Паскал Бонифас: Не можем да мълчим за ада в Газа
Автор: Pascal Boniface
1 август 2024 година
Израел не може да се дефинира като единствената народна власт в Близкия Изток и да се държи по този метод с палестинския народ, мълчанието, което съпътства тези ужаси, не е обикновено, категоричен е Паскал Бонифас, шеф на Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS) в Париж.
Вече 10 месеца цивилното население на Газа е подложено на съвсем всекидневни бомбардировки и същевременно на обсада. Разбира се, атентатите на “Хамас ” са неокачествими, само че те не могат да оправдаят пъкъла, който претърпяват жителите на Газа. Бомбардирането на цивилни е военно закононарушение, а когато са подложени на обсада е още по-лошо.
От 10 месеца има 40 хиляди починали поданици на Газа. Според “Лансет ”, което в действителност не е списание, близо до “Хамас ”, това те са 186 хиляди. Не се знае какъв брой хора са под руините, има хиляди ранени, хиляди осакатени и към този момент няма съвсем нищо в Газа - повече няма жилища, няма просветителна система, няма здравна система. Ампутират хора без анестезия, ще се появи полиомелит, тъй като към този момент няма достъп до питейна вода, няма храна, има риск от апетит. Така че това в действителност е пъкълът, а Израел продължава и призивите за преустановяване на огъня не се чуват и не се зачитат и сме доста надалеч от договаряния, които могат да доведат до преустановяване на огъня.
Наред с това на Западния бряг на река Йордан 500 палестинци бяха убити от заселници или от армията, а заселниците правят изцяло безнаказани закононарушения. Нивото на принуждение и унижения, на което са подложени палестинците, е изцяло недопустимо. Освен това вестниците разкриха малтретирането, на което са подложени палестинските пандизчии. В Израел има нещо като Гуантанамо - 36 пандизчията са умряли в пандиза поради малтретиране. Боят с пръчка, изтезанията и даже изнасилванията са непрекъснати. Дори има пандизчии, подложени на ампутация. Стигнахме до такава степен изтезанията в Израел да бъдат оправдавани, което е изцяло удивително.
Има дехуманизация на палестинците, към които не се отнасят като към човешки създания.
Достъпът наЧервения кръст в израелските затвори е неразрешен, а на задграничната преса или наблюдаващи е неразрешен достъпът в Газа. И се притеснявам, че когато Газа бъде отворена още веднъж, тъй като това неизбежно ще се случи един ден, ще бъдем шокирани, откривайки мащаба на ужасите, които са се случили там. Виждайки, че министър и народен представител отиват в пандиза, с цел да изискат освобождението на девет боеца, които са били задържани, човек си споделя, че израелската народна власт в действителност е болна и всичко това на фона на релативно оглушително медийно безмълвие. Рядко се приказва за това по новинарските канали. За войната Русия-Украйна се говореше доста и доста по-малко за това, което става в Газа и затова
мълчанието, което съпътства тези ужаси, не е обикновено.
Това не е обикновено, ние имаме право на информация и имаме право да подлагаме на критика Израел. Критиката на израелското държавно управление не е антисемитизъм. Нетаняху в действителност завоюва ненапълно медийната си борба, тъй като той приравнява с антисемитизъм всяка рецензия на неговите дейности - затова Организация на обединените нации е антисемитско, Международният углавен съд е антисемитски и всички интелектуалци и политици, които подлагат на критика неговите дейности, са сведени до антисемити.
Казват, че не може да се съпоставят Русия и Израел, че Русия е агресор, а Израел е атакуван. Да, Израел беше атакуван на 7 октомври. Но, първо, историята не стартира на 7 октомври, а въпреки това, последвалата реакция е изцяло непропорционална. И какъв е резултатът прочее? За 10 месеца война “Хамас ” не е отстранен, не всички заложници са освободени и явно договарянията за освобождението им няма да продължат. Казват ни, че има други съществуващи спорове, за които също би трябвало да се приказва. Разбира се, Судан, Демократична република Конго, аз също приказвам за тях, само че не може да се срявнява, не може да се мълчи за това, което се случва в Газа, тъй като има сирийски режим, има война в Судан. Нито Судан, нито Сирия настояват, че са част от демократичния лагер, те не са наши съдружници, не са съдружници на Франция, а Израел е съдружник на Франция.
Израел не може да се дефинира като единствената народна власт в Близкия Изток и да се държи по този метод с палестинския народ.
Съгласен съм да се постанова наказване за прослава на тероризма, това е обикновено, само че не би трябвало да одобряваме и възхвалата на военни закононарушения. И още по-лошо: да се изобличават тези, които подлагат на критика военните закононарушения, като подтиквани само от антисемитизъм.
Всъщност Нетаняху върви към огромен пожар - пожар в Газа, пожар на Западния бряг на река Йордан, утре може би пожар с Иран, Ливан и така нататък и той прави всичко това, с цел да резервира властта си. Не разбирам по какъв начин хора, които се дефинират като леви не подлагат на критика по-силно Нетаняху. Все отново той е този, който сътвори интелектуалния климат, който докара до убийството на Ицхак Рабин през 1995 година
Вдовицата на Рабин повече не пожела да му стисне ръката.
Той се съюзи с две намерено супремасистки, расистки партии, с цел да резервира властта. Още през 2010 година Томас Фридман, колумнистът на “Ню Йорк таймс ”, сподели: “Когато другар желае да тръгне на път, до момента в който е пийнал, му вземаме ключа от колата и му споделяме “не, няма да шофираш ”. И още през 2010 година Томас Фридман, който може би също ще показват като антисемит, споделяше “Нетаняху кара пийнал страната си, би трябвало да му се вземат ключовете на държавното управление ”. Това беше през 2010 година, през днешния ден сме 2024 година, Нетаняху към момента е на власт и той ни води право към повсеместен пожар.
Превод от френски: Галя Дачкова
