Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика (ИПИ) Инвестиционният бюджет

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна стопанска система (ИПИ) Инвестиционният бюджет на страната: по този начин може в резюме да се опише Националният проект за възобновяване и резистентност, по който страната ще получи 6,3 милиарда евро финансиране в идващите няколко години. Разбира се, националният бюджет има по-голям мащаб и ще продължи да бъде в основата на обществените политики, само че някои особености на новия проект заслужават внимание. Държавният бюджет по традиция има голяма пасивност и малко пространство за нови хрумвания, политики и вложения. Разходите по консолидираната фискална стратегия за 2021 година са в размер на близо 55 милиарда лева, от които едвам 3,8 милиарда лева са финансови. Половината от тези вложения са финансирани с европейски средства, т.е. те по-скоро зависят от етапите на осъществяването на оперативните стратегии, а не от класическия бюджетен развой. Зависимостта на страната от европейските средства за обществени вложения не е оригиналност. Напротив, обичайно към половината от финансовата стратегия на хазната се финансира с европейски средства. Тази взаимозависимост е изключително мощна на локално равнище, като огромните планове на общините са съвсем напълно обвързани с оперативните стратегии. Това ще се резервира и през новия програмен интервал, който, сходно на проекта за възобновяване, мъчно излиза от безкрайната фаза на подготовка, договаряне и превръщане. Натрупването на средствата от проекта за възобновяване върху тези от оперативните стратегии обаче задава една друга от нормалната картина на идващите години. Ако разгледаме средносрочната рамка на държавното управление за интервала 2022-2024 година, то заложените финансови разноски са от порядъка на 8-12 милиарда лева на година. Голяма част от тези вложения ще бъдат по другите планове, включени в проекта за възобновяване. По създание, изключително по отношение на метода на неговото правене у нас, този проект е една средносрочна стратегия за вложения, които в противоположен случай по-скоро не биха се случили. Другият нов миг е, че тези вложения вървят със съответните промени. Планът не трябва да се преглежда просто като стратегия за харчене, а по-скоро като средносрочна стратегия за промени, подкрепена от стабилен капиталов запас. Ангажиментът за избрани промени в политиките е изискване за приемане на парите – за разлика от оперативните стратегии, при които е задоволително плановете да са изпълнени съгласно законите и разпоредбите, с цел да бъдат разплатени средствата от европейския бюджет, този път ще има най-малко два пъти годишно отчитане на напредъка в редица структурни промени. Средствата по проекта ще дадат сериозна власт на разнообразни министерства, в това число принадлежности на държавното управление да играе по-голяма роля в стопанската система. Министерство на стопанската система и промишлеността ще има опцията да развива индустриалните паркове – по новия закон и с парите от проекта. Министерство на нововъведенията и растежа ще извършва програмата за икономическа промяна, която е една от най-големите в проекта. И двете министерства на процедура са подвластни от проекта, както и от оперативните стратегии, с цел да имат някаква роля в стопанската система на страната. От макро позиция, огромният проблем пред проекта е не просто дългото му обмисляне и пренаписване, само че и евентуалното постепенно начало. Много от плановете занапред ще влязат в развой на подготовка и действителните вложения ще се отсрочат във времето. Макро моделът планува огромната част от средствата да бъдат усвоени до края на 2024 година, като резултатът върху стопанската система е главно в интервала 2023-2025 година Това обаче е по-скоро желание, което е противоречиво дали ще се реализира на процедура. Притеснението по отношение на реалистичността на мечтаното бързо оживление се поддържа и от пролетната прогноза на финансовото министерство, която сензитивно свива равнищата на напредък и сякаш не залага осезателен резултат от проекта както за 2022 година, по този начин и в идните 2-3 години. Ключови за макро резултата най-вероятно ще бъдат точно програмата за икономическа промяна и поддръжката за развиване на индустриални зони, защото двете са най-директно обвързани с добавената стойност в стопанската система.