Автор: Проф. Николай Овчаров Руската посланичка засрами българските управляващи, които търсят

Автор: Проф. Николай Овчаров Руската посланичка засрами българските ръководещи, които търсят костите на цар Самуил в Северна Македония и преследват „ съветската пета колония ” у нас „ Отличен ” по история на Нейно превъзходителство госпожа Елеонора Митрофанова Напоследък непрестанно упрекваме нашите ръководещи, че не са учили, както би трябвало, науката история. А забравяме, че единствено преди няколко месеца сами си ги избирахме. Според законите на демокрацията, те съставляват моментна фотография на положението на българското общество. И въпреки да е казано, че у вас всеки схваща от футбол, дами и история, това надалеч не е по този начин. Типичен образец са тълкуванията по отношение на произнесеното на 24 май слово на съветската посланичка Нейно превъзходителство госпожа Елеонора Митрофанова. Нали в този момент е фешън да се плюят руснаците (както преди – да се величаят!), та незабавно се появиха безапелационни отзиви по какъв начин в словото и нямало и дума за българския принос, а ставало въпрос единствено за концепциите на православието и славянството. Споменато било само Първото българско царство, само че единствено като факт, че по това време Кирил и Методий са основали общата ни славянска писменост. Няма да изтъквам цялото слово на Митрофанова, а единствено значимия откъс:„ …Благодарение на подвижническото дело на солунските братя, както и на техните възпитаници, които се трудили в Охридската и Преславската книжовни школи, целият славянски свят в епохата на Първото българско царство е получил най-ценния подарък – личен алфавит. Климент и Наум Охридски, Горазд, Сава, Ангеларий, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър – през днешния ден ние отдаваме респект на всички тях. “ Анализът на наличието (content analysis) е научно-изследователски способ в границите на емпиричните филантропични и обществени науки за анализиране на текстове в разнообразни формати (писмен текст, глас, изображение, видео, цифров). Методът за разбор на наличието се разграничава от статистическия количествен разбор с качественото проучване на тематиките, които се изследват. Нека подложим на content analysis въпросния текст на Нейно превъзходителство. От него на първо място излиза наяве, че славянската книжовност е дело на братята Кирил и Методий и техните възпитаници. Благодарение на последните са основани Преславската и Охридската книжовна школа, откъдето целия славянски свят получава книжовност. Тя се разнася по света от Климент и Наум Охридски, Горазд, Сава, Ангеларий, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър. Първите петима са директните възпитаници на Кирил и Методий и дружно с тях са канонизирани от нашата черква като Светите седмочисленици. Интересно е, че Руската православна черква празнува братята Кирил и Методий настрана, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна черква пък е определила 27 юли, Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици. Първоначално Митрофанова следва тук съветската традиция и отделя Кирил и Методий от петимата им ученика. По-долу в словото си обаче тя приказва за славянството и неговите „ непоклатими цивилизационни основи, немалка роля във образуването на които са изиграли светите Седмочисленици “. Тук ще изтъквам Руската православна енциклопедия „ Древо “, съгласно която те са известни като „ Собор Болгарских просветителей “. Ergo, както биха споделили мъдрите римляни, Нейно превъзходителство признава светите Седмочисленици за български просветители! Тя приключва словото си с думите, че „ те са крайъгълният камък на нашия светоглед, убеждения и показа за сегашното и бъдещето. “ Вторият доста значим миг в словото на Митрофанова е за това, по какъв начин целокупното славянство получава „ най-ценния подарък, писмеността “ от Охридската и Преславската книжовни школи, които са работили „ в епохата на Първото българско царство “. Именно тази констатация на посланичката кара някои наши медии да считат, че тя мощно подценява българския принос, споменавайки Първото Българско царство единствено като хронологически маркер. Всъщност с това изречение Нейно Превъзходителство е споделила всичко. За някои от ръководещите през днешния ден България, тези думи евентуално не приказват нищо изключително. Предполагам, че за тях на картата на Европа от края на IX в. би трябвало да участват обичайните „ велики “ сили Франция, Германия, Англия, Русия и т. н. На процедура, когато е основана славянската (разбирай – старобългарската!) книжовност, политическата картина няма нищо общо с това. Тогава, да вземем за пример, за Киевска Рус има още единствено именити сведения, а Москва ще стане град едвам след 500 години. От картата на Стария континент липсва Франция, която се образува като нищожно по повърхност кралство в околните покрайнини на Париж чак при Капетингите в края на Х в. На територията на Англия има десетина дребни кралства, унизени непрестанно от нашествията на викингите. В днешния си тип Германия се появява чак през ХІХ в., само че за дата на основаване мнозина оферират 2 февруари 962 година, когато източнофранкският крал Ото I е определен за император в Рим и това е началото на Свещената Римска империя на немския народ. Тази ранносредновековна страна е единствено един от наследниците на обширната Франкска империя, учредена от Карл Велики в 800 година Именно тази обхващаща Западна Европа империя е граничила с България във втората половина на ІХ в. тъкмо по средата на днешната столица на Унгария, Будапеща. Оттам започвала Българската империя, простирала се сред Днепър и междинното течение на Дунав, както и от Карпатите съвсем до подстъпите на Константинопол. И тъкмо там е минавала границата с третата огромна страна на ранносредновековна Европа – Източната Римска империя или Византия. Ето това ослепително е схванала госпожа Митрофанова, когато приказва за епохата на Първото Българско царство, в която живеят Кирил и Методий и техните възпитаници. Някой от бягалите в часовете по история ще каже – но то е „ царство ”, а не „ империя ”. През 1930 година в Лондон излиза книгата на един от най-големите британски историци, сър Стивън Рънсиман, под заглавие „ История на Първата Българска империя “. Той не позволява честата неточност при преводите на непознати езици, когато купата „ цар “ се предава като „ крал “. Историците знаят чудесно, че верният превод на тази купа е imperator, empereur, Kaiser. Това разбиране е славянизирана форма от латинската дума сaesar (лат. „ цезар “, „ цесар “, гр. „ кесар ”), която отбелязва достолепието и самодържавието на римските императори. Според арабския създател от Х в. Ибн Хордадбех с гръцката транскрипция „ кесар “ във Византия народът наричал императорите. В славянската литературна традиция римските и византийските императори са отбелязвани като „ цесари “ или „ царе “. Ето за какво основаната от българите купа „ цар “ значи директно „ император “ и тя дефинира българските владетели чак до края на ХІV в. Но през Х в. могъщият цар Симеон приема напряко купата „ василевс “ - гръцкото разбиране за всесилния автократор на Римската империя, обхващала целия тогавашен цивилизован свят. А когато в ХVІ в. при Иван Грозни съветските владетели най-накрая доближават до царската купа, за цяла Европа тя ще е равносилна на императорската. Ето за какво – „ отличен ” по история на Нейно превъзходителство госпожа Елеонора Митрофанова. Тя напряко засрами българските ръководещи, които търсят костите на цар Самуил в Северна Македония и преследват „ съветската пета колония ” у нас. И да не забравяме, че „ бащата ” на историята Херодот предлага на хората точно тази просвета като главно познание за човешкото общество!