Преп. Силуан Атонски: Духовният човек прилича на орел, а недуховният – на петел
Автор: Преп. Силуан Атонски
Летял орелът във висините, наслаждавал се на хубостта на света и си мислел: “Аз хвърча над огромни пространства и виждам долини и планини, морета и реки, гори и ливади; виждам доста животни и птици; виждам села и градове и по какъв начин живеят хората; само че ето – селският петел нищо повече не знае, с изключение на двора си, където може да види напълно малко хора и домашни животни; я да хвръкна при него и да му опиша за живота на огромния свят. ”
Кацнал орелът върху покрива на една селска къща и, виждайки какъв брой безстрашно и с какво забавление петелът се разхожда измежду своите кокошки, си помислил: ”значи той е удовлетворен от метода, по който живее; само че въпреки всичко ще му опиша за това, което пък зная аз. ” И захванал орелът да разказва на петела хубостта и благосъстоянието на заобикалящия ги свят. Петелът изначало слушал с внимание, само че нищо не разбирал. Орелът, като видял, че петелът нищо не схваща, се натъжил и му станало мъчно да приказва с петела; а на петела, който не разбирал какво му приказва орелът, му доскучало и му станало неинтересно да слуша орела. Но всеки от тях оставал удовлетворен от житейската си орис.
Така се получава, когато академик човек приказва с необразован човек, само че в надалеч по-голяма степен – когато нравствен приказва с недуховен. Духовният човек наподобява на орел, а недуховният – на петел; мозъкът на духовния човек през деня и нощем се поучава в Господния закон и посредством молитвен героизъм възхожда към Бога, а мозъкът на недуховния е завързан към земята или е изпълнен с намерения.
Душата на духовния човек се любува на Божия свят, а душата на недуховния си остава празна и разсеяна. Духовният човек като орел се издига във висините и с душата си усеща Бога и вижда целия свят, в случай че и да се моли в тъмнината на нощта. А недуховният или търси хорски почести и популярност, или му се услажда да е богат, или пък се стреми към скотски наслаждения. И когато един нравствен човек се среща с недуховен, то и на двамата им е скучно и им е мъчно да поддържат връзка между тях.
Подворие на Руския светогорски манастир “Св. Пантелеймон ” l гр. Москва, 1998 година, с. 407
Превод от съветски език: Людмила Димитрова
