Автор: Paix et Guerre par Caroline GalactérosРусия трябва да премине

Автор: Paix et Guerre par Caroline Galactéros

Русия би трябвало да премине към деяние, да вземе решение, да излезе от наклонността да отсрочва и в този момент в дипломатическите и военни кръгове в Русия, в мозъчните тръстове и медиите, в ръководещите кръгове има значим спор за това коя военна алтернатива би трябвало да бъде определена. Има няколко месеца, може би доникъде на октомври. Дали би трябвало да се работи в този момент във военно отношение и уверено да се замразят съветските придобивки? Или пък, в случай че не реагират на офанзивите, дали руснаците няма да се окажат в действителност в продължителна война на безсилие, която назовавам нов Афганистан, която НАТО желае с Русия. Има граница на Путиновата сдържаност, на преимуществата на тази сдържаност, защото алените линии бяха преминати една след друга от НАТО. Ако Русия не направи нищо решаващо, в случай че не употребява уверено настоящето си военно преимущество и в случай че Доналд Тръмп не се върне на власт през ноември, ще има ескалация. Ще има забележителна военна ескалация, доста евентуално по наша самодейност и ще изчезне опцията пред руснаците да приключат с този спор. Тогава ще се навлезе в друго равнище на борба, всички залози още веднъж ще бъдат отворени и обстановката ще стане извънредно рискова, коментира в канала си в YouTube Каролин Галактерос, политолог, лекар по политически науки, полковник от Оперативния запас на въоръжените сили на Франция. Тя управлява мозъчния концерн GEOPRAGMA. 

Добър вечер, скъпи другари! Вие сте с 25-ото издание на Paix et Guerre ( “Мир и война ”), през днешния ден е 3 юли 2024 година Тази седмица още веднъж протоколирам при необикновени условия, уповавам се, че ще ми простите, само че значимото е, че сме дружно и мога да ви кажа това, което желая да ви кажа. Няма да ви приказвам за вътрешна политика, само че има нещо, което изключително ме поразява, до момента в който чувам безбройните диспути след новината за разпускането на нашето Национално заседание от президента на републиката и бих желала доста в резюме да се върна към него. Това, което ме поразява, е, че има очевиден паралел сред метода, употребен за постигането на съгласио на френския народ с войната против Русия, и този, употребен изключително от огромните френски медии, с цел да му попречат да гласоподава за Националния общ брой.

Една и съща трагикомична демонизация: Русия е злото, ще хвърли Европа във война, има риск от безпорядък, по-добре всичко друго, единствено не и това, в случай че желаете да бъдете в лагера на положителното, в това число и злото - може да изберете злото, само че не и това, тъй като то е самото олицетворение на злото. Тоест вие не може да изберете мира, по тази причина по-добре да продължи военната поддръжка за Украйна и затова да продължи войната, която усилва риска от обща война, а също и икономическата, финансова рецесия в Европа и геополитическият провал на нашия остарял континент. С две думи, това е икономическа, обществена, стратегическа  разкол и групово самоубийство за Европа и Франция и тази инверсия се прави посредством една явна неистина - че Русия би заплашила военно Европа. Разбира се, наклонението е все по-малко условно и се споделя, че в случай че не помогнем на Украйна, Москва напряко ще нахлуе в Европа. Нищо по-малко от това.

Приложено към френската вътрешнополитическа обстановка, се получава следното: Националният общ брой е безспорното зло,

това е рискът от безпорядък, рискът от революция, рискът от протести, рискът от политическа непросветеност, рискът от икономическа и обществена злополука, затова би трябвало да се гласоподава за всеки различен, единствено не и за Националния общ брой, в това число за коалиция сред това, което е останало от президентското болшинство, и цялата левица и крайната левица. Всичко това наподобява обикновено и очевидно би трябвало да се направи.

Всичко това форсира освен неуправляемия темперамент на страната, само че и икономическото и обществено опустошение, безпорядъкът, да не приказваме за интернационалното съмнение и в най-хубавия случай политическата парализа, безсилието на страната, само че по-добре била мудна гибел, която настава бавно, и да се отронват една след друга неприятните вести, в сравнение с това, което ще донесе принуждение и безусловно ще докара до края на страната.

Всъщност виждаме, че както в единия, по този начин и в другия случай, има методична готовност на рептилските страхове на електората, на всички категории, взети дружно, с цел да му попречат да мисли и да демонстрира здравия си разсъдък. Ще забележим какво ще стане, само че този паралел в действителност ме порази и желаех да го споделя с вас.

От Украйна пристигна информация, която не знам дали е вярна, само че се надявам да е по този начин, че украинските секрети служби са осуетили опит за прелом.

Обясниха, че са арестувани няколко души, цивилен деятели, които възнамерявали по време на мирна демонстрация в Киев да се насочат към Радата, украинския парламент, да го завладяват и да смъкват кликата, актуалният режим в Киев към Зеленски, и управителните военни структури, които към този момент поддържат тази власт. За мен това не е неприятна вест, тъй като в случай че е вярна, това би означавало, че има възходящо осъзнаване в някои политически кръгове или на хора, които желаят и са разбрали, че

режимът в Киев би трябвало да падне и са нужни нови събеседници, в случай че не желаят всички украинци да умрат групово в тази война без излаз.

Това би могло да значи, че най-сетне се обрисува промяна на властта на фона на военния и, несъмнено, стопански погром. Украйна е във банкрут. През есента Украйна ще се изправи пред трагични спирания на тока и зимата ще бъде ужасна. Надявам се, че ще има все по-голямо, възходящо национално осъзнаване и в един миг даже американските поддръжници на Украйна, тези, които управляват президента Зеленски и цялото му ръководство, ще си дадат сметка, че би трябвало незабавно да слагат там хора, които са по-склонни да беседват с Русия и даже със Съединени американски щати прочее. Можем даже да си представим, че

президентът Зеленски е имал някакви проблясъци по този въпрос,

тъй като той самият сподели, че в един миг ще би трябвало да показа украинските претенции с руснаците, тъй че това е по-добре от първата среща на върха за мир в Швейцария преди петнайсетина дни, където я нямаше Русия, най-големите страни не подписаха заключителната декларация, в резюме, беше някакъв ненужен монолог. Зеленски сподели, че би трябвало да се направи втора среща на върха и на нея неговите служби и държавно управление би трябвало да показват по-сериозен и реален документ, а по-късно, в даден миг, би трябвало да го показват на съветските договарящи.

Явно даже той усеща накъде духа вятърът

и счита за належащо да направи такова изказване, което за първи път се чува неговата уста, имайки поради, че още с идването си на власт издаде декрет против възможни полемики или договаряния сред Украйна и Русия.

Втората добра вест е, че напълно неотдавна други двама мъже разговаряха по телефона, само че това е по-добре от нищо - това са съветският и американският министри на защитата, Белоусов, който бе назначен наскоро, и американският държавен секретар на защитата Лойд Остин.Знаем, че

съветският външен министър не желае повече да беседва с Блинкен, тъй като няма никакъв смисъл.

Във всеки случай, двамата министри на защитата разговаряха и това се случва за първи път от повече от година, последният път беше през март 2023 година Доколкото знам тези телефонен диалог е бил по самодейност на американците и задачата му е била да дадат уверения на руснаците, че Пентагонът няма желание да прави открити провокации, да нападна Русия на нейна територия, покрай специфичната военна интервенция или даже на границата ѝ. Разбира се, всичко това се случва в подтекста на неотдавнашния доста тежък случай в Севастопол, когато против града бяха изстреляни пет ракети ATACMS. Четири бяха унищожени, а при унищожаването на петата отломките паднаха на плажа в Севастопол. Имаше няколко починали и над 100 ранени, четвърт от които деца.

Руснаците споделиха на американците, че знаят за всичко, което се случва в Черно море.

Русия има цялостен взор върху американската военна, сателитна, разследваща поддръжка, оказана на Украйна за тези офанзиви, в това число против мирното население. Такъв е казусът в Харковска област с офанзивите против Белгород и явно с това, което се случва в Черно море, а

в Черно море се случват неща, които тревожат руснаците и които ги слагат пред алтернатива, т.е. да реагират ли симетрично,

като стартират да вземем за пример да смъкват всички американски дронове. Те могат да го създадат, само че това е очевиден жест на ескалация, от който към този момент президентът Путин се въздържа. В последна сметка, въпросът е по какъв начин може да реагира Русия на настоящия стадий на спора, в който управлява военнната обстановка в Украйна, само че и в който американците се възползват от много изчаквателната и умерена позиция на президента Путин и на неговия общоприет щаб, по отношение на увеличаващите се жестове на ескалация директно или непряко, само че най-много непряко, т.е. посредством украинците?  Как може Русия да се пази и да се надява да постави завършек на този спор, заобикаляйки ескалация, която може да докара до трагични последици за цяла Европа и даже отвън нея? Тоест какъв вид наказателни ограничения може да предприеме, също така, което прави до момента, а то е основно да унищожава украински цивилен инфраструктури, по-конкретно енергийни, което явно това е доста неприятно за украинското население и за логистичния потенциал на Украйна? Разбира се, тук не приказвам за унищожаването на въоръжения, само че в последна сметка това не е симетрично по отношение на това, което тя самата понася, а точно ударите против мирното население.

Русия не удря съзнателно украински мирни поданици, което прави Украйна. Това е ясно - в Белгород не умират военни.

Всичко това се случва в подтекст, в който съгласно известния американски специалист полковник Дъглас Макгрегър, който слушат всички хора, които наблюдават този спор, без значение дали му имат вяра или не, аз съм склонна да му имам вяра като цяло, във всеки случай го чувам доста съществено, тъй като той има доста източници и е доста информиран, и той изяснява в последните си изявления, че през днешния ден има над 600 хиляди убити украинци и близо един милион жертви Когато споделя “жертви ”, това са не толкоз цивилни, тъй като има доста малко убити украински цивилни, а всички бойци, които са ранени на фронта от руснаците и не са в положение да се върнат на него. Тоест 600 хиляди убити украинци, 1 млн. тежко потърпевши, а от съветска страна, отново съгласно Дъглас Макгрегър, са 10 пъти по-малко, в това число измежду сепаратистките милиции на Донецк и Луганск и даже чеченците на Кадиров. Тоест към 65 хиляди убити руснаци - той не приказва за ранени, а за 65 хиляди убити руснаци. Следователно 1:10, това е ужасяващо, окончателно съответствие. Това значи, че

в този момент руснаците имат прозорец на опция да ускорят офанзивата си,

да трансформират ритъма на военните си дейности и този прозорец на възможностняма да трае постоянно, той ще продължи може би през лятото-началото на есента, т.е. в околните месеци, може би до октомври. Големият въпрос е дали ще се възползват от него или не? Никой не знае. Те към момента са вбесени поради това, което стана в Севастопол, и министърът на защитата разпореди ограничения против американските дронове, а

президентът Путин в действителност е подложен под вътрешен напън да работи.

Склонна съм да кажа, че той няма да направи нищо импулсивно или ирационално, тъй като не е емоционален и несъизмерим, обратно на това, което се приказва. Ако беше емоционален и несъизмерим, от дълго време щеше да е завладял Украйна. Мисля, че и началникът на генералния щаб ген. Герасимов също не е някакъв вманиачен човек. Целият въпрос е в това какво ще създадат с този прозорец на военна опция.

На 1 юли Владимир Путин напомни, че през 2019 година Русия е поела ангажимент да не строи и да не разполага нови ракети с дребен и междинен обхват против НАТО, в случай че Съединени американски щати също не го създадат. Но, сподели той, за жалост Съединените щати го направиха, освен ги построиха, само че и ги разполагат в Европа, по-конкретно в Дания, вършат доста учения и даже през днешния ден има американски ракети във Филипините и, споделя той, това явно ще ни принуди, в случай че те останат, да реагираме и да преразгледаме политиката си на разполагане на ракети, този път ориентирани против страните от НАТО. Тук още веднъж виждате кой подхранва ескалацията и кой дава отговор. Финландия прочее, която към този момент е в НАТО, била подготвена да разреши основаването на петнайсетина бази за американски ракети на своя територия, т.е. непосредствено на границата на Русия.

Следователно от западна страна се готви ескалация.

Зачестиха и провокациите към Беларус. Лукашенко прави много ясни и реалистични изказвания, обяснявайки, че НАТО желае да въвлече Беларус в експериментиране на силите, както и Русия, с цел да разпръсне силите им от границата с Украйна и че това ще принуди Беларус също да вземе ограничения, имайки поради, че Русия разположи неотдавна нуклеарни сили и войски на беларуска територия. Накратко, съгласно беларуския президент Лукашенко НАТО желае да накара Русия и Беларус да одобряват неприемливото, т.е. да продължава да ги предизвика, защото те не желаят да дадат нуклеарен отговор.

Всичко това е доста стеснителен подтекст, в който Русия би трябвало да премине към деяние, да вземе решение, да излезе от наклонността да отсрочва и в този момент в дипломатическите и военни кръгове в Русия, в мозъчните тръстове и медиите, в ръководещите кръгове има значим спор за това коя военна алтернатива би трябвало да бъде определена. Има няколко месеца, може би доникъде на октомври. Дали би трябвало да се работи в този момент във военно отношение и уверено да се замразят съветските придобивки? Или пък, в случай че не реагират на офанзивите, дали руснаците няма да се окажат в действителност в продължителна война на безсилие, която назовавам нов Афганистан, която НАТО желае с Русия.

Има граница на Путиновата сдържаност, на преимуществата на тази сдържаност,

тъй като алените линии бяха преминати една след друга от НАТО. Ако Русия не направи нищо решаващо, в случай че не употребява уверено настоящето си военно преимущество и в случай че Доналд Тръмп не се върне на власт през ноември, ще има ескалация. Ще има забележителна военна ескалация, доста евентуално по наша самодейност и ще изчезне опцията пред руснаците да приключат с този спор. Тогава ще се навлезе в друго равнище на борба, всички залози още веднъж ще бъдат отворени и обстановката ще стане извънредно рискова. А задачите на Владимир Путин, несъмнено, да завърши с тази война допустимо най-скоро, да внесе сигурност в добитите територии, да отбрани рускоезичното насеелние, да попречи на Украйна да влезе в НАТО и да заплашва съветската териториия с нуклеарни оръжия на своя територия, само че отвън всичко това има една доста по-сериозна и по-голяма геостратегическа цел на Владимир Путин, която е все по-видима, това е да реорганизира дружно с Китай, с Индия, с други страни, само че съгласно мен той е този, който има мислено

реорганизирането на картата на сигурността в цяла Евразия и, в последна сметка да слагат Запада пред нова интернационална система за сигурност,

която обгръща голяма част от света и към която Западът ще би трябвало да се приспособява. В последна сметка, това ще бъде нова обстановка. Не знам кой американец беше споделил “ние измислихме действителността, а вие се адаптирате към нея ”, само че мисля, че руснаците се въодушевяват от това и желаят да създадат същото нещо, т.е. “наш ред е да организираме евразийската сигурност, както я разбираме, с цялостен куп сътрудници и Западът ще би трябвало да свикне с това ”. Но за това явно е нужна победа на бойното поле в Украйна и, във всеки случай, мир.

За това е доста значимо да пожелаем завръщането на Доналд Тръмп.

Вероятно през днешния ден към този момент има контакти сред съветски пратеници и пратеници на екипа на Тръмп. Той даде обещание мир, сподели “ако се върна на власт, за 24 часа ще бъде реализиран мир с Русия ”. Това значи, че той към този момент разисква това, тъй като то няма да стане за 24 часа, в случай че към този момент не е квалифицирано авансово. И може би по тази причина Одеса не е директна военна цел за Москва, с изключение на при положение на ескалация през есента, зимата или идната пролет. Може би тя е незадължителна цел, т.е. в най-лошия случай, тъй като

Одеса е огромен коз при едни договаряния сред Съединени американски щати и Русия.

Първо, тъй като това е достъпът на Украйна до морето, а също така е мястото, откъдето тя може да изнася своето зърно, имайки поради, че американците към този момент получиха близо 40% от земеделския и зърнен капацитет на Украйна. Тоест това интересува американските производители на зърнени култури и фондовете, които купиха всичко това. Одеса е едно украшение. Разбира се, Русия постоянно я е считала за съветска,но мисля, че тя е на първо място мощен коз при договаряния. И да се надяваме, че Доналд Тръмп ще завоюва през ноември! Четвъртата ми точка е

токсичното трио, което се върна на власт в Европа

и НАТО.

Казвам, че е токсично трио, тъй като това е извънредно русофобско и войнствено трио на власт, което би трябвало да ни тревожи, изключително в нашата страна, която наивно потегля към вероятен конфликт с Русия. Накратко, преди малко беше назначено токсично трио, което е тревожна вероятност, в действителност

това е вероятността за стратегически аутизъм на Европа и НАТО,

това е европейско лудост, непрекъснато стремително препускане. Триото включва новия общоприет секретар на НАТО Марк Рюте, който размени Йенс Столтенберг, и това не е добре.

Марк Рюте е нидерландски “ястреб ”, който козирува на Вашингтон.

Следващият в триото е естонската премиерка Кая Калас, която е краен русофоб, некомпетентна, която не знае нищо нито за интернационалните връзки, нито за дипломацията, нито за военните въпроси, за нищо!

Тя знае единствено, че ненавижда Русия и желае да махне всички скулптури и монументи, които към момента съществуват в родината ѝ в памет на успеха на Съветският съюз против нацизма. Слагат я на мястото на Жозеп Борел, който въпреки всичко от време на време правеше умерени изказвания, не всички бяха отрицателни.

На мястото на Жозеп Борел, отпред на външните работи на Европейски Съюз, поставят цялостна, цялостна, цялостна, изключителна русофобка!

Третият член на токсичното трио явно е Урсула фон дер Лайен, която беше върната, все пак, което направи и даже макар правосъдните процедури против нея. Очевидно в това няма нищо демократично. Решиха, че по този начин ще бъде по време на частна вечеря, несъмнено след изборите и цялата комедия, което се разигра, само че е ясно, че решенията се взимат другаде и на по-високо равнище. Разбира се, Кая Калас от дълго време е нейно прикрито протеже, във всеки случай, тя ще прави това, което ѝ наредят и съгласно мен ще бъде доста по-лоша от Борел. Това е логиката на стремглавото бягство напред и на

все по-тежката неспособност за Европа да възобнови естествените връзки с Русия,

естествен разговор с Русия и още повече да приказва за мир и сигурност в Европа. Това трио е трагично. То е доказателство, че в Европа не работи логиката на победа на най-хубавия, а логиката на победа на най-послушния. Както нормално. Разбира се, това трио е тук, с цел да работи в цялостен сговор с НАТО, до момента в който разправят, че Европа се стреми към стратегическа автономност. Очертава се ново НАТО, което демонстрира новия баланс на силите в Европейския съюз.

А какво е това ново НАТО?

Вашингтон, несъмнено, Лондон, Варшава, която е огромният печеливш в Европа от войната в Украйна, и, несъмнено, балтийските страни, които са дребните послушни страни. Това са новите страни водачи в Европа и те са водачи против Берлин и Париж, двете остарели народи, които дълго време ръководеха Европа, а през днешния ден са извънредно отслабени, по друг метод, само че доста съществено. Тоест настава забележителна смяна вътре в Европа и в НАТО. За това не се приказва, само че в случай че погледнете придвижването на хора, срещите, договорите, срещите на върха, полемиките и даже езика на тялото на водачите, когато се срещат, това става все по-ясно. Балансът на силите в Европейски Съюз доста се промени и сигурно не е в наша изгода. Може би по тази причина от месеци насам нашият президент прекалява, с цел да не бъде маргинализирана изцяло Франция в

новата европейска ска̀ла, в която господства тази ненавист към Русия по команда и, несъмнено, под контрола на американските демократи неокони, тъй като in fine това е същинският баланс на силите.

Благодаря за вниманието, призовавам ви да се абонирате за канала, да харесате, да споделите и да ни подкрепите. Благодаря ви, искам ви приятна вечер!

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм