Автор: petroleum-economist Секторът на природния газ трябва да бъде подготвен

Автор: petroleum-economist

Секторът на природния газ би трябвало да бъде квалифициран за понижаване на търсенето след средата на 2020 година - само че има подозрения, че това ще стане.

Революцията на възобновимата сила в Европа надали през идващите пет години ще понижи търсенето на газ на континента. Индустрията обаче, би трябвало да възнамерява бъдещето си.

На пръв взор, решенията, взети от Германия, Обединеното кралство, Италия, Испания и други европейски страни за последователно унищожаване или доста понижаване потреблението на въглища, защото те се стремят да понижат въглеродните излъчвания, е добра вест за газа. Последният предлага елементарен достъп до различен източник на непрестанно зареждане с към половината от излъчванията на въглища, според от употребяваната технология.

Очаква се политиците от най-голямата стопанска система на континента, Германия, да поддържат заключенията на специфичен отчет на комисията, оповестен през януари, който приканва за прекратяване потреблението на въглища до 2038 година. Надяваме се, че промишлеността ще продължида се свива в това време - развой, който може да се случи бързо, в случай че вложителите се откажат от финансирането на поддръжката или замяната на съоръжения, които имат единствено релативно къс оставащ живот.

В Обединеното кралство твърдият налог върху въглеродните излъчвания към този момент отстрани преобладаващите до момента въглища от енергийния микс. В някои дни страната не изгаря въглища въобще, защото горивото се бори да бъде с конкурентни на газа цени или на възобновимите източници за енергийната система. По-високите цени на въглеродните излъчвания в схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания в бъдеще също биха създали въглищата по-малко привлекателни спрямо газовите и възобновимите енергийни източници.

Международната организация по енергетика в своя годишен отчет World Energy Outlook за 2018 година, предвижда каузи на въглищата в общия енергиен микс в сегашните 28 държави-членки на Европейския съюз, в това число Англия, да спадне от съвсем 15% през 2017 година до по-малко от 9% през 2030 година и към 6% през 2040 година

Газът също ще получава поддръжка от нови области на търсене и предложение. Новото доставяне посредством тръбопроводи през Северен поток 2, Турски поток и Южния газов кулоар ще се конкурира с LNG от Съединени американски щати, Катар и другаде. Бункерирането на LNG като транспортно гориво за морски съдове ще обезпечи нов източник на търсене на газ, защото новите правила за излъчванията, които влизат в действие през идната година, подтикват корабособствениците да се откажат от корабните горива с високо наличие на сяра. Това би могло да добави към 6,5 милиарда м³ / годишно към европейското търсене на газ до 2025 година и 18,5 милиарда м³ / годишно до 2035 година, съгласно консултантската компания Wood Mackenzie.

Wood Mackenzie прави оценка търсенето на газ измежду сегашните членове ЕС-28 да доближи връх от 460 милиарда м³ / годишно към 2025 година и от към 445 милиарда м³ / годишно през 2018 година Това ще бъде подкрепено от втора вълна на световното доставяне с полутечен природен газ при започване на 2020 година от планове за експорт, които в този момент се построяват, което би трябвало да помогне за намаляване цените на газа и по този метод да поддържа търсенето.

Истинските проблеми стартират по-късно. Очаква се Европейски Съюз да отскочи или да се приближи до актуалните си цели за понижаване на излъчванията през 2030 година, оповестени през ноември2018 година, които са ориентирани към възобновимите енергийни източници да имат дял от 32% от потреблението на сила в блока и за икономии на енергийна успеваемост от 32,5% спрямо референтния сюжет. Целите за 2020 година, които евентуално ще бъдат реализирани, са 20% за възобновими енергийни източници и за успеваемост.

Целите за 2030 година като цяло се смятат за скромни и много под равнищата, за които някои политици и екологични групи упорстват. Въпреки това, към момента се чака те да допринесат за спад в търсенето на газ в сегашните членове ЕС-28, което се чака пред 2030 година да бъде към 440 милиарда м³ / годишно - малко по-ниско от днешните равнища и много под пика в средата на 2020 година, съгласно предвижданията на Wood Mackenzie.

След тази дата нещата наподобяват още потрудни за газа, като задачите за излъчванията стават по-строги, защото Европа се стреми до 2050 година да реализира нулеви излъчвания. Не единствено, че възобновимите енергийни източници ще бъдат по-широко разгърнати - Германия съобщи, че желае 65% от силата си да пристигна от възобновими източници до 2030 година, само че напъните за възстановяване на енергийната успеваемост също ще се разширят.

„ Усилията на Европейски Съюз за хармонизиране за задачите на излъчванията, до момента се концентрираха основно върху енергийния и транспортния бранш. Но упованията са, че семействата и индустрията ще бъдат идващите и това провокира известна угриженост за огромните газови компании “, сподели Мъри Дъглас – газов анализатор за Европа в Wood Mackenzie.

Други слагат провокациите на промишлеността по-категорично. " Загрижеността ми за бранша на промишлеността с природен газ е, че сега, в който пенито падне, ще бъде прекомерно късно да създадем огромните промени, които са нужни ", сподели Джонатан Стърн, бележит теоретичен помощник в Oxford Institute for Energy Studies (OIES) ). Той е създател на отчет на OIES Narratives for natural gas in decarbonising European energy markets, оповестен през февруари.

Стърн счита, че 2020-те години биха могли да бъдат положително десетилетие за пазарите на природен газ, защото въвеждането на възобновими енергийни източници и други по-зелени форми на сила може да отнеме повече време от предстоящото, до момента в който въглищата се отстраняват.

" Проблемът за газовия бранш е, че в случай че фирмите се радват на идващото десетилетие, до момента в който не се приготвят за декарбонизация, досега, в който стигнем до 2030-та година, когато задачите за излъчвания в действителност ще стартират мощно да влияят, съществува риск от интензивен спад ", сподели той.

Време за деяние Стърн счита, че стремежът на индустрията за политика, която подкрепя прекосяването от въглища към природен газ, понастоящем не се зачита, защото не съумява да се заеме с създаването на жизнеспособни способи за понижаване на излъчванията на въглероден диоксид при изгарянето на природен газ.

Промишлеността би трябвало да даде учредения на държавните управления и Европейски Съюз да имат поради природния газ - по-специално за отопление на жилища и високотемпературни промишлени процеси - в по-дългосрочен проект, вместо да се съсредоточат върху електрификацията и възобновимите източници, споделя той.

Европа извършва десетки планове за газ с нулеви въглеродни излъчвания, само че те са дребни и в по-голямата си част отвън мрежата, произвеждайки към 18 милиарда куб.м.газ, счита той. " Тези дребни планове са положителни, само че в действителност ни трябват планове с търговски мащаб. Трябва да стартираме да приказваме за планове, които могат да включват десетки милиарда кубически метра.

Възможностите варират от потреблението на природен газ за основаване на чист водород за отопление и превозване на горива до биометан и планове за синтез на газ.

В Обединеното кралство се организират проби, с цел да се види дали водородът може да се разпределя безвредно през съществуващата мрежа от газопроводи. Реформирането на пара-метан, с цел да се сътвори водород, съвсем несъмнено ще изисква огромно внедряване на хващане и предпазване на въглерод, което до момента се развиваше постепенно. Но към момента може да се окаже жизнеспособно към Северно море, където има достъп до офшорни складове, някои от които са свързани от съществуващата инфраструктура за произвеждане на газ с брега.

Нужни са огромни пари Вероятно държавните разноски, държавните дотации и регулацията ще би трябвало да поддържат широкомащабното приемане на планове с невисок и нулев газ, защото високите разноски значат, че те не биха били стопански жизнеспособни на конкурентния енергиен пазар. Но упованието националните държавни управления и Европейски Съюз да се ангажират с подобен метод на деяние, без да се разбере какво е механически допустимо и на каква цена, е нереалистично, счита Стърн.

" Промишлеността би трябвало да отдели пари и фактически да продължи с някои планове с търговски мащаби. Тогава те могат да отидат при политиците в Брюксел и да кажат: " Добре, показахме, че можем да вършим тези планове. Знаем какви са разходите”, сподели Стърн. " Тогава те ще могат да потвърдят, че комбинацията от електрификация и газ е по-икономичен вид за реализиране на задачите за понижаване на въглерода, в сравнение с единствено електрификация ".

Някои наблюдаващи виждат признаци, че промишлеността стартира да се раздвижва. " През последната година или две забелязах смяна и че промишлеността поема съществено енергийния преход. Тя харчи пари, пробвайки се да схванат по какъв начин да удължат бизнес моделите си и да удължат живота и доходността на ресурсната си база ". - споделя Дъглас от Wood Mackenzie.

Алтернативата, открита за производителите на газ, би била просто да насочат вниманието си към други пазари на газ, които ще останат по-жизнени след 2030 година, изключително в Азия и евентуално Африка. Въпреки това, с износа на газ за Европа, който има някои от най-високите цени в света, те може да не са склонни да се откажат от континента. А за европейските компании за газова инфраструктура, които реалокират бизнеса си другаде, това не е алтернатива - за тях падащото търсене на газ е екзистенциална опасност.

- Оригиналния текст можете да намерите на: https://www.petroleum-economist.com/articles/politics-economics/europe-eurasia/2019/european-gas-an-industry-in-denial

- Анализът е оповестен в CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P 2019