Автор: Симеон Миланов, Pogled.Info– Здравейте, уважаеми зрители! Вие сте с

Автор: Симеон Миланов, Pogled.Info

– Здравейте, уважаеми фенове! Вие сте с Поглед.инфо. Аз имам достойнството да поздравявам в нашето студио професор Дарина Григорова, историк, експерт по история на Русия от Софийския университет. Здравейте!

– Здравейте!

– Професор Григорова, няма по какъв начин да не стартираме днешния ни диалог с по този начин нашумялата тематика, която несъмнено разделя българското общество. Може би и това по-късно да споменем дали разделя обществото или разделя обществото и част от елитите в България точно тематиката за паметника на Съветската войска. Защо в този момент взеха решение да посегнат на паметника? Това решение подбудено ли е от предпочитание да се издокарат управляващите пред геополитическия сътрудник, или може би да сплотят електората си, или от някакъв боязън даже?

– Първо, това е извънредно и единствено българска отговорност за това вандалско решение.

– Тоест не смятате, че посолството…?

– Не, не. Не, че посолството не би приветствало, само че тук да прехвърлим виновността на посолството е доста елементарно. Не, това е българско решение и то визира екипа на новия кмет. То си има имена и то е обвързвано с поругаване на българската памет, тъй като тази статуя е с съветски боец, руски боец и българско семейство до него, най-високата, която почнаха да режат методично. Да припомня, че режат глави и по време на Втората международна война на партизани. И за една глава  държавното управление публично дава 50 000 лв. премия. Има фотоси с отрязани глави. Привет на Ислямска страна или на умерената съпротива, или на Хамас.

Тоест това са тази част от българите, които ненавиждат България, тъй като този монумент е към момента образец и за българско достолепие, за българското присъединяване към Победата. Защото касапницата, която в този момент устройват, е отвън всевъзможни закони. Това, което назовават ремонт, не е ремонт, това е разсичане по най-касапски метод на произведение на българското изкуство. Български е екипът от скулптурите, които са го замислили, български са били и моделите.

Това е желанието, отмъщението на победения, тъй като те [победените] не могат да честват 9 май. Те са дребен %, тези, които са рязали глави за 50 000 лв. и са си го снимали. Тези, които са горили къщите на ятаците, тогава са ги наричали “помагачи ”, не ятаци, на незаконните. А паметникът символизира българите антифашисти и те не са малко. Българския военачалник Стойчев, който на е на Червения площад на парада на успеха. Това е българомразие, най-малкото. И не е безобидно.

– Паметникът не символизира ли с изключение на Съветската войска, също и да кажем хилядите българи, които починаха като част от Първа българска войска?

– Именно това е българското присъединяване на страната на успеха. Това е Трети украински фронт, апропо. Привет на славо-украинците. Трети украински фронт! И това, апропо, деяние, което е равнозначно и на осквернение, по метода, по който го правят, е едно садистично изтощение да се борят с монументи, тъй като против жива войска никакви ги няма. И освен против жива войска. Тези радетели на актуалните нацисти, изключително връзката с Украйна тук е доста близка, те не биха си разрешили да излязат против някого очи в очи. Това е доста дребен % мощно комплексирани хора и много нервни, апропо. Вие споменахте за боязън, ами, нервни са, нервни са. Плетат език и тези, които изясняват за какво, по какъв начин, са решили, макар привидната безотговорност на това, което се случва. Но има нещо доста значимо. Този монумент символизира освобождението на концлагерите. Освиенцим е освободен от Червената войска. И тези, които поругават паметника, застават зад тези, които са затваряли евреи, славяни, всевъзможни ЛГБТ-та, и плануват за едните гибел, а за другите тор. Да броиш до 100, да нямаш университет, приказвам за славяните. Това е една характерна славянофобия и чист антисемитизъм.

– Ами, тези, които унищожават паметника, през днешния ден настояват, че няма славяни, били измислени от Екатерина Велика, че...

– Това е част от нацисткото виждане, расисткото виждане за славяните. А че те го споделят, не ме учудва, само че това е и антисемитизъм. И аз съм доста любопитна по какъв начин ще реагират българските евреи на това, което се случва сега. Жалко, че го няма Анжел Вагенщайн, само че в действителност добре и че го няма, той това, в случай че го беше видял, щеше да изпита голямо отчаяние. Защото да не забравяме, България, да, избавя българските евреи с помощта на Църквата и обществото, само че в България има Закон за отбрана на нацията и българските евреи са били безпределно унижавани, и това не би трябвало да се не помни. Тези хора, с отрязаните глави за 50 000 лв., не го дублирам, потретвам го, и със Закона за отбрана на нацията, тези хора сега се радват с това варварско разчленяване на паметника на Съветската войска. А вижте го, то даже лицето му [на съветския войник] по този начин е направено, че то е ведро, нищо не могат да му създадат. Ръката, към която подскачаха, даже един зам.-областен шеф се снима в черно облечен, популярен подвиг до отрязаната ръка с автомата. Както означи във Фейс-а е една другарка, преводач, тънък човек, няма да споделям име, “Ами тя ръката държи, не пуска автомата. Те даже това не могат да създадат ”. Тоест, при цялата обстановка, колкото и да се надругават, не могат. Пъплят от горната страна като дребни лилипутчета с някакви флексове и нищо, и остават нервни. Няма по какъв начин да не са нервни, тъй като контранастъплението остана във виртуалния свят на нашите медии, пък никак не върви. А през днешния ден Путин, той беше представен към този момент, само че той подсети на един въпрос, какви са задачите в Украйна, те са същите. Демилитаризация, която към този момент е реалност, денацификация. А би трябвало да знаете, че след...

– Денацификация и демилитаризация, може ли да се получи без ремонт на режима в Киев?

– Не, в противен случай, то е паралелно с демонтажа, само че имам друго поради, че след денацификацията на Украйна, която е въпрос на време, ще последва денацификация и на България. И по тази причина бързат.

– Някой би споделил: ние сме в НАТО?

– О, несъмнено, само че НАТО ще би трябвало да се върне в рамките на 97-а година.

– Защото това към този момент е друго искане.

– Да, то не е забравено, това съветско искане. Така, че то [НАТО] ще би трябвало да се трансформира. Но, тези, които режат монумент, макар цялата им, безсилна гняв, отново да кажа, на победени, не могат да отрежат историята с флекс, не става, тя към този момент е в минало свършено и Победата е реалност. Неблагодарността също, само че това си е персонален избор на всеки. Те не си дават сметка, може би, част от тях, само че тези, които са поръчители са наясно, че в Украйна, когато рязаха монументи, почнаха след това да режат хора, а в този момент се реже украинска територия. И тези, които скачаха на Майдана преди 8 години, младежи, в този момент мобилизирани принудително, тъй като не могат да избягат от страната, както биха създали, в случай че имаха благоприятни условия или каквито са децата на всички политици украински, няма нито един в армията, те се връщат, в случай че се връщат въобще с ампутирани ръце, крайници, в ужасяваш тип. Нашите неонацисти, и отново да кажа български антисемити и расисти, които сега вършат това с паметника, умерено биха го позволили в България. И е хубаво да се обединят тук, малко наивно звучи, нашите политици, тези, които имат някакъв разсъдък, не просто философски да разсъждават за това безчовечие, както направи президента, само че като непряк наблюдаващ или пък другите леви, Възраждане, които пред оградата вършат някакви постфактум митинги или пък демонстрации в Народното събрание, те де факто с нищо не могат да попречат. Нямаше нито един политик, когато се събраха служителите на реда и беше ясно, че има кран, никой не прикани хората да тръгнат към паметника. Никой не се е осмели да го направи.

– Ако го бяха създали, нямаше ли властта да употребява това като опрощение за някакъв тип даже...

– Не, можеше да даде заден ход. Никой не знае. Става дума за наличие, спокойно, само че наличие, а нямаше такова нещо. Имаше постфактум и в този момент има постфактум, вербален звук.

– Но в последна сметка, ние не овластихме ли като общество, не овластихме ли рушителите на монументи?

– Да, това са негласувалите.

– И дадохме картбланш на тези хора да ръководят?

– Да, тези избори са въпреки всичко... Остана противоречивият миг. Но тези, които не гласоподаваха в действителност, поддържаха настоящето ръководство и те са част от това, което се случва сега. Волно или несъзнателно, това е реалност. Имаше и доста хора, които не гласоподаваха за Ваня Григорова в търсене на идеалния претендент, какъвто няма по принцип. Няма идеални хора. Но в този момент, в случай че ги попитам тематиката „ Ваксър-антиваксър ”, толкоз ли е значима и настояща, заради която Вие не гласувахте за Ваня Григорова, откакто гледате това безредие? Защото с това се почва, само че то няма да спре.

– След това може би на Цар Освободител паметника, Докторския монумент.

– До него няма да стигнат, не че не го желаят, само че до него няма да стигнат. Няма да имат време. Няма да имат време! Просто времето им е малко и времето за буйство ще е много малко. Но...

– Но ще сменят, да вземем за пример, имената на Граф Игнатиев, на Алабин...

– Вижте, имена на улици се сменят. Да припомня ли какви булеварди е имало в България? “Бенито Мусолини ”.

– От демократичната власт предходна.

– “Адолф Хитлер ”. Да. Имената на улиците се сменят. Това не е толкоз ужасно. Говорим, че най-ценното въпреки всичко е човек. Тази власт е способна да поругае освен монумент, само че и хора. И това стартира...

– Искате да кажете, че имат смелостта да стигнат до такова нещо, каквото украинците стигнат в 2014-2015, непосредствено да се горят живи хора?

– Украинският образец не е патент единствено за Украйна. А това е модел, който може тук да се възпроизведе, тъй като има малцинство, интензивно и лишено от здрав разсъдък. Но тъй като тази власт, особено и на столична община, е подготвена на всичко. Това се прояви преди няколко дни, когато сложиха химическа тоалетна зад Олтара на Св. Александър Невски, Патриаршеската катедрала, и тази тоалетна заставам съвсем три дни. Вие разбирате ли защо става дума?! А когато поругаваш, това е отношение към Православието, към сърцето на България, Патриаршеската катедрала, и към всички българи. И към себе си, несъмнено, само че те надали стигат чак до такава степен, като извод. Но ти, щом си кадърен това да го направиш, може да направиш всичко против България, това имам поради. И за този къс интервал, до момента в който трае линията на Източния фронт, както постоянно стопираме до линията на фронта, ще имат опция за изстъпления, в случай че не бъдат спрени от по-разумните, с опит политици, които въпреки всичко знаят, че в България режимите се трансформират бързо и извън. И това е неизбежно. И отново да кажа, след Украйна и денацификацията там, ще има денацификация в България. И това е неизбежно. Защото има нацизъм.

– Те биха се оправдали или по-скоро, по този начин, биха се потупали в гърдите, че зад тях седи една суперсила, най-хубавата, най-свещена, най-правна, демократична на света?

– Тази суперсила ще се контракти с другата мощ. Русия и Щатите ще се договорят. Не, решението за паметника е българска отговорност, никакви оправдания с посолство тук не важат. Абсолютно никакви. То не е и законно, само че към този момент е нарязан. Не, че монументи не се възвръщат. Да не си мислят, че това, което се случва е необратимо. Не, не. Това е необратимо от позиция на тяхното достолепие, тъй като българи го вършат.

– Професор Григорова, да Ви попитам, доколкото знаете, има ли в Унгария, която се сражавала с Червената войска, много по-яростно, в сравнение с българите, които не са се сражавали с нея, има ли в Унгария монументи на Червената войска, да вземем за пример?

– Ами не съм чувала да ги махат. Не мога да Ви кажа какъв брой са и дали са толкоз, колкото в България.

– Защото те дори губят стотици хиляди хора на Източния фронт.

– Но унгарците имат хубави музеи, сред които музей на тоталитаризма, който е безусловно антисъветски, само че си е в техен историографски жанр. Това е тяхното схващане за история. Но вандалски актове там няма, както виждате в този момент и държанието на Орбан следва националния си приоритет, той де факто партнира на Русия, тъй като има свои национални ползи в изкуствено основаната Украйна. И освен...

– А, доколкото ми е известно и във Виена не се махнали паметника на Червената войска?

– Няма да го махнат нито във Виена, нито във Берлин. Това е ненужно да го дискутираме въобще. Не го махат и в Братислава, там пък е нещо голямо. Може да се възвърне и тук. Материалните неща се възвръщат. Тук имаме малко по-нагоре от този монумент в парка „ Братската могила “ голям, хубав монумент и има кости на починали. Той също стои. Но тези, които поругаха Катедралата и Православието, и сложиха тоалетна зад Олтара, дублирам, зад Олтара… Могат да кажат, че е по неведение. Добре, само че един човек, даже надалеч от религията, безбожник, би ли поставил тоалетна до място, което почита? Да речем, че отива в Народна библиотека и го поставя на най-видно място. Или същите тези управляващи сега, които се припознават и като дъновисти. Личен избор.

– Визирате кмета.

– Да, по негово „ признание “. Същите те няма да сложат тоалетна до джамия. Съмнявам се да го създадат. Или до католически храм. Не. Сложиха го до Православния, до Св. Александър Невски. Така че те са подготвени на всичко от позиция на нечистоплътност. И в това няма никакво подозрение.

– Това в действителност не е ли въпреки всичко до някаква степен задание, имам предвид за православната проблематика? Защото ние помним известните думи на Бжежински, че след комунизма най-големия зложелател е Православието.

– Това не е точна перифразира на Бжежински, само че има други текстове, в които смисъла, който му приписват, е същият, въпреки всичко има полски корени, католически, с контузии към Православието, да кажем по този начин. Да, може да се каже. А, апропо, за паметника на Червената войска. Червената войска и 9 май, 9 май е след Гергьовден, 6 май 1945 година и Великден. Той съчетава свети Георги, който е настойник на нашата войска и на България, и нашият Манастир Зограф е свети Георги, и Великден, Пасха. И след тази война България, с помощта на Руската Православна Църква, Българската Православна Църква, възвръща своето патриаршеско достолепие. Така, че този монумент символизира всичко това, което в този момент го режат.

– И в чисто на практика проект той символизира обстоятелството, че през днешния ден цяла Южна България, е част от България, а не от Гърция, да напомним, може би.

– Така е, само че...

– Че на Парижката мирна конференция нашите евроатлантически сътрудници желаеха Родопите, Пирин.

– Ние резервираме и Добруджа с помощта на Съюз на съветските социалистически републики, да не забравяме, тъй като има задоволително учредения да не остане част от България. Но това демонстрира, че рушителите на този монумент, не ги интересува България. Не ги интересува нищо скъпо българско. Това е злобата на победения, отново да кажа аз. Но ще би трябвало да ги отчайвам. Няма да е дълго времето, с което разполагат. Времевият прозорец за безчинства не е доста огромен.

– Как го оценявате Вие хронологически времевия прозорец? Без да гадаем, само че въпреки всичко почти.

– Историците не вършим прогнози, само че съдейки по тази наклонност, която е сега, отново да кажа на линията на фронта, може би година. Ако не се стигне до разширение на спора към този момент в районен, тогава ще има непредсказуеми последствия. Тогава, Вие споменахте за Южна България. Ако остане в България ще бъде велико знамение при разбъркване на пластовете. Но това към този момент никой не може да го каже. Но при опазване на войната в този район – Украйна, може би до година.

– Това е също проблематика, която предлагам да обсъдим във втората част на нашата предаване. Благодаря ви доста за мненията.

– И аз благодаря.

– Ще поговорим във втората част. Благодаря и на вас, уважаеми фенове. Благодаря и на вас, уважаеми фенове. Благодаря.

Следва видеото на втората част: