Автор: Проф. Искра Баева, 24 майМоже да съм наивна, но

Автор: Проф. Искра Баева, " 24 май "

Може да съм наивна, само че си мислех, че сателитният синдром, от който не можем да се отървем през съвсем целия ХХ и в първите десетилетия на ХХI в., е единствено към велики сили. Такива, от които е зависело сегашното и бъдещето ни и на които сме разчитали, с цел да реализираме наши национални цели.

През ХХ в. България първо се обвързва с Германия (като Втори и като Трети райх) и в двете международни войни. Тогава нашата войска, военно обмисляне и военните ни дейности, както и целият индустриален и снабдителен капацитет са подчинени на немската тактика и потребности. Ярък образец за това е немският отговор на молбата на българското държавно управление да получи военна помощ през септември 1918 година за стабилизиране на фронта преди предстоящото нахлуване на френските войски при Добро поле: немският отговор тогава е, че няма да изпратят помощ, тъй като ориста на войната ще се реши не на Солунския, а на Западния фронт. И, оставена без външна помощ българската войска е пробита, следва Войнишкото въстание и капитулацията на България на 29 септември, а на 11 ноември се предава и Германия. За нас всичко тогава приключва с Ньойския кротичък контракт от 27 ноември 1919 година, прекършил гръбнака на младата българска страна.

Следват съюзническите ни връзки с Третия райх, от които ни остава краткотрайната наслада от присъединението на Македония и Тракия (1941–1944), както и големите отговорности на Третия райх към българската стопанска система, които са изтрити и забравени, тъй като спечелилите от Антихитлеристката коалиция желаят Германия да изплати отговорностите си към тях, а не към някогашните си съдружници. Толкова за изгодата от подчинението ни на немската политика през първата половина на ХХ в.

След Втората международна война България попада (това е верният израз, тъй като решението е на Тримата огромни, а не наше) в руската сфера на въздействие. Резултатът е, че у нас е пренесен руският модел на държавен социализъм, също както и в други страни като в Югославия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Албания, а по-късно и Германска демократична република, който обезпечава ускорена индустриализация, само че и отделяне от света.

За разлика от другите в Източния блок, които търсят лични пътища към социализма, българските политици развиват сателитен синдром към Съветския съюз, изразен както с думи, по този начин и с каузи. От думите заслужава да се спомене фразата на Димитров, че дружбата със Съветския съюз ни е нужна „ като слънцето и въздуха за всяко живо създание “ или лозунга на Живков, че дружбата ни е „ от епохи и за епохи “.

Сателитните каузи през съвсем половинвековните съюзни връзки са многочислени. Ето някои от тях. Индустриализация по руски модел, само че и със руска помощ. Включване в Съвета за икономическа взаимопомощ и в Организацията на Варшавския контракт, където България поредно поддържа всички руски оферти. През октомври 1956 година Живков предлага и български войски да вземат участие в интервенцията в Унгария, през 1968 година отново той е първият, който предлага „ казусът “ със „ социализма с човешко лице “ да се реши с военната намеса. Да не приказваме за преложението от 1963 година за „ сплотяване “ със Съветския съюз до „ обединение “ в миналото в далечното бъдеще.

И всичко това с вярата, че Съветският съюз ще оцени тези позиции и ще дава на България по-щедри доставки на естествени запаси, ще търгува при по-благоприятни за България цени и ще я поддържа в интернационалните разногласия, сред които е и Македонският въпрос. Повечето от тези очаквания се сбъдват, само че сателитната позиция на България я прави толкоз подвластна от ставащото във „ великата страна “, че откакто Съюз на съветските социалистически републики се срутва, България остава освен сама, само че и много безпомощна.

След краха на Съветския съюз новите български политици се обръщат също толкоз чинно към новия, към този момент единствен, международен водач Съединените щати. За това приказват периодическите срещи с дипломат Сол Полански за търсене на препоръки, речта му на заключителния избирателен протест на Съюз на демократичните сили, излъченото видеопослание на президента Джорд Буш старши на същия протест през 1990 година Огромното внимание, оказано на вицепрезидента Дан Куейл, на президентите Клинтън, Буш младши. При визитите им в България, включването ни в „ обединението на искащите “ за войната в Ирак, стартирана от Съединени американски щати без единодушието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Посещението на тримата сенатори Джон Маккейн, Кристофор Скот Мърфи и Роналд Джонсън на 8 юни 2014 година, вследствие на което България се отхвърли от " Южен поток " в ущърб на личните си ползи, както и решението от ноември 2022 година за закупуване на самолети Ф-16 от Съединени американски щати, които още не са издигнати.

Или, без значение че България членува в Европейския съюз, главната преданост, достигаща до сателитно държание, тя, или по-точно българските политици, демонстрират не толкоз към Европейски Съюз, колкото към великата презокеанска мощ. Не е доста ясно какви преимущества за България дава обещание тази политика с изключение на потупване по рамото и похвали, само че това не спираше и не стопира българските политики да се държат по този начин. С други думи, сателитното държание е станало нещо като тяхна „ втора природа “.

Това обаче, което става в последно време, ми се коства в действителност прекомерно. Защото желанието на някои политици да подчинят ползите на нашата страна на някоя друга минава всевъзможни граници. Бившият длъжностен министър на защитата Велизар Шаламанов напълно съществено разгласи по БНР, че българската външна политика би трябвало да се преценява не с друга, а точно с украинската, тъй като Киев е „ международна столица “ и тъй като посланическото място там е най-важното (наред с това в НАТО). И ни изясни, че щом се води война, най-добре би било посланиците да бъдат някогашни военни министри, което демонстрира и цялостното непознаване на ролята на дипломацията, в това число и при война. Според него, най-важната задача на българската политика е да се преценява с Украйна. И то без значение дали украинските ползи съответстват с българските, а даже и в случай че има такова разминаване, по-важното е да сме лоялни към Украйна.

И Шаламанов не е единственият, който заема такава позиция. Подобни тези показва някогашният български дипломат в Москва Илиян Василев. Още преди години той ни обясняваше, че България би трябвало да се откаже от " Южен поток ", тъй като опцията да получаваме директно природен газ от Русия опонира на ползите на Украйна, която държи да управлява единствения газопровод, пренасящ съветски газ в Европа. Ето това – да жертваме интереса на нашата страна в интерес на друга страна, е ясно изразен сателитен синдром.

За да защитят своята сателитна позиция нормално ни внушават, че нямаме различен избор, тъй като сме дребна страна. Но историята, а и съвременността са дали задоволително доста и безапелационни образци на дребни страни, които се борят за своите ползи даже и когато те опонират на ползите на по-големите и мощните страни. И да, правилно е, че тях не ги обичат, само че постоянно са принудени да се преценяват с тях. Докато сателитните страни са комфортни, само че никой освен не ги обича, а и не ги почита. Това ли желаеме в действителност?

Инфо: 24may.bg