучливо освобождение или с мигновена гибел както за заложниците, по този начин и за похитителите от „ Хамас “.
Израелското разузнаване също счита, че в случай че бъдат убити пазачите на „ Хамас “, ще стане на практика невероятно да се открият телата на трийсетте убити заложници, защото единствено тези пазачи могат да заведат ЦАХАЛ до тях.
Светът, шокиран от жестокостта и триумфа на нападението на „ Хамас “ против Израел през ноември 2023 година, реагира постепенно, до момента в който Израел не направи никакво изпитание да разграничи враговете си от елементарните поданици на Газа. Денем и нощем бомбардировките на израелските военновъздушни сили унищожаваха домове и жилищни блокове, трансформирайки всички поданици на Газа – в това число дами и деца – в цели. Само след няколко месеца против израелското управление бяха подадени обвинявания в Международния углавен съд, който през 2024 година издаде заповеди за арест на Нетаняху и други израелски водачи. Чистата вода и храната ставаха все по-трудно налични в Газа, както и лечебните заведения и клиниките.
Голяма част от света не осъзна мащаба на унижението и разрухата, наложени над Газа, до момента в който в последните месеци медиите не разпространиха необятно фотоси на измършавели майки и деца. Растящото интернационално отвращение и митингите породиха политически напън върху ненадейно отслабения министър председател, който обезверено се нуждае от поддръжката на религиозната твърда десница в Израел. Тази група е надълбоко разграничена сред твърдолинейните заселници, които желаят да завземат Газа и Западния бряг, и ултраортодоксалните, които преглеждат ционизма на заселниците като световна интервенция в Божия проект за евреите.
Нетаняху бе упрекнат през 2019 година в корист с доверие, рушвет, машинация и корупция. Беше заставен да се откаже от министерските си постове, само че остана министър-председател. Сред съответните обвинявания е приемането на над 200 000 $ в персонални дарове за него и брачната половинка му, в това число екзотични виновност и пури. Много от тези дарове пристигнали от Арнон Милчън – авторитетен холивудски продуцент по това време, който се облагодетелствал от законодателство, прокарано от премиера в Кнесета.
В отговор Нетаняху се опита през 2023 година да ограничи пълномощията на правосъдната власт, изключително на Върховния съд. Сред многото му несполучливи оферти бе и това Кнесетът да може да анулира правосъдни решения с нормално болшинство. Една-единствена гласова преднина би могла да го остави на поста и отвън пандиза. Той настоя и за законодателство, даващо на неговия офис водеща роля при назначението на съдии, в това число за Върховния съд. Тези начинания доведоха до седмични митинги в Тел Авив, в които стотици хиляди виждаха опасност за независимостта на правосъдната власт. Нито едно от явно самоцелните му оферти не стана закон, а сполучливите улични демонстрации бяха възприети от мнозина като повратна точка в израелската политика.
След офанзивата на „ Хамас “ на 7 октомври 2023 година Нетаняху беше решен да продължи войната за възмездие и след средата на 2024 година, макар че израелски военни анализатори и западни разследващи служби към този момент смятаха, че тежко бомбардираната командна конструкция на „ Хамас “ е изгубила дарба да работи като военна организация. Обявената от Израел цел – да бъдат убити всички членове на „ Хамас “ – се смяташе за невъзможна. Днес се счита, че „ Хамас “ разполага с 3 до 5 хиляди бойци, доста от тях едвам навършили младежи, въоръжени с револвери и подготвени да отмъстят за гибелта на родители и братя и сестри.
Мнозина в Израел считат, че с поддръжката на Джо Байдън и Доналд Тръмп Нетаняху е направил страната по-сигурна посредством бомбардировките на военновъздушните сили на Израел в Сирия, Ливан, против „ Хизбула “ и в Иран. Решението на Тръмп да бомбардира нуклеарните обекти на Иран също се възприема като изгода за сигурността на Израел.
Но Америка и светът от ден на ден реагират с смут на страданията на палестинците, а доста авторитетни западни публични лица и коментатори към този момент се причисляват към интернационалния хор, който от месеци назовава войната на Израел геноцид.
Докато Нетаняху се придвижва все по-вдясно и отвръща взор от засилващите се блокада в Газа и на Западния бряг, продължаващите бомбардировки и преместването на оживелите поданици на Газа от един палатков лагер в различен срещат възходяща съпротива по света.
Една опция е военачалник Замир да стартира да лишава от премиера контрола върху войната, виждайки персоналния му интерес да я удължава. Замир може да заключи, че няма метод да се завоюва тази война – с изключение на с избиването и гладуването на всички в Газа – което е невероятно, поради възходящия смут, с който светът следи разрастващото се злочинство.
Инфо: seymourhersh.substack.com
