Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика Консолидираните разходи през

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна стопанска система

Консолидираните разноски през 2019 година са заложени в размер на 44,5 милиарда лева, което е с 5,9 милиарда лева повече от предстоящото осъществяване през настоящата 2018 година В това отношение проектобюджетът е самобитно продължение на предходния – предстоящото осъществяване през тази година е с 4,1 милиарда лева повече от осъществяването на бюджета през 2017 година Това напомпване на обществените разноски с над 10 милиарда лева за 2 години е постижимо, само че то идва с цената на по-високо данъчно-осигурително задължение, по-голямо преразпределение през бюджета и влошено фискално салдо.

В случая няма да се фокусираме върху налозите, защото напълно неотдавна коментирахме тематиката и разписахме близо 20 случая на нараснали налози през последните 10 години (виж тук и тук). По отношение на преразпределението нещата също са безапелационни – консолидираните разноски са били 34,1% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година, до момента в който през 2019 година са заложени в границите на 38,2%, т.е. имаме растеж от 4,1% от Брутният вътрешен продукт за две години. Разбира се, част от този растеж може да бъде пояснен с някои елементи – такива ще разясняваме и тук, само че това не трансформира общата рамка – преразпределението пораства и през 2019 година е заложено сензитивно по-високо, както по отношение на предходните години, по този начин и по отношение на идващите две. През 2020 и 2021 година публично е заложен доста по-малък растеж на разноските – в границите на 1-2 милиарда лева на година и надлежно спад в преразпределението.

Тази обща рамка утежнява и бюджетното салдо. Продължава неуместната обстановка, в която публично се възнамерява недостиг. съпроводен от средносрочна рамка, която сякаш консолидира последователно, до момента в който на процедура се натрупат остатъци към този момент трета поредна година. Внимателният взор към бюджета обаче демонстрира противоположното на консолидация. Бюджетното салдо се движи по следната траектория: 1,6% остатък през 2016 година, 0,8% остатък през 2017 година, 0,5% публично предстоящ остатък през 2018 година и 0,5% заложен недостиг през 2018 година Това не е консолидация, а утежняване на фискалното салдо вследствие на надуването на разноските през последните две години.

Интересен миг в общата картина на повишаване на разноските е, че то не е главно предизвикано от бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Ръстът в разноските на ДОО за интервала 2017-2019 година е в границите на 1,5 милиарда лева, което е напълно финансирано от по-високите доходи в ДОО, в това число вследствие на нараснала осигурителна тежест (през вноски за пенсия и осигурителни прагове). Всъщност дефицитът на ДОО се свива – от 4,4 милиарда лева през 2017 година до 3,9 милиарда лева през 2019 година На процедура през сериозния растеж в осигурителните доходи, предизвикан от растежа на заетостта, трудовите приходи и осигурителната тежест, финансовият министър пести от прехвърлянето към Национален осигурителен институт. Спестеното обаче не са заделя, нито се отразява в някакви ограничения за по-ниска тежест за данъкоплатците, а се разходва по други пера.

Повишените разноски са най-видими през така наречен дискреционни разходни ограничения в бюджета за 2019 година На първо място това са увеличените с 10% заплати в обществения бранш, които костват на бюджета 561 млн. лева През 2020 и 2021 година не са заложени нови нараствания в тази посока – с изключение на тези вследствие на минималната заплата. Следващото е нарастването с към 20% на заплатите на учителите, което се равнява на 330 млн. лева за 2019 година Допълнителни 330 млн. лева в тази посока са заложени както през 2020, по този начин и през 2021 година Общият резултат цели удвояване на заплатите на педагогическия личен състав през 2021 година по отношение на 2017 година Последното най-вероятно ще остане като най-значимата смяна в обществената сфера от последните години, която стана допустима с помощта на икономическия напредък и рекордния брой хора с трудови приходи.

Към въпросните доходни ограничения можем да прибавим и близо 200 млн. лева растеж на разноските в обществените помощи. Последните са съвсем напълно съсредоточени в две посоки – 150 млн. лева повече за хората с увреждания и 40 млн. лева повече целеви помощи за отопление. В тази обща рамка на доходната политика можем да заключим, че работещите в обществения бранш ще получат растеж на заплатите, който е сензитивно над предстоящите равнища на инфлация, т.е. по-високите приходи няма да бъдат изядени от растежа на цените. По-различно стоят нещата при пенсионерите, защото нарастването от 5,7% на пенсиите ще е мощ от юли 2019 година Отоплителния сезон тази година пенсионерите ще посрещнат със остарялото повишаване на пенсиите (3,8% от юли 2018 г.), което в огромна степен беше изядено от инфлацията.

За поредна година се залага и сериозен растеж в разноските за опазване на здравето – последните ще се усилят с над 500 млн. лева и ще доближат близо 5,3 милиарда лева Важно е да отбележим, че това не е обвързвано с говоренето за „ смяна на модела”, нито с нова вноска от 12 лева или нещо сходно. Дискусията за здравния модел към момента тече и каквито и решения да се вземат в идните месеци, те ще бъдат в действие от 2020 година Здравните промени през 2019 година, в това число новият растеж на разноските за здраве, ще бъдат обект на настрана фокусирани публикации от екипа на ИПИ.

Накрая е значимо да уточним и един от детайлите, които на хартия подвигат разноските и преразпределението през бюджета, без действително да приказваме за изцяло нови разноски. Тази година разноските на така наречен Фонд „ Сигурност на електроенергийната система” са повишени с близо 1,8 милиарда лева, като това са: 1) 530 млн. лева за компенсиране разноските на публичния снабдител НЕК, произлизащи от отговорностите му по член 93а от Закона за енергетиката и 2) 1 230 млн. лева за даване на награда на производителите по член 162а от Закона за енергетиката (топлофикационни централи и когенерации) и производителите с обект с обща конфигурирана мощ 4 МW и над 4 МW по Закона за силата от възобновими източници. Последното звучи объркващо за неспециалисти, само че в общия случай това са разноски, които покриваме през сметките си за ток и в този момент към този момент се виждат и в консолидирания бюджет.

Общият спор за разноските в бюджета, както и фокусираните полемики по обособените браншове, занапред ще се води. Важното все още е да се почисти общата картина. Бюджетът е великодушен, което обаче е за сметка на данъкоплатците, преразпределението и утежняването на бюджетното салдо. Най-голямото перо е нарастването на заплатите в обществения бранш, против което обаче не стоят задоволително ясни задължения за възстановяване на работата на администрацията и оптимизация в структурите ѝ. По-сериозен подобен е препоръчаното ограничение на опцията на пенсионерите в силовите ведомства да продължат да получават хем пенсия, хем заплата. Ясно декларирани ограничения за ограничение на административния личен състав в целия обществен бранш, обаче, липсват.