Автор: Робърт Райх, бивш министър на труда в САЩ, професор

Автор: Робърт Райх, някогашен министър на труда в Съединени американски щати, професор по обществена политика в Калифорнийския университет, " Гардиън "

Нека да си изясним няколко неща? Протестът против това кръвопролитие не е демонстрация на антисемитизъм. Не е тирада на омразата. Не заплашва еврейските студенти.

Образованието би трябвало да предизвика. Без да бъдат предизвикани, даже младите мозъци могат да затънат в старите стандарти. Най-важното нещо, на което изучавам своите студенти, е да търсят хората, които не са съгласни с тях. Това е значимо, тъй като същността на ученето е да се тестват хрумвания, догатки и полезности. И какво по-добро място за тестване на хрумвания, догатки и полезности от университета?

Очевидно президентът на Колумбийския университет Минуш Шафик не споделя моето мнение. Миналата седмица тя направи поклон към републиканците в Камарата на представителите и им даде обещание, че ще дисциплинира преподаватели и студенти, взели присъединяване в митингите против продължаващото кръвопролитие в Газа, при което до момента са починали към 34 000 души, множеството дами и деца. На идващия ден тя извика полицията в Ню Йорк, с цел да арестува повече от 100 студенти, взели участие в кротичък митинг.

Нека да си изясним няколко неща? Протестът против това кръвопролитие не е демонстрация на антисемитизъм. Не е тирада на омразата. Не заплашва еврейските студенти. Става това, което би трябвало да се прави в университетите – заема се позиция против нещо, което се възприема за неверно, като се предизвика полемика и спор.

Образованието би трябвало да предизвика. Без да бъдат предизвикани – разчувствани, подтикнати – даже младите мозъци могат да останат заседнали в старите стереотипи.

Войната сред Израел и Хамас е ужасяваща. Жестокостите, осъществени и от двете страни, показват цялата нехуманност, на която са способни човешките същества и демонстрират противните последици от омразата. Имено това дава опция на студентите да преразгледат своите предразсъдъци и да се учат един от различен.

Ако Колумбийският или който и да е различен университет, който в този момент е разчувствуван от студентски митинги, правеше това, което трябваше да се направи, той би се трансформирал в огнище на спор за войната. В подобен спор несъгласието се приветства, демонстрациите са добре признати, причините са добре пристигнали, а разликите биха се изследвали.

Мисията на университета е да насочва студентите по какъв начин да учат, а не да им споделя какво да мислят. Тя се състои в поканата за спор, а не в неговото угнетяване. Истината е развой и способ – повече глагол, в сравнение с съществително.

Обичам студентите ми да се опълчват на нещо, казано от мен или от различен студент, започвайки с „ Не съм склонен! “, продължавайки с аргументите за това. Несъгласието не значи да бъдеш несговорлив. Несъгласието поражда размисъл и полемика. То провокира студентите да преразгледат своите позиции и да ги изследват по-задълбочено.

Ето за какво университетите би трябвало да предизвикват и пазят непопулярните възгледи. Ето за какво представителите на непопулярни тези би трябвало да бъдат канени и приветствани в университетите.

Ето за какво студентите не би трябвало да бъдат предпазвани от това, което постоянно с немарливост назоваваме „ микроагресия “. Да бъдеш нервиран, в действителност значи да си сензитивен и отворен към нови хрумвания.

Именно по тази причина мирните демонстрации би трябвало да се предизвикват, а не да бъдат спирани принудително. Никога не е добра концепция да се вика въоръжена полиция, с цел да арестува участници в кротичък студентски митинг.

И най-после, университетите би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да толерират изложение на гледни точки, което биха могли да накарат някои хора да се усещат некомфортно. Заклеймяването на всяка обидна тирада като „ тирада на омразата “ отстранява главен дирек в образованието. Разбира се, че е обидна. Създадена е да наскърбява.

Има и граници, несъмнено. Изразяване, ориентирано към съответни възпитаници, имащо за цел да ги нарани като човеци, не подканва към учене. Това е форма на заплашване. Не бива да се позволява.

Вече съм задоволително възрастен и съм бил учител задоволително дълго, с цел да видя по какъв начин университети изригват от яд – против фанатици като Джордж Уолъс, когато се кандидатира за президент, против ужасите на войната във Виетнам, против апартейда в Южна Африка и против опитите да бъде лимитирано свободното слово.

Някои от тези митинги бяха шумни. Някои предизвикаха стеснение. Част от протестиращите превзеха постройките на университета. Но множеството не бяха насилствени. Нито пък са се опитвали да наранят или сплашат обособени студенти.

Всеки път, когато ректорите на университети викаха полиция и студенти бяха задържани и отстранявани, образователният развой спираше изцяло. Всичко това ме води до основната роля на университетските факултети и тя е да пази свободното изложение. Тази роля е изключително значима в този момент, когато работата на президентите и попечителите на университети се е изродила основно до събиране на средства –  нормално от богати ученици, които имат лични късогледи възгледи за това каква тирада би трябвало да бъде позволена или неразрешена на територията на университета.

Ръководството на Колумбийския университет има цялостното право – а съгласно мен и обвързване – да отбрани свободното изложение в Колумбийския университет, като изиска избор на съмнение против Шафик, с което да приключи мандата ѝ.

Ръководствата на Йейл, Нюйоркския университет и другите университети, които са обхванати от митинги против протичащото се в Газа, би трябвало да създадат всичко по силите си, с цел да употребяват тези неудобства като мотив за учене, а не за репресии.

Превод за " Гласове ": Юлия Семир ал Хаким

Инфо: " Гардиън "