Фигаро: 2024 - геополитически провал на Запада? Опитахме всичко, но Русия устоя
Автор:Себастиан Бусоа, “Фигаро ”
Зеленски загуби известност и наподобява желае да отсрочи президентските избори през 2024 г. за своя лична полза. Най-популярният от сегашните украински представители е военачалник Валери Залужни, който може да стане идващият президент, в случай че изборите се проведат и Зеленски не спре да досажда със своето затъване и лъжи на най-вече западните си кредитори. До през днешния ден няма нито победа, нито провал на режима в Москва. Бивша посланичка в Съединени американски щати и Русия споделя, че най-сетне табуто е вдигнато: освен, че публичното мнение стартира да се уморява от този спор и от цената, която понасят американците и европейците, с цел да поддържат една война, за която им внушаваха, че е тяхна; само че през днешния ден, в медиите и измежду някои експерти по Русия, се усеща вероятен провал на украинците. Допреди три месеца да кажеш това, означаваше да те разгласят за пропутинист. Вече не е по този начин, написа във " Фигаро " изследователят на интернационалните връзки Себастиан Бусоа, доктор по политически науки, учител по интернационалните връзки във висшия институт по обществени връзки в Брюксел.
Процесът на дезападняване на света се форсира с висока скорост от няколко месеца. Подкрепяните от Запада войни от дълго време не водят до победи. Примерът на обстановката в Украйна, както и тази сред Израел и Газа, които монополизират вниманието на публичното мнение, политиците и медиите, са двата бъдещи облика на световния геополитически неуспех на американците и европейците да наложат своя дневен ред. Все повече се приказва за неуспех на Украйна и невъзможност за Израел в Газа. 2024 година и евентуално отсрочване на украинските избори, провеждането на европейски, американски, съветски и може би израелски избори, ясно ще разбъркат картите на международната политика.
На Запад от ден на ден нараства рецензията против поддръжката за Украйна и Израел. Това към този момент е по този начин в Съединените щати, чиято безусловна поддръжка за Украйна и Израел сега е сложена под въпрос и служи като лост във вътрешнополитическите каузи. Това събитие е много ново, тъй като допреди няколко месеца, до момента в който възможното преизбиране на Тръмп беше към момента мираж, американците към момента всеобщо подкрепяха тази финансова цена. Тази политическа и най-много финансова поддръжка, която струваше доста скъпо на Вашингтон, а също и на Брюксел, се разисква както в никакъв случай до момента и даже напряко се слага под въпрос, което не беше по този начин от две години за Украйна или от десетилетия за Израел.
Западът към този момент демонстрира своето изтощение да позволява споровете, подкрепян от отслабващите Обединени народи, и в този момент е необятно подложен на критика от личното си население, което към този момент не желае да заплаща за далечни прокси войни или политики, които унищожават засегнатите страни. С изборите през 2024 година (особено американските и европейските), западното публично мнение може да постави завършек на това финансово разточителство. Тръмп ще сложи още веднъж Америка и американците в центъра на целите на своя мандат.
2024-а или годината на международното изборно разтърсване. Западните страни са в клопката на своите избори и невъзможността да водят дълготрайна политика. На всеки четири или пет години се стартира от нулата. 2024 година отслабва западните страни с броя на стратегическите гласувания или с отхвърли на някои от избори. Извън настоящите и продължителни войни, по-конкретно в Украйна и Газа, няколко западни страни и институции ще сменят водачите и надлежно тактиката си. Докато други ще преизберат ръководителите си и ще затвърдят убежденията си. Това е все по-голяма уязвимост на демокрациите: водените политики, колкото и радикални и прозападни да са те, са лимитирани във времето и постоянно поставяни под въпрос, до момента в който против тях има водачи, които мислят дълготрайно и единствено чакат колелото да се завърти. Те са изправени пред голям брой трайни и постоянни режими.
Такъв е казусът с Путин, който знае, че повече от вероятната смяна в Белия дом, както и е европейските избори, ще отслабят поддръжката за Украйна. Това го устройва, още повече, че войната в Газа притегли вниманието на Запада. Руският президент преди малко разгласи своята кандидатура за 2024 година и желае да ръководи до 2036 година Бивш евродепутат ми го удостовери: това е мощ, която Русия има и която нямат нито Съединени американски щати, нито Европа. Путин желае Украйна, даже и това да отнеме 10 години. Европейците и американците към този момент няма да могат да поддържат материално Украйна и ще би трябвало да я накарат да преговоря.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да успокои антируските настроения, само че и да постави завършек на финансовата поддръжка за Украйна. Централно разузнавателно управление на САЩ смяташе още през януари, че Москва е помогнала на Тръмп да бъде определен през 2017 година Майк Джонсън, актуалният ръководител на Камарата на представителите и предан последовател на Тръмп, сега е в политическа битка и заплашва да попречи на гласуването на кредитирането на Израел и Украйна. Което би устройвало Русия, която застана на страната на палестинците.
От европейскат страна идните европейски избори ще затвърдят мястото на крайната десница. Както сподели същият някогашен евродепутат, тези нови избраници оспорват старите елити, които постоянно назовават корумпирани. Тези засилващи се от двадесет години насам популистки течения изобличават подчинението на Европа на Съединените щати и са близки с режими с властнически уклони в Европа и другаде.
През 2024 година би трябвало да се състоят и президентските избори в Украйна. Но Зеленски загуби известност и наподобява желае да отсрочи изборите за своя лична полза. Най-популярният от сегашните украински представители е военачалник Валери Залужни, който може да стане идващият президент, в случай че изборите се проведат и Зеленски не спре да досажда със своето затъване и неистини на най-вече западните си кредитори.
В Израел колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-дълъг е мандатът на Нетаняху. Той обаче стана доста неизвестен и към момента протака делата си за корупция. Ако войната свърши бързо, той ще хвръкне. И ще бъдат свикани нови избори, предизвиквайки месеци наред на неустойчивост и отслабвайки още повече еврейската страна и нейния американски съдружник. От това се притеснява някогашен дипломат на Израел в Европейски Съюз: израелската народна власт върви зле и войната е добър метод това да се не помни. Не можем да загубим войната, споделя той, само че в случай че спечелим (т.е. в случай че унищожат Хамас, което надалеч не е очевидно), Нетаняху няма да получи признателност за това. За израелците той е отговорен най-вече за драмата от 7 октомври.
Силно затруднената Украйна може да загуби западната поддръжка. Искаха да накарат западняците да повярват, че украинската война против Русия ще бъде бърза. До през днешния ден няма нито победа, нито провал на режима в Москва. Бивша посланичка в Съединени американски щати и Русия споделя, че най-сетне табуто е вдигнато: освен, че публичното мнение стартира да се уморява от този спор и от цената, която понасят американците и европейците, с цел да поддържат една война, за която им внушаваха, че е тяхна; само че през днешния ден, в медиите и измежду някои експерти по Русия, се усеща вероятен провал на украинците, които са изкуствено държани на една ръка разстояние от Запада. Допреди три месеца да кажеш това, означаваше да те разгласят за пропутинист. Вече не е по този начин.
От момента, в който западните страни кажат “стоп ”, към този момент няма храбра украинска борба. Може да считаме борбата за похвална; похарчихме доста за украинската контраатака и тя беше неуспех. Опитахме всичко, само че Русия значително устоя със своите съдружници. Това несъмнено е форма на победа на очертаващия се Глобален юг: западната надменност и уверенността, че сме по-силните, работеха против нас.
В Близкия изток недоверието към западняците и американците единствено нараства. Цикълът на американското евакуиране от Централна Азия и Близкия изток беше отправна точка за усилването на наличието на Китай изключително в Афганистан и на Русия в Сирия. Докато Съединените щати поддържат Израел, който убива цивилни в Газа, настроенията против Тел Авив се ускоряват. Катар, Обединените арабски емирства, Русия и Китай се стремят да бъде реализирано преустановяване на огъня, до момента в който Вашингтон употребява правото си на несъгласие в Организация на обединените нации. Днес има фронт на отвод против Израел и в интерес на палестинците, което отслабва позицията на Съединени американски щати, които ще бъдат все по-изолирани в бъдеще.
Междувременно Русия се настанява в Близкия изток и Сирия, точно с помощта на емирския съдружник, който подтикна към нормализиране на връзките с Башар ал Асад и повторното приемане на Сирия в Арабската лига. Неотдавнашното посещаване на Путин в Персийския залив е доказателство за това настаняване. Абу Даби не ползва глобите против Москва и, непосредствен с Израел, чака своя час, с цел да предложи решенията си за споразумяване на израело-палестинския въпрос, до момента в който Катар ръководи Хамас както може. Москва продължи съюзите си с възходящ брой арабски страни във връзка войната в Газа, а Емирствата стартират да изнервят Вашингтон, защото не ползват наказания нито против Русия, нито против Сирия. Абу Даби, исторически съдружник на Запада, вижда по какъв начин светът се трансформира и се сближава с Глобалния юг, тъй като знае, че в последна сметка Израел ще бъде в огромна заплаха без поддръжката на Съединените щати. Тогава Мохамед бен Зайед, емирският президент, ще може да се показа като медиатор, когато Западът към този момент няма да има въздействие там.
Превод от френски: Галя Дачкова
